Промените в бизнес средата през последните години изискват организацията в ТБП непрекъснато да се променя, като усъвършенства своята структура, бизнес процесите, отношението към екосистемите и свързаните с тях продукти и услуги. От друга страна, глобализацията предполага влизане на предлагания комплексен туристически продукт в по-широк европейски и световен пазар. Наблюдава се увеличаване на конкуренцията между туристическите дестинации, предлагащи биорезерватни и туристически паркове. Увеличава се  нуждата от координиране на действията за повишаване конкурентоспособността на туристическата дестинация. За да се справят с непрекъснато променящата се бизнес среда, ръководствата на ОУТБП се нуждаят от информация и модели както за екосистемите и предоставяните от тях услуги и външните процеси, така и за развитието на вътрешната среда, нейното отношение към екосистемите и също развитието и обучението на персонала, инвестиции, въвеждане на нови технологии, прилагане на иновативни стратегии и непрекъснато подобряване на конкурентоспособността на предлагания продукт.

Редица автори работят в областта на управлението на конкурентоспособността на туристическата дестинация, като направените изводи могат изцяло да се съотнесат към ТБП. Изследвания са насочени към определяне и систематизиране на основните фактори, които влияят върху създаването на устойчиви конкурентни предимства за дестинацията и като резултат от техните проучвания са разработени редица модели и концепции за анализ и оценка на конкурентоспособността на туристическата дестинация и нейното управление. Тяхното изучаване се явява добра теоретична основа за извеждане на необходимите критерии и показатели за анализ и оценка на конкурентоспособността на туристическия бизнес парк (Вж.Фиг.11).

След провеждане на детайлно описание на последователността на действията в парка, се описват подробно и функциите (активностите), концепциите, ролите и прилаганите инструменти и технологии съгласно методиката и добрите практики при използване на предварително избран продукт за моделиране на бизнес процесите. След проучване и анализ на процесите се прави класификация на процесите и тя се сравнява и анализира с процесите от проведен бенчмаркинг или други добри практики на лидерите на пазара за съответната пазарна ниша. След разработването на моделите се обучават необходимият брой специалисти, които ще продължат използването на моделите в реално време.     Това води от своя страна до въвеждане на стандарти при изпълнение на бизнес процесите, както и до бързо разпространяване и внедряване на добрите практики[1]. Въвеждането на процесния подход при изпълнение на услугите в туристическия бизнес парк би следвало да доведе до усъвършенстване на дейностите, които са основни, и биха добавили стойност за туризма, редуциране на функциите, които не добавят стойност, но са необходими за осъществяване на дейността на парка и отстраняване на функции, които не са съществени за изпълнението на процесите. Това следва да повиши конкурентоспособността, гъвкавостта и печалбите реализирани на територията на парка[2].

Структурния модел за конкурентоспособност на туристическата дестинация на Й. Йоон[3] е друг модел, които успешно може да се приложи при сравнителен анализ на ползите от екосистемите при туристическите бизнес паркове.   Авторът разглежда постигането на конкурентни предимства като функция от действието на вътрешни за дестинацията фактори. В своето изследване той ги определя като: „въздействия на туристическото развитие”, „отношение към околната среда” и „привързаност към мястото”.  Авторът изследва прякото и косвеното влияние на тези три фактора върху конкурентоспособността на туристическата дестинация. Първата група фактори, е много важна по отношение на екосистемните услуги тъй като анализира въздействието от развитието на туризма, съпоставяйки го с мнението на заинтересованите страни и местното население и това дали те подкрепят или се противопоставят на бъдещото развитие на дестинацията. Това е ключов момент при планирането и разработването на стратегия за постигане на конкурентни предимства свързана с екосистемите и предоставяните от тях услуги. Когато тя се разработва със знанието и подкрепата на всички заинтересовани от развитието на туризма страни, се осигуряват реални възможности за доброволно плащане на екосистемни услуги и повишаване на конкурентоспособността на дестинацията. Йоон доказва по емпиричен път, че в този случай развитието на туризма носи само ползи за цялата общност[4]. Втората група фактори е насочена пряко към екосистемите, защото изследва отношението на местното население към опазването на околната среда и влиянието на туризма върху нея. Безспорно е, че когато предприемачите в туризма възприемат политика на устойчиво развитие могат да разчитат на подкрепа от страна на местната общност. Затова е важно те да изследват ценностите и нагласи ú и да приспособят стратегията си към нейните изискванията. Според автора това би гарантирало устойчиви конкурентни предимства на дестинацията в дългосрочен период. Третата група фактори отново е свързана с екосистемите защото определя връзката на хората към мястото, която характеризира тяхното цялостно отношение към социо-културната среда. В зависимост от степента на привързаност към средата на местните хора се определя и отношението им към туризма, който неминуемо води до нейното видоизменяне. В този случай, ако предприемачите развиват туристическа дейност в дестинацията като съхранят нейната самобитност и уникалност, това ще повиши конкурентоспособността ú и ще запази подкрепата на местната общност.

 

Съществено значение за конкурентоспособността на туристическия бизнес парк в контекста на екосистемните ползи има критерият за качество на пребиваването. Приемаме, че качеството на предлагания продукт на на територията на парка може да се разглежда като съвкупност от характеристики, които определят неговата пригодност да удовлетворява определени или предполагаеми потребности[5]. Потребностите от предлаганите екосистемни услуги, задоволяващи търсенето на устойчив екологичен туристически продукт с високо качество, обикновено се изразяват чрез характеристики с определени критерии. Те могат да включват изисквания към материалните екосистемни услуги свързани с лечебните свойства на минералните ресурси (минерални води, пелоиди, луга, лечебни кали и др.), възможност за ползване на продукти и услуги с висока надеждност и безопасност, чиста околна среда и впечатляващи и вдъхновяващи гледки, а също качесто свързано с икономически, ергономически и естетически изисквания. Както знаем,  потребностите се променят с времето, нарастват непрекъснато и изискват все по-пълно и всестранно задоволяване, което предполага периодична преоценка на изискванията към качество на предлагания продукт свързан с пребиваването на територията на туристическия бизнес парк.

Когато потребителят взема решение за покупка, той определя съотношението цена – качество, т.е. дали продуктът е равностоен на цената, която той трябва да заплати. Преди да извърши покупката, потребителят сравнява изгодата от потребяването на предлагания продукт с други сродни продукти, като се стреми да получи максимално удовлетворяване на потребностите си на възможно най-ниска цена. Хипотетично можем да предположим, че екосистемните услуги са ключови за формиране цената на туристическия продукт. Достатъчно е да си представим туристическа дестинация с деградирали екосистеми, за да стане ясно, че никаква цена не си струва един унищожен в своя корен продукт.

Ако използваме предложения списък и описание на изследваните екосистемни услуги, изготвен от главния експерт по екосистемни услуги Кр.Боянова, приложен към въпросник използван от проекта „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)[6]“ можем да съставим следната последователност на критерии за анализ и оценка на конкурентоспособността на туристически бизнес парк на база състояние на ползваните екосистемни услуги на неговата територия (Вж.табл. 6).

 

Таблица 6.  Адаптирани критерии за анализ и оценка на конкурентоспособността на туристическия бизнес парк за ползваните екосистемните услуги  по списъка на проект SPECIES.

Критериите за оценка на конкурентоспособността на туристическия бизнес парк свързани с материални услуги, които срещаме в ежедневието си представляват продуктите, които хората получават от екосистемите. Това са критерите свързани с продукти от растениевъдството, животновъдството, от диви животни, растения, гъби, водорасли, продукти от аквакултури, за осигуряване на питейна и непитейна вода и за източници на енергия. Тези критерии се базират на анализа на хранителни и нехранителни продукти и включват растителни култури, добитък, морски дарове и дивеч, диворастящи храни и етноботанически растения; вода за пиене, напояване и промишлени цели, растителни площи, които са в основата на много биофармацевтични и строителни материали, както и на биомасата за енергия от възобновяеми източници. Продуктите могат да бъдат предоставяни от стопанисвани екосистеми, като например селскостопански и аквакултурни системи и горски насаждения, или от естествени или полуестествени такива, например чрез риболов и добив на други диворастящи храни.

Първият критерии е свързан с продукти от растениевъдство предлагани на територията на парка и съставляващи част от туристическия продукт може да бъде свързан с предлагането на хранителни и нехранителни продукти. Хранителните продукти са свързани с плодовете и зеленчуците, растителните масла а също и нехранителни продукти свързани с декорацията и озеленяването. Всички използвани техники на растениевъдство трябва да предотвратяват или свеждат до минимум всичко, което води до замърсяване на околната среда. За да оценим конкурентоспособността на продукта на дестинацията по отношение на критерия среда на обслужване, ще използваме показателите за местен произход на продукти от растениевъдството, спазване на изискванията за биологично растениевъдство,  контрол и сертификация – спазени процедури и изисквания, и показател за преработка, опаковане, етикетиране, пускане на пазара на краен продукт за предлаганите продукти на оценявания ТБП.

 

Критерият за продукти от животновъдство влагани в предлагания туристически продукт  използвани за анализ и оценка на конкурентоспособността на ТБП се извеждат от нивото на изпълнение на изискванията за биологично животновъдство и пчеларство, относно произхода на животните в които: (i) в биологичното животновъдство животните се раждат и отглеждат в стопанства с биологично производство; (ii) за целите на развъждането, отгледани по небиологичен начин животни могат да бъдат внесени в стопанство с биологично производство при специфични условия. Тези животни и получените от тях продукти могат да се считат за биологични при спазване на изискванията за преходен период; (iii) животните, намиращи се в стопанствата в началото на преходния период, и получените от тях продукти могат да се считат за биологични при спазване на изискванията за преходен период. Преходният период към биологично производство започва най-рано тогава, когато операторът е уведомил компетентния орган за дейността си и е включил стопанството си към системата за контрол. По време на преходния период към биологично производство са в сила всички правила за биопроизводство. Оценката конкурентоспособността на продукта в ТБП по отношение на критерия продукти от животновъдство, ще използваме показателите за местен произход на продукти от животновъдството и пчеларството, спазване на изискванията за биологично животновъдство,  контрол и сертификация – спазени процедури и изисквания, и показател за преработка, опаковане, етикетиране, пускане на пазара на краен продукт за предлаганите продукти на оценявания ТБП.

 

Критерия за продукти от диви животни, растения, гъби, водорасли се основава на виждането, че събирането на диворастящи растения и части от тях, които растат естествено в природни територии, гори и земеделски райони, се счита за метод на биологично производство, при условие че: (а) най-малко три години преди събирането тези райони не са били третирани с продукти, различни от разрешените за употреба в биологичното производство; (б) събирането им не засяга устойчивостта на естественото местообитание, нито опазването на вида в района на събиране. Оценката конкурентоспособността на продукта в ТБП по отношение на критерия продукти от диви животни, растения, гъби, водорасли, ще използваме показателите за местен произход на продуктите, спазване на изискванията за биологично производство,  контрол и сертификация – спазени процедури и изисквания, и показател за преработка, опаковане, етикетиране, пускане на пазара на краен продукт за предлаганите продукти на оценявания ТБП.

Критерия за продукти от аквакултури предлагани на територията на ТБП трябва да отговарят на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането им съгласно изискванията на Регламент (EО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. Оценката конкурентоспособността на продукта в ТБП по отношение на критерия продукти от аквакултури, ще използваме показателите за местен произход на предлаганите на територията на парка продукти, спазване на изискванията за биологично производство,  контрол и сертификация, и показател за преработка, опаковане, етикетиране, пускане на пазара на краен продукт за предлаганите продукти на оценявания ТБП.

 

Важен за конкурентоспособността на ТБП е критерия осигуряване на питейна и непитейна вода. Осигуряване на качествена питейна е въпрос от стратегическа важност и част от изследването направено по-горе за сигурността в екосистемните услуги, като част от националната сигурност. Използването на вода за промишлени цели (включително деминерализирана вода) се използва цяла редица процеси в зависимост от качеството на входящата вода и изискваната мощност на филтрационната станция. За питейна вода най-често се използва: омекотяващо устройство, което служи за отстраняване на високи съдържания на магнезий и варовик; обезжелязаващо и обезманганизиращо устройство, което служи за отстраняване на посочените елементи от питейната, или непитейната вода; ултрафилтрационно устройство, което замества класически химически коагулационен процес за производство на питейна вода. Оценката конкурентоспособността на продукта в ТБП по отношение на критерия осигуряване на питейна и непитейна вода, ще използваме показателите за наличие на ефективни мощности за осигуряване на питейна и непитейна вода за предлаганите продукти на оценявания ТБП.

Последния критерии от материалните екосистемни услуги е свързан с източници на енергия. Критерия визира използването на екологични източници, които не унищожават околната среда е свързан с  възобновяемите източници на енергия (вятърната енергия, слънчевата енергия, водноелектрическата енергия, енергията от океаните, геотермалната енергия, биомасата и биогоривата). Те се явяват алтернативи на изкопаемите горива и допринасят за намаляването на емисиите на парникови газове, разнообразяват енергийните доставки и намаляват зависимостта от ненадеждни и непостоянни пазари на изкопаеми горива, особено на нефт и газ. ЕС е лидер в технологиите за енергия от възобновяеми източници. Законодателството на ЕС за насърчаването на възобновяемите енергийни източници се разви значително през последните години. Понастоящем се обсъжда бъдещата политическа рамка за периода след 2020 г. Оценката конкурентоспособността на продукта в ТБП по отношение на критерия източници на енергия, ще използваме показателите за наличие на ефективни мощности за осигуряване на алтернативни източници на енергия за предлаганите продукти на оценявания ТБП.

Но освен материални, околната среда предоставя множество регулиращи услуги на обществото като пречистване на водата и въздуха от замърсители, регулация и предпазване от наводнения и други бедствия, регулация на климата и пр., без които нашето съществуване би било невъзможно. Критериите свързани с регулиращи услуги са тези, които допринасят важни нематериални ползи за обществото напр. пречистване на водата и въздуха от замърсители, регулация и предпазване от наводнения и други бедствия, регулация на климата, това са ползите, които хора получават от регулацията на екосистемните процеси. Наред с другите ползи те включват регулиране на местния климат и съхранение и улавяне на въглерод; (ii) смекчаване на природните рискове; пречистване на водата и въздуха; (iv) контрол на вредителите и болестите, и опрашване.

Първият критерий за оценка на конкурентоспособността на предлагания продукт в ТБП по отношение на регулиращите услуги е свързан с пречистване на въздуха и водите от замърсители. Той е свързан с необходимостта от филтрация, секвестрация, задържане, разреждане на концентрацията на замърсителите. Знаем, че човекът, животните и растенията не могат да съществуват без въздух и вода. Със своята дейност човек замърсява въздуха. Водата и въздухът могат да бъдат замърсени, ако във тях попадат вредни газове или отровни вещества. Основните замърсители на водата са отпдъците, които се хвърлят безразборно. Водата може да разтвори вредни или отровни вещества. Дъждовете разтварят някои отровни вещества и ги отнасят в реките и морето. Водата, която се използва в домовете, фабриките, заводите и фермите се замърсява и е отпадъчна. Попадне ли във водните басейни, тя ги замърсява. Разлетите нефтени петна водят до катастрофа в районите, където са попаднали. Умират всички растения и животни. За да се опази водата чиста, се създават закони, строят се пречиствателни станции. Отпадъчнте води преди да бъдат пуснати във водните басейни, преминават през пречиствателни станции, където се отделят замърсителите.За живота на земята е нужен чист въздух. Оценката конкурентоспособността на продукта в ТБП по отношение на критерия пречистване на въздуха и водите от замърсители, ще използваме показателите за наличие на ефективни мощности за осигуряване на пречистване на въздуха и водите от замърсители за предлаганите продукти на оценявания ТБП.

Критерия за стабилизиране на почвата и регулация на ерозионните процеси – защита от свлачища е втория за оценка на конкурентоспособността на предлагания продукт в ТБП по отношение на регулиращите услуги и се свързва с предотвратяване на загуби, в следствие на ерозия и свлачища. Процесите на опустиняване са комплексни и са свързани със силна форма на проявление на деградационните процеси при екосистемите, вследствие на климатични и антропогенни фактори на въздействие.  Един от основните фактори е почвеното засушаване, при продължителен безвалежен период, който може да настъпи през всеки месец или сезон. При почвеното засушаване коренообитаемия слой просъхва поради загуба на почвената влага. При почвеното засушаване се нарушава необходимият за растителните екосистеми воден баланс в почвата, влошава се физиологичното състояние на растенията и добивите от земеделските земи рязко спадат.  Продължаващата тенденция на изсичането на гори и унищожаването на горски масиви през последните 10-15 години ще доведе до намаляване на почвената влага акумулирана по естествен път в горските райони. При проявление на процесите на опустиняване, в период на продължително редуциране на валежите, освен почвеното засушаване негативното влияние оказват: очаквания спад на речния отток и увеличението на транспирацията и евапотранспирацията; повишено потребление на подпочвени води, поради изчерпване на почвената влага от повърхностния слой на почвата;  повишен риск от суховей, вследствие затоплянето, редуцирането на валежите и промяна в тяхното проявление, т.е. повече интензивни валежи комбинирани с по-дълги засушливи периоди. При суховей горният слой на почвата бързо просъхва и задълбочава почвеното засушаване; промени в земеползването – очакват се изменения в почвените свойства вследствие затоплянето, валежния дефицит, увеличената транспирация, намаление на почвената влага, промени в дренажа и т.н. Възможно е засилване на почвената ерозия, особено в земеделски райони, където почвена ерозия се наблюдава и в условията на съвременния климат. Основните проблеми, които предизвикват свлачищата са морската абразия и речната ерозия. Те са свързани с разрушаване на жилищен и друг сграден фонд, на инженерната инфраструктура в населените места и курортните комплекси, разрушаване на пътната мрежа; отнемане на територии по Черноморското и Дунавското крайбрежие; икономически щети и загуби на населените места, курортните зони, транспорта, селскостопанския и горски фонд. За да бъдат избегнати щетите от ерозионните процеси е необходимо да се вземат мерки за тяхното предотвратяване. Оценката конкурентоспособността на продукта в ТБП по отношение на критерия стабилизиране на почвата и регулация на ерозионните процеси – защита от свлачища, ще използваме показателите за наличие на ефективни мерки за стабилизиране на почвата и регулация на ерозионните процеси и на защита от свлачища за предлаганите продукти на оценявания ТБП.

Близък до предходния критерии за анализ и оценка на конкурентоспособността на ТБП е критерия за регулация на водния кръговрат – защита от наводнения и засушаване. Водният кръговрат е непрекъснат процес на преминаване на природните води в геосферите и техните фазови преходи (трансформация на състояния). Той има цикличен характер и в него участват всички води от хидросферата. Съществуват два кръговрата — хидроложки и хидрогеоложки. Движещите сили на хидроложкия кръговрат на водата са слънчевата енергия и земната гравитация. Слънчевата радиация обуславя снеготопенето, снегонатрупването, изпарението, а земната гравитация — валежите, движението на повърхностните и подземни води. При геоложикия воден кръговрат движещи сили са тектонските процеси, магматизъм, метаморфизъм, седиментация. Националната програма за защита при бедствия[7] определя целите, приоритетите и задачите за защитата при бедствия за срок от 5 години. Тя представлява основен документ за политиката в областта на предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и аварии и очертава насоките за създаването на ефективна, ресурсно и технически осигурена национална система за превенция и реагиране при бедствия. Програмата отразява степента на развитие на политиката, практиката и научните достижения в тази област на национално ниво, като основен акцент в нея е предотвратяване възникването на бедствия. Оценката конкурентоспособността на продукта в ТБП по отношение на критерия за регулация на водния кръговрат – защита от наводнения и засушаване, ще използваме показателите за наличие на ефективни механизми за Националната програма за защита при бедствия за предлаганите продукти на оценявания ТБП.

Критерия за осигуряване на местообитание на видовете и условия за продължаване на популацията е свързан с наредбата за условията и реда за издаване на разрешителни за въвеждане на неместни или повторно въвеждане на местни животински и растителни видове в природатае и регламентира  издаването на разрешителни за: въвеждане в природата, вкл. внасяне с такава цел, на неместни диви животински и растителни видове;  внасяне с цел развъждане и отглеждане на неместни диви животински и растителни видове при вероятност от възникване на неконтролирани от човека условия; повторно въвеждане в природата на изчезнали от фауната и флората на страната местни диви животински и растителни видове. Критерия включва и мерките за опрашване и разпръскване на семена при растенията. Оценката конкурентоспособността на продукта в ТБП по отношение на критерия за осигуряване на местообитание на видовете и условия за продължаване на популацията, ще използваме показателите за наличие на ефективни механизми за изпълнение на законите и наредбите регулиращи дейността и извършените в съответствие действия  в оценявания ТБП.

Последния критерии от регулиращите екосистемни услуги е свързан с регулацията на микроклимата и включва регулация на сезонните изменения в климата, влажност на въздуха, средни температури и температурни амплитуди, вятър и валежи. Агрометеорологията е приложна екологична наука, която изучава метеорологичните, климатичните и хидрологичните условия на средата в тяхното взаимодействие с обектите и процесите на земеделското производство. Изучаването на абиотичните условия на еколого-климатичната среда с оглед на фермерството не е обект на нито една друга агрономическа наука. Критерия е насочена към ефективното и пълноценно използване  на агроклиматичните ресурси с оглед на екологичното земеделие. Той показва наличието на формирн съвременен еколого-производствен мироглед,основан на охранно-преобразувателния подход към природните процеси при постигане целите на земеделието на територията на ТБП. Показва отношението към другите агрономически науки – растениевъдни, агротехнически, мелиоративни, растително-защитни, животновъдни и др. Оценката конкурентоспособността на продукта в ТБП по отношение на критерия за регулацията на микроклимата, ще използваме показателите за наличие на ефективни мерки за изпълнение на законите и наредбите регулиращи дейността и извършените в съответствие действия  в оценявания ТБП.

Критериите свързани с предоставяните културни услуги – са тези ползи от околната среда, които въздействат на нашето духовно, емоционално и интелектуално състояние. Те включват културните, образователните и духовните ползи, които хората получават от екосистемите:  културно, духовно или религиозно обогатяване от обектите на културното, духовното или религиозното наследство; възможности за отдих, като например спорт, лов, риболов, екотуризъм, и възможности за научни проучвания, изграждане на знания и образование; Те са свързани с критериите за  преживяване на връзка с околната среда; провеждане на научни изследвания и образователни програми; историческо и културно наследство; отдих и забавления в отворените пространства.

Първият от критериите свързани с културните екосистемни услуги за анализ и оценка на конкурентоспособността на ТБП е свързан с преживяване на връзка с околната среда. Той покрива предлагането на всички видове туристически продукти включително възможностите които създава парка за селски и пешеходен туризъм, катерене, водни спортове (каяк, сърф и т.н.), плажуване, наблюдение на птици и други видове (напр. делфини), ловен и риболовен туризъм. Към него принадлежат и преживяванията свързани с незабравими гледки, чудеса на природата и туристически атракции свързани с екосистемните услуги на територията на парка. Оценката конкурентоспособността на продукта в ТБП по отношение на критерия за преживяване на връзка с околната среда, ще използваме показателите за наличие на продукти и услуги за специализирани и алтернативни форми на туризъм и извършените в съответствие действия  в оценявания ТБП.

Критерия провеждане на научни изследвания и образователни програми за оценка на конкурентоспособността на ТБП се свързва с иновационните програми свързани със заснемане на документални филми, научни публикации, провеждане на семинари и образователни курсове за училища и университети повишаване знанията и уменията на персонала. Оценката конкурентоспособността на продукта в ТБП по отношение на критерия за провеждане на научни изследвания и образователни програми, ще използваме показателите за наличие на реализирани продукти и образователни програми в оценявания ТБП.

Важен за оценка на конкурентоспособността на ТБП е критерия за историческо и културно наследство. Предмет на анализа са наличието на туристически атракции представляващи исторически, културни, религиозни паметници, етнографски фестивали и т.н. Оценката конкурентоспособността на продукта в ТБП по отношение на критерия за историческо и културно наследство, ще използваме показателите за наличие на туристически атракции представляващи исторически и културни забележителности в оценявания ТБП.

Критерия за оценка на конкурентоспособността на сравняваните ТБП свързан с отдиха и забавленията се смята за най-близък до туристическото предлагане и трябва да даде реална представа за ролята на екосистемните услуги, като ключов елемент в предлагането на конкурентоспособен туристически продукт. Този критерии разглежда главно елементи на суперструктурата на територията на ТБП и е свързан с обследването на изградената материална база като хотели, спа центрове, къмпинги съоръжения за водни и други спортове. Оценката конкурентоспособността на продукта в ТБП по отношение на критерия за отдих и забавления, ще използваме показателите за наличие на туристическа суперструктура в оценявания ТБП.

Последния, но не по значение критерий за анализ и оценка на конкурентоспособността на ТБП е критерия за наличното природно наследство. Той отчита запазването на биологичното разнообразие на видовете и хабитатите за следващите поколения, включително такива с емблематична стойност; удовлетвореност от контакта с околната среда. Оценката конкурентоспособността на продукта в ТБП по отношение на критерия за природно наследство, ще използваме показателите за наличие на туристически атракции свързани с природното наследство, и мерките за запазването на биологичното разнообразие на видовете и хабитатите в оценявания ТБП.

Обратно към съдържанието на изследването

–

[1] Kaplan, R., D. Norton.  Strategy Maps: Converting Intangible Assets into Tangible Outcomes, Harvard Business School Press, 2004, p.203-234.

[2] Драганов, Р., П. Русков.  Управление на научните изследвания в туризма, 6-th International Conference, “Teaching, learning and quality in higher education – 2009”, “Higher Economic Education Research, Education, Innovation”, Pravetz, MVBU, 19 – 20 June 2009, p.23 -37.

[3] Yooshik, Y., Development of a Structural model for Tourism Destination Competitiveness from Steakholder’s Perspective, 2002

[4] Yooshik, Y.,цит.съч. с.28.

[5] Рибов, М. и кол., Системи за качество и конкурентоспособност, изд. „Тракия-М”, С., 2013, с. 129-147

[6] По програма BG03.03: Секторни политики за системно използване на екосистемните услуги към Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. и  изпълнителите на проекта: Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация “БлуЛинк” и GRID-Arendal [65]

[7] Националната програма за защита при бедствия.