Прогнозите при среден емисионен сценарий А1В и модела Aladin приложени от международния проект с участие на НИМХ[1] показват значително изменение на биоклимата на черноморското крайбрежие. Ако базисния биоклимат за 20 век (климатични данни за периода 1931 – 1975 г.) по дължината на цялото крайбрежие с различни под варианти е супра средиземноморски, то в периода 2020-2050 той ще премине изцяло в друга биоклиматична зона тази на горния мезо средиземноморски климат, какъвто сега се формира по северното крайбрежие на Бяло и Мраморно море, както и в някои по топли и сухи дялове на западното крайбрежие на Черно море. Значителната промяна продължава и през следващия период 2050-2100, като тогава цялото крайбрежие от Варна на юг ще премине в зоната на долен мезо средиземноморски климат, какъвто намираме по източно крайбрежие на Гърция между Волос и Атика. Северното крайбрежие ще остане горен средиземноморски климат, какъвто имаме при Лариса или Серес, но леко по-засушлив от климатите на тези райони. Общо това означава значително покачване на температурите от 11,7-13,3 средно годишни температури през 20 век до 13,6-15,4 за периода 2020-2050 и 15,2-16,9 за 2050-2100 година. За жалост това е съпроводено със значително засушаване на климата и поради известно намаляване на валежите и поради увеличеното изпаряване. Така през 20 век климатът по крайбрежието е предимно горен засушлив (450-600 мм валеж), като в някои дялове достига и до долен засушлив в района на Калиакра (412 мм валеж) и долен полу-влажен при Царево (650 мм валеж). През периода 2020-2050 г. цялото крайбрежие преминава в долен засушлив (361-500 мм валеж) без Царево, което става горен засушлив биоклимат (570 мм валеж). През периода 2050-2100 г. значителен дял от крайбрежието преминава в горен полу сух (полу ариден, полу пустинен) биоклимат, а мозачено отделни участъци остават в зоната на долен засушлив климат (Царево, Бургас, Обзор, Шабла) при валежи вариращи от 358 до 551 мм годишно.
Какво значат тези промени в биоклимата за растителността на района? Съществуващата зонална растителност изцяло спада към европейската широколистна горска зона към най-южните ѝ дялове. Основните зонални типове гори са термофилни широколистни дъбови гори от цер и благун, като особено в по-северните дялове на Черноморието се срещат и по-мезофилни съобщества с по-влаголюбиви видове (бук, габър и др.). Екстразонално се срещат и по-ксерофилни съобщества – от космат дъб, които все още спадат към широколистните гори като тип екосистема, но и на съвсем малки площи на юг от Созопол и псевдомаквиси и вечнозелени храсталаци от грипа – първите пионери на средиземноморското влияние.
Още в периода 2020-2050 г. съгласно прогнозните модели условията се променят драстично. Каква е потенциалната естествена растителност, която се развива в условията на такъв климат? Цялото крайбрежие попада в ксеротермична горска зона, в която единствено в зоната на странджанското Черноморие и станция Царево от сегашния зонален тип раститеност един от доминиращите видове и по-точно вида цер (Quercus cerris) все още намира роля в растителните съобщества, при това не като основен вид. При благоприятно овлажнение и почвени условия е възможно развитието на широколистни гори от ксеротермни видове дъб паламуд (Quercus ithaburensis ssp. macrolepis, Q. macrolepis), космат дъб (Quercus pubescens) и беломорски дъб (Quercus infectoria), а при по-сух климат, каменисти почви или карбонатни почви вечнозелени иглолистни от дървовидна хвойна (Juniperus excelsа) и калабрийски бор (Pinus bruita). Вторичната растителност е представена от псевдо маквиси от пърнар (Quercus coccifera), грипа (Phillyrea latifolia), гола кумарка (Arbutus andrachne), а при деградация се образуват последователно средиземноморски гариги и сухи пасища с едногодишни видове. От сега съществуващите видове растителни съобщества съответстващи на този биоклимат са горските екстразонални съобщества на косматия дъб, както и срещащите се на юг от Стара планина южни типове съобщества, като псевдомаквисите, храсталаците от грипа, суб-средиземноморските гариги и пасищата с едногодишни видове.
През периода 2050-2100 промените са още по-драстични. Цялото крайбрежие от Царево до Варна преминава в зона топли и сухи вечнозелени средиземноморски гори и храсталаци от халепски бор (Pinus halepensis), калабрийски бор (Pinus brutia), паламуд (Quercus macrolepis). Вторичната растителност е представена от маквиси с основни видове дива маслина (Olea europea var. sylvestris), мастиково дърво (Pistacia lentiscus), мирта (Myrtus communis), вечнозелена скрипка (Smilax asperа), грипа (Phillyrea latifolia), пърнар (Quercus coccifera) и мн. др., а при деградацията им отново се минава през гариги и пасища с едногодишни видове. Растителността по северно крайбрежие на север от Варна ще е от по-северен тип. За нея ще са характерни псевдо маквиси от пърнар (Quercus coccifera), грипа (Phillyrea latifolia), гола кумарка (Arbutus andrachne). Въпреки силната засушливост е възможно развитие на разредени ксеротермни гори от дървовидна хвойна (Juniperus excelsа), калабрийски бор (Pinus bruita).
Какви са основните очаквани промени на растителността при така очертаните промени в биоклимата и растителните пояси? Не е възможно да се даде точна прогноза за реакцията на съществуващите екосистеми и до каква степен биха били устойчиви на променения климат и колко дълго биха могли да се адаптират към него. Факторите, които оказват влияние са както от индивидуалната присобеност и физиологичната реакция на индивидите на отделните видове, съставящи растителните съобщества, до промяната във взаимоотношенията между видовете, вкл. конкурентните, паразитните и др. подобни. За всички тези фактори липсват или почти изцяло проучвания и научни данни за българските растителни съобщества и растителни видове и поради това е много трудно да се правят по точни прогнози за очакваните промени в растителните съобшества.
От сега съществуващите видове растителни съобщества съответстващи на промененият биоклимат срещащите се на юг от Стара планина южни типове храсталачни съобщества (псевдомаквисите и вечнозелените храсталаци от грипа), лонгозните гори със запазен хидрологичен режим, както и суб-средиземноморските ниски храстчета (гариги) и пасищата с едногодишни видове разпространени в този район. Няма яснота доколко ще могат да се адаптират горите от космат дъб (Quercus pubescens), преди всичко към сериозното засушаване и затопляне след 2050 до 2100, защото не се знае дали срещащите се в България форми на този вид са също така адаптирани към топъл и сух климат, както срещащите се форми в южна Гърция (късолистен дъб – Quercus brachyphylla) и Турция (беломорски дъб – Quercus infectoria). Най-уязвими са влаголюбивите буковите, габъровите и зимно дъбовите гори и в по-малка степен по сухолюбивите церови и благунови гори.
Може да се предположи с голяма доза сигурност, че мезофилните горски типове съобщества ще започнат да деградират относително бързо още през периода 2020-2050, докато вероятно сухолюбивите дъбови гори ще започнат да се променят по бързо и осезателно едва през периода 2050-2100, като при оптимистичен сценарий се очаква разпространение на косматия дъб (Quercus pubescens) за сметка на цера (Quercus cerris) и благуна (Quercus Frainetto). При песимистичен сценарий е възможно разпадане въобще на горските съобщества до храсталаци с видове, като грипа (Phillyrea latifolia), драка (Paliurus spina-christi), кукуч (Pistacia terebinthus), мъждрян (Fraxinus ornus), смрадлика (Cotinus coggygria), шмак (Rhus coriaria), памуклийка (Сistus incanus), аспарагус (Asparagus verticillatus), див жасмин (Jasminum fruticans) или до пасища от рудерални едногодишни видове.
В тревните съобщества вероятно ще започнат сукцесии, като се настанят по-термофилни типове от едногодишни видове с рудерален характер (Xeranthemum cylindraceum, Taeniatherum caput-medusae/crinitum, Koeleria phleoides, Vulpia sp., Cynosurus echinatus).
За да се предотврати загубата на горския характер на растителността и на екосистемните функции на тези територии може да се препоръча следното:
- Необходими са детайлни научни проучвания върху способността на растящите в България дървесни и храстови видове и техните подвидове и генотипове да се адаптират включително физиологично (транспирация, фотосинтези, дефолиация и др.) към по-топъл и сух климат. Тези проучвания е добре да бъдат сравнителни, като се ползват близки форми, подвидове или видове, които са с по-южно разпространение и оттам са с доказана и известна адаптираност към по-топъл и сух климат. Такива са подвидовете на косматият дъб: късолистния дъб (Quercus brachyphylla) от южна Гърция и беломорския дъб (Quercus infectoria) растящ от турска Тракия до цялото егейското крабрежие на Турция. Беломорският дъб се среща най-близко до България в беломорска Тракия в непосредствена близост до границата на България в Турция и Гърция – южните склонове на западна Странджа (на север от Киркалери), склоновете на Дервентските възвижения[2]. Същото важи за растящите по бреговете на Мраморно море ксероморфни форми на цера (Quercus cerris).
- Както не е възможно точно да се предвидят бъдещите промени в климата, така и не може да се предвиди реакцията на отделните растителни видове и растителни съобщества на настъпващите климатични промени. Необходимо е да се приложат предвидените мерки в официалната програма от мерки за адаптиране на горите [3] и особено тези насочени към опазване на мезофилния характер на съществуващите съобщества, предпазване от изсветляване на склопа (с оглед да няма ксерофитизация), предпазване от намаляване на видовото и генетичното разнообразие на съобществата. Всички тези мерки може да помогнат средносрочно да се стабилизират съществуващите горско растителни съобщества и са необходими и насочени към посрещане на най-лошия възможен сценарий – деградация и разпадане на сега съществуващите горскорастителни съобщества и най-малкото временна загуба на техните екологични функции и биоразнообразие.
- За да се посрещне този най-лош възможен сценарий са нужни следните мерки без да влиза в противоречие с всички останали мерки и с мерките за опазване и стабилизиране на естествените растителни съобщества:
- Да се промени законодателството, където е необходимо, отнасящо се до така нареченото въвеждане на чужди видове. Видове, които са от съседни на България територии, но от биогеографски райони срещащи се у нас не следва да се третират като „чужди”, включително по отношение на зоните от мрежата НАТУРА 2000.
- Да се започне създаването на опитни горски култури от средиземноморски видове в подходящите пояси и условия с цел установяване на възможностите за въвеждане на видове от егейския регион на средиземноморската флористична област за нуждите на адаптиране на горите към климатичните промени. Такива култури да се създават на мястото на други култури и да не се унищожават естетвени насаждения или култури, в които има преспектива за превръщане в естествени (наличие на естествен подраст).
- При създаване на всички видове култури, да се подхожда към горските екосистеми като към растителни съобщества и да се внасят и придружаващите видове най-малкото от храстовия етаж с цел гарантиране биологичното разнообразие на тези съобщества.
- Да се разработят на национално ниво във вид на правилник или да се въведе в съществуващите правилници за лесовъдство програма от мерки за неинвазивно „разширяване на ареала” на дървесно-храстовите видове с цел адаптиране на горите към климатичните промени, чрез неинвазивно повишаване на видовото и генетичното разнообразие на горско-храстовите видове в горските съобщества:
- съхраняване на подраста и на възрастните дървета (дървета на бъдещето) при сечи, особено при наличие само на отделни дървета в съответния растителен пояс съответстващи на потенциалната растителност. Ревизия на всички горско-стопански планове въз основа на подробно биоклиматично картиране на територията на държавното горско/ловно стопанство;
- повишаване на адаптационния капацитет на горските съобщества – инвентаризация наличието на дървета на бъдещето (попадащи в подходящ потенциален биоклимат) във всеки отдел и подотдел и оценка на уязвимостта към климатичните промени.
в районите идентифицирани като уязвими – без семеносещи дървета, в горско-стопанския план да се планират и осъществяват програми за неинвазивно залесяване с такива видове – създаване на ивици от дървета и храсти на бъдещето покрай горски пътища, ръба на гори с открити пространства и др. без да се уврежда естествената горска растителност. В районите с прогнозиран мезо средиземноморски климат е необходимо да се планира въвеждане на видове от средиземноморския регион, доколкото устойчивостта към значително променения климат на съществувашите в България съобщества и техните основни видове не ни е напълно известна.
Обратно към съдържанието на изследването
[1] http://www.cecilia-eu.org/
[2] M. Dogan Kantarci. Trakya orman sahalarinin tabil agac ve gali turlerine gore bolgesel siniflandirlmasi, In: Trakia Orman Sahalari. (In Turkish), Pp. 283-314
[3] София, 05.05.2011. Програма от мерки за адаптиране на горите в Република България и намаляване на негативното влияние на климатичните промени върху тях Проект FUTUREforest (програма INTERREG IV C на ЕС), Изпълнителна агенция по горите. 212 стр
