Закон за опазване на околната среда (ЗООС) е рамковият закон в областта на околната среда, който регулира опазването на околната среда и защитата на здравето на хората; съхраняването на биологичното разнообразие; опазването и ползването на компонентите на околната среда; контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда; осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване; предотвратяването и ограничаването на замърсяването; създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на околната среда; изготвянето на стратегии, програми и планове за опазване на околната среда; събирането и достъпа до информацията за околната среда; икономическата организация на дейностите по опазване на околната среда; правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването на околната среда. Основните стратегически документи в областта на околната среда бяха разгледани по-горе в частта за стратегическата рамка на проекта. В момента ЗООС не регулира икономическата оценка на обществените екосистемни ползи или по друг начин оценката и прилагането на екосистемните услуги, а само въвежда общия принцип за „съхраняване, развитие и опазване на екосистемите и присъщото им биологично разнообразие“ (чл.3, т.7 от ЗООС).

Закон за биологичното разнообразие (ЗБР)

Законът регулира отношенията между държавата, общините, юридическите и физическите лица по отношение на опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България, като напр. опазване на видове, местообитания, изграждането на Националната Екологична Мрежа, включваща защитени зони от Натура 2000, защитени територии, както и КОРИНЕ места, Рамсарски места, важни места за растенията и орнитологични важни места. Законът също така регулира въвеждането на чуждоземни видове или на повторното въвеждане на местни видове и търговията със застрашени видове. Важна дефиниция в ЗБР от гледна точка на устойчивото използване на черноморските крайбрежни екосистеми е дефинирането на устойчиво управление като „управление на ползването, развитието и опазването на природните ресурси по начин и степен, които дават възможност на настоящите поколения и общности да си осигуряват социални, икономически и културни блага, без да се а) намалява възможността на бъдещите поколения и общности да задоволяват социални, икономически и културни нужди; б) нарушава способността на екосистемите да осъществяват своите почвозащитни и климаторегулиращи функции; в) намалява значително биологичното разнообразие.“

В случая трябва да се отбележи, че от гледна точка на ползите от екосистемите дефиницията може да се разшири извън почвозащитните и климаторегулиращи им функции.

Важна от гледна точка на настоящия проект е предвижването в плановете за управление на защитени зони от НАТУРА 2000 на мерки за устойчивото ползване на възобновимите ресурси.

Допълнително ЗБР задължава Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и другите държавни органи и техните поделения, както и общините, в сферата на своята компетентност:

а) да осъществяват дейности по опазване на биологичното разнообразие;

б) да  интегрират опазването на биологичното разнообразие и устойчивото управление на биологичните ресурси във всички планове, проекти, програми, политики и стратегии в съответния сектор, като включват в тях преди всичко дейности по опазване на биологичното разнообразие, в съответствие с приоритетите на ЗБР, на Националната стратегия и на Националния план за опазване на биологичното разнообразие; както и

в) финансират приоритетно научни изследвания и дейности, свързани с опазване на биологичното разнообразие и устойчивото управление на биологичните ресурси.

Закон за защитените територии (ЗЗТ)

Законът урежда категориите защитени територии, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление, включително изготвянето на планове за управление, отговорните органи и техните правомощия. Защитените територии са: резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове и защитени местности.

Строгият режим на ползване на резерватите и поддържаните резервати донякъде  обхвата на екосистемните услуги, които те могат да предоставят, заради забраната на всякаква дейност на територията им с изключение на посещения с научна и образователна цел.

От гледна точка на целите на проекта интерес представлява регулацията на режима на националните паркове и природните паркове. Националните паркове се управляват:

1. за поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа;
2. опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите;
3. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности и особено важно за проекта:
4. за.създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности, съобразени с целите по т. 1 -3 (чл.18, ал.2 от ЗЗТ)

Природните паркове се управляват с цел: поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях; предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; и  особено важното за проекта управление чрез устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси при запазване на традиционни форми на поминък, както и осигуряване на условия за развитие на туризъм. (чл.29. ал.2 от ЗЗТ)

Трябва да се отбележи, че директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите имат правомощия да спират дейности по ползването на горите, земите и водните площи и на други ресурси, както и строителството в защитени територии, които са в нарушение на утвърдените по съответния ред планове за управление, устройствени и технически планове и проекти или не са съгласувани по реда на този закон, когато такива планове и проекти липсват (чл.79, ал.2, т.1), което при правилно и систематично приложение би довело до по-устойчиво ползване на крайбрежните екосистеми по Черноморието.

Закон за лова и опазване на дивеча

Законът урежда отношенията, свързани със собствеността, опазването и стопанисването на дивеча, организацията на ловното стопанство, правото на лов и търговията с дивеч и дивечови продукти.  От значение за приложението на проекта е разпоредбата на чл. 33 от Закона, която постановява, че „стопанисването на дивеча обхваща дейностите по запазване и обогатяване на видовото разнообразие, подобряване на местообитанията, опазване и възпроизводство на дивеча, гарантиране на биологичния минимум, достигане и поддържане на допустимите запаси, осигуряване на рационално и устойчиво ползване в ловностопанските райони.“. Законът транспонира някои от разпоредбите на Директивата за местообитанията и на Директивата за птиците.

Закон за горите (ЗГ) регламентира обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми. Постижение на закона е, че още в дефиницията на предмета и обхвата му се залага устойчиво управление на горските екосистеми, което е в пряка връзка с целите на настоящия проект и с принципите на устойчиво ползване на екосистемите. Важна законодателна иновация е и регламентирането на екосистемните услуги като обществени екосистемни ползи от горските територии. Чл. 248 определя като „обществени екосистемни ползи от горските територии“:

1. защита срещу ерозия на почвата от лавини и наводнения;
2. обезпечаване на количеството и качеството на водата;
3. поддържане на биологичното разнообразие;
4. екраниране, поглъщане на шум и замърсители, поддържане на микроклимат;
5. осигуряване на условия за рекреация и туризъм;
6. поддържане на традиционния ландшафт;
7. защита на природното и културното наследство;
8. защита на инфраструктурни обекти и съоръжения;
9. забавяне и регулиране на въздействията от промените на климата.

По-нататък в чл. 249 ЗГ определя, че обществените екосистемни ползи за възмездни, когато благоприятстват извършването на стопанска дейност. Във тази връзка в областните планове за развитие на горските територии се определят конкретните горски територии и зоните извън тях, в които ползването на обществени екосистемни ползи е възмездно и видовете стопански дейности, за които се дължи плащане за обществени екосистемни ползи. Лицата, които извършват стопанската дейност в горските територии и зони, определени в областния план за развитие на горските територии, заплащат в общината, на чиято територия извършват дейността, обезщетение за съответните обществени екосистемни ползи.

Предстои с наредба на Министерски съвет да се приеме методика за определяне на обезщетението за ползването на обществени екосистемни услуги, условията и редът за неговото заплащане и за разпределяне на набраните в общината средства. Получените средства могат да се изразходват само за обезщетяване на собственици на гори, държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства, като остатъка може да се изразходва с решение на общинския съвет за изпълнение на проекти, свързани с горите и/или с опазване на околната среда. Прилагането на тази регламентация на местно ниво ще повиши интересът на общините от управление на горските територии и екосистемните услуги, което ще създаде добра основа за прилагане на тази практика и спрямо други екосистеми.

Предстои също и приемане на наредба на министъра на земеделието и храните за инвентаризацията на горските територии, областните планове за развитие на горските територии, ловностопанските планове, както и горскостопанските планове и програми.

Закон за водите (ЗВ) регламентира собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения. Законът за водите е като цяло хармонизиран с Европейската рамкова директива за водите 2000/60/ЕС.

Важно е да се отбележи, че сред целта на закона е осигуряването на интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както и създаване на условия за намаляване на замърсяването на водите и опазване на повърхностните и подземните води и водите на Черно море. Тези цели според чл.2, ал.2, т.1 са насочени към „предотвратяване влошаването, както и опазване и подобряване състоянието на водните екосистеми, на пряко зависимите от тях сухоземни екосистеми и влажни зони“. Законодателният подход към опазването на водните екосистеми трябва да се реализира чрез конкретни мерки и подходи, които настоящият проект може да развие.

ЗВ също дефинира и “водни услуги” като всички услуги за осигуряване на вода за домакинствата, обществените институции и за всяка стопанска дейност чрез водовземане, акумулиране, събиране в резервоари, обработка и доставка на повърхностни или подземни води, както и събирането, отвеждането и третирането с пречиствателни съоръжения на отпадъчните води, които след това се заустват в повърхностни водни тела. На тази основа могат да се определят и разработят и други услуги, свързани с екосистемните услуги от водни екосистеми.

Закон за рибарството и аквакултурите (ЗРА) регламентира отношенията, свързани със собствеността, организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България, търговията с риба и други водни организми. Сред целите му са „устойчивото развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми“, които са относими и към разработване на целите на Стратегията в рамките на настоящия проект.

Националната програма за рибарство и аквакултури, приета от Министерски съвет, трябва да включва и мерки за опазване на биоразнообразието във водните екосистеми и за устойчиво развитие на рибните ресурси в тях. Съгласно чл. 12, ал.1 на ЗРА „Риболовът се организира и провежда по начин, който не препятства естественото възпроизводство на рибните ресурси и техните миграционни пътища, не застрашава устойчивото развитие на техните запаси и благоприятства опазването на биоразнообразието.“ Практическото прилагане на това законово изискване може да доведе до устойчивост в използването на морските екосистеми. В тази посока е и дефиницията на закона на „отговорен риболов“ – „система от правила, които регламентират методите и средствата за улов на риба и други водни организми и изискванията за тяхното ползване, с цел запазване на устойчивото им развитие.

Закон за устройство на територията (ЗУТ) определя територията на Република България като национално богатство, като нейното устройство трябва да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението. ЗУТ урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели.

Във връзка с разработването на Стратегия по настоящия проект е важно да се отбележи, че  обхвата и условията за стратегическото планиране на пространственото развитие се определят с разработването и актуализацията на система от документи за пространствено развитие на национално, регионално и общинско ниво, определящи стратегия за интегрирано пространствено развитие, при отчитане на териториалния потенциал и принципите за балансирано устойчиво развитие. Друго важно законово предписание от гледна точка на проекта засяга изискванията към строежите. Те трябва да се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове за опазване на защитените зони, на защитените територии и на другите защитени обекти и на недвижимите културни ценности (чл.169, ал.3, т.1 от ЗУТ), като министърът на регионалното развитие и благоустройството, самостоятелно или съвместно с компетентните министри, издава наредби за определяне на изискванията, свързани с проектирането, изпълнението, контрола и въвеждането в експлоатация на строежите, дълготрайността на строителните конструкции, устойчивостта на земната основа, както и други изисквания за безопасност и за устойчиво развитие на природните ресурси и екологично използване на природни и вторични суровини в строежите при отчитане влиянието на географските, климатичните и сеизмичните въздействия.

Закон за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУБЧ) е специален закон за устройство на специална територия – Черноморското крайбрежие и урежда условията и реда за определяне на териториалния обхват на Черноморското крайбрежие и на крайбрежната плажна ивица, изискванията, правилата и нормативите за тяхното устройство, ползване, застрояване и опазване; правомощията и координацията на дейността на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и на органите на местното самоуправление, както и взаимоотношенията им с физическите и юридическите лица при осъществяване на държавната политика по устройство на Черноморското крайбрежие, както и условията и реда за провеждане на процедурите за определяне на концесионери и на наематели на морските плажове.

Това е закон с пряко отношение към разработването на Стратегията по настоящия проект, чиито цели са свързани със:

1. създаване на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие;
2. осигуряване на свободен и безплатен достъп до морските плажове;
3. опазване, съхраняване и разумно използване на природните ресурси;
4. предотвратяване и намаляване на замърсяването на Черноморското крайбрежие;
5. защита на морския бряг от ерозия, абразия и свлачищни процеси;
6. възстановяване и опазване на естествения ландшафт и културно-историческото наследство.

Законът създава две зони на територията на Черноморското крайбрежие:

1. зона “А” с режим на особена териториално-устройствена защита – обхваща частта на акваторията на Черно море (с широчина 200 м, измерена от бреговата линия), крайбрежната плажна ивица и част от територията, попадаща в ивица с широчина 100 м извън териториите на населените места, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове. В тази зона характерът на застрояването е ниско, с височина до 7,5 м. Там се забранява търсенето, проучването и експлоатацията на природни богатства, с изключение на дейностите, свързани с добива на лечебна кал, сол, минерални води и с изграждането на геозащитни, брегозащитни и брегоукрепителни съоръжения.
2. зона “Б” със специфични характеристики на територията и специален режим за опазване на териториалните и акваториалните ресурси – обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона “А”, с изключение на урбанизираните територии на населените места, определени към датата на влизане в сила на закона. Характерът на застрояването е средно, с височина до 15 метра. Забранява се развитието на производства, отделящи замърсяващи вещества, посочени в приложение I на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.

С особено значение за проекта и мерките, които той може да предложи, са правилата за общите устройствени планове за териториите на общините по чл. 3, т. 1, които и с правилата и нормативите за тяхното прилагане определят:

1. общата структура на територията и устройствените изисквания към развитието на територията и акваторията;
2. териториите за извършване на стопанска дейност;
3. обектите на техническата инфраструктура с национално и регионално значение;
4. мероприятията за опазване на околната среда, биологичното разнообразие, природните ресурси и културните ценности;
5. териториите и акваториите с ограничителни режими на устройство и застрояване;
6. общият режим за използване на водните, горските, поземлените и рекреационните ресурси;
7. пределно допустимите рекреационни капацитети на курортните населени места и селищни образувания, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища и вилните зони по критерии, определени с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите и министъра на туризма;
8. необходимите мероприятия за брегозащита, опазване, възстановяване и подобряване естетическите качества на териториите, мерките за опазване и възстановяване на характера на ландшафта и на културните ценности;
9. териториите и зоните, в които не се допуска ново строителство и разширяване на строителните граници на съществуващите урбанизирани територии;
10. устройствените правила и нормативи за застрояване на съществуващи и бъдещи урбанизирани територии;
11. урбанизираните, земеделските, горските и нарушените територии;
12. териториите, които ще се устроят като крайбрежни паркове и градини;
13. специфичните изисквания, правила и нормативи за устройство на територията и акваторията.

Закон за регионалното развитие (ЗРР) урежда планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението, контролът и оценката по изпълнението на стратегиите, плановете и програмите за провеждане на държавната политика за регионалното развитие; както и разработването, управлението и информационното осигуряване на концепции и схеми за пространствено развитие на национално, регионално, областно и общинско ниво. Съгласно чл. 2, ал.2 от ЗРР държавната политика за регионално развитие създава условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на районите и общините. Стратегическото планиране на различните управленски нива е важно за разработване на Стратегията по проекта. То обхваща документи за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие:

1. Националния план за развитие;
2. Националната стратегическа референтна рамка;
3. оперативните програми, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз;
4. Националната стратегия за регионално развитие;
5. регионалните планове за развитие;
6. областните стратегии за развитие;
7. общинските планове за развитие.

Закон за морските пространства, вътрешните морски пътища и пристанища в Република България

Законът урежда правния режим на морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Една от основните му цели е осигуряването на безопасност на корабоплаването, опазването на морската и речната среда при корабоплаване и поддържането на екологичното равновесие. Министерството на околната среда и водите упражнява контрол върху бреговите източници на замърсяване.

Законът за лечебните растения регламентира управлението на ресурсите от лечебни растения, в това число защитата, устойчивото използване, събирането и търговията с лечебни растения. В Приложение към закона се съдържа списък на всички лечебни растения в България. Използването на тези природни ресурси изисква специалнo позволително и заплащане на такса. Законът се прилага се от Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието и храните, областни администрации и общините.

Законът за почвите е важен закон в правната рамка на проекта, защото урежда обществените отношения, свързани с опазването на почвите и техните функции, както и тяхното устойчиво ползване и трайно възстановяване като компонент на околната среда. Законът определя почвите като национално богатство, ограничен, незаменим и практически невъзстановим природен ресурс и опазването им е приоритет и задължение на държавните и общинските органи и на физическите и юридическите лица. Особено важни са принципите, на които се основава опазването, ползването и възстановяването на почвите и които могат да се приложат в изготвянето на други нормативни актове в обхвата на проекта:

1. екосистемен и интегриран подход;
2. устойчиво ползване на почвите;
3. приоритет на превантивния контрол за предотвратяване или ограничаване увреждането на почвите и на техните функции;
4. прилагане на добри практики при ползването на почвите;
5. замърсителят плаща за причинените вреди;
6. информираност на обществеността за екологичните и икономическите ползи от опазването на почвите от увреждане и за мерките за опазването им.

Трябва да се подчертае, че законът въвежда и последователно прилага принципа на устойчиво ползване на почвите, например в Национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите.

Към съдържанието