Богатството на природни местообитания и наличието на редки и застрашени видове във всички екосистеми обуславя високата оценка на много от тях, като без изключение екосистемите в добро състояние имат най-ключово значение за опазване на природното наследство (Фигура 19). Екосистемите в лошо състояние осигуряват минимално тази услуга. Средните по качество екосистеми са по-близко до 10% най-добри, но далеч от тяхната оценка. Това показва нуждата от предприемане на мерки за подобряване състоянието на всички увредени екосистеми, но и запазване на най-добрите. Широколистните гори (Е3,Е4), тревните (Е6), езерата и блатата (Е9), пясъчните плажове и дюни (Е10) и крайбрежните скали и чакълести брегове (Е11) имат най-важно значение за тази услуга. Храсталачните (Е7), речните (Е8) и шелфовите (Е12) екосистеми имат средна оценка. Най-слаба оценка имат иглолистните гори (Е5) и земеделските земи (Е2). Урбанизираните (Е1) екосистеми също имат средна оценка най-вече за сметка на селищата със значителни зелени площи (Балчик, Албена и др.). Прави впечатление ниската оценка за шелфовите екосистеми – резултат от значителното увреждане на морските екосистеми през последните 50 години.
Графика 5.18. Вариация на оценките за ЕСУ Природно наследство (К5).
