Формира се по южното черноморско крайбрежие от Созопол на юг до Ахтопол и Резово, а по на юг след българската граница преминава в горен мезо-средиземноморски климат.
Характеризиращи станции – Созопол и Царево.
Био-климатът се характеризира с преход от супра-средиземноморски към мезо- средиземноморски климат – по показателя термичен индекс (190 -210) се класифицира, като долен супра-средиземноморски, а по показателя позитивна температура (1500-1527), като горен мезо- средиземноморски климат. Годишната температура се колебае около 13,0-13,3 градуса, зимната на най-студеният месец между 3 и 3.6 градуса, лятната на най-топлият месец между 22,5 и 23,5.
В северния дял на зоната климатът е по-сух – годишните валежи са около 500 мнв, годишния омбротермичен индекс е 2,9-3 и климатът е горен засушлив. В южната част в посока Царево влиянието на Странджа води до повишаване на валежите до 650 мм/г и годишен омбротермичен индекс 3,8, което класифицира климата с една степен по-влажен, като долен полу-влажен. В този район лятното средиземноморско засушаване се ограничава само до юли и август и омбротермичните индекси са над 1 – т.е. месеците са засушливи, но не и сухи. През летния сезон в северната част се формира типично засушаване (индекс под 2) с продължителност 4 месеца от юни до септември, като обмротермичния индекс на месеците юли и август доближава или даже е по нисък от 1 (за август) – тоест има един сух (ариден) месец.
В цялото крайбрежие климатът е океански полу-континентален с индекс на континенталност 19,8-20,8. В северния дял – твърде близко до континтенталния климат.
Зоналната горска растителност за района е формирана основно от гори от термофилни листопадни гори.
Основния зонален тип гори са тракийските смесени термофилни дъбови гори [5]. Съставът на първия дървесен етаж е доминиран от благуна Quercus frainetto и цера – Q. cerris. Освен тях макар и рядко се среща източния горун Q. polycarpa. В дървесния етаж участват още полският ясен (Acer campestre), мъждряна (Fraxinus ornus), келявият габър (Carpinus orientalis). В храстовия етаж се срещат Colutea arborescens, Cornus sanguinea, Coronilla emerus subsp. emeroides, Cotinus coggygria, Crataegus monogyna, Lonicera etrusca, Paliurus spina-christi, Pistacia terebinthus, Phillyrea latifolia, Cistus salviifolius, Cistus incanus. Тракийските смесени термофилни дъбови гори са част от клас Quercetea pubescentis, съюза Quercion frainetto и от голямата полиморфна асоциация Quercetum frainetto-cerris s. l.
При деградация на горите термофилните гори се образува вторична храсталачна растителност (псевдомаквиси) [6]от видове, като Paliurus spina-christi, Jasminum fruticans, Crataegus monogyna, Fraxinus ornus, Carpinus orientalis, Ficus carica, Prunus spinosa, Cotinus coggygria, Asparagus verticillatus, Pistacia terebinthus, Phillyrea latifolia. псевдомаквисите се отнасят към съюзите Syringo-Carpinion orientalis и Carpinion orientalis. При крайна деградация, както и в разсветлените дъбови гори или по ръба им се образуват така наречените гариги[7] – съобщества от ниски средиземноморски храстчета в района от типа субмедитерански тракийски гариги. Основните видове в тях са 2 вида памуклийки Сistus incanus и Cistus salvifolius растящи на петна, а между тях се развива тревна растителност многогодишни или терофитни или геофитни тревни видове.
Екстразоналните типове растителност са срещащите се в северният по-сух дял на района по-големи площи гори от космат дъб – например при Маслен нос[8][9][10]. Поради по-влажния климат на Странджанското крайбрежие този тип растителност се развива там само в единични малки петна. Съставът на първия дървесен етаж е доминиран от косматия дъб (Quercus pubescens). На второ място участие вземат цера – Quercus cerris и благуна – Q. frainetto. В някои площи има значимо участие на келявия габър – Carpinus orientalis и мъждряна – Fraxinus ornus. Единично участие имат клена – Acer campestre и полския бряст – Ulmus minor. Във втория етаж, преобладават храсти и дървета от втора величина, някои от които са проникнали от екотонната зона в покрайнините на полигона и са типични за по-разредените участъци, сред които и вечнозелени средиземноморски видове – Fraxinus ornus, Paliurus spina-christi, Jasminum fruticans, Cornus mas, Carpinus orientalis, Rosa sp., Crataegus monogyna, Quercus pubescens, Cistus incanus, Ruscus aculeatus, Phyllirea latifolia. Горите от космат дъб са част от клас Quercetea pubescentis, съюза Carpinion orientalis.
На плитки, скалисти терени се образуват на малки площи вечнозелени съобщества от псевдо-маквиси на филиреята[11]. В изграждането на фитоценозите от Phillyrea latifolia участват и други средиземноморски и субсредиземноморски фанерофити (дървета, храсти и храстчета), като Asparagus acutifolius, Celtis australis, Cistus incanus, Fraxinus ornus, Jasminum fruticans, Lonicera etrusca, Osyris alba, Paliurus spina-christi, Pistacia terebinthus, Pyrus amygdaliformis, Rhus coriaria, Ruscus aculeatus. Храсталаците от филирея са от клас Quercetea pubescentis, съюза Carpinion orientalis, асоциация Phillyreo latifoliae–Carpinetum orientalis.
Заливните и крайречни гори в района са от типа на лонгозните гори (интразонална растителност). [12][13] Това са заливни гори с участие на Quercus robur, Fraxinus oxycarpa, Ulmus minor, Populus alba, P. nigra, Ulmus laevis и наличие на лиани – Smilax excelsa, Periploca graeca, Humulus lupulus, Vitis vinifera ssp. sylvestris, Tamus communis, Hedera helix. Лонгозните гори принадлежат на клас Querco-Fagetea, разред Fagetalia sylvaticae, съюз Alnion incanae, подсъюз Ulmenion minoris, асоциация Smilaco excelsae-Fraxinetum oxycarpae.
Първична тревна растителност се среща само в места, в които едафично не може да се развие дървесно храстова растителност. Там се развиват суб-средиземноморски петрофитни степи [14]– калцифилни съобщества, върху терени с наклон 20 до 30–40°. Те са образувани от разнообразни комплексни съобщества зависещи от наклона и ерозията на терена, участието на многогодишни и едногодишни житни. Освен от хазмофитните видове характерни за петрофитни степи, на петната с повече почва се развиват съобщества от сукуленти и житни терофити (Thero-Brachypodietea) или затворени фитоценози, доминирани от многогодишни житни треви (Festuco- Brometalia, видове като Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Chrysopogon gryllus).
При крайна деградация на дървесно-храстовата растителност се образува полу-природна пасищна растителност, която според едафичните условия може да бъде съставена или от много годишни житни видове от клас Festuco-Brometеа (основни видове Chrysopogon gryllus, Festuca valesiaca, Botriochloa ischaemum и др.) и при по бедни почви от клас Thero-Brachypodietea (Poa bulbosa, Poa compresa, Scleranthus perennis, Psilurus incurvus, Vulpia ciliata, Vulpia miurus, Trifolium cherleri, Trifolium arvense, Trifolium dubium Trifolium echinatum, Aegilops neglecta, Cynosurus echinarus, Petrorhagia prolifera и др.)[15]. Двата типа съобщества много често се намират в мозайка и преминават от едно в друго.
Обратно към съдържанието на изследването
[5] Росен Цонев, Георги Гогушев, Петър Желев, 2015. Тракийски смесени термофилни дъбови гори. http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/16G1.html. Червена книга на РБ. Ел. изд.. Том III – Природни местообитания. БАН&МОСВ.
[6] Чавдар Гусев, Димитър Димитров, Росен Цонев, 2015. Балкански псевдомаквиси. http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/25F5.html. Червена книга на РБ. Ел. изд.. Том III – Природни местообитания. БАН&МОСВ
[7] Чавдар Гусев, 2015. Субмедитерански гариги. http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/27F6.html. Червена книга на РБ. Ел. изд.. Том III – Природни местообитания. БАН&МОСВ
[8] РИОСВ Бургас 2015. Проект на план за управление на поддържан резерват „Вельов вир“ („ВОДНИТЕ ЛИЛИИ“)
[9] МОСВ, 2012. Разпространение и оценка на ПС на природно местообитание 91АА. * Източни гори от космат дъб в ЗЗ BG0001001 “РОПОТАМО”. Водещ експерт: Иван Камбуров. Проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”, Об, поз. 6: Картиране и определяне природозащитното състояние на висши растения, мъхове и природни местообитания., Дирекция „Национална служба за защита на природата”. http://natura2000.moew.government.bg/Home/Natura2000ProtectedSites
[10] МОСВ, 2012. Разпространение и оценка на ПС на природно местообитание 91АА. * Източни гори от космат дъб В ЗЗ BG0001007 “СТРАНДЖА”. Водещ експерт: Иван Камбуров. Проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”, Об, поз. 6: Картиране и определяне природозащитното състояние на висши растения, мъхове и природни местообитания., Дирекция „Национална служба за защита на природата”. http://natura2000.moew.government.bg/Home/Natura2000ProtectedSites
[11] Чавдар Гусев, 2015. Храсталаци от грипа (Phillyrea latifolia). http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/26F5.html. Червена книга на РБ. Ел. изд.. Том III – Природни местообитания. БАН&МОСВ.
[12] “Мариус Димитров“ 2009. “ Крайречни смесени гори om Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)“. В: Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ
[13] Мариус Димитров, Росен Цонев, 2015. Смесени низинни и крайречни гори и лонгози. http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/05G1.html. Червена книга на РБ. Ел. изд.. Том III – Природни местообитания. БАН&МОСВ.
[14] Росен Цонев, Мариус Димитров, Чавдар Гусев, 2015. Субсредиземноморски петрофитни степи. http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/03E1.html. Червена книга на РБ. Ел. изд.. Том III – Природни местообитания. БАН&МОСВ
[15] МОСВ, 2012. Разпространение и оценка на ПС на природно местообитание: 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) в ЗЗ BG0001007 “СТРАНДЖА”; 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) в ЗЗ BG0001001 “РОПОТАМО”; 6220 *Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero Brachypodietea в ЗЗ BG0001001 “РОПОТАМО”; 6220 *Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero Brachypodietea в ЗЗ BG0001007 “СТРАНДЖА”. 4 бр. доклади. Водещ експерт: Иван Камбуров. Проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”, Об, поз. 6: Картиране и определяне природозащитното състояние на висши растения, мъхове и природни местообитания., Дирекция „Национална служба за защита на природата”. http://natura2000.moew.government.bg/Home/Natura2000ProtectedSites
