Изчисленията по-горе потвърждават наложилото се в световната практика правило, че материалните екосистемни услуги са само част от ползите, които хората и организациите извличат от природната среда. Материалните ЕСУ в изследвания регион са само около 8% от стойността на съвкупните ЕСУ, а вероятно делът им ще се окаже още по-нисък, ако се оцени по-задълбочено пълната стойност на поддържащите и регулиращите ЕСУ. Наблюдава се сериозен пазарен дефект при отчитане на регулиращите ЕСУ: когато те са най-пълноценни – тоест наводнения, свлачища и други природни бедствия се проявяват най-рядко, тогава стойността на регулацията от страна на екосистемата се възприема за нулева. Чак когато екосистемната услуга влошава качеството си, нейната действителна стойност започва да въздейства на цените и на управленските решения.
Съотношението между регулиращи и културни екосистемни услуги е приблизително равно, с превес на културните ЕСУ. Тук е нужно да се изтъкне, че екосистемната услуга К4 „Отдих и забавления“ на стойност 730 млн. лв. в изследвания регион проявява тенденции, които много трудно се поставят под категорията „културни услуги“. Негативни феномени като алкохолен туризъм и туристически кич не просто съжителстват с приемливото туристическо предлагане, но често го изместват. Културните в тесен смисъл екосистемни услуги на региона са оценени приблизително на нивото на материалните услуги – около 120 млн. лв. Останалото е за сметка на туристическата индустрия, която в търсене на печалби е готова да прибягва и до спорни практики.
Оказва се, че масовият морски туризъм е с тежест, по-висока от останалите екосистемни услуги на региона (формира около 45% от общата стойност на ЕСУ). Това обяснява защо в редица случаи интересите на туристическия бизнес надделяват над останалите съображения за регионално развитие – независимо дали става дума за бутафорно “социализиране” на културно наследство като ранно византийската крепост в резерват Яйлата, ликвидацията от Върховния административен съд на ЗМ „Камчийски пясъци“, съдебната атака на община Царево срещу Природен парк „Странджа“ и ред подобни.
Въпреки всичко, функционирането на бизнеса, определен по-горе като екосистемна услуга „Отдих и забавления“, е невъзможно без определена устойчивост и качество на околната среда. Примерите са много и говорят за себе си: незастроени плажни ивици, приемлива чистота на морската вода, нормално водоподаване, местни морски продукти в заведенията за хранене, културни и природни атракции, които да поддържат интереса на туристите към мястото. Без тези неща не би могла да се създава стойност от 4 млрд. лв. годишно. Масовият морски туризъм се е развил до настоящия мащаб само благодарение на богатите екосистемни услуги на региона, но разразствайки се, той е влошил качеството на някои от тях, в редица случаи чувствително.
Бурното разрастване в изследвания регион на спортните съоръжения (основно голф игрища) – с 1447 хектара за периода между 2000 и 2012 г., според анализ на данните на Corine Land Cover, не може да се разглежда изолирано от факта, че за същия период са загубени значителни „зелени“ площи. Естествените ливади са се свили с 253 ха, парковите площи в населените места с 40 ха, пясъчните дюни и плажове са намалели с 22 ха, блатата и мочурищата с 51 ха, земеделските земи, лозята и градините с почти 2000 ха. Също и в нарастването на площта на пасищата и нискостъблените широколистни гори се вижда отрицателния ефект от индустриалния туризъм, който разрушава демографската система на крайбрежните села и обезсмисля традиционния поминък в региона.
За да може масовият морски туризъм, както и много други пряко свързани с екосистемите дейности в този регион да продължат да създават стойност, е необходим баланс на интересите и начините на ползване. Това не означава, че всяко по-нататъшно туристическо развитие следва да се отрича – а че фазата на експанзия в масовия туризъм е вече приключила и е достигнат период на насищане, което вече изисква подбор и планиране. Именно с тази цел се изготвят парични оценки на екосистемните услуги. Тези оценки са само приблизителни и на места дори условни, но все пак те очертават контурите на различните ползи от различните ползвания на екосистемите.
Всяко трайно намаляване качеството на регулиращите услуги – например спад на популацията на филтриращите миди заради дънно тралиране или затруднено опрашване заради прекомерна употреба на хербициди в монокултурното селско стопанство, ще доведе до ръст на паричната оценка на тези регулиращи услуги. Паралелен ефект ще е влошаване на приходите, респективно нарастване на щетите, понякога в най-неочаквани направления. Ако се оцени пълната „екосистемна“ цена на дадена стопанска практика може да се окаже, че тя всъщност води до нетна загуба на благосъстояние. Конкретна фирма, физическо лице или дори държавно предприятие може да извличат краткотрайни облаги, но обществото губи дългосрочен потенциал за по-устойчиви приходи от алтернативни начини на ползване.
В изложението по-горе бяха дадени такива примери. Несанкционираният нелегален добив на дървесина край Варна, макар и в битов мащаб, нанася щети за милиони и води до жертви. При по-задълбочено изследване най-вероятно ще се окаже, че подобна нетна загуба на благосъстояние представлява дърводобивът в широколистните гори на Странджа или ловът на диви патици край Дуранкулашкото езеро. При дънното тралиране щетите за екосистемите и свързаните с тях услуги (включително масов туризъм) категорично надминават печалбите от продажба на продукция.
Паричните оценки на екосистемните услуги са силен инструмент за разкриване на подобни неефективни практики. Говорейки на езика на парите, те апелират не толкова към сложните за култивиране и комуникиране ценности на природопазенето, а към личния и общностния материален интерес. Така те могат да успеят там, където контролните и командните механизми се провалят – в превръщането на природопазенето в личен и споделен ангажимент.
