- Промяна на хидрологичния режим в посока понижаване на притока на повърхностни или подземни пресни води с дъждовен произход. Възможно понижаване на нивата и пресъхване при плитките водоеми[1], които не са свързани с морето и поради голямата им площ и нарушения баланс между испарение и валежи.
- Пряко свързано с нарушения баланс между испарение и валежи е и възможното повишаване на солеността поради понижения приток на прясна вода, повишеното изпарение (температурата нараства), повишения приток на солена вода за сметка на намаления от сушата (на свързаните с морето водоеми). Това пряко влияе на солено чуствителни организми, може да предизвика йонен дисбаланс при тях, водещ до йонна токсичност и осмотичен стрес и оттам на популационно равнище засилена смъртност, слаб размножителен успех и понижаване на жизнеността на популациите на тези организми или тяхното изчезване.
- Очаквана е и промяна на режима на постъпване на седименти. Възможно е намаляване на образуващите се нови седименти поради намаления отток откъм сушата и общото намаляване на валежите. Но е възможен и обратния ефект поради увеличената неравномерност на климата[2] и поява на години с екстремални валежи и наводнения и особено при водоеми над които има кръгли водосбори или водосбори с активна ерозия или и двата фактора едновременно, би могло да има засилен пренос на седименти към разположеното под водосбора езеро.
- Може да се очаква и промяна в степента на еутрофикация и нейно значително засилване. Първо в еутрофните езера се наблюдава засилена минерализация на седиментите успоредно с покачване на температурата на водоема, което освобождава хранителни вещества във водата и увеличава еутрофикацията. Второ обема на водната среда намалява и хранителните вещества се увеличава и оттам нивото на еутрофикация. Тоест двата процес работят в противоположни посоки и кой ще бъде по бърз зависи от характера на водоема и неговата дълбочина. Може да се посочи, че във водоеми в които има заустване на отпадни води, включително наситени с азот и фосфор, то в тях в условията на засилено испарение и намален приток на дъждовни води следва да се очаква особено засилен и ускорен ефект на еутрофикация.
- Променените температури и еутрофикацията водят до значителни промени в трофичните вериги на водоемите. Еутрофикацията води до преобладаване на малки и изобилни зоопланктоноядни и бентосоядни видове риба, повишаване на контрола зоопланктон-хищник и намаляване на консумирането на фитопланктона, помътняване на водата. В плитките водоеми и участъци се наблюдава засилено развитие на макрофити, както и на полупотопени, докато в по дълбоките е затруднено заради липсата на светлина. Като цяло затоплянето може да измести студенолюбиви видове с такива, които са по топлолюбиви, както и да доведе до поява на нови видове за региона.
- При дълбоките водоеми с лятна стратификация и образуване на термоклин може да се очаква удължаване на периода на термоклин поради удължените периоди на суша, липса на значими валежи и липса на воден приток и оттам намалена водна циркулация и намаляване на обмена между слоевете на водата. Едновременно с цялостното повишаване на средната температура на водоемите, вкл. и под термоклина това повишава риска от създаване на условия за изчерпване на кислорода и измиране на фауната под термоклина – т.н. „мъртви зони”.
- Допълнително засилената суша, намалената циркулация, но и повишаването на солеността на водата могат да предизвикат цъфетжи на токсични синьозелени водорасли (Microcystis spp.), което да доведе на масово измиране на водната фауна.
- Свързаните с морето или слабо преградените с плитки прегради водоеми са пряко зависими от измениенията на морското равнище и неговото повишаване може пряко и драстично да измени тяхната хидрология и да доведе да измени баланса на притока на прясна и солена вода в езерото и да доведе до засоляване на езерото, а до повишаване на неговото равнище до това на морето.
Основните препоръки за адаптиране на езерните екосистеми са следните:
- Изготвяне на национална методика за адаптиране на езерните екосистеми към климатичните промени отчитайки типа на езерната екосистема (трофичност, дълбочина, проточност и др.);
- Създаване и приемане на индивидуални планове за адаптиране към климатичните промени на отделните лагуни и лимани отчитайки, както заплахите свързани с повишаване на температурите (удължаване на периода на термоклин и намаляване на обмена с дълбоките слоеве, ускорено разлагане на органичната материя, рискове за създаване на „мъртви зони” и засилени цъфтежи на планктон, засилване на транспирацията и понижаване на нивата/пресъхване), промяна във валежният режим (понижаване на нивата/пресъхване, понижаване притока на вещества, възможно повишаване на притока при риск от наводнения), повишаване на морското равнище и риска от промяна на хидрологичния и солевия режим и възможните мерки (създаване на изкуствени или полуестествени прегради).
- С оглед намаляване на еутрофичността на всички водни екосистеми по крайбрежието – лимани, лагуни, блата, но и на близко разположените речни екосистеми да се предвидят следните мерки: да се предвидят мерки за съобразено с биоразнообразието използване на биомасата на водните тела (тръстика, риба и др.) и извеждането им извън водните тела; да се осъществят проекти осигуряващи пълно пречистване на всички отпадни води зауствани във водните тела от съдържащите се в тях биогени чрез задължително крайно стъпало на пречистване, чрез изкуствени водни тела и отнемането им от отпадните чрез биомаса – тръстика.
Обратно към съдържанието на изследването
[1] https://freshwaterblog.net/2015/02/18/low-water-and-high-salinity-the-effects-of-climate-change-and-water-abstraction-on-lake-ecosystems/
[2] http://www.greenpeace.org/international/Global/international/planet-2/report/2006/3/climate-change-and-the-mediter.pdf
