SWOT анализ

Анализът на силните и слабите страни, възможностите и заплахите (SWOT анализа) за стратегията за  устойчивото използване на черноморските крайбрежни екосистеми се основава на изследване на източниците на информация, събрана по проекта SPECIES:

– преглед на литературата – стратегически и правни документи (напр. областни стратегии за развитие),

– доклади на експертите по проекта,

– резултатите от срещите със заинтересованите страни и експертния семинар, проведени през 2016 г.

 

Силни страни

  • Приети са най-важните стратегически документи в областта на биоразнообразието, горите, селското стопанство и други важни сектори по Черноморското крайбрежие.
  • Транспонирано законодателство на Европейския съюз в областта на биоразнообразието.
  • Богати природни и антропогенни рекреационно-туристически ресурси (морско крайбрежие, пясъчни плажове, минерални води, водни площи, богато културно наследство, богат културен живот) за развитие на традиционен и алтернативен туризъм.
  • Наличие на сериозен туристически бизнес потенциал и организации и институции в туризма. Наличие на туристически комплекси с добре развита материална база.
  • Прилагане на интегриран подход в управлението на отпадъците на регионално равнище.
  • Наличие на добър демографски потенциал с относително високо образователно равнище и добра професионална квалификация на кадрите.
  • Съхранена културна идентичност на областите (напр. Варненска област), наличие на широка мрежа от културни институции с трайни традиции в организирането на национални и международни културни събития.
  • Липса на големи замърсяващи производства, особено извън градските центрове, запазен район в екологично отношение с уникални природни дадености.
  • Съхранена природна среда с характерни ландшафтни качества, богато биоразнообразие и богати рекреационни ресурси.
  • Развита мрежа от Натура 2000 зони.
  • Мораториум върху добива на шистов газ и на изграждане на ветрогенератори.

 

Слаби страни

  • Прекалено туристическо усвояване на природно-рекреационни ресурси и прекалено застрояване на крайбрежната ивица, водещо до поява на конфликти с околната среда.
  • Липса на достатъчна координация и обвързаност на секторните политики и секторните действия на територията на областта от гледна точка на постигането на синергичен ефект за комплексното развитие.
  • Амортизирани сграден фонд и материално-техническа база на голяма част от културните обекти и недвижимите културни ценности, липса на действителен пазар на труда в културната сфера.
  • Ускорени и мащабни застроявания по Черноморското крайбрежие, които водят до свръхнатовареност на инфраструктурата;
  • Концентрация на базата за туризъм и туристическите услуги по крайбрежието; не се забелязват тенденции за преодоляване на сезонността на морския туризъм и разнообразяване на туристическия продукт.
  • Проблеми в състоянието на околната среда – замърсяване на въздуха, водите, почвите и акваторията в промишлено-градски агломерации, проява на разрушителни свлачищни процеси и абразия по крайбрежието, ветрова ерозия в добруджанската територия, нарушения при открития добив на нерудни изкопаеми, недостиг на пресни води.
  • Неустойчиви практики на тралене и нашествие на инвазивния рапан, свръхулов на риба.
  • Остаряла инженерната инфраструктура в населените места и курортните комплекси.
  • Висок риск по отношение на последиците от климатичните промени.
  • Неправилно и прекомерно употреба на пестициди и хербициди в селското стопанство.
  • Липса или недостатъчна информация за ползите от опазване на биоразнообразието и на екосистемите на територията на Българското Черноморие.
  • Застаряващо население, което не може да се включи активно в бизнес и граждански проекти за развитие на устойчива икономика и опазване на околната среда.
  • Недостатъчен контрол и ефикасно прилагане на законодателството (напр. по околна среда).
  • Недостатъчно развити правила на местно ниво в наредби и правилници.

 

Възможности

  • Обогатяване на туристическото предлагане чрез развитие на алтернативни форми на туризъм – балнео, спа, здравен, познавателен, културен, селски. Активизиране на вътрешността на прилежащата към БЧ територия за създаване на атрактивни регионални туристически продукти.
  • Реализиране на проекти с финансов ресурс на ЕС за биоразнообразие и екоинфраструктура. Подобряване характеристиките на крайбрежните морски води.
  • Прилагане на проекти и програми, финансирани от ЕС, за опазване на биоразнообразието и развитие на екосистемните услуги.
  • Развитие на международен здравен туризъм.
  • Развитие на биологично земеделие по европейски стандарти, което ще стимулира развитието на хранителната промишленост.
  • Благоприятни климатични условия и природни дадености за развитие на селско стопанство и възможност за утвърждаване на областта като производител на биологични селскостопански продукти.
  • Богато културно-историческо наследство и природа, което създава условия за развитие на алтернативни форми на туризъм и нови туристически продукти.
  • Подкрепа от местната и централна власт – формиране на воля за опазване и подобряване на екосистемите и екосистемните услуги.

 

Заплахи

  • Засилване на засушаванията в резултат на промени в климата, промени в статуса на влажните зони, намаляване на рибните запаси, увреждане на горските екосистеми, засилване на свлачищните процеси и поява на нови свлачища поради неизграденост на канализациите.
  • Нарушаване на природното равновесие, изчерпване на природния туристически потенциал, неразумно инвестиционно поведение и превръщане на крайбрежието в непрекъсната урбанизирана ивица, отлив на туристи.
  • Недостатъчно финансови средства за реализиране на екологични проекти. Липса на терени, подходящи за депониране на драгажни маси. Нарастване на незаконните микросметища.
  • Влошаване на показателите в зоните за водоползване на Черно море и еутрофикационни процеси по крайбрежието.
  • Продължаващата тенденция на изсичането на гори и унищожаването на горски масиви.
  • Засилване на почвената и речната ерозия и морската абразия.
  • Прекалено туристическо усвояване на природно-рекреационни ресурси и прекалено застрояване на крайбрежната ивица, водещо до поява на конфликти с околната среда.
  • Замърсяване на въздуха, водите, почвите и акваторията в промишлено-градски агломерации (напр. “Варна-Девня”), проява на разрушителни свлачищни процеси и абразия по крайбрежието.
  • Засилване на зависимостта на района от климатичните промени, които могат да повлияят негативно на селското и горското стопанство, на развитието на туризма, на състоянието на водните ресурси и биоравновесието.
  • Засилване на природните рискове в крайбрежните зони и влошаване екологичното състояние на Черно море, в резултат на лошо управление на околната среда и прекомерно туристическо натоварване на крайбрежната ивица.
  • Прекалена експлотация на водните ресурси.
  • Свръхуловът на риба да продължи и рибните запаси да се сринат.
  • Продължаващо навлизане на инвазивни видове.
  • Липса на или слабо активно гражданско общество, включено в процеса на вземане на решенията по развитието на общността, общината и областта.

 

Обратно към съдържанието на стратегията

Този уеб сайт е създаден в рамките на проект „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“, изпълняван съвместно от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация „БлуЛинк“ и ГРИД-Арендал, Норвегия.

Проектът се финансира в рамките на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” - bg03.moew.government.bg, на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 - eeagrants.org. Цялата отговорност за съдържанието на уеб сайта се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Програмния Оператор - Министерство на околната среда и водите.