Необходимостта от изготвяне на стратегия за устойчиво използване на черноморските крайбрежни екосистеми се основава, на първо място, от разглеждането на българското черноморското крайбрежие като територия с висока природна, културна и социална ценност, която трябва да бъде опазвана, но която крие и огромен потенциал за устойчиво и „умно“ развитие[1]. Научните изследвания, анализите, оценките и прогнозите, залегнали в стратегически и правни документи, както и новините и личните впечатления на хората свидетелстват, че тази ценна територия е подложена на значителен натиск от различни сектори – от туризма и строителството до селското стопанство, урбанизацията и транспорта. Всички тези негативни процеси, наред с глобалните тенденции в изменението на климата, носят рискове за настоящето и бъдещето за екосистемите на тази територия, както и за хората, които живеят на нея. Тези заплахи и рискове са втората причина да се изготви стратегия за устойчиво използване на черноморските крайбрежни екосистеми, която да очертае рамките на цялостна политика за опазване и интегрирано управление на природните ресурси по Черноморието.
Българското черноморско крайбрежие е критична област по отношение опазването на биологичното разнообразие. Тя се нарежда сред областите с най-богато видово разнообразие, съдържа уникални съобщества, влажни зони и важни местообитания на прелетни птици. В същото време, крайбрежието е подложено на тежки отрицателни антропогенни въздействия, водещи до замърсяване, както и до прекомерно използване на биологичните ресурси. Това налага спешен анализ на състоянието на екосистемите и натиска, които различните социо-икономически фактори налагат върху него. Необходимо е по-строго налагане на нормативните разпоредби и забрани, засягащи замърсяването, дънното тралене и прекомерното използване на рибните ресурси (Национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие).
Настоящата стратегия въвежда в анализа на съществуващото състояние на черноморските крайбрежни екосистеми и в определянето на стратегически цели и приоритетни мерки за устойчиво използване на тези екосистеми концепцията за екосистемните услуги (ЕУ). Тази концепция е сравнително нов подход, който осигурява основа за интегриран анализ на системата човек-природна среда, като се фокусира върху динамичните и сложни взаимодействия между абиотичните и биотичните компоненти на околната среда, които със своите структури и функции осигуряват услугите, необходими за живота на Земята (Boumans et al. 2002, Limburg et al. 2002).
Стратегия за устойчиво използване на черноморските крайбрежни екосистеми се основава на визията за превръщането на черноморското крайбрежие в по-привлекателно място със съхранена природа, повишено благосъстояние на хората, с развитие на устойчив бизнес, особено на туризма, земеделието, местното производство и преработка на продукти, като се гарантира устойчиво ползване на екосистемите и предоставяне на качествени и разнообразни екосистемни услуги.
Стратегията се основава на анализ на относимата стратегическа и правна рамка, на анализ на свързани с темата й проекти и друга литература, на извършените от проекта SPECIES оценки на състоянието на черноморските крайбрежни екосистеми и на предоставяните от тях екосистемни услуги, включително и на въздействието на климатичните промени върху екосистемите, както и на консултации със заинтересованите страни.
Стратегията следва логиката, заложена в основни аналитични документи на европейско ниво, според които изчерпателната и надеждна информация за състоянието на биоразнообразието, екосистемите и екосистемните услуги, и капацитетът да се наблюдават промените, е решаващ за това дали целите на политиката са постигнати или не, както и дали са необходими допълнителни мерки. Крайната цел е да се подпомогнат вземащите решения органи и институции да постигнат тези цели чрез разнообразни политики – е тяхната синергия и при небходимия компромис (MAES, 3rd. Report)[2] С тази връзка, Стратегията предлага конкретни стратегически цели и мерки, чрез които опазването и устойчивото използване на черноморските екосистеми могат да се интегрират в планирането на общинско, областно, регионално и национално ниво и в различни сектори, като се предвидят механизми за насърчаване на местното развитие и съхранение на околната среда.
Територията, изследвана в проект SPECIES и обхваната от Стратегията, покрива 3-километровата брегова ивица от черноморското крайбрежие, като включва зона A и В от Закона за устройството на черноморското крайбрежие, както и шелфовата зона на България – до 20 метра дълбочина навътре в морето. Счита се, че в 3-километровата зона взаимодействието между морето и другите екосистемите е най-силно[3].
Обратно към съдържанието на стратегията
[1] “биоразнообразието е не само природно богатство, но и потенциал за бъдещото развитие” (НСРР 2012-2022)
[2] Трети доклад на Работната група за картиране и оценка на екосистемите и техните услуги (Mapping and Assessment of Ecosystems and their Services (MAES)) http://catalogue.biodiversity.europa.eu/uploads/document/file/1328/3rdMAESReport_Condition.pdf
[3] https://circabc.europa.eu/webdav/CircaBC/env/wfd/Library/working_groups/ecological_status/1sworkingsgroup/x29th%20meeting%20-%2017-18%20March%202015/Documents/BQE_macroalgae_Black%20sea_Tecnical%20report.pdf
