Формира се по цялото крайбрежие на север от Бургаския залив включително. Като извън българската територия започва да преминава в следващата зона на горен супра-средиземноморски климат.
Характеризиращи станции – Бургас, Поморие, Обзор, Варна, Балчик, Калиакра, Шабла.
Долният супра средиземноморски климат на територията на българското крайбрежие се характеризира с годишна температура между 11,7 и 13,0 градуса , зимната на най-студеният месец между 0,6 и 3 градуса, лятната на най-топлият месец между 22,3 и 23,1. Термичният индекс варира от 135 до 190, а показателят позитивна температура варира от 1370 до 1500.
Крайбрежието на Бургаския залив до Стара планина се характеризира с горен засушлив климат с валежи от 470 до 550 мм, годишен омбротермичен индекс между 2,9 и 3,6. Лятното средиземноморско засушаване спада спрямо по-южно разположения климат около Созопол – има продължителност 3 месеца от юли до септември и няма сух месец с омбротермичен индекс под 1, всичките месеци са засушливи с омбротермичен индекс под 2.
И в тази част има колебания във влажността, като Източна Стара планина орографски предизвиква повече валежи и по-влажен климат. В станция Обзор валежите нарастват и през годината са близо 600 мм (593). Това нарастване се дължи главно на валежите през есенно-зимния период и тук, както на юг в Бургаския залив, има 3 засушливи летни месеца с омбротермичен индекс под 2 (юли-септември) и нито един сух месец с индекс под 1. Но заради увеличения общ годишен валеж годишния омбротермичен индекс е сравнително по-висок за равнинните части и е малко над 3,6 – границата за долен полу-влажен климат.
В посока Варна до Балчик и Шабла климатът отнова засушава при това значително, като по отношение на овлажняването наподобява Бургаския залив (но при по-ниски температури на студеното полугодие) – валежи 470-480 мм, биоклимат горен засушлив, омбротермичен индкес 2,8-3,0, три засушливи летни месеца с омбротермичен индекс между 1 и 2.
Локално и орографски крайбрежието около нос Калиакра се очертва, като най-сухият район по цялото Черноморие (станция Калиакра). Климатът на станция Калиакра е по-силно засушлив от съседните станции и био-климата се класифицира, като долен засушлив с годишен омбротермичен индекс под 2,8 (2,6), годишни валежи 412 мм, а през периода от 3 месечно лятно засушаване характерно за цялата зона, 1 месец е сух с омбротермичен индекс под 1 – това е август.
За разлика от Бургаския залив, климатът на север се континентализира и става континентален с изключение на по-влажното крайбрежие около станция Обзор. Районът на Бургаския залив до Стара планина се характеризира с гранични стойности на континенталността, но за разглеждания период климатът е бил континентален, суб–континентален с индекс за континенталност около 21,3. Изцяло гранично тази континенталност пада до 20,9 при Обзор и попада отново в зоната на океанския полу-континентален климат, но стойностите са гранични. Посока Варна и северното крайбрежие този показател отново нараства, като индексът за континенталност на север при Шабла достига до 21,9- континентален, суб–континентален климат.
Както и в южната половина на крайбрежието зоналната горска растителност за района е формирана основно от гори от термофилни листопадни гори.
Условно до южните склонове на Стара планина горите са от типа тракийски смесени термофилни дъбови гори[16], а на север от тази граница от типа мизийски смесени термофилни дъбови гори[17]. Реално някои наистина мезо-медитерански видове, като Phillyrea latifolia и Cistus salviifolius напълно липсват в зоната – южните склонове на Стара планина. Характерно за мизийките гори на север е това, че в състава им има по-малко средиземноморски елементи, като в тази част на крайбрежието такива елементи се срещат на откритите храсталачни местообитания или по разредените гори от космат дъб (Colutea arborescens, Coronilla emerus subsp. emeroides, Jasminum fruticans). Както и на юг, за термофилните дъбови гори основните видове са благунът (Quercus frainetto) и цера (Quercus cerris). Други дървесни видове, които се срещат често в състава на тези гори, са Acer campestre, Fraxinus ornus, Quercus polycarpa, Q. pubescens, Q. virgiliana, Sorbus domestica, S. torminalis, Tilia tomentosa. В храстовия етаж преобладава Crataegus monogyna, Acer tataricum, Cornus mas, Euonymus verrucosus, E.europaeus, Rosa canina. Само на най-деградиралите и осветени участъци могат да се появяват Paliurus spina-christi, Prunus spinosa. Мизийските, както и тракийските смесени термофилни дъбови гори са част от клас Quercetea pubescentis, съюза Quercion frainetto и от голямата полиморфна асоциация Quercetum frainetto-cerris s. l.
В този район на по-голяма надморска височина (200 мнв при Златни пясъци) или на северни изложения, макар и на малки площи, в 3 километровата зона от морския бряг навлизат и гори от източен бук, които също са зонална растителност, но в периферията на разпространението си. В ПП „Златни пясъци” има находище на бука при надморска височина около 200 мнв[18]. Първият дървесен етаж е доминиран от източен бук Fagus orientalis, а съпътсващи са обикновения габър Carpinus betulus, Tilia tomentosa, Populus alba и Acer campestre. Синтаксономично се отнасят към съюза Fagion orientalis, асоциация Primulo rubrae-Fagetum orientalis.
Към зоналната растителност се отнасят и горите от обикновен габър и зимен дъб. Те имат по-широко разпространение в районите с повече валежи в подножието на северните склонове на Стара планина в района на Шкорпиловци, където заемат северни изложения на склоновете, докато по на север, включително до Златни пясъци се срещат във влажни понижения на доловете по-скоро, като екстразонална растителност [19]. Първият дървесен етаж е формиран от Carpinus betulus, Quercus petraea, Quercus cerris, Q. Frainetto, Tilia tomentosa, и Fraxinus ornus. Синтаксономично класификационната единица на мезофилните дъбови и габърови гори се отнасят към клас Quercetea pubescentis, разред Quercetalia pubescenti-petraeae, съюз Quercion confertae и асоциация Querco-Carpinetum moesiacum s.l.
Космат дъбовите гори са сухолюбива екстразонална растителност. По-големи площи има южно от Емине[20], но на малки площи се срещат при Шкорпиловци, Дружба, Златни пясъци, Албена, Русалка[21] и др. – срещат се на южни изложения и плитки почви. Съставът на първия дървесен етаж е формиран от Quercus pubescens, с участие на Carpinus orientalis, Acer campestre, Fraxinus ornus, Ulmus minor, Pyrus pyraster единично Quercus cerris, Quecus frainetto, Prunus mahaleb. В храстовия етаж участват Carpinus orientalis, Fraxinus ornus, Ligustrum vulgare, Colutea arborescens и Jasminum fruticans. В горите в северната част липсват типичните мезо-средиземноморски елементи. Горите от космат дъб са са част от клас Quercetea pubescentis, съюза Carpinion orientalis.
На малки площи се развиват и гори от сребролистна липа (екстразонална растителност), като по-големи площи има в ПП Златни пясъци[22]. Среща се на места със северно изложение намаляващи ефекта на засушаването. Първият дървесен етаж е формиран от Tilia tomentosa, Fraxinus ornus и Quercus cerris.
Покрай речните течения се формира интразонална растителност от лонгозен тип, която не се различава съществено от растителността представена в южната половина.
В северния дял на района, като се започне от Златни пясъци, Албена, Балчик на север до Шабленско и Дуранкулашко на места с плитки почви се срещат първични петрофитни калцифилни съобщества – западнопонтийски петрофитни степи [23], принадлежащи към съюз Pimpinello-Thymion zigoidii, разред Festucetalia valesiacae и клас Festuco-Brometeа. Тези степи могат да се разглеждат, като най-южен вариант на разпространените предимно на север от Черно море понтийски степи, но със значително участие на средиземноморски и регионални ендемични форми.
Вторичната тревна растителност от едногодишни видове от типа Thero-Brachypodietea достига максимум до района на Емине [24]. От там на север вторичните пасища са вече само от ксеротермна тревна растителност от многогодишните видове садина (Chrysopogon gryllus), белизма (Dichantium ischaemum) и валезийска власатка (Festuca valesiaca) от клас Festuco-Brometea [25].
Обратно към съдържанието на изследването
[16] Росен Цонев, Георги Гогушев, Петър Желев, 2015. Тракийски смесени термофилни дъбови гори. http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/16G1.html. Червена книга на РБ. Ел. изд.. Том III – Природни местообитания. БАН&МОСВ.
[17] Росен Цонев, Петър Желев, Евгени Цавков, 2015. Мизийски смесени термофилни дъбови гори. http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/15G1.html. Червена книга на РБ. Ел. изд.. Том III – Природни местообитания. БАН&МОСВ.
[18] МОСВ, 2012. Разпространение и оценка на ПС на природно местообитание 91S0* Западнопонтийски букови гори в ЗЗ BG0000118 „Златни пясъци“. Водещ експерт – Стоян Стоянов. Проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”, Об, поз. 6: Картиране и определяне природозащитното състояние на висши растения, мъхове и природни местообитания., Дирекция „Национална служба за защита на природата”. http://natura2000.moew.government.bg/Home/Natura2000ProtectedSites
[19] МОСВ, 2012. Разпространение и оценка на ПС на природно местообитание 91G0 Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus в ЗЗ BG0000118, ЗЗ BG0000100 „Плаж Шкорпиловци“ – 2 броя доклади. Водещи експерти – Александър Ташев, Стоян Стоянов. Проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”, Об, поз. 6: Картиране и определяне природозащитното състояние на висши растения, мъхове и природни местообитания., Дирекция „Национална служба за защита на природата”. http://natura2000.moew.government.bg/Home/Natura2000ProtectedSites
[20] МОСВ, 2012. Разпространение и оценка на ПС на природно местообитание 91АА. * Източни гори от космат дъб в ЗЗ BG0001004 „Емине-Иракли“. Водещ експерт: Георги Хинков. Проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”, Об, поз. 6: Картиране и определяне природозащитното състояние на висши растения, мъхове и природни местообитания., Дирекция „Национална служба за защита на природата”. http://natura2000.moew.government.bg/Home/Natura2000ProtectedSites
[21] МОСВ, 2012. Разпространение и оценка на ПС на природно местообитание 91H0 *Панонски гори с Quercus pubescens в ЗЗ BG0000100 Плаж Шкорпиловци, BG0000118 Златни пясъци BG0000102 Долината на река БатоваBG0000573, „Комплекс Калиакра“ – 4 броя доклади. Водещи експерти – Александър Ташев, Стоян Стоянов, Румяна Димова, Антоанета Петрова. Проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”, Об, поз. 6: Картиране и определяне природозащитното състояние на висши растения, мъхове и природни местообитания., Дирекция „Национална служба за защита на природата”. http://natura2000.moew.government.bg/Home/Natura2000ProtectedSites
[22] МОСВ, 2012. Разпространение и оценка на ПС на природно местообитание 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа в ЗЗ BG0000118 „Златни пясъци“. Водещ експерт – Стоян Стоянов. Проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”, Об, поз. 6: Картиране и определяне природозащитното състояние на висши растения, мъхове и природни местообитания., Дирекция „Национална служба за защита на природата”. http://natura2000.moew.government.bg/Home/Natura2000ProtectedSites
[23] Росен Цонев, Веска Русакова, Мариус Димитров, 2015. Западнопонтийски петрофитни степи. http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/08E1.html Червена книга на РБ. Ел. изд.. Том III – Природни местообитания. БАН&МОСВ.
[24] МОСВ, 2012. Разпространение и оценка на ПС на природно местообитание: 6220 *Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero Brachypodietea в BG0001004 „Емине – Иракли“. Водещ експерт: Светлана Банчева. Проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”, Об, поз. 6: Картиране и определяне природозащитното състояние на висши растения, мъхове и природни местообитания., Дирекция „Национална служба за защита на природата”. http://natura2000.moew.government.bg/Home/Natura2000ProtectedSites
[25] Росен Цонев, Веска Русакова, 2015. Ксеротермни ливади и пасища от садина (Chrysopogon gryllus), белизма (Bothriochloa ischaemum) и валезийска власатка (Festuca valesiaca). http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/11E1.html Червена книга на РБ. Ел. изд.. Том III – Природни местообитания. БАН&МОСВ.
