Стратегията възприема принципната постановката, че „защитата на потока от услуги, предоставян от екосистемите може да допринесе за устойчиво, нисковъглеродно общество и да подпомогне напредъка към постигането на целите на Европа 2020 по отношение на климата и енергията“ и че това “предполага поставянето на екосистемите и биоразнообразието в центъра на секторните политики, интегрирайки ги в пространственото планиране на водата и земята, и подчертавайки ясно цената на деградацията на екосистемните услуги и загубата на биоразнообразие, както и ползите от съхраняване и устойчиво използване на природните ресурси“ (PEER Доклад, Nо.4, 2012. Испра: Партньорство за Европейски изследвания на околната среда).
Стратегическият план за биоразнообразие 2011-2020[1] към Конвенцията по биоразнообразието е основен документ, който допринася на глобално ниво чрез мисията и стратегическите си цели и резултати, като например т.н. „Цели от Аичи за биоразнообразието“, за спиране на загубата на биологично разнообразие, за да се гарантира до 2020 г. устойчивостта на екосистемите, които да продължат да предоставят жизненоважни услуги, осигурявайки по този начин разнообразието на живота на планетата и допринасяйки за благосъстоянието на човечеството и премахването на бедността. Стратегическият план допринася за намаляване на натиска върху биоразнообразието, за да се възстановят екосистемите, а биологичните ресурси трябва да се използват устойчиво, като едновременно се отчитат ценността на биоразнообразието и се прилагат подходящи политики, и вземането на решения се основава на солидни научни изследвания и на превантивен подход.
Екосистемният подход е основен принцип за действие по Конвенцията по биологическото разнообразие (КБР). Той представлява стратегия за интегрирано управление на земята, водата и живите ресурси, което стимулира съхранението и целесъобразното използване. Екосистемният подход отчита, че хората са един от съставните компоненти на много екосистеми.
Стратегията за биологичното разнообразие на Европейския Съюз (ЕС) до 2020 г.[2] е стратегически документ, който определя рамката за действията на ЕС за десет години за изпълнение на водещата цел за биоразнообразието. Стратегията се основава на шест взаимно свързани цели за въздействие, като отчита основните причини на загуба на биоразнообразие и се насочва към намаляване на ключовите видове отрицателни дейности върху природата и към екосистемните ползи. Стратегията се изпълнява посредством рамка за нейното прилагане, включваща Европейската комисия и държавите-членки, в партньорство с ключови заинтересовани страни и с гражданското общество. Цел 2 определя, че до 2020 г. екосистемите и услугите и ползите, които предоставят, следва да се запазят и подобрят чрез създаване на зелена инфраструктура и възстановяване на поне 15 % от нарушените екосистеми. В рамките на тази цел е Дейност 5: Подобряване познанията за екосистемите в ЕС и съответните услуги и ползи от тях. До 2014 г. държавите-членки би следвало, със съдействието на Комисията, да картографират и оценят състоянието на екосистемите на своята територия и съответните ползи от тях, да оценят икономическата стойност на тези ползи и до 2020 г. да организират интегрирането на тази стойност в системите за отчитане и докладване на европейско и национално ниво.
Особено важен стратегически документ на регионално ниво за Черноморския басейн е Стратегическият план за действие за опазване на околната среда и възстановяване на Черно море в рамките на Конвенцията от Букурещ по опазване на Черно море[3] от замърсяване. Той определя визията за Черно море като „съхраняване на неговата екосистема като ценен природен дар на региона, като в същото време се осигурява опазването на неговите морски и крайбрежни живи ресурси, като условие за устойчиво развитие на черноморските държави, тяхното добруване, здраве и защита на населението.“. Цел на управление No. 13 на Плана е насочена към предприемане на задълбочено проучване на влиянието на промените в климата върху екосистемата на Черно море и устойчиво развитие на крайбрежните популации, а Цел на управление No. 14 е свързана с отчитане на необходимостта от създаване на нови и разширяване на съществуващите защитени зони, включвайки, където е необходимо, и трансгранични зони в съзвучие с съответните черноморски страни, със специално внимание към морските защитени зони.
Националната програма за развитие: България 2020 (НПР БГ2020)[4] е водещият стратегически и програмен документ на национално ниво, който конкретизира целите на политиките за развитие на страната до 2020 г. Особено важен за настоящата Стратегия е Приоритет 3: Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал и съответно Подприоритет З.5 Създаване на условия за опазване и подобряване на околната среда в регионите, адаптиране към настъпващите климатични промени и постигане на устойчиво и ефективно използване на природните ресурси. По този подприоритет особено важни са следните области на въздействие:
• Предотвратяване и адаптиране към негативните последици от изменението на климата върху водните ресурси и екосистемите;
• Подобряване на околната среда на Черно море и българското черноморско крайбрежие;
• Опазване, поддържане и възстановяване на биологичното разнообразие като част от природния потенциал за устойчиво развитие на регионите, като към тази област на управление се предвижда мярката „въвеждане на концепцията за екосистемни услуги и тяхното устойчиво и социално поносимо управление“.
Националната програма за развитие България 2020 подчертава, че „Биологичното разнообразие е нашият природен капитал. Той е запас от природни ресурси, от които могат да бъдат получени екосистемни продукти и услуги. Този капитал осигурява източниците на енергия, храна и материали; климата, водата и почвата, както и среда за живеене и отдих. Използването му често включва компромиси между различни екосистемни услуги и постигане на баланс между поддържането и използването на ресурсите. Опазването и рационалното използване на природния капитал има особено значение за нашата страна – съхранената природа на България и уникалното биологично разнообразие са предпоставка не само за осигуряване на благоприятна и здравословна жизнена среда, но и за развитието на перспективни екологични производства – устойчиви форми на туризъм (еко, балнео, спа и др.), биологично земеделие, опазване на земи с висока природна стойност и защитени зони, традиционно животновъдство, билкарство и др.“
Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022
Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2012 – 2022 г. е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия/неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
Два от приоритетите към Стратегическа цел 1 на НСРР са с особено значение за рамката на настоящата Стратегия:
Приоритет 1.2. Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и творчески индустрии в районите и към него Специфична цел 1: Стимулиране на специфични за отделните райони видове туризъм, базирани на природно-ландшафтни и културни ценности и прояви и Специфична цел 3: Разработване, регионален маркетинг и реклама на регионални туристически продукти, основани на местния потенциал.
Приоритет 1.3. Развитие на инфраструктурата за опазване на околната среда и към него Специфична цел 4: Опазване, поддържане и възстановяване на биологичното разнообразие като част от природния потенциал за устойчиво развитие на районите.
Национална стратегия по околна среда
С решение на Министерски съвет от 31 май 2001 г. бе приета Национална стратегия за околна среда. Дългосрочната стратегическа цел за страната в областта на околната среда е подобряване качеството на живот на населението чрез осигуряване на благоприятна околна среда и запазване на богатата природа на основата на устойчиво управление на околната среда.
Важно за прилагането на настоящата стратегия е да се отбележи, че ОП „Околна среда 2014-2020 г.“ ще допринесе за изпълнението на Цел 4.1 Екосистемни услуги и цел 4.2 Биоразнообразие чрез финансиране на инвестиции, заложени в приоритетна ос 3, насочени към подобряване на знанията за екосистемните услуги, както и чрез финансиране на редица мерки, целящи, и принос към Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. По Цел 4.7 Морски ресурси ОП „Околна среда 2014-2020 г.“ ще допринесе за изпълнението на тази цел чрез финансиране на инвестиции, заложени в приоритетна ос 3, насочени към опазването на видовете и местообитанията в защитени зони от Натура 2000 в акваторията на Черно море.
Стратегия за опазване на околната среда в морските води на Черно море (Морската стратегия) на Република България
Стратегията се разработва на основание на Наредбата за опазване на околната среда в морските води за постигане на съгласуваност между различните политики, споразумения и законодателни мерки, чието въздействие е насочено върху морската околна среда и в които се включва опазването на отделните компоненти на околната среда (Чл.1, ал.2 от Наредбата).
Национална приоритетна рамка за действие по НАТУРА 2000 (НПРД)
За да се гарантира по-добрата интеграция на инвестициите в НАТУРА 2000 в съответните национални политики и инструментите за тяхното финансиране и съгласно чл. 8 на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (т.нар. Директива за местообитанията), ЕС въведе единен стандарт за стратегическо планиране на дейностите по НАТУРА 2000, в изпълнение на който България е разработила такава рамка. Целта на НПРД е да се определят по-добре нуждите от финансиране и приоритетите за защитените зони от НАТУРА 2000 на национално и регионално ниво и с това да се улесни интеграцията им в бъдещите програми за финансиране от различните европейските финансови инструменти. Мярка No.17 от НПРД е Подкрепа за развитие и управление на екосистемите и техните услуги.
Други важни документи, които определят стратегическата рамка на Стратегията, по-подробно описани в Приложение I, са:
Национален план за опазване на най-значимите влажни зони в България (2013-2022)
Програма за развитие на селските райони (2014-2020)
Програма за морско дело и рибарство (2014-2020)
Национална стратегия за устойчиво развитие на горския сектор в България (2013-2020)
Стратегически план за развитие на горския сектор (2014 -2023)
Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България (2014 -2030)
Национална програма за действие (НПД) за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в България (2014-2020)
Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата, предпазване на Дунавския и Черноморския бряг от ерозия и абразия и предпазване на техническата инфраструктура и населените места от свлачищни процеси (2015-2020)
Третия национален план за действие по изменение на климата (НПДИК)
Стратегия за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията в Република България (до 2020 г.)
Програма за прилагане на Директива 91/271 ЕС за канализационни системи над 2000 е.ж. (до 2023 г.)
Национален план за управление на отпадъците (2014-2020).
Обратно към съдържанието на стратегията
[1] http://www3.moew.government.bg/files/file/Nature/Biodiversity/Kalina/Strategicheski_doc/1._STRATEGICHESKI_PLAN_2011-2020_-BG.doc
[2] http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=URISERV:ev0029
[3] http://www3.moew.government.bg/files/file/Water/Legislation/Strategies/Strategy_Black_Sea.pdf
[4] http://www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=2927
