Секвестрация на въглерод се нарича трансферът на въглероден диоксид от атмосферата и съхраняването му в други „резервоари“, например почва, биомаса, морско дъно. Тази екосистемна услуга привлича голямо внимание в последните десетилетия заради процеса на антропогенно предизвикано изменение на климата, със значителен брой научни изследвания и публикации. Въпросът е комплексен, тъй като различните екосистеми едновременно поглъщат и отдават въглерод: например мочурищата секвестират значителни количества от атмосферата чрез фотосинтезата на водните растения, но в същото време изпускат метан – значително по-мощен „парников“ газ от въглеродния диоксид.
Цената на тон въглероден диоксид на европейския вторичен пазар за търговия с разрешителни за емисии значително се понижи в последните години и текущата цена е около и над 6 евро. Предвид конверсионния фактор от 3.67, цената на тон въглерод в момента възлиза на приблизително 43 лева. Нормите на секвестрация за различните екосистеми тук са определени на база авторитетното изследване Recarbonization of the Biosphere: Ecosystems and the Global Carbon Cycle (2012). Данните за изследвания регион са представени в таблица.
Таблица 6.5
Стойността на секвестирания въглерод в изследвания регион възлиза на около 10.5 млн. лв. Във връзка с това изчисление следва да се направят няколко уточнения: 1) приема се, че в урбанизираните територии, реките и водните пътища и по брега въглеродният баланс е неутрален. Установено е, че в урбанизираните територии също протича секвестрация, като там 70% от въглерода се съхранява в почвите. При подходящ мениджмънт улавянето на въглерод може чувствително да нарасне. От друга страна, в градовете се реализират значителни емисии от транспорт, отопление, отпадъци и др. 2) В предишни оценки на екосистемни услуги се поставя значително по-голяма стойност на секвестрацията във влажни зони – без да се отчитат емисиите в атмосферата на метан. 3) Нискостъблените гори в процес на израстване секвестират повече въглерод, отколкото високостъблените. Вечнозелените иглолистни гори имат още по-висока норма на поглъщане на въглерод. 4) Не е отчетена секвестрацията на въглерод в изследваната акватория, като в тази връзка са необходими допълнителни изследвания.
Регулиращата екосистемна услуга за пречистване на води се проявява по още няколко способа в изследвания регион. Черната морска мида филтрира по 80 л. вода на денонощие, при температура на водата над 17 градуса. Изследване на Станфордския университет показва, че местни и инвазивни миди в Калифорния може да пречистят до 80% от съдържанието на някои токсични вещества в отпадъчни води в рамките на 3 денонощия. Запасите от черна мида пред българските брегове се оценяват на около 137 хил. тона (до 15 м дълбочина). Предвид изходните данни, оказва се, че мидите пред българското крайбрежие за едно денонощие в топлия период на годината филтрират 740 млн. куб.м. вода. Поставянето на минимална цена от 1 ст. на куб.м. за тази екосистемна услуга би създало обща стойност от порядъка на стотици милиони годишно.
По данни на Басейновата дирекция, в Черно море през 2010 г. се вливат близо 1.4 млн. куб.м. непречистени води, при общо количество формирани отпадни води от 1.6 млрд. куб.м. Общо 11 пречиствателни станции за отпадни води и 5 канализационни системи заустват директно в морето. В ПСОВ „Златни пясъци“ заустването е на 720 м. от брега, на дълбочина 6.5 м. Пречиствателните станции на „Слънчев ден“ и „Гранд хотел Варна“ заустват чрез тръбопровод съответно на 100 и 200 м. от брега, и т.н.
Особено през летните месеци, чистотата на морската вода е сериозен проблем за региона. На 20 август 2015 г., в пика на туристическия сезон в с. Лозенец е издадена забрана за къпане в морето, тъй като брегът е залят от фекални води и в морската вода са открити бактерии като ешерихия коли. Хотелиери и търговци очакват „огромни загуби“, а щетите върху имиджа на луксозния курорт няма да се изличат в следващите 4-5 години.
Качеството на водите е от решаващо значение за туризма. Според Първоначалната оценка на състоянието на морската околна среда, изготвена от Басейнова дирекция „Черноморски регион“, възможните загуби за туризма вследствие влошаване качеството на морската вода варират между 39 и 58 млн. евро. Тази оценка е консервативна, тъй като и в най-лошия си вариант не допуска загуби за регионалния икономически брутен продукт от над 1%. Методът на избегнатите разходи говори за минимум 80-120 млн. лв. годишна стойност на екосистемната услуга „пречистване на водите“, без тук да са отчетени реалните загуби за рибарството, за качеството на живота, възможно изселване и т.н.
