Тази екосистемна услуга, както и горната Р2, е функция основно на растителната покривка по крайбрежната ивица. Ролята на горите за предотвратяване или намаляване силата на крайбрежните наводнения в България е разпозната преди десетилетия. През 1951 г. невиждано наводнение залива град Варна, като в рамките на три дни се изсипват над 2000 мм. валежи, щетите са големи. Само 5 години по-рано Варна отново е тежко наводнена, залята е и Шабла. С цел да се предотвратят подобни щети в бъдеще, през 1950-те са залесени южните склонове на Франгенското плато над кв. Виница. Значението на регулиращите екосистемни услуги в изследвания регион е познато от десетилетия, без да е използван наложилият се днес термин.
През 2014 г. серия тежки наводнения засегнаха Черноморското крайбрежие. През юни 2014 г. порой във Варненския кв. Аспарухово отне живота на 13 души, а около 1300 души бяха изселени от жилищата им. Според обществеността, и други части на Варна са уязвими от сходни бедствия, като причините са основно две: задръстването на деретата, по които се оттичат дъждовните води – с отпадъци и незаконни строежи, както и изсичането на горите, тоест загуба на регулиращата екосистемна услуга. Общинска работна група за установяване причините за наводнението в Аспарухово потвърждава тези опасения. Направената институционална проверка разкри масово незаконно изсичане на горите около Варна, залесени след наводнението през 1951 г., с което контролните органи не са в състояние да се справят. Граждани сигнализират за „поголовно изсичане“ на горски масиви в кв. Владислав Варненчик и кв. Аспарухово. Констатиран е „обезлесен склон под с. Каменар“, „изсечени 1.5 дка гори от бор в кв. Горна Трака“, „залесената гора от бор на Франга баир към кв. Възраждане отдавна не съществува“, и т.н.
Отчитането на регулиращата роля на залесените гори по крайбрежието показва, че дървесината е само малка част от реалната им икономическа стойност. Щетите върху инфраструктурата от наводнението в кв. Аспарухово са оценени на 22 млн. лв. С изселването на 1300 жители, загубили домовете си, 35 млн. лв. поражения във Варна само от наводнението от юни 2014 г. изглеждат скромна оценка. В гр. Приморско двете наводнения през 2014 г. – през юни и септември, са нанесли щети за 1.35 млн. лв. Общо за южните крайморски общини щетите от наводнението през септември 2014 г. са оценени на 6.8 млн. лв. Ново наводнение през февруари 2015 г. нанася щети върху инфраструктурата на Бургас за 1.6 млн. лв. През 2014 г. наводнението на кв. Победа налага евакуация на всички жители, щетите се оценяват на 1.5 млн. лв., и т.н.
Остойностяването на Р3 изисква някои специфични съображения: 1) най-големи щети причиняват наводненията в големите градове като Варна и Бургас, тъй като там плътността на населението и стойността на имотите е най-висока. По същия начин, рискът за най-високи материални щети е най-голям при най-важните инфраструктурни обекти като пътища, газопровод, водопроводи и др. 2) Тежки наводнения се проявяват веднъж на няколко години. С промяната на климата броят им ще нарасне. 3) За изчисляването стойността на тази екосистемна услуга типично е използван методът на избегнатите щети. Следователно в периодите, в които екосистемите регулират успешно водния цикъл, стойността на екосистемните им услуги е невидима и има много голям риск тя да не бъде разпозната. Стойността на тази екосистемна услуга се разпознава, т.е. получава висока парична стойност тогава, когато екосистемната услуга вече не функционира пълноценно.
Ако приемем, че тежки наводнения като това през юни 2014 г. в бъдеще ще се проявяват с периодичност 5 години, а зоните с потенциален риск от най-големи щети са главно 4: гр. Варна, гр. Бургас, общо останалите крайбрежни селища, както и големите инфраструктурни обекти, стойността на Р3 в Черноморския регион вероятно възлиза на 30 млн. лв. годишно.
Като референтно може да се използва следното сведение. През февруари 2015 г. наводнението в община Дългопол залива 6633 дка обработваеми площи и потапя 68 къщи, щетите се оценяват на 7 млн. лв. Според Министъра на регионалното развитие, оттичането на водите в Лонгоза е предотвратило още по-високи щети за земеделието – вероятно двойно по-големи.
Екосистемните регулиращи услуги по предотвратяване на засушавания бяха отчетени при изчисляване стойността на водите за напояване в региона.
