Е2: Земеделски земи

Най-добри 10% – в Странджа и около гр.Бяла

Най-лоши 10% – големите блокове с монокултури около Каварна и Балчик

Средно състояние на екосистемата: лошо (между много лошо и добро)

Тенденция: влошаване

 

Земеделските земи в добро състояние представляват малки по площ имоти с много естествени елементи (дървета, оврази, синори) и с режим на ползване без изкуствени торове и препарати. Такива традиционно са ползвани около малките населени места и особено в Странджа, където все още може да се наблюдава мозайка от малки ниви, пасища и гори. Най-добрите площи земеделски земи са все повече се губят, заради две явни тенденции през последните години: все по-сериозна комасация и интензификация на земите в Добруджа и северно от Бургас от една страна и изоставянето на традиционните малки градини и лозя в близост до туристическите центрове и там където има чести кражби на земеделска продукция. Неправилното ползване на пестициди (пръскане от самолет, пръскане през деня, с неправилни препарати и количества) е причина за измиране на много пчели и диви животни. Биоразнообразието в големите блокове с монокултури е изключително бедно. При наличие на наводнения замърсителите влизат във влажните зони (след наводненията през 2014 година измират раците в Дуранкулашко и Шабленско езеро). Почти никъде не се спазва забраната за ползване на изкуствени торове и препрати в зона “А” и зона “Б” по Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Вододайните зони (напр. около местност Болата) също са застрашени. На места има прекомерно ползване на вода за напояване, което създава екологични проблеми (Болата, Шабленско езеро).

species

Графика 3.2. Пример за най-добри земеделски екосистеми – Странджа

Като цяло дребното и традиционно земеделие умира поради:
– невъзможност да се продава директно на потребителите (липса на фермерски пазари)
– невъзможност да се опазят имотите от кражби (напр. гр.Царево)
– конкуренция от вносни стоки и едри производители (напр. с.Българево)
– изоставяне на земеделието в близост до туристическите курорти (напр. гр.Бяла)
– застрояване на нивите (напр. гр.Обзор).

Високите добиви от земеделските земи в Добруджа се дължат както на климатичните и почвени условия, така и на добре развитото пчеларство и полезащитните пояси. В района на гр. Царево добивите са по-ниски, но продукцията – по-качествена и търсена.
Последните години с влизането на субсидиите за опазване на зимуващите гъски в Добруджа – състоянието на някои земеделски земи по северното Черноморие се подобрява.

 

 

Обратно към съдържанието на изследването

Този уеб сайт е създаден в рамките на проект „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“, изпълняван съвместно от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация „БлуЛинк“ и ГРИД-Арендал, Норвегия.

Проектът се финансира в рамките на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” - bg03.moew.government.bg, на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 - eeagrants.org. Цялата отговорност за съдържанието на уеб сайта се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Програмния Оператор - Министерство на околната среда и водите.