Теорията за биофилията на известния еколог Едуард Уилсън твърди, че човек се нуждае от други живи същества около себе си, за да се развива пълноценно. Също и икономическата теория е установила, че производителността на труда нараства, ако работниците по-често почиват на „зелено“ (факт, изтъкван още от Алфред Маршал). По-нови изследвания в поведенческата икономика експериментално доказват, че удовлетвореността от живота, както и резултатите при учене и работа се повишават след прекарване на време в природна среда.
Остойностяването на тази услуга на екосистемата може да се извърши по метода на условното оценяване (contingent evaluation). Ако приемем, че населението от 667 хил. души в изследваната 3 – километрова ивица предприема кратко посещение в природна среда веднъж на две седмици (25 пъти в годината) и всеки човек получава от едно посещение полезност с примерна стойност от 5 лв., съответната екосистемна услуга К1 възлиза на 83 млн. лв. – само за местното население. Полезността за стотиците хиляди туристи в региона се равнява на поне половината от тази сума – тоест преживяването на връзка с околната среда в региона е услуга със стойност от порядъка на 120 млн. лв.
Подобен оценителски подход отдавна се използва за остойностяване на рекреационните ползи на различни гори в Европа, като стойността на еднодневни посещения в природата според различни автори варира между 1 и 13 долара. Избраната тук полза от 5 лв. на еднократно посещение е по-скоро ниска, предвид естетическата и рекреационна стойност на морския бряг. Важно е да се отбележи, че услугата „ преживяване на връзка с околната среда“ се концентрира върху сравнително малка територия, заемаща не повече от 1/10 от изследвания регион (високостъблени широколистни гори, крайбрежни дюни и пясъчни и стръмни брегове, езера, блата и влажни зони).
Към екосистемната услуга К1 се причисляват и възможностите за различни видове свързан с природната среда туризъм – наблюдение на диви животни, пешеходен, риболовен, водни спортове и др. Не е лесно да се определи какъв е делът на този компонент в общия туристически продукт на региона. Според статия от 2011 г., броят на туристите, посещаващи България специално с цел наблюдение на диви животни възлиза на около 1500 души, при средна цена на услугата от 1000 евро (500-1500 евро). Наблюдението на птици в Шабленското и Дуранкулашкото езеро, както и по р. Велека и Ропотамо са сред най-важните обекти за екотуризъм. Ако приемем условно, че Черноморските екосистеми формират 1/3 от общата стойност на услугата, туризмът с наблюдение на диви животни в изследвания регион отговаря за около 1 млн. лв. Като референтни може да послужат данните за приходите от продажбина специализирания в орнитологичен туризъм „Неофрон“ ЕООД с едноличен собственик Българското дружество за защита на птиците, в порядъка на 300-380 хил. лв. годишно.
Към същата категория културни екосистемни услуги може да се причисли и водолазният туризъм, който печели популярност в последните години. Според специализираното издание DivingBG, у нас работят 14 водолазни центрове. Един от тях – „Черноморски водолазен център“ ООД според Търговския регистър отчита приходи от продажби за 2014 г. в размер на 531 000 лв. Повечето водолазни центрове отчитат по-ниски обороти, като размерът на този бизнес вероятно е в границите на 3-5 млн. лв.
На база изложените данни, стойността на екосистемната услуга „Преживяване на връзка с околната среда“ може да се изчисли на 120 млн. лв. годишно за изследвания регион.
