D. Стратегически документи на национално ниво

Национална програма за развитие: България 2020 (1)

Националната програма за развитие: България 2020 (НПР БГ2020) е водещият стратегически и програмен документ, който конкретизира целите на политиките за развитие на страната до 2020 г. Визията, целите и приоритетите на НПР БГ2020 са дефинирани на базата на изготвен за целта социално-икономически анализ, както и на получените становища в рамките на публичните дискусии на всеки един етап от изработването на документа. Формулираните цели на правителствените политики целят постигане на ускорен икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт на българските граждани в средносрочен и дългосрочен план.

Особено важен за настоящия проект е Приоритет 3 на стратегията: Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал и съответно Подприоритет З.5 Създаване на условия за опазване и подобряване на околната среда в регионите, адаптиране към настъпващите климатични промени и постигане на устойчиво и ефективно използване на природните ресурси. По този подприоритет особено важни са следните области на въздействие:
– Предотвратяване и адаптиране към негативните последици от изменението на климата върху водните ресурси и екосистемите
– Подобряване на околната среда на Черно море и българското черноморско крайбрежие
– Опазване, поддържане и възстановяване на биологичното разнообразие като част от природния потенциал за устойчиво развитие на регионите, като към тази област на управление се предвижда мярката „въвеждане на концепцията за екосистемни услуги и тяхното устойчиво и социално поносимо управление“.

Стратегията подчертава, че „Биологичното разнообразие е нашият природен капитал. Той е запас от природни ресурси, от които могат да бъдат получени екосистемни продукти и услуги. Този капитал осигурява източниците на енергия, храна и материали; климата, водата и почвата, както и среда за живеене и отдих. Използването му често включва компромиси между различни екосистемни услуги и постигане на баланс между поддържането и използването на ресурсите. Опазването и рационалното използване на природния капитал има особено значение за нашата страна – съхранената природа на България и уникалното биологично разнообразие са предпоставка не само за осигуряване на благоприятна и здравословна жизнена среда, но и за развитието на перспективни екологични производства – устойчиви форми на туризъм (еко, балнео, спа и др.), биологично земеделие, опазване на земи с висока природна стойност и защитени зони, традиционно животновъдство, билкарство и др.“

 

План за действие за изпълнение на Националната програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2020 в периода 2015-2017 г.

Планът за действие предвижда конкретни мерки с пряко отношение към целите и дейностите на настоящия проект.

Мярка: Въвеждане на концепцията за екосистемни услуги от горите и тяхното устойчиво и социално поносимо управление.

Описание: Възмездяване на собствениците на гори за съответните екосистемни ползи, предоставени от техните горски територии; Осигуряване на целеви средства за поддържане на защитни и рекреационни гори, съгласно предназначението им и за пропуснатите други ползи.

Мярка: Изграждане на мрежата от защитени зони по Натура 2000

Описание: Анализи и проучвания на видове и природни местообитания, предмет на докладване по чл. 17 от Директивата за местообитанията и чл. 12 от Директивата за птиците в морски и крайбрежни територии, оценки на състоянието на елементите на зелената инфраструктура; подкрепа за развитие и управление на екосистемни услуги; изграждане и поддържане на инфраструктура за текущо наблюдение на местата от управленските органи, съобразно приетите планове за управление на защитените зони или други релевантни документи.

Мярка: Разработване на системи за оценка и отчитане на стойността на екосистемите и предлаганите от тях услуги в процеса на формирането на секторни политики.

Описание: Разширяване на базата от знания за екосистемите и техните услуги, вкл. тяхното картиране, оценка на състоянието и стойността. Биофизична оценка и създаване на механизми за парична оценка на екосистемните услуги. Включване на екосистемния подход в процеса на формулиране на политики и оценката на въздействието им, в т.ч. за по-икономична, ефективна и ефикасна реализация на съществуващи политики. Въвеждане на институционални механизми за отчитането на икономическата стойност на екосистемните услуги в националните сметки и подпомагане на предприятията да оценят своята зависимост от екосистемните услуги.

В рамките на мярката „Разработване на системи за оценка и отчитане на стойността на екосистемите и предлаганите от тях услуги в процеса на формирането на секторни политики“ с особена стойност за дейностите и резултатите на проекта, са индикаторите за изпълнение:
– Разработени методики за оценка на екосистемите и техните услуги,
– Процент от националната територия извън НАТУРА 2000, на която са извършени проучвания за картиране и оценка при използване на универсална методология,
– Извършени проучвания за въздействието върху специфични екосистемни услуги и/или тяхната зависимост към изменението на климата. Списък с идентифицирани мерки за устойчиво използване на екосистемите, в т.ч. по отношение изменението на климата.

 

Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 (2) 

Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2012 – 2022 г. е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия/неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Главната стратегическа цел на НСРР е „Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие, базирано на използване на местния потенциал и сближаване на районите в икономически, социален и териториален аспект.”. Във връзка с нея са определени:

Стратегическа цел 1: Икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда.

Стратегическа цел 2: Социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез създаване на условия за развитие и реализация на човешкия капитал

Стратегическа цел 3: Териториално сближаване и развитие на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество

Стратегическа цел 4: Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места.

Два от приоритетите към Стратегическа цел 1 са с особено значение за рамката на настоящия проект:
Приоритет 1.2. Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и творчески индустрии в районите и към него Специфична цел 1: Стимулиране на специфични за отделните райони видове туризъм, базирани на природно-ландшафтни и културни ценности и прояви и Специфична цел 3: Разработване, регионален маркетинг и реклама на регионални туристически продукти, основани на местния потенциал.

Приоритет 1.3. Развитие на инфраструктурата за опазване на околната среда и към него Специфична цел 4: Опазване, поддържане и възстановяване на биологичното разнообразие като част от природния потенциал за устойчиво развитие на районите.

„В стратегията за развитие на българските райони до 2022 г. е заложено разбирането, че биоразнообразието е не само природно богатство, но и потенциал за бъдещото развитие. Опазването на редки видове на фауната и флората се обвързва с развитието на формите на устойчив, природен туризъм. Защитените видове ще се популяризират като символи на района, които да засилват интереса към него. Създаването на подходящи условия за наблюдение на редки и застрашени видове и привличането на лимитиран брой туристи, вкл. с научни цели ще създаде поминък за местното население на зоните и ще изгради позитивно отношение към опазването и доброто управление на защитената зона.“ (НСРР, 2012).

Национална стратегия по околна среда

С решение на Министерски съвет от 31 май 2001 г. бе приета Национална стратегия за околна среда. Дългосрочната стратегическа цел за страната в областта на околната среда е подобряване качеството на живот на населението чрез осигуряване на благоприятна околна среда и запазване на богатата природа на основата на устойчиво управление на околната среда.

Основните цели на Стратегията, както и някои особено важни за проекта подцели, са изброени по-долу:
1. Осигуряване на достатъчно количество и качество вода за населението и икономиката на страната.
2. Достигане на нормите за качество на атмосферния въздух в населените места “горещи” точки.
3. Запазване и разширяване на териториите с добро качество на околната среда
4. По-тясно интегриране на политиката по околна среда в политиките на развитие на стопанските отрасли с подцел с пряко отношение към района на проекта:
1.4. Запазване на околната среда в силно натоварените туристически райони.
5. Опазване и поддържане на богатото биологичното разнообразие
5.1. Съхраняване, укрепване и възстановяване на ключови екосистеми, местообитания, видове и на генетичните им ресурси.
5.2. Осигуряване на условия за устойчиво ползване на биологичните ресурси.
5.3. Подобряване състоянието на горите.
6. Създаване на условия за прилагане на европейското екологично законодателство и международни конвенции в областта на околната среда.
7. Подобряване управлението на отпадъците
8. Намаляване шумовото замърсяване
9. По-широко участие на обществеността в решаване на проблемите на околната среда.
9.1. Повишаване на обществената култура и съзнание по проблемите на околната среда.
9.2. Привличане на обществеността в процеса на вземане на решения.

 

Оперативна програма “Околна среда “2014-2020“ (3)

Програмата, одобрена от Европейската Комисия на 15 юни 2015 г. има следните специфични цели, съответстващи на приоритетните оси:

Приоритетна ос 1 Води

Цел „Опазване и подобряване състоянието на водните ресурси“

Цел „Подобряване оценката на състоянието на водите.“

Приоритетна ос 2 Отпадъци

Цел „Намаляване на количеството депонирани отпадъци“

Приоритетна ос 3 Натура 2000 и Биоразнообразие

Цел „Подобряване на природозащитното състояние на видове и местообитания от мрежата Натура 2000“

Важно е да се отбележи, че тази цел е тясно насочена към видове и местообитания в мрежата Натура 2000. Цел 2 на Стратегията за биоразнообразие на ЕС включва по-широк обхват на мерките за запазване на екосистемните услуги и развитие на зелената инфраструктура от тези, включени в ОПОС 2014-2020 г.

Приоритетна ос 4 Превенция и управление на риска от наводнения

Цел „Превенция и управление на риска от наводнения“

Приоритетна ос 5 Подобряване на качеството на атмосферния въздух

Цел „Намаляване замърсяването на атмосферния въздух чрез понижаване нивата на емисиите на ФПЧ10 / NOx“

Приоритетна ос 6 Техническа помощ

Цел „Укрепване на административния капацитет на отговорните структури (УО и бенефициентите) с цел ефективно управление и изпълнение на ОПОС 2014 – 2020 г. при широка публична подкрепа“.

Във връзка с Пътна карта за ресурсна ефективност (на ЕС) в ОПОС са определени три цели с особено отношение към проекта:

Важно за изпълнението на настоящия проект е да се отбележи, че ОП „Околна среда 2014-2020 г.“ ще допринесе за изпълнението по-конкретно за Цел 4.1 Екосистемни услуги и Цел 4.2 Биоразнообразие чрез финансиране на инвестиции, заложени в приоритетна ос 3, насочени към подобряване на знанията за екосистемните услуги, както и чрез финансиране на редица мерки, целящи, и принос към Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.

По Цел 4.7 Морски ресурси ОП „Околна среда 2014-2020 г.“ ще допринесе за изпълнението на тази цел чрез финансиране на инвестиции, заложени в приоритетна ос 3, насочени към опазването на видовете и местообитанията в защитени зони от Натура 2000 в акваторията на Черно море.

За поддържане и възстановяване на екосистемите и техните услуги във връзка с Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г, са предвидени мерки по ОПОС, насочени към разширяване на познанията за екосистемите и техните услуги – в изпълнение на дейност 5 от Стратегията, чрез оценка на екосистемите и състоянието им, оценка на екосистемните услуги в мрежата Натура 2000. Предвидено е извършване на оценка на икономическата им стойност, разработване на програма за мониторинг на състоянието на екосистемите и критерии за приоритизация и последващо докладване към ЕК.

 

Стратегия за опазване на околната среда в морските води на Черно море (Морската стратегия) на Република България (4)

Стратегията се разработва на основание на Наредбата за опазване на околната среда в морските води за постигане на съгласуваност между различните политики, споразумения и законодателни мерки, чието въздействие е насочено върху морската околна среда и в които се включва опазването на отделните компоненти на околната среда (Чл.1, ал.2 от Наредбата). Морската стратегия има за цел:

1. защита и съхраняване на морската околна среда, предотвратяване на нейното влошаване или, когато е практически възможно, възстановяване на морските екосистеми в територии, които са били неблагоприятно засегнати;
2. предотвратяване и намаляване на въвеждането и освобождаването на вещества от антропогенен произход в околната среда с цел поетапно премахване на замърсяването и гарантиране липсата на съществено въздействие или опасност за човешкото здраве, биологичното разнообразие на морските екосистеми и законосъобразното използване на морето.

Водещ принцип при разработването и изпълнението на морската стратегия е екосистемният подход в управлението на човешките дейности, който гарантира, че:
1. нивата на общото въздействие на човешките дейности са в граници, съвместими с постигане на добро състояние на околната среда в морските води;
2. способността за адаптация на морските екосистеми към фактори и промени, предизвикани от човека, не е нарушена и е налична;
3. използването и управлението на морските ресурси е устойчиво;
4. трансграничните последици за качеството на морската околна среда на трети страни от региона на Черно море са отчетени и анализирани.
Стратегията се разработва първоначално за срок 10 години. (чл. 1, ал.3-5 от Наредбата)

 

Национална приоритетна рамка за действие по НАТУРА 2000 (НПРД) (5)

За да се гарантира по-добрата интеграция на инвестициите в НАТУРА 2000 в съответните национални политики и инструментите за тяхното финансиране и съгласно чл.8 на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (т.нар. Директива за местообитанията), ЕС въведе единен стандарт за стратегическо планиране на дейностите по НАТУРА 2000, в изпълнение на който България е разработила такава рамка. Целта на НПРД е да се определят по-добре нуждите от финансиране и приоритетите за защитените зони от НАТУРА 2000 на национално и регионално ниво и с това да се улесни интеграцията им в бъдещите програми за финансиране от различните европейските финансови инструменти.

Мярка No.17 от НПРД е Подкрепа за развитие и управление на екосистемите и техните услуги и има пряко отношение към дейностите по проекта. Нейният индикативен обхват съдържа:
• Разработване на методика за оценка на екосистемите и техните услуги, остойностяване на екосистемни услугите и концепция за тяхното устойчиво и социално-поносимо управление;
• Инвентаризация, оценка и остойностяване на екосистемните услуги;
• Оценка на икономическата стойност на тези услуги и разработване на схема за възмездно ползване на екосистемни услуги от защитените зони от НАТУРА 2000, в т.ч. насърчаване на интегрирането им в системите за счетоводство и отчетност;
• Разработване на програма за мониторинг на състоянието на екосистемите и критерии за приоритизация;
• Обобщаване на данните на национално ниво и докладване към ЕК.

 

Национална информационна и комуникационна стратегия (НИКС) за мрежата НАТУРА 2000 за периода 2014–2023 г. (6)

Общата цел на документа е изграждане, развитие и поддържане на споделена визия за екологичната мрежа НАТУРА 2000 в България и да се подкрепи цялостният процес на комуникация на НАТУРА 2000 през следващите десет години.

Специфичните цели на НИКС са:
• Специфична цел №1: Повишаване на информираността, разбирането и обществената подкрепа за мрежата НАТУРА 2000 като водещ фактор за социално-икономическо развитие;
• Специфична цел №2: Формиране на осъзнато комуникационно поведение за участие в процесите по опазване на биологичното разнообразие в мрежата НАТУРА 2000;
• Специфична цел №3: Мотивиране на активно обществено участие в постигането на целите на НАТУРА 2000 за 2020 г.

Така формулираните цели на НИКС в прагматичен вид са насочени към постигане на следните комуникационни ефекти:
• Повишение на информираността, разбирането и подкрепата на широката общественост, и по-специално на ключовите заинтересовани страни за екологичната мрежа НАТУРА 2000;
• Постигане на промяна в нагласите на хората и създаване на позитивен образ за НАТУРА 2000 сред обществеността.
• Изграждане на обща визия за екологичната мрежа НАТУРА 2000 в България;
• Прилагане на националните и европейски политики за опазване на биоразнообразието;
• Създаване на условия за включване на основните заинтересовани страни в комуникирането и информирането за мрежата НАТУРА 2000;
• Разбиране на опазването на биологичното разнообразие като възможност за икономическо развитие на България.

Последният формулиран комуникационен ефект може да бъде приложен и в работата по проекта, като се подчертаят възможностите за устойчиво използване на екосистемите по Черноморието и оценката и развитието на екосистемните услуги.

Особено ценен за дейността на проекта по достигане и въвличане на заинтересованите страни в изготвяне на Стратегията по проекта е изготвеният към НИКС списък и анализ на институционалната рамка и заинтересованите страни.

При подготовката на НИКС са проведени комуникационни срещи със заинтересовани страни, две от тях в района на Черно море – по северното и южното Черноморие.

Резултати от Комуникационна среща за Североизточна България (Северно Черноморие и Добруджа) с център за провеждане гр. Варна.

Срещата е проведена на 20.09.2012 г. Регистрираното разбиране на участниците е, че регионът разполага със запазена природа и ландшафт и изключителни природни дадености, които генерират ползи. Тази представа го позиционира в изключително позитивен контекст. Участниците ясно разбират връзката „екология-икономика“, която е инкорпорирана в цялостната представа за региона, тъй като, както и в предходния югоизточен регион, тук също е налице инвестиционен интерес и натиск заради интензивния черноморски курортен туризъм.

Те проявяват и висока степен на информираност и е виден напреднал процес на образоване по отношение на темата „НАТУРА 2000“. Въпреки това на срещата е отчетено, че общото ниво на познанието в региона по темата „НАТУРА 2000“ е значително по-ниско. Това е обвързано с липсата на ясна комуникационна политика. Като цяло представителите на местната общност демонстрират добре структурирано познание за същността на НАТУРА 2000 и оценяват ползата от наличието на екологичната мрежа. Те имат активна позиция по проблеми свързани с мрежата, както и висока степен на образованост по темата. (Източник: НИКС)

 

Национален план за опазване на най-значимите влажни зони в България (2013-2022) (7)

Териториалният обхват на плана включва приоритетно 11-те влажни зони, които към момента са в списъка по Рамсарската конвенция. Описателната част на плана разглежда подробно още 25 влажни зони, които не са в Рамсарския списък, но има информация, че покриват един или повече от критериите за обявяване или имат голям потенциал за опазване и възстановяване. Повечето от влажните зони от Рамсарския списък са по Българското Черноморие и следователно имат пряко отношение към проекта. Планът подчертава икономическите ползи и необходимостта от развитието на екосистемните услуги. Екосистемните услуги на влажните зони са разгледани по типове, като дадена влажна зона може да предоставя някои от тях или всички:

– Поддържане на воден режим и превенция на наводнения – влажните зони в много случаи имат роля на ретензионни обеми, които са способни да поемат екстремни водни количества, например при интензивни валежи.

– Поддържане и подхранване на подземни води – влажните зони се намират в хидравлична връзка с плитките (почвени) водоносни хоризонти. Повърхностните води, които влажните зони събират по естествен път подхранват почвените води.

– Стабилизиране на брега – важи особено за влажните зони по морското крайбрежие, където водната и брегова растителност ограничава ерозията на брега и стабилизира плажовете и дюните.

– Задържане на седименти и биогенни вещества – повърхностните води отмиват големи количества седименти, които обикновено съдържат и биогенни елементи. Вливайки се в стоящите води тези седименти се утаяват и задържат във влажната зона.

– Пречистване на водите – влажните зони задържат голяма част от замърсителите, разтворени в повърхностните води, складират ги и ги трансформират в биомаса и седименти. Много от неустойчивите замърсители междувременно се преобразуват химически в неопасни вещества. Устойчивите органични замърсители и тежките метали от друга страна се фиксират за продължителен период и се ограничава техния приток към подземните води, реките и морето. Тази особеност на влажните зони от своя страна ги прави уязвими на замърсяване.

-Поддържане на високо биологично разнообразие – макар че влажните зони сумарно покриват малка площ, те са едни от най-богатите екосистеми по отношение на видово разнообразие на редица организмови групи и консервационна значимост като местообитания. Причините за това са високата продуктивност и граничното положение между сухоземна и водна среда. В някои от влажните зони (напр. Атанасовско езеро) са установени най-много видове птици на едно място в сравнение с всички други типове екосистеми в България. Те имат значение както за гнездящи, така също за мигриращи и зимуващи видове.

– Материални продукти – включват редица биологични и небиологични ресурси, които могат директно да се добиват от влажните зони. Такива са рибните ресурси, които се ползват в Шабленско и Дуранкулашко езеро, както и редица вътрешни водоеми. Добивът на морска сол в Атанасовско и Поморийско езеро по традиционен способ е доказано екологосъобразно ресурсно ползване с поддържащи функции.

– Рекреация и туризъм – естетическата стойност на пейзажа и богатото биоразнообразие привличат посетители, както от местното население, така и туристи.

– Ограничаване и адаптация към климатичните промени – включва фиксацията на атмосферен въглерод във влажните зони, която макар и по-малка от други сухоземни типове екосистеми има своята роля. Като се има предвид, че влажните зони са най-уязвимите на климатичните промени екосистеми – те могат да служат като модел на мерки за адаптация.

Планът препоръчва ролята на влажните зони и техните екосистемни услуги да бъде адекватно отразена в съответните планове и стратегии – напр. в Национална стратегия за адаптация към изменението в климата и планове за управление на речните басейни.

 

Програма за развитие на селските райони (2014-2020) (8)

В съответствие с целите на политиката на ЕС за развитие на селските райони Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. има три цели:

– Повишаване на конкурентоспособността на селското стопанство и жизнеспособността на стопанствата, за повишаване на доходите на производителите и осигуряване на доставката на качествени хранителни продукти.

Опазване на екосистемите и устойчиво управление и използване на природните ресурсите в земеделието, горското стопанство и хранителната промишленост.

– Социално-икономическо развитие на селските райони, осигуряващо нови работни места, намаляване на бедността, социалното включване и по-добро качество на живот.
Периодът на действие на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. е до приключване на всички проекти, финансирани по Програмата и е от 01.01.2014 г. до 31.12.2023 г.

Програмата подчертава необходимостта на развитие и предоставяне на екосистемни услуги: „Укрепването на устойчивото управление на горите е необходимо за подобряване на конкурентоспособността и създаването на работни места, в частност в селските райони, като същевременно се гарантира опазването на горите и предоставяне на екосистемни услуги“ (стр. 410).

Сред принципите при определяне на критериите за подбор на проекти са:
1.Оценка на степента на принос на иновативния проект за прилагане и разпространение на нови продукти, процеси и практики в следните области:
…….
„Биоразнообразие, екосистемни услуги и функционалност на почвите и Натура 2000“ (стр.565)

 

Програма за морско дело и рибарство (2014-2020) (9)

Стратегията на Програмата за морско дело и рибарство подпомага осъществяването на основните цели и приоритети на ЕС за периода 2014-2020 г., насочени към жизнеспособност, конкурентоспособност и екологична устойчивост в секторите на рибарството и аквакултурите и насърчаване на социалното сближаване и разкриването на работни места в зависими от рибарството общности. По този начин тя подкрепя постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ за ускорен, устойчив и приобщаващ растеж.

Сред специфичните цели на Програмата тези с отношение към проекта са:

1.2 Опазване и възстановяване на водното биологично разнообразие и на водните екосистеми

1.4. Подобряване на конкурентоспособността и жизнеспособността на предприятията в сектора на рибарството, включително на дребномащабния крайбрежен флот, и подобряване на безопасността и условията на труд

3.1. Подобряване и предоставяне на научни знания, както и подобряване на събирането и управлението на данни

3.2. Предоставяне на подпомагане за мониторинга, контрола и изпълнението чрез повишаване на институционалния капацитет и на ефективността на публичната администрация, без да се увеличава административната тежест.

 

Национална стратегия за устойчиво развитие на горския сектор в България (2013-2020) (10) 

Националната стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода 2013 – 2020 г. е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на дългосрочно и устойчиво управление на жизнени и продуктивни многофункционални гори и нарастваща конкурентоспособност на горския сектор като основа за по- добър жизнен стандарт, особено в планинските и селските райони. Предпоставка за устойчиво развитие на горските територии са регламентираните със Закона за горите три нива на горско планиране – национално, областно и местно, отразени съответно в Национална стратегия за развитие на горския сектор, Стратегически план за развитие на горския сектор, областни планове за развитие на горските територии и горскостопански планове и програми.

Обектът на НСРГСРБ 2013 – 2020 г. е горският сектор, който обхваща горските ресурси и производството, търговията и потреблението на горски продукти и услуги.

Накратко ще отбележим по-долу някои от най-приложимите към проекта мерки.

Мярка 2.2 Развитие на мрежата от защитени територии, включително и чрез разширяване на действието на финансовите механизми за подобряване на управлението на горите в защитените зони от Натура 2000

Мярката цели поддържане и развитие на мрежата от защитени територии и защитени зони по Натура 2000 и създаване на условия за подобряване на тяхното управление. Мярката е свързана включително с изпълнението на следната дейност:

– Въведена концепция за екосистемни услуги и тяхното устойчиво и социално поносимо управление; разработени и функциониращи схеми за възмездно ползване на обществени екосистемни услуги от горските територии.

Мярка 4.4 Създаване на условия за устойчиво и възмездно ползване на екосистемни услуги, предоставяни от горските територии

Мярката цели създаване на условия за оценка на екосистемните услуги, предоставяни от горските територии и подпомагане на определянето и въвеждането на новаторски финансови механизми и стимули, които да насърчават съхраняването и устойчивото ползване на водните ресурси и биологичното разнообразие чрез схемата на заплащане на екосистемните услуги (PES). Мярката е свързана с изпълнение на дейностите:

– Участие в изготвянето и въвеждането на концепция за екосистемни услуги и тяхното устойчиво и социално поносимо управление.

– Разработване и прилагане на методика за оценка на екосистемните услуги и на схеми за възмездно ползване на обществени екосистемни услуги, предоставяни от горските територии и за компенсаторни плащания за горски територии, в т.ч. включените в Европейската екологична мрежа Натура 2000;
Очакваните резултати от изпълнението на тази мярка са свързани с въведена концепция за екосистемни услуги и тяхното устойчиво и социално поносимо управление.

 

Стратегически план за развитие на горския сектор (2014 -2023) (11)

Мисията на Стратегическия план за развитие на горския сектор е да определи конкретните действия за изпълнение на стратегическите цели, приоритетите и мерките, заложени в Националната стратегия за развитие на горския сектор в Република България 2013-2020 г., осигурявайки условия за постигане на заложената в нея визия. Секторът ще подпомага икономическото развитие на страната, ще осигурява условия за пълноценна реализация на заетите в него, ще способства в максимална степен за смекчаване на ефекта от промяната в климата и ще гарантира поддържането на здравословна околна среда.”

Планът подчертава значението на екосистемните услуги при уреждането на плащания за ползите от горите, плодородните почви и другите природни екосистеми е всъщност признаване на тяхната стойност и гарантира съществуването им и за в бъдеще. Чрез плащанията на екосистемни услуги се насърчава поддържането на естествени екосистеми чрез природосъобразни практики, без да се причиняват щети на други ползватели на природните ресурси. Освен запазването на природните ресурси плащанията на екосистемните услуги подпомагат развитието на селските райони и техния поминък. В рамките на ЕС, последните и текущи промени (напр. Рамковата директива за водите, Общата селскостопанска политика, и др.) дават възможност за утвърждаване на плащанията на екосистемни услуги като основен инструмент за съхраняването на околната среда.

 

Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България (2014 -2030) (12) 

Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България обхваща периода 2014-2030 г. систематизира визията, стратегическите цели, приоритетите, дейностите, чиято реализация ще води до утвърждаване на устойчиви схеми за развитие и управление на туристическите дейности. Стратегията определя като основна цел на развитието на туризма в периода 2014-2030 г. утвърждаването на конкурентоспособността и ефективността на туристическия сектор на България посредством оптимално използване на наличните природни и антропогенни ресурси в съответствие с пазарните изискванията и потребителските очаквания за устойчиво развитие на туризма.

Сред стратегическите цели от значение за проекта е целта за „увеличаване дела на специализираните видове туризъм, водещи до целогодишна и по-интензивна натовареност – балнео (медикъл спа), спа и уелнес, културен (във всичките му форми – исторически, археологичен, етнографски и поклоннически), еко- и селски туризъм, приключенски, конгресен и други, както и разрешаване на проблема с презастрояването в морските и планински курорти“.

 

Национална програма за действие (НПД) за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в България (2014-2020) (13)

Програмата е приета във връзка с изпълнението на целта на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването за борба с опустиняването и ограничаването на последствията от сушата, чрез предприемане на ефективни мерки на всички равнища в съчетание със споразуменията за международно сътрудничество и в рамките на интегрирания подход, съответстващ на Дневен ред 21, и насочен към постигане на устойчиво развитие в засегнатите райони.

Целите на Конвенцията и на УУЗ са тясно обвързани помежду си и предпоставката за постигането на положителни резултати в рамките на тяхното изпълнение е интегрирането на мерките. Обединяването на целите е фактор за по-голяма надеждност и комплексност относно разрешаване на проблемите от социално-икономическо и екологично естество в България.

Стратегическа цел на Програмата е ограничаване деградацията на земите и борба с опустиняването за запазване и развитие на капацитета на екосистемите, за постигане на чиста, безопасна и привлекателна околна среда, икономическа стабилност и подобрено качество на живот.

Програмата очертава пет стратегически направления:

Стратегическо направление I: Усъвършенстване на националното законодателство и политики за устойчиво управление на земите (УУЗ) и борба с опустиняването;

Стратегическо направление ІІ: Съхраняване и подобряване на потенциала на земните ресурси и тяхното устойчиво използване;

Стратегическо направление ІІІ: Наука и образование в подкрепа на политиките за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването;

Стратегическо направление ІV: Интегриране и прилагане на политики за УУЗ на местно ниво;

Стратегическо направление V: Усъвършенстване на информационния обмен и участие на обществеността в процесите на вземане на решения за УУЗ и борба с опустиняването.

Програмата въвежда при планирането на УУЗ, осъществяването на което на практика покрива целите на Конвенцията, екосистемния подход (ЕП), който е с особена важност за проекта, и чийто основни характеристики обхващат:

– функционирането на екосистемите като цялостни единици – те не могат и не бива да се управляват на части;

– защитата и съхраняването на екосистемите в тяхната цялост. Управлението им е успешно, само ако запазва или развива капацитета на дадена екосистема да създава многообразие на суровини/продукти и услуги непрекъснато във времето, а не се концентрира единствено върху продуктивността й;

– хората, като интегрира социалната и икономическа информация с екологичната информация за екосистемата.

 

Национална програма за укрепване на свлачищата, предпазване на Дунавския и Черноморския бряг от ерозия и абразия и предпазване на техническата инфраструктура и населените места от свлачищни процеси (2015-2020) (14)

Необходимостта от съвременна оценка на природните разрушителни процеси на територията на страната, довеждащи и до бедствени и катастрофални състояния в редица райони, се мотивира от тяхната висока активност през последните години, застрашаване на човешкото здраве, включително с опасност от човешки жертви, повишаване на социалното напрежение; тежките последствия за социалноикономическата сфера, изразяващи се в разрушаване на сграден фонд, инфраструктура, исторически паметници, нарушаване на земеползване и унищожаване на площи, прекъсване на комуникации; влошаване на екологичните условия.

Оценката на загубите от наводнения, ерозия, свлачища и др. през последните години, е за над 1 милиард лева и това налага предприемане на действия за намаляване на такива тежки последствия. Програмата се мотивира от необходимостта да бъдат предприети мерки и действия, насочени към предотвратяване и намаляване на степента на ерозионно-свлачищната опасност; ограничаване и бързо ликвидиране на последствията от тези процеси; защита и опазване на населението, материалните фондове и околната среда от техните въздействия.

 

Трети национален план за действие по изменение на климата за периода 2013 -2020 г. (15)

Основната стратегическа цел на Третия национален план за действие по изменение на климата (НПДИК) е да очертае рамката на действие в борбата с изменението на климата за периода 2013-2020 г. и да насочи усилията на страната към действия, водещи до намаляване отрицателното въздействие на климатичните промени и изпълнение на поетите ангажименти. Планът предвижда конкретни мерки за намаляване на емисиите парникови газове във всички сектори, като тези мерки са съобразени с политиката на страната в областта на изменението на климата и съответно с потенциала на националната икономика за редукция на емисиите.

Към мерки с косвен ефект върху намалението на емисии на парниковите газове по Приоритетна ос 3: Увеличване потенциала на горите за улавяне на въглерод е предвидена Мярка 2. Като инструменти по нея са: разработване на възможности за финансиране на сертификацията на държавни и недържавни гори – указания и подготовка на документация за кандидатстване по европейски и донорски програми; и разработване на плащане за екосистемни услуги (PES) схеми и проекти за улавяне и съхранение на въглерод.

Мярката цели повишаване потенциала на горите да улавят въглерод посредством изпълнението на критериите за сертификация на горите – устойчиво управление на горските екосистеми, опазване на МГП и стари дървета, независим мониторинг и контрол върху процесите по стопанисване на горите, минимизиране възможностите за незаконен добив на дървесина. Информация за площите и необходимото финансиране може да се предостави от ИАГ.

Сред другите стратегически документи, които оформят стратегическата рамка на проекта са:

Национална програма за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване
Стратегия за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията в Република България (до 2020 г.)
Програма за прилагане на Директива 91/271 ЕС за канализационни системи над 2000 е.ж. (до 2023 г.)
Национален план за управление на отпадъците (2014-2020)
Национален план за действие по управление на устойчивите органични замърсители (УОЗ) в България (2012 г. -2020 г.)
Национална стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на РБ и Оперативен план за изпълнение (2006-2015)

Към съдържанието


(1) http://www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=2927

(2) http://www.mrrb.government.bg/docs/27e40e053f2f7a7321ea7c1220824221.doc

(3) http://ope.moew.government.bg/files/useruploads/files/ope_2014_-_2020_bg_odobrena_na_15_yuni.pdf

(4) В процес на разработка – задание: http://www.moew.government.bg/files/file/Water/OPVodi/Morska_sreda/Zadanie_Strategia.pdf

(5) http://www.moew.government.bg/files/file/Nature/Natura%202000/PAF_okonchatelen.zip

(6) http://natura2000.moew.government.bg/Home/CmsDocument/24

(7) http://www.moew.government.bg/files/file/Nature/Natura%202000/RAMSAR/plan18062014.pdf

(8) http://prsr.government.bg/Admin/upload/Media_file_bg_1438670763.doc

(9) http://oprsr.government.bg/wp-content/uploads/2012/10/PMDR_october-2014_-TRG.doc

(10) http://www.mzh.government.bg/MZH/Libraries/%D0%93%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80_2013-2020/13_11_29_National_Strategy_for_Forestry_Sector_Development_2013-2020.sflb.ashx

(11) http://www.iag.bg/data/docs/strategicheski_plan_za_razvitie_na_gsektor.pdf

(12) http://www.mi.government.bg/files/useruploads/files/strategy-bulgaria-2030_25022014.pdf

(13) http://www.moew.government.bg/files/file/Soil/Programi/NAP_2014-2020.pdf

(14) http://www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=5857

(15) http://www3.moew.government.bg/files/file/Climate/Climate_Change_Policy_Directorate/Treti_nacionalen_plan_za_deistvie_po_izmenenie_na_klimata.pdf

Този уеб сайт е създаден в рамките на проект „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“, изпълняван съвместно от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация „БлуЛинк“ и ГРИД-Арендал, Норвегия.

Проектът се финансира в рамките на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” - bg03.moew.government.bg, на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 - eeagrants.org. Цялата отговорност за съдържанието на уеб сайта се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Програмния Оператор - Министерство на околната среда и водите.