Предоставената информация от РДГ Варна и РДГ Бургас за издадените разрешения за дърводобив сочи, че през 2015 г. в землищата на селищата по Черноморската ивица са отсечени 34 934 куб.м. дървен материал. Най-много дървесина е добивана в района на Резово и Синеморец, Емона, Бяла, както и в селищата около Варна. Добивани са различни типове дървесина, включително техническа от високостъблени гори, но преобладаващият дял е на дървата за огрев, съответно тази материална екосистемна услуга ще бъде остойностена в категорията М6. Куб.м. дърва за огрев в региона в момента се продава за около 70-80 лв. Ако приемем, че цялото разрешено количество е добито и реализирано по цена от 70 лв., то добивът на дървесина възлиза на 2.445 млн. лв. Издадените разрешения за сеч в изследвания регион са около 160.
Освен остойностените по-горе дърва за огрев, 3 километровата ивица предоставя и редица други източници на енергия. Направена справка в регистъра на Агенцията за устойчиво енергийно развитие („Информация за издадените, отхвърлените и отменените гаранции за произход на енергия от възобновяеми източници, произведена през 2015 г.“) сочи, че в изследвания регион има изградени 53 ВЕИ електроцентрали с различна мощност. Общото производство на „зелена енергия“ за 2015 г. в региона възлиза на почти 635 хил. мегаватчаса. Огромната част от това производство (98.6%) е за сметка на вятърната енергия, която е най-силно развита в община Каварна. Голямо е производството на вятърна енергия и в община Шабла и Балчик, но предимно на няколко километра по-навътре в сушата, съответно тези ВЕИ не са взети под внимание.
С решение на енергийния регулатор от 01.07.2014 г. са определени сега действащите преференциални цени на изкупуване на вятърната енергия. За големи централи с инсталирана мощност над 1 МВт тя е 95.55 лв. за Мвтч (без ДДС). Предвид по-високата изкупна цена на по-малките мощности и на фотоелектрическите централи, както и увеличаването на цената на електроенергията по веригата до потребителя, може да приемем 120 лв. за Мвтч като цена „на едро“ на зелената енергия. Съответно производството на енергия от ВЕИ в изследвания регион надхвърля 76 млн. лв.
Въпросът дали производството на енергия от слънцето и вятъра следва да се разглежда като екосистемна услуга, или то е резултат само от действието на абиотични фактори на околната среда, е спорен. Изчислената по-горе сума не е включена в настоящата оценка за екосистемните услуги по Черноморието, но установяването й дава важни насоки за управленето. В случая с община Каварна и община Шабла, монтираните ветрогенератори влизат в конфликт с други начини на ползване на екосистемите. „Перките“ променят ландшафтната картина, разполагането им на магистрален прелетен път на птиците стресира биоразнообразието, те заемат плодородна земеделска земя. Разрешаването на толкова мощности за вятърна енергия в 3 – километровата крайморска ивица е противоречиво, за което свидетелства и решението на Съда на Европейския съюз в Люксембург от 01.2016 г., че България е нарушила правото на ЕС, позволявайки разрастването на ВЕИ сектора в орнитологично важна зона.
В изследвания регион (в общ. Шабла край с. Тюленово и с. Дуранкулак и край с. Българево в общ. Каварна) от 1950-те години се добиват известни количества нефт и газ. И трите находища са дадени на концесия на фирма „ПДНГ“ АД, която заплаща на държавата такса в зависимост от добива (под 1.5 млн. лв. за 2015 г.). Нетните приходи от продажби на продукция за предприятието през 2015 г. възлизат на 21.595 млн. лв., в това число 4.670 млн.лв. от продажба на суров нефт, 4.149 млн. лв. от продажба на природен газ и 12.776 млн. лв. от продажба на нефтопродукти. Понижението на световните цени на петрола се отразява негативно на приходите.
Посочените суми се отнасят не само за находищата в изследвания регион, но и за находища на нефт и газ в Централна България. ПДНГ не публикува сведения за производителността на отделните находища. Публична информация за това може да се намери с най-ранна дата от 2008 г. За въпросната година добивът на газ по крайбрежието формира 42% от целия добив на компанията, а за нефта 38%. Ако тези норми бъдат приложени към резултатите за 2015 г., приходите от газовите находища в Българево и Дуранкулак и нефтеното находище в Тюленово следва да възлизат на поне 3.5 млн.лв.
Макар и създадена от екосистеми в минали геологични епохи, установената стойност от добива на нефт и газ не е включена в крайната сума на настоящата оценка – също както и приходите от ВЕИ. Въпреки това, установяването размера на бизнес интересите в региона е от ключово значение, тъй като дава възможност да се избират приоритети за развитие, както показва следващият пример. През февруари 2005 г. от сондаж край с. Тюленово изтичат 3-4 тона нефт, нефтеното петно се разпростира на площ от около 40 дка в морето. Ако се оценят щетите, които замърсяването причинява на туристическия и риболовния бизнес в региона и се вземат предвид различните регулиращи и културни екосистемни услуги, може да се оцени дали рискът да се поддържа производство с ограничен размер, но с висок потенциал за замърсяване не е неприемлимо висок.
Общата стойност на екосистемната услуга „източници на енергия“ в изследвания регион възлиза на около 2.5 млн. лв., като в тази сума не са включени приходите от производство на електроенергия от вятъра, както и добивът на нефт и газ.
Направеният преглед говори, че общата стойност на материалните екосистемни услуги в изследвания регион в настоящия момент възлиза на около 135-180 млн. лв. С най-висока стойност са екосистемните услуги за производство на растителна продукция. Следва по значение доставката на питейна вода и вода за напояване. Уловът и отглеждането на морски животни на стойност 12.5 млн. лв. е източник на значително по-високи приходи от животновъдството.
