1.1 Национална система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР).
Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР) представлява комплексен механизъм за проследяване и обобщаване на промените в биологичното разнообразие на Република България в дългосрочен план. Тя е основен инструмент в помощ при взимане на управленски решения, имащи отношение към опазването на биологичното разнообразие в България на национално ниво. Основният списък от обекти на мониторинг включва: 252 вида безгръбначни животни; 51 вида риби; 21 вида земноводни и влечуги; 310 вида птици; 18 вида бозайници (без прилепи); 13 вида прилепи; 16 вида гъби; 13 вида мъхове; 194 вида висши растения (5 папратовидни, 1 плаун, голосеменни – 1 и покритосеменни – 187 вида); хабитати – 65 типа от Директивата за хабитатите и още 16 типа по Палеарктическата класификация, които нямат съответствие с кодовете по Директивата за хабитатите.
В системата са представени конкретни методики за мониторинг и съответните стандартизирани формуляри за набиране на данните по биологични групи, а където е необходимо – и за отделните видове (http://eea.government.bg/bg/bio/opos/activities-results).
Част от моделните мониторингови райони по проекта попадат в Черноморски биогеографски район и ще предоставят за целите на проект SPECIES актуални данни (2013-2014) за разпространението и състоянието на видове и местообитания включени в системата, както и за заплахите за тяхното благосъстояние.
Индикаторите на биологичното разнообразие са разпределени в 13 основни области, като обхвата на настоящия проект попада в А.11. Състояние на екосистемите на Черно море и крайбрежните територии:
А.11.01. Абиотични условия в черноморските и крайбрежните водни екосистеми
- Концентрация и съотношение на нутриентите (N/P; Si/P; Si/N) – показател за еутрофикация — периодично отчитане и годишно обобщаване на резултатите — Установена методика в ИО
- Прозрачност на водната среда – показател за еутрофикация — периодично отчитане и годишно обобщаване на резултатите — по установена методика с Диск на Секи
- Съдържание на разтворения кислород (мг/л) и наситеност (%) в повърхностния и придънния слой на Черно море — периодично отчитане и годишно обобщаване на резултатите — Установена методика на ИО
- Биотични условия в черноморските и крайбрежните водни екосистеми
А.11.02. Пелагични индикатори (фитопланктон и зоопланктон)
- Цъфтежи на фитопланктонни видове — периодично отчитане и годишно обобщаване
- честота на цъфтежите
- продължителност на цъфтежите
- интензивност на цъфтежите
- Концентрация на Хлорофил а (μg/l)- показател за еутрофикация — периодично отчитане и годишно обобщаване
- Видово разнообразие (брой видове, богатство и изравненост), таксономична структура– показател за биологично разнообразие
- Процентно участие на ключовите групи – показател за структурата на пелагичните съобщества
- Развитие (брой) на доминантни видове (устойчиви на екологичен стрес) и намаляване/изчезване (брой) на видове, чувствителни на еутрофикация (Biological indicators and their use in measurement of the condition of Marine Environment. GESAMP, 1995, Reports and Studies, № 55).
Обобщени данни за екологичните индикатори и методологии са представени в Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда (ИАОС, МОСВ, 2013, 2015), където е направен опит да бъде обхванат комплексът от връзки между източниците на въздействие върху околната среда; факторите на въздействие – емисии във въздуха, водите и почвите, отпадъци, шумово въздействие, йонизираща радиация; състоянието на околната среда; въздействие върху екосистемите и мерките за опазване на околната среда (http://eea.government.bg/bg/soer/2011/2013).
- Докладване по член 17 на Директивата за местообитанията за периода 2007-2012.
Член 17 изисква държавите-членки да докладват на всеки шест години за напредъка, постигнат при прилагането на Директивата за местообитанията. Тъй като основна цел на директивата е поддържане и/или възстановяване на благоприятното природозащитно състояние на типовете природни местообитания и видове от интерес за общността, мониторингът и докладването в съответствие с директивата се фокусират именно върху това. Мониторинг на консервационния статус не се ограничава до местата по Натура 2000 и данни трябва да се събират както в, така и извън мрежата Натура 2000, за да се постигне пълна оценка на природозащитното състояние (http://ec.europa.eu/environment/nature/knowledge/rep_habitats/index_en.htm).
За събиране на информация за целите на докладването в периода 2011-2013 година е осъществен проект “Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I”. Проектът съдържа 7 обособени позиции за картиране на елементи от биологичното разнообразие:
- Обособена позиция 1: Картиране и определяне природозащитното състояние на безгръбначни животни;
- Обособена позиция 2: Картиране и определяне природозащитното състояние на риби;
- Обособена позиция 3: Картиране и определяне природозащитното състояние на земноводни и влечуги;
- Обособена позиция 4: Картиране и определяне природозащитното състояние на бозайници;
- Обособена позиция 5: Картиране и определяне природозащитното състояние на прилепи;
- Обособена позиция 6: Картиране и определяне природозащитното състояние на висши растения, мъхове и природни местообитания.
- Обособена позиция 7: Определяне и минимизиране рисковете на дивите птици;
Изпълнението на проекта цели да подпомогне дирекция НСЗП в МОСВ за продължаване процеса на изграждане и управление на мрежата НАТУРА 2000. В тази връзка, резултатите по проекта следва да осигурят информация за целите на оценките за съвместимостта на инвестиционните предложения, планове, програми и проекти с предмета и целите на опазване в защитените зони, да предостави базисни данни за мониторинга на биологичното разнообразие и изготвянето на планове за управление на защитени зони, както и да обезпечи необходимите данни за докладването на страната ни пред Европейската комисия по Директива за местообитанията.
Целите на проекта могат да се обобщят в две направления:
- в изпълнение на задълженията на страната за отчитане на природозащитния статус пред ЕК – целта е да се събере изходната информация за докладите за мониторинг на Натура 2000, според изискванията на ЕС, като тази информация позволява оценка на ПС на национално и биогеографско ниво, както в ЗЗ, така и извън тях;
- в изпълнение на задълженията на страната за опазване и възстановяване на благоприятния природозащитен статус на видовете и местообитанията, приоритетно в зоните от НАТУРА 2000 – целта е да се събере детайлна информация, привързана към Картата на възстановената собственост (КВС) за целевите обекти в ЗЗ за целите на управлението им и оценките за съвместимост на планове, програми, инвестиционни намерения и дейности.
По проекта е извършено изготвяне на методики за картиране и за определяне природозащитното състояние за всеки вид от групата и последващо картиране на местообитанията и разпространението на популациите на целевите обекти. Докладите за състоянието на целевите видове и местообитания, схемите за мониторинг и картов материал са публично достъпни на: http://natura2000.moew.government.bg/Home/Documents.
Карти за регистрациите на видовете, потенциалните местообитания и други са достъпни и на биогеографско ниво и могат да бъдат използвани за черноморския биогеографски район за целите на настоящия проект.
Обобщените данни от докладите за разпространението и състоянието на видовете и местообитанията са общодостъпни на сайта на Европейската комисия и ще бъдат използвани за целите на настоящето проучване: (http://cdr.eionet.europa.eu/bg/eu/art17/envur088a/index_html?&page=2).
- Гори с висока консервационна стойност.
По проект на WWF е разработена Национална методика за определяне, управление и мониторинг на “гори с висока консервационна стойност”. WWF работи за широкото въвеждане на тази концепция в практиката с цел постигане на баланс между устойчив икономически растеж и опазване на най-ценните горски стойности. Гори с висока консервационна стойност са например важните за съхраняване на биоразнообразието гори, горите с противоерозионни или водноохранни функции, или горите, важни за съхраняване на културната, етническа или религиозна идентичност и традиции.
WWF работи за по-доброто планиране в горите у нас чрез въвеждането на нов тип интегрирани лесоустройствени проекти за горските стопанства. Интегрираното лесоустройство включва оценка не само на наличните дървета, но и на останалите горски ресурси като биоразнообразие; водноохранни, противоерозионни и други средообразуващи функции; социални функции, вкл. гори, значими за култура, традиции, почивка и туризъм. Този тип информация ще бъде използвана за определяне на стойностите на определени индикатори при оценката на ЕУ работния район.
Екипът на WWF България е разработил GIS платформа за старите гори в България за визуализация на горите като цяло и тези във висока фаза на старост. Тя позволява визуализиране на горите по отдели на горските стопанства, като показва и доминантните дървесни видове в тях, защитените територии и тези в мрежата Натура 2000.
Платформата е с отворен достъп и ще бъде използвана за целите на настоящия проект за идентифициране на горите във фаза на старост в черноморския район (http://gis.wwf.bg/forests/).
- Планове за управление.
Разработените планове за управление на защитени територии от Черноморския район, съдържат детайлна информация за биотичните и абиотични, както и социо-икономическите характеристики на териториите. Те могат да бъдат ценен източник на информация и за целите за опазване и управление на тези изключително ценни от консервационна гледна точка територии. Проблем е, че не всички планове за управление са актуализирани, но дори и тези с остаряла информация дават ценни насоки за състоянието и управлението им. Релевантни за настоящия проект са плановете за управление на следните територии:
- План за управление на природен резерват „Камчия” и буферна зона, 2005-2015 г. (http://www.moew.government.bg/files/file/Nature/Protected_areas/Planove_za_upravlenie/Plan_Upravlenie_Kamchia.pdf)
- План за управление на поддържан резерват “Балтата” и буферната му зона, от 2004 г., спада към Черноморски Добруджански реки. (http://www.moew.government.bg/files/file/Nature/Protected_areas/Planove_za_upravlenie/PU_Baltata.zip ).
Поддържаният резерват попада в един от работните райони по проект SPECIES и планът за управление е ценен източник на информация за биотичните и абиотични индикатори. От изключително важност е анализа на културното и социално-икономическо развитие в зоната. Туризмът за Община Балчик е основен структуроопределящ отрасъл. Курортен комплекс “Албена” включва основният потенциал за развитие на съвременни туристически продукти. През 2002 г. общият брой на посрещнатите туристи е 218 242 човека. Реализирани са 2 041 616 нощувки. Спрямо 2001 г. е отбелязан ръст от 7% при туристите и 3% при нощувките. Сред туристите е проведена анкета, която показа, че за резервата знаят почти 70% от гостите на комплекса от чужбина, преди всичко от рекламните материали на“Албена” АД, като същевременно 86% отговарят, че няма достатъчно информация за Поддържания резерват. Формулирани са основните проблеми и необходими мерки в територията.
- План за управление на Защитени територии към групата на Южнобургаски реки: Резерват „Ропотамо” от 2015 (http://www.moew.government.bg/files/file/Nature/Protected_areas/Planove_za_upravlenie/PU_procedura/PU_Ropotamo.zip), ПР „Вельов вир” (http://www.moew.government.bg/files/file/Nature/Protected_areas/Planove_za_upravlenie/PU_procedura/PU_Veliov_vir.zip), ПЗ „Блато Алепу”, ПЗ „Пясъчни дюни в м. Перла”, ПЗ „Скални образувания, фиорди тюленова пещера в м. Маслен нос” и ЗМ „Блато Стамополу” от 2000 г. (http://www.biodiversity.bg/files/File/sr_en_mplan_ropotamo.pdf)
- Актуализиран План за управление на поддържан резерват “Атанасовско езеро” 2003. (http://www.moew.government.bg/files/file/Nature/Protected_areas/Planove_za_upravlenie/PU_PR-Atanasovsko_ezero_2003-2013.doc).
Планът е в процес на актуализация: http://www.moew.government.bg/files/file/Nature/Protected_areas/Planove_za_upravlenie/PU_procedura/APU%20Atanasovsko%20ezero.zip.
- План за управление на ПП „Странджа” от 2005г. (http://www.planinite.info/V_pomosht_na_turista/Normativni_aktove/Planove_za_Upravlenie/Plan_PP-Strandzha/Plan_Upravlenie_Strandja.pdf)
- План за управление на Резерват „Калиакра” от 1997 г. В процес на актуализация. (http://www.biodiversity.bg/files/File/do_bg_mplan_kaliakra.PDF)
- План за управление на ЗЗ “Поморийско езеро” 2010 г.–2014 г. (http://www3.moew.government.bg/files/file/Press/aktualno/2009/PU_Pomoriisko_ezero.pdf)
- План за управление на ЗМ Шабленско езеро: 2004-2013. (http://www.biodiversity.bg/files/File/do_bg_mplan_shabla.pdf)
- План за управление на защитена местност Пода 2002-2010. (http://www.moew.government.bg/files/file/Nature/Protected_areas/Planove_za_upravlenie/Plan_za_uprawlenie_ZM_PODA-April_2002_1_.pdf)
- План за управление на Природен комплекс “Дуранкулашко езеро”, 1998 (http://www.biodiversity.bg/files/File/do_bg_mplan_duran.pdf).
- Червената книга на РБ ще бъде ценен източник на информация за защитените видове в района на изследване по проекта, като видов състав, разпространение и заплахи (Големански и кол., 2011).