Българското черноморско крайбрежие е с дължина 378 км. Три области (Добричка, Варненска и Бургаска) и 14 общини имат излаз на Черно море. Разнообразният релеф, почви, климат, растителност, ползване на територията през вековете, както и специфичното местоположение са причини за наличието на много разнообразни екосистеми и свързаното с тях много богато биологично разнообразие.

Черноморските екосистеми са повлияни значително от човешката дейност. След втората половина на XX век замърсяването, риболовът и нашествието на инвазивни видове водят до влошаване на състоянието на морските екосистеми. Много експерти считат, че процесите са необратими и водят до екологична деградация[1], сравнима с екологична катастрофа. По отношение на останалите екосистеми в 3-километровата крайбрежна зона, най-сериозни промени се наблюдават след 2000 година, когато строителният бум води до урбанизиране на големи площи земеделски земи и тревни местообитания.

След приемането на България за страна-членка на Европейския съюз и особено през последните 3-4 години се наблюдават нови тенденции. От една страна, България е задължена да постигне добро екологично състояние на екосистемите съгласно Директивата за местообитанията 92/43/ЕЕС, Директивата за птиците 2009/147/ЕС, Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС (РДВ), Рамковата директива за морска стратегия 2008/56/ЕО (РДМС). Например при черноморските крайбрежни води се наблюдава тенденция за подобряване на състоянието в посока от север на юг[2]. От друга страна, значителния финансов ресурс на европейските фондове създава допълнителни стимули за промяна в състоянието на екосистемите, в много случаи отрицателна – разораване на пасища за земеделски субсидии, поддържане на неустойчиви форми на риболов и т.н.

През последните години значително се подобри знанието ни за природата в черноморския район. Бяха осъществени множество проекти, свързани с четирите споменати по-горе директиви, чиито резултати бяха взети предвид при настоящия анализ на състоянието на черноморските екосистеми. Допълнителни данни от институции бяха поискани по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и анализирани.

Класификацията на екосистемите по българското Черноморие, разработена за проект SPECIES (Таблица 1), която се използва и за целите на Стратегията, се базира на класификацията на екосистемите на ниво 2 от методиките, предоставени от МОСВ за картиране на екосистемни услуги за всеки отделен тип екосистеми по проект BG03.02 Ecosystem services mapping and assessment[3]. Тази класификация е комбинация от класификацията на CORINE земно покритие и класификацията на хабитатите EUNIS (European Nature Information System). За да се оптимизира представянето на екосистемите по българското Черноморие, са направени съответните изменения, които се съобразяват със специфичния териториален обхват на Стратегията. (Виж Приложение 3.1.)

 

За нуждите на настоящата Стратегия по проект SPECIES беше изготвена и карта на 12-те типа и подтипа крайбрежни екосистеми (Графика 1). Картата е с актуални данни към 2015-2016 година и има за цел да послужи при оценка на  състоянието на екосистемите и на екосистемните услуги, които те предоставят в цялото Черноморско крайбрежие. Също така има за цел да представи промените в площите на екосистемите от 2000 година насам и да послужи за по-точно определяне на мерките в Стратегията [4].

При оценката на състоянието на крайбрежните екосистеми е приложен модел за класификация, разделяща екосистемите на три типа според състояние им: 10 % – за екосистемите в най-лошо състояние, с най-висока степен на деградация; 10 % – за екосистемите в най-добро състояние, с най-ниска степен на деградация и останалите 80 %, които са със средна степен на деградация. В допълнение са изследвани основните типове натиск върху екосистемите, както и рисковете в краткосрочен план – до 5 години, и в дългосрочен план – до 50 години.

В Таблица 2 са представени обобщените резултати за състоянието на екосистемите.

 

Всеки от 12-те типа и подтипа екосистеми са оценени в 8 различни параметъра:

• състояние на десетте процента най-добри площи (много лошо/лошо/добро/много добро)
• състояние на десетте процента най-лоши площи (много лошо/лошо/добро/много добро)
• състояние на осемдесетте процента средни по качество площи (много лошо/лошо/добро/много добро)
• тенденция за десетте процента най-добри площи (подобрява се/стабилно/влошава се/неясно)
• тенденция за десетте процента най-лоши площи (подобрява се/стабилно/влошава се/неясно)
• тенденция за десетте процента средни по качество площи (подобрява се/стабилно/влошава се/неясно)
• сигурност по отношение оценката на състоянието (добри доказателства и високо ниво на консенсус/ограничени доказателства и слаб консенсус/доказателствата и консенсуса са недостатъчни, за да се направи оценка.
• сигурност по отношение оценката на тенденциите (добри доказателства и високо ниво на консенсус/ограничени доказателства и слаб консенсус/доказателствата и консенсуса са недостатъчни, за да се направи оценка.

По-долу са описани състоянието и тенденциите в развитието на 12-те типа и подтипа крайбрежни екосистеми:

 

Е1: Урбанизирани екосистеми

Най-добри 10% – Балчик, к.к. Албена

Най-лоши 10% – индустриалните зони на Бургас и Варна, к.к. Слънчев бряг

Средно състояние на екосистемата: лошо (между лошо и добро)

Тенденция: подобряване

Качеството на тази екосистема зависи от наличието на зелени площи и градини, от по-ниската интензивност на застрояване и по-слабото замърсяване. Градското биоразнообразие, наличието на редки видове и добре запазените природни територии в непосредствена близост също са показатели за по-добро качество на екосистемата. Богатата природа в и около градове като Балчик, Каварна, Шабла и Царево с традиционни квартали с нискоетажно строителство, лозя и дворове, освен че осигурява дом за голямо разнообразие на редки видове животни, дава възможност за практикуване на разнообразни спортове и за пълноценен отдих. Ако в съответния град има работа, местните хора обикновено нямат желание да напускат. От всички курортни комплекси Албена най-добре управлява околната среда – запазени зелени площи, ограничаване на автомобилния трафик, използване близостта до резерват “Балтата”.

 

Е2: Земеделски земи 

Най-добри 10% – в Странджа и около гр.Бяла

Най-лоши 10% – големите блокове с монокултури около Каварна и Балчик

Средно състояние на екосистемата: лошо (между много лошо и добро)

Тенденция: влошаване

Земеделските земи в добро състояние представляват малки по площ имоти с много естествени елементи (дървета, оврази, синори) и с режим на ползване без изкуствени торове и препарати. Такива традиционно са ползвани около малките населени места и особено в Странджа, където все още може да се наблюдава мозайка от малки ниви, пасища и гори. Най-добрите площи земеделски земи са все повече се губят, заради две явни тенденции през последните години: все по-сериозна комасация и интензификация на земите в Добруджа и северно от Бургас, от една страна, и изоставянето на традиционните малки градини и лозя в близост до туристическите центрове и там където има чести кражби на земеделска продукция, от друга страна. Неправилното ползване на пестициди (пръскане от самолет, пръскане през деня, с неправилни препарати и количества) е причина за измиране на много пчели и диви животни. Биоразнообразието в големите блокове с монокултури е изключително бедно. При наличие на наводнения замърсителите влизат във влажните зони (след наводненията през 2014 година измират раците в Дуранкулашко и Шабленско езеро). Почти никъде не се спазва забраната за ползване на изкуствени торове и препрати в зона “А” и зона “Б” по Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Вододайните зони (напр. около местност Болата) също са застрашени. На места има прекомерно ползване на вода за напояване, което създава екологични проблеми (Болата, Шабленско езеро).

Като цяло дребното и традиционно земеделие умира поради:

– невъзможност да се продава директно на потребителите (липса на фермерски пазари)

– невъзможност да се опазят имотите от кражби (напр. гр.Царево)

– конкуренция от вносни стоки и едри производители (напр. с.Българево)

– изоставяне на земеделието в близост до туристическите курорти (напр. гр.Бяла)

– застрояване на нивите (напр. гр.Обзор).

Високите добиви от земеделските земи в Добруджа се дължат, както на климатичните и почвени условия, така и на добре развитото пчеларство и полезащитните пояси. В района на гр. Царево добивите са по-ниски, но продукцията – по-качествена и търсена.

Последните години с влизането на субсидиите за опазване на зимуващите гъски в Добруджа – състоянието на някои земеделски земи по северното Черноморие се подобрява.

 

Е3: Широколистни високостъблени гори

Най-добри 10% – резерватите Балтата, Камчия, Ропотамо и някои гори в Странджа.

Най-лоши 10% – тополови насаждения около Слънчев бряг и гори около курортите.

Средно състояние на екосистемата: добро (между много лошо и добро)

Тенденция: влошаване

Високостъблените гори са малък дял от всички гори по крайбрежието. Повечето гори се стопанисват като нискостъблени. Там, където горите са запазени с минимална човешка намеса, съхраняват уникално биоразнообразие. Това важи в особена степен за най-представителните лонгозни гори, но и за останалите високостъблени гори. В Странджа най-ценните гори се намират извън 3-километровата зона. Няма достатъчно добра налична информация за състоянието на горите в природните резервати и в горската база данни се показват неправилно като нискостъблени. Някои гори са предвидени за застрояване или земеделие, което е проблем. В близост до големите курорти горите са в най-лошо състояние. С цел запазване на последните стари гори в района трябва да се сертифицират всички държавни гори и да се спазват мерките за стопанисване на гори в НАТУРА 2000.

 

Е4: Широколистни нискостъблени гори

Най-добри 10% – защитени местности Силистар, устието на Велека и Иракли, Отманли, северно от Камчия около Близнаци, къмпинг Рай.

Най-лоши 10% – близо до населени места

Средно състояние на екосистемата: добро (между лошо и добро)

Тенденция: няма изявена промяна

Много от тези гори имат защитна функция – опазват брега от ерозия, предпазват от свлачища и наводнения. Дърводобивът е от второстепенно значение. Особено ценни са деретата, като тези при Балчик и Каварна, които се оставят без човешка намеса и имат високо биоразнообразие. Те са подходящи и за гнездене на дневни грабливи птици (в т.ч. малък креслив орел). По скалистите терени голямо защитно значение имат горите от източен габър, които са единствените, които могат да виреят при тези условия. Преходните площи между широколистни гори и храсти също опазват редки видове – сухоземни костенурки, голям маслинов присмехулник, други.

 

Е5: Иглолистни гори

Най-добри 10% – Странджа, Каблешково, Шкорпиловци

Най-лоши 10% – повсеместно

Средно състояние на екосистемата: лошо (между много лошо и лошо)

Тенденция: влошаване

Няма естествени иглолистни гори по Черноморието. Тази екосистема представлява изкуствени насаждения от български или чужди видове. Състоянието не може да се оцени, както при естествените гори, затова за най-добри се приемат най-стабилните насаждения от черен бор, морски бор и кедър, но биоразнообразието в тях е бедно. Почти по цялото Черноморие иглолистните гори умират и се заменят естествено с широколистни – процес, който не се възпрепятства от горските служби. Следователно това е временна екосистема и не трябва да се инвестира в нея. Поддържане на иглолистни гори трябва да се насърчава само, когато те имат специални защитни функции против ерозия и наводнения.

 

Е6: Тревни екосистеми 

Най-добри 10% – резерват Калиакра, Камен бряг, Тюленово, Шабла

Най-лоши 10% – между с.Божурец и с.Топола, около ветрогенераторите в Добруджа

Средно състояние на екосистемата: добро (между много лошо и добро)

Тенденция: влошаване

По северното Черноморие са запазени малки площ на някога обшираната Евроазиатска степ. Те съхраняват уникална флора и фауна. По останалите части на Черноморието тревните местообитания са предимно с вторичен произход – в зависимост от ползването на земята през десетилетията те са разположени върху бивши гори или орни земи. По тази причина представляват по-малко значение за флората, но пък опазват редки видове животни като турилик, дебелоклюна чучулига и други. В Странджа до началото на XX век е имало огромни стада дребен рогат добитък, които са били отглеждани за пазара в Истанбул. След прекратяване на търговията постепенно тези стада изчезват и пасищата се охрастяват и тревните екосистеми намаляват. Животновъдството в крайбрежната зона в настоящия момент е много слабо развито. Това една от основните причини състоянието на тревните екосистеми да се влошава – както директно поради липса на поддържане на пасищата, така и индиректно – другите начини на земеползване се гледат с приоритет пред пашата. Последните години огромни площи тревни екосистеми са загубени поради: строеж на ветрогенератори, голф игрища и места за настаняване, а в последните години и за усвояване на земеделски субсидии, които водят до разораването им. Много от тревните екосистеми в картата на физическите блокове са показани като урбанизирани територии, а не като постоянно затревени площи. Най-запазените тревни екосистеми са в резерват Калиакра, но голяма част от останалите има риск да се загубят в близко бъдеще – планираните голф игрища над кв.Момчил на Балчик и около Шабленско езеро, застрояването на много на брой малки частни имоти около с.Божурец и с.Топола, ваканционни селища около с. Тюленово са само някои от примерите.

 

Е7: Храсталачни и ерикоидни екосистеми

Най-добри 10% – резерват Яйлата, местност Болата, около гр.Балчик, ПП Странджа

Най-лоши 10% – западно от к.к. Слънчев бряг, различни площи, изсечени заради субсидии

Средно състояние на екосистемата: лошо (между много лошо и добро)

Тенденция: влошаване

По крайбрежието няма ерикоидни съобщества и съответно редки храстови местообитания от НАТУРА 2000 и Приложение 1 на Закона за биологичното разнообразие. Тази екосистема основно се състои от изоставени земеделски земи и пасища, обраснали с храсти. Границите на екосистемата трудно се определят и бързо се променят във времето, което затруднява изследването ѝ. Най-добрите площи са тези, обикновено по границата на гората, в които се срещат редки и защитени видове животни – двата вида сухоземни костенурки, голям маслинов присмехулник, различни видове коприварчета и др. Такива са храстите с драка и други храсти около Яйлата, Болата, гр.Балчик и Природен парк Странджа. Най-лошите площи са с частично застрояване и замърсяване около курортите или такива, в които храстите се изсичат или изгарят заради европейски субсидии. Особено критично е състоянието им, когато тези дейности се извършват през гнездовия период на птиците.

 

Е8: Реки, ручеи, потоци, канали

Най-добри 10% – р. Велека, р. Силистар, р. Резовска, р. Дяволска, р.Хаджийска

Най-лоши 10% – р. Двойница, реки в населените места (Варна)

Средно състояние на екосистемата: добро (между много лошо и много добро)

Тенденция: стабилна

Състоянието на реките е доста различно в зависимост от близостта им до населени места и други източници на замърсяване, водовземания, интензивно земеделие и от промените предизвикани от човека в заливните тераси. Реките в Странджа са най-малко променени и съхраняват богато биоразнообразие, в т. ч. много редки видове риби и добре запазена крайречна растителност. По на север реките са ценни и заради комплексите, които правят с други влажни зони (естуари, лимани, лагуни). Река Двойница е вероятно най-замърсената в района, а малките реки в границите на гр.Варна са напълно канализирани. Единствената по-голяма река в района е Камчия. Въпреки, че резерват Камчия опазва най-обширната лонгозна гора в България, самата река е значително повлияна от човешките дейности нагоре по течението: построени са няколко големи язовира, има значително водовземане и замърсяване.

 

Е9: Езера, блата и влажни зони

Най-добри 10% – Алепу, Вельов вир-Ропотамо, ЗМ Пода

Най-лоши 10% – Варненско езеро, езеро Вая

Средно състояние на екосистемата: добро (между лошо и добро)

Тенденция: стабилна

Влажните зони по Черноморието имат огромно значение за биоразнообразието. Над половината от световната популация на червеногушата гъска понякога зимува на Дуранкулашкото езеро, а влажните зони около Бургас са сред местата с най-големи струпвания на птици в Европа. Повечето влажни зони от световно значение по Рамарската конвенция в България се намират по Черноморието (останалите са по р.Дунав и Карстов комплекс Драгоманско блато). Най-лошите площи са замърсените от индустриални и битови води Варненско езеро и езеро Вая. Най-добрите са най-малко повлияните от човешките дейности. Традиционното производство на сол в Атанасовско и Поморийско езеро има благоприятно въздействие върху биоразнобразието. Успешни проекти и дейности на неправителствени организации са подобрили състоянието на някои от влажните зони, за сметка на влошаването на други, заради замърсяване от земеделието.

 

Е10: Крайбрежни дюни и пясъчни брегове 

Най-добри 10% – Аркутино, Камчийски пясъци, до Шабленска тузла

Най-лоши 10% – Градски плажове на Бургас, Варна, Созопол, к.к. Албена

Средно състояние на екосистемата: лошо (между много лошо и добро)

Тенденция: влошаване

Дюните и плажовете по цялото крайбрежие се използват за отдих и рекреация. На много места целите дюнни комплекси са изчезнали, заедно с характерните растения, като Eryngium maritimum. В най-лошите места дюните са изравнени и това възпрепятства възстановяването им – градските плажове на по-големите градове, курорт Албена и др. Нужно е да се ограничи достъпа на автомобили до дюните и утъпкването от хората, като плажуването, престоя и преминаването на хора трябва да се извършва на специално определени места (без растителност). Друг сериозен проблем е недобросъвестното стопанисване на плажовете от концесионерите и докато това не се реши, средното състояние на екосистемата ще остане лошо. Има административни проблеми и липса на координация между Минитерството на туризма, което отговаря за договорите за концесия и МОСВ, което трябва да осъществява контрол върху опазването на плажовете и дюните. МОСВ вече не са канени в комисиите за консеционните договори. Най-добрите територии са тези с ограничен достъп на автомобили и без интензивно строителство в съседните територии. Някои от дюнните комплекси, вкл. в защитени територии до Несебър и Ропотамо, по документи се водят урбанизирана територия.

 

E11: Крайбрежни чакълести и стръмни брегове, скали

Най-добри 10% – межди нос Калиакра и нос Шабла, межди с.Синеморец и с.Резово

Най-лоши 10% – около Созопол, ЗМ Колокита, нос Св. Тома, до градовете.

Средно състояние на екосистемата: добро (между много лошо и много добро)

Тенденция: влошаване

Интересът към използване на тази екосистема е бил по-слаб през годините. Затова и не е толквоа сериозно засегната от строителството и интензивния туризъм. През последните години се наблюдава влошаване на състоянието поради все по-често използването на чакълестите брегове за отдих и рекреация (след пренасищането на плажовете). Около градовете (Варна и др.) екосистемата е значително увредена заради строителство на защитни съоръжения. Голям риск е изграждането на нови такива с приемането на Плана за управление на риска от наводнения. Най-лошо територии са и тези около Созопол, хотел Свети Тома и особено напълно унищожената защитена местност “Колокита”, всичките увредени от строителството на местата за настаняване.

 

E12: Шелфови морски екосистеми

Най-добри 10% – срещу устието на р.Велека, между н. Калиакра и Камен бряг, около Маслен нос

Най-лоши 10% – Бургаски и Варненски залив

Средно състояние на екосистемата: лошо (между много лошо и добро)

Тенденция: подобряване

Най-лошите територии са Бургаски и Варненски залив заради индустриално замърсяване (от настоящ и минал период), пристанищни дейности, акумулиране на битово и друго органично замърсяване. Бентосните съобщества са много бедни. К.к. Слънчев бряг е голям източник на замърсяване, но канализацията се излива до Равда и се пренася към Бургаския залив. Като цяло мидените полета изчезват заради траленето и нашествието на инвазивния рапан, който е внесен в Черно море с корабите. Най-добрите места имат достъп до открито море, което позволява обмен на по-чиста вода, и са по-малко урбанизирани (предимно малки населени места наблизо). Те съхраняват добри примери за типични морски местообитания и видове. Като цяло локалните натиски намаляват, особено що се отнася до замърсяване, но има цялостни проблеми на Черно море, които не могат да се контролират. Основно това е вливането на огромни количества замърсена вода от големите реки като Дунав, Днепър, Днестър. Все още свръхулова на риба е голям проблем, в т.ч. от турските кораби. В открито море екосистемите влошават състоянието си, но то не е предмет на настоящото изследване.

 

В Таблица 3 са представени най-значимите натиски, които имат влияние върху състоянието на екосистемите.

В Таблица 4 са представени най-значимите рискове за състоянието на екосистемите:

Показателни за състоянието и проблемите на опазването и устойчивото използване на черноморските крайбрежни екосистеми са тенденциите в промените на тези екосистеми в два основни периода на изследване – между 2000 и 2006 г. и между 2006 и 2012 г. Площите на типовете и подтипове екосистеми и измененията между годините 2000, 2006 и 2012 са представени в Таблица 5.

Например между 2000 и 2006 г. урбанизираните територии са се увеличили с над 4% за сметка основно на земеделски земи и в по-малка степен на тревни екосистеми. Основно са възникнали нови строителни площадки, голф игрища и сгради. Има застрояване и на 2 градски парка, както и нов полигон на пристанище, което отнема 25 ха морски площи. Загубени са 600 хектара земеделски земи – основно орни и в по-малка степен лозя, овощни и други. Загубени са и 102 ха пасища и естествени тревни местообитания, превърнати в строителни площадки и спортни съоръжения (голф игрища). Широколистни гори са превърнати в храсти след гола сеч на обща площ 159 ха. В по-малка степен това се наблюдава при иглолистни гори. 15 ха иглолистни гори са застроени.

Между 2006 и 2012 г. урбанизираните територии са се увеличили с 1,6% за сметка основно на орни земи, лозя, други земеделски земи, гори, храсти и тревни. Много от строителните площадки от предишния период са превърнати в спортни съоръжения (голф игрища).  Загубени са 184 хектара земеделски земи. Започва разораването на пасищата и естествените тревни екосистеми, заради усвояване на субсидии от Европейския съюз, но тъй като последното картиране е от 2012 година сравнително малка част от този процес е отчетен. След тази година площите са много по-големи.

Основните тенденции, които засягат екосистемите и техните услуги по Черноморието, са прекомерното и хаотично застрояване на Черноморското крайбрежие, проблемите с  техническото състояние на ВиК инфраструктурата, наличие на свлачища и абразия. Необходимо е създаване на ефективна система за управление на отпадъците, рекултивация на замърсени терени, обновяване на градската среда и осъществяване на мерки за енергийна ефективност и използване на ВЕИ. (НСРР 2012-2020), и ограничаване на натиска от туризма,  индустрията и земеделието.

Други съществуващи проблеми са:

• Прекомерни ползване на морските ресурси, като риба и морски дарове – неправомерен риболов, свръхулов и тралене
• Прекомерно промишлено и битово замърсяване на водите;
• Неустойчиво ползване и развитие на територията;
• Силен антропогенен натиск и липса на адаптация към климатичните промени;
• Нужда от опазване на дюнните комплекси;
• Неспазване на законите и липса на контрол от страна на отговорните органи;
• Липса на широко обществено участие по въпросите на управление на черноморското крайбрежие като обществен ресурс.
• Постоянни конфликти между заинтересованите страни.

 

Климатичните промени представляват значителна заплаха за селското и горското стопанство, производството на енергия и туристическото развитие и крият рискове от засушаване, пожари, бреговата ерозия и наводнения. Адаптацията към климатичните промени е от съществено значение. Като цяло страната ни е в регион с много висока степен на уязвимост. Най-чувствителните сектори към климатичните изменения са селското стопанство, туризмът, управлението на водните ресурси и горския фонд.

 

Обратно към съдържанието на стратегията

 

---

 

[1] O’Higgins, T., A. Farmer, G. Daskalov, S. Knudsen, and L. Mee. 2014. Achieving good environmental status in the Black Sea: scale mismatches in environmental management. Ecology and Society 19(3): 54. http://dx.doi.org/10.5751/ES-06707-190354)

[2] Открояват се морски тела с влошено състояние, които не се подчиняват на общата тенденция – това са двата по-големи залива – Варненски залив и вътрешността на Бургаски залив, както и акваторията пред устието на р. Камчия.“ (НСРР, 2012-2022)

[3] http://bg03.moew.government.bg/

[4] Картата не претендира за точност на ниво индивидуален физически блок. Към края на 2016 година  се очаква да излязат резултатите от проектите за картиране и оценка на екосистемните услуги (по Програма BG03 Биологично разнообразие и екосистеми по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство), които ще представят по-точни карти.