Изследваният регион е изключително богат на културни и исторически обекти. Достатъчно е да се споменат некрополът на Големия остров в Дуранкулашкото езеро и Варненският халколитен некропол, които се нареждат сред най-важните археологически открития в световен мащаб – независимо че българската държава не полага особени усилия за популяризирането им. Нос Калиакра е една от най-посещаваните точки на българското крайбрежие, с над 100 хил. туристи годишно, в минали години и в пъти повече. Дворецът и Ботаническата градина в Балчик са посрещнали 70 000 туристи през 2015 г. – отличен резултат предвид високата входна такса. Старите части на Несебър, Созопол и Ахтопол, както и мегалитното светилище край Поморие са само част от ценните обекти на историческото наследство по южното Черноморско крайбрежие. Тук заслужава да се отбележи и уникалното нематериално културно наследство на нестинарството в Странджа, чийто център е във вътрешността на планината, но то оставя своя отпечатък върху всички селища на юг от Царево.
Разполагаме с данни на Националния статистически институт за посещението на музейни обекти в областите Добрич, Варна и Бургас. За 2014 г. посещенията на музеи в област Бургас са 203 хил., в Добрич 198 хил., във Варна 173 хил. Ако приемем, че 80% от това число са разположени в 3-километровата ивица (реалистично допускане, предвид горното изброяване), а средната стойност на посещение приемем за 6 лв., то само стойността на билетите за вход в музеите са на стойност над 2.7 млн. лв.
Посочената сума не съответства на пълната икономическа стойност на културното и историческото наследство в региона. Места като Калиакра или Несебър служат като „етикет“ на туристическата дестинация Българско Черноморие и съответно без наличието им също и приходите от масовия туризъм биха били по-ниски. Дори да приемем, че те допринасят само с 1% за нощувките на туристи по Черноморското крайбрежие, това формира стойност от 7.3 млн. лв. Необходими са допълнителни маркетингови проучвания, които да установят каква тежест има културното и природното наследство в избора на туристическата дестинация Българско Черноморие.
В практически план, голяма част от изброените обекти на културното и историческото наследство са разположени извън населените места и туристите изминават значително разстояние до тях. Транспортните разходи може да се приемат за допълнителна оценка за парична стойност. Например нос Калиакра е разположен на 47 км. от курортен комплекс Албена, откъдето пристигат голяма част от посетителите. Предлагат се различни екскурзии дотам, включващи и посещение на Двореца в Балчик и фолклорни програми. Най-ниската стойност на подобна услуга е 15 лв. без цената на входните билети, за чуждестранни туристи редовната цена е 31 евро. Реалистична оценка говори за около 2 млн. лв. транспортни разходи само за два обекта на културното наследство, Калиакра и Двореца. За целия Черноморски регион сумата възлиза вероятно на над 5 млн. лв.
Може да се оцени и друг елемент от културното наследство на региона – традиционната кухня, включително и предлагането на местно произведени храни и напитки. Някои хотели и курорти са направили стъпки в тази насока, но потенциалът е много по-голям. Високата стойност на тази услуга проличава от факта, че по данни на Европейската комисия местно произведените аквакултури увеличават стойността си 8 пъти в заведенията за хранене. Ако приемем, че морските продукти, добивани и отглеждани и съответно консумирани по крайбрежието са на стойност 5 млн. лв. (главно риба и миди), и те увеличават стойността си 4 пъти по веригата до крайния потребител, това означава стойност от 20 млн. лв., създавана в туристическата индустрия благодарение на съчетанието между материална екосистемна услуга и културно наследство.
Като референтни може да се приемат резултатите на може би най-известната (но не най-голяма) компания за производство на аквакултури „Дълбока“ ООД, която съчетава отглеждането на миди с ресторанти на самия бряг. Според финансовите отчети в Търговския регистър дружеството реализира приходи от ресторанти в размер на около 500 хил. лв. годишно, както и 900 хил. лв. от продажба на сурови миди на други обекти в околността.
На база изнесената по-горе информация, годишната стойност на историческото и културно наследство в региона вероятно варира в широките граници между 30-80 млн. лв.
