Автори: Wouter Rommens, Tanya Brian, Андрей Ралев, Зорница Захариева, Генади Гаврилов, д-р Венислава Спасова, Магдалена Кирчева
Черноморските екосистеми са повлияни значително от човешката дейност. След втората половина на XX век замърсяването, риболовът и нашествието на инвазивни видове водят до влошаване на състоянието на морските екосистеми. Много експерти считат, че процесите са необратими и сравними с екологична катастрофа. По отношение на останалите екосистеми в 3-километровата крайбрежна зона, най-сериозни промени се наблюдават след 2000 година, когато строителният бум води до урбанизиране на големи площи земеделски земи и тревни местообитания.
След приемането на България за страна-членка на Европейския съюз и особено през последните 3-4 години се наблюдават нови тенденции. От една страна България е задължена да постигне добро екологично състояние на екосистемите съгласно Директивата за местообитанията 92/43/ЕЕС, Директивата за птиците 2009/147/ЕС, Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС (РДВ), Рамковата директива за морска стратегия 2008/56/ЕО (РДМС). От друга страна значителния финансов ресурс на европейските фондове създава допълнителни стимули за промяна в състоянието на екосистемите, в много случаи отрицателна – разораване на пасища за земеделски субсидии, поддържане на неустойчиви форми на риболов и т.н.
През последните години значително се подобри знанието ни за природата в черноморския район. Бяха осъществени множество проекти, свързани с четирите споменати по-горе директиви, чиито резултати бяха взети предвид при настоящия анализ на състоянието на черноморските екосистеми. Допълнителни данни от институции бяха поискани по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и анализирани.
Значителен принос за настоящата глава има Експертният семинар по проект SPECIES, организиран в гр. Поморие от 24 до 26 февруари 2016 г. с представители на министерства, НПО, академични институти и местни власти. Методиката на семинара се базира на Еxpert Еlicitation Мethodology for State of the Environment Рeporting (GRID 2016).[1]
Резултатите от семинара са представени в Приложение 3.1. Впоследствие те са верифицирани и допълнени с теренна работа, най-интензивно през пролетта на 2016 година, което даде възможност да се изготвят по-точни карти на най-добрите и най-лошите места за всяка екосистема, както и да се съберат допълнителни данни за мерки към Стратегията за устойчиво ползване на крайбрежните екосистеми.
В Таблица 3.1 са представени обобщените резултати за състоянието на екосистемите.
Таблица 3.1
Всеки от 12-те типа и подтипа екосистеми са оценени в 8 различни параметъра:
• състояние на десетте процента най-добри площи (много лошо/лошо/добро/много добро)
• състояние на десетте процента най-лоши площи (много лошо/лошо/добро/много добро)
• състояние на осемдесетте процента средни по качество площи (много лошо/лошо/добро/много добро)
• тенденция за десетте процента най-добри площи (подобрява се/стабилно/влошава се/неясно)
• тенденция за десетте процента най-лоши площи (подобрява се/стабилно/влошава се/неясно)
• тенденция за десетте процента средни по качество площи (подобрява се/стабилно/влошава се/неясно)
• сигурност по отношение оценката на състоянието (добри доказателства и високо ниво на консенсус/ограничени доказателства и слаб консенсус/доказателствата и консенсуса са недостатъчни, за да се направи оценка.
• сигурност по отношение оценката на тенденциите (добри доказателства и високо ниво на консенсус/ограничени доказателства и слаб консенсус/доказателствата и консенсуса са недостатъчни, за да се направи оценка.
По време на експертния семинар е изготвена карта на най-добрите и най-лошите територии за всяка екосистема. Картата е верифицирана на терен и окончателния вариант е изработен в ГИС (Приложения 3.2 и 3.3).
Следва оценка на състоянието и тенденциите в състоянието на 12 типа и подтипа крайбрежни екосистеми.
Обратно към съдържанието на изследването
[1] http://some.grida.no/methodology.aspx
