2.1 Проекти свързани с остойностяване на екосистемните услуги.

• Проект „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“ (2012 –2016 г.). Проектът се изпълнява от четири швейцарски и седем български партньори в девет зони от мрежата Натура 2000 в Западна и Централна Стара планина. Партньорите по проекта са: Фондация за биологично земеделие Биоселена, Асоциация на парковете в България, Българска фондация Биоразнообразие, Българско дружество за защита на птиците, Изпълнителна агенция за селекция и репродукция в животновъдството към МЗХ, WWF – Дунавско-карпатска програма България, Развъдна асоциация за местни породи овце, Мрежа за обмен и устойчиво развитие, Про-Натура / Приятели на Земята Швейцария, Швейцарска лига за защита на птиците – BirdLife Switzerland (SVS), Фондация SAVE.

Първоначално се описват и остойностяват “услугите”, предоставяни от планинските екосистеми: природните продукти от горите, водите и земеделските земи; чистата вода и въздуха, смекчаването на последствията от климатичните промени, възможностите за туризъм и рекреация.

След това ще се изпробват модели за доброволно заплащане за тези “услуги” от страна на ползвателите им, като приходите отиват при „доставчиците” на съответните услуги – собствениците и управители на земеделски земи и гори. Разработват се и модели, насърчаващи развитието на стопански дейности, приходите, от които да се ползват за опазване на биоразнообразието.

Партньорите по проекта са си поставили за цел да демонстрират, че местното развитие и опазването на природата могат да съжителстват безконфликтно и да допринасят за качеството на живот в селските райони.

Проектът работи, както на местно ниво в три района: Природен парк „Българка”, Природен парк „Врачански Балкан” и Натура 2000 зона Западна Стара планина, така и на национално ниво, като се стреми да включи плащанията за екосистемни услуги в законодателството и във фондовете с европейско съфинансиране за следващия програмен период 2014-2020 (например в мерките от Програмата за развитие на селските райони).

Целта на проучванията в целевите райони е да осигурят необходимата информация за географското и социално-икономическо състояние на районите, за видовете екосистеми, тяхното настоящо състояние и бъдещо развитие в района. За целта са изготвени доклади и за трите района с детайлна информация за екологичния им, социален и икономически статус, както и бъдещи сценарии за развитие на инвестиции и дейности засягащи екосистемите.

Тази задача се явява основополагаща при избор на екосистеми, предмет на по-нататъшни проучвания и анализи, както и за ползването на екосистемните услуги в зоните.

 

• Проект „ПЕС в Дунавския басейн”, изпълняван от WWF – Дунавско-карпатска програма България.

Екосистемни услуги са многобройните ползи, които хората получават от природата, като например пречистване на водите и контрол на наводненията от влажните зони. Схемите за плащанията за екосистемни услуги (ПЕС) възнаграждават онези, чиито земи предоставят на тези услуги, със субсидии или пазарни плащания от тези, които се възползват.

Някои от основните дейности по проекта са:

• Насърчаване на концепцията за плащания за екосистемни услуги (ПЕС) в басейна на река Дунав.
• Насърчаване свързани схеми за устойчиво финансиране (УФ).
• Да покаже как на национално и местно ниво работят ПЕС / УФ схемите.
• Принос за развитието на селските райони и опазване в басейна на Долен Дунав в Румъния и България.
• Насърчаване на интеграцията на схеми ПЕС / УФ в плановете за управление на речните басейни по река Дунав, под-басейните й и други големи речни басейни.

Проектът цели да направи плащанията за екосистемни услуги и устойчиво финансиране обичайни в Дунавския басейн и да покаже, че схемите ПЕС и УФ работят в мащабни международни водосбори.

 

• Икономически анализ на природно – ресурсния потенциал на ДЛС Беглика.

В рамките на 2010 година е осъществено работно изследване за оценка на икономическия потенциал на ресурсите в Държавно ловно стопанство „Беглика“. Икономическата оценка е осъществена на три аналитични нива: икономически продукт, създаван в стопанството в настоящия момент; икономически продукт, който е възможно да се постигне с известни капиталови разходи без допълнително натоварване на околната среда; икономическа стойност на услугите, предоставяни от екосистемата на ДЛС Беглика, за които услуги в настоящия момент има някакъв работещ пазар.

Заключението от изследването е, че с прилагане на концепцията за многофункционално управление на горските ресурси /МФГ/, икономическият продукт в стопанството може да се повиши с 80%, без да се увеличава антропогенното натоварване на околната среда.

Calish, Fight & Teeguarden (1978) първи включват в уравнението на ротационната теория приходите от недървесно ползване на горите. Те отчитат пет недървесни ползи: наличие на дивеч и риба, разнообразие на неловни животни, визуална естетика, защита от ерозия, воден баланс. Непазарните услуги не могат да бъдат оценени обективно, но притежават стойност, която не е безгранична, посочват авторите.

Инструменталната стойност на гората, която идва от директното й ползване, с изключение на лекарствените свойства на растенията и културната стойност на гората, е сравнително лесна за намиране. За установяване на другите аспекти на стойността на гората се прилагат непазарни техники за анализ. Най-обобщено те се делят на две групи: първите измерват преференциите на хората, вторите се стремят да открият съпоставим пазар за изследвания обект и да пренесат (адаптират) вече дадената оценка.

Според анализа, преобладаващият дял от приходите на стопанството (малко над 90%) идва от дърводобив, а ако се приспадне държавното финансиране за лесокултурни мероприятия този дял доближава 95%. Средните приходи от дърводобив надхвърлят 2.7 млн. лева годишно. Допълнителните приходи, събирани като странична дейност, към момента на изследването са незначителни – събрани гъби, коледни елхи, такса палатки, паша на коне, овце, говеда и др. С направените от автора допускания потенциалът на активния екологичен туризъм в ДЛС Беглика е изчислен на 650 хиляди лева.

Според автора, събирачеството на недървесни растителни горски ресурси е вторият след еко туризма (изграждане на Център за наблюдение на едри нощници, напр.) клон на стопанството в Беглика, който може да бъде засилен посредством концепцията за многофункционално ползване. Неочаквано висока икономическа оценка получава сеното.

Като пречки за прилагане на концепцията за многофункционално ползване, автора посочва липсата на хора (както гости, така и квалифициран персонал), липса на кредит необходим за първоначална инвестиция, държавната позиция. Приемането на специален нормативен документ за управлението на МФГ стопанства е необходим преди всичко.

Представени са четири сценария за развитие на ДЛС Беглика, по отношение на ниска и висока интензивност на ползване и ниско и високо разнообразие на ползване .

Според автора, стойността на горите в бъдеще ще нарасне чувствително и формите на управлението им ще трябва да отговорят на разнообразни екосистемни услуги, на които ще бъде поставяна все по-висока цена.

• Анализ на пространственото измерение на екосистемните услуги и тяхната оценка чрез използване на GIS: моделно проучване на община Смолян (Недков, 2010).

Корине земно покритие (CORINE Land Cover) и Ландшафтна типология (Landscape typology) са основните източници на данни, използвани за това изследване, как различните единици влияят на оценката и остойностяването на екосистемните услуги. Сравнението между двете пространствени бази данни показва, че Ландшафтната типология е по-детайлна. Резултатите показват, че е налице също значителна разлика между резултатите, получени от двете различни бази данни за горите. Резултатите от Корине показват далеч по-висока фрагментация за широколистните гори, тъй като повечето от тях са в рамките на клас смесени гори.

Основният извод от проучването е, че използването на различни пространствени единици е източник на несигурност за оценката и остойностяването на екосистемните услуги. Някои услуги, основно от групата на материалните, са лесно остойностими, но за други (особено културните) все още има много приближения и несигурност.

• „Преглед на екосистемните услуги и ползите, които предоставят” от 2007 г. с автори Зервудакис, Рашев и Гермер, изготвен по проект „Родопи”, предлага оценка на стойността на екосистемните услуги в района на Родопите.

Този документ представя оценка на финансовата стойност на екосистемните услуги в района на Родопите. Той има за цел да стимулира дискусията на местно ниво относно значението и стойността на екосистемните услуги.

Екосистемните услуги са икономически стоки и като такива имат стойност, но тъй като повечето от тези услуги, с изключение на материалните, не се купуват и продават на пазара, е много трудно да се определи тяхната цена. За да се справят с този проблем, икономистите оценяват природните ресурси по техния цялостен принос за благополучието на хората, като термина който се използва е „цялостна икономическа стойност” (ЦИС).

За оценка на екосистемните услуги е използвана класифкацията КОРИНЕ, като класовете на земно покритие (КЗП) по тази класификацията са групирани условно в „екосистеми“. Определените по този начин екосистеми са гори, ливади и открити пространства, вътрешни води и влажни зони, земеделски земи и антропогенни площи. В документа са отчетени и заплахите, като неустойчивото стопанисване на природните ресурси е дефинирано като една от най‐големите заплахи за екосистемите и предоставяните от тях услуги.

В прегледа на екосистемните услуги е използвана типологията на Екосистемната оценка на хилядолетието (2005).

Отделна глава разглежда типовете екосистемни услуги, предоставяни от определени екосистеми. Това става чрез кратко описание на примери за някои от услугите, предоставяни от различните екосистеми (стр. 37-49).

Според специализираната литература и националните данни е синтезирана информация за икономическата оценка на екосистемните услуги. Прегледът на фактите от български и международни източници, заедно с анализът за покритието на идентифицираните „екосистеми“, позволяват няколко основни извода за икономическата оценка на екосистемните услуги в Родопския регион:

• Приблизително определената обща стойност на услугите, които екосистемите в района на Родопите предоставят на българското общество е 2,42 милиарда лв./год., като материалните услуги представляват около 19% от тази стойност.
• Горите имат най‐голям принос, възлизащ на 1,9 милиарда лв./год или 77,8% от общата стойност. Това се дължи отчасти на качеството и количеството на косвените екосистемни услуги, които те осигуряват, но и на факта, че почти половината от площта на родопския район (48,9%) е покрита от гори.
• Със своя дял от 11,5% (279 милиона лв./год) от общата стойност, екосистемните услуги от земеделието са вторият най‐голям елемент. Отчасти това се дължи на цената на продуктите, произвеждани на тези земи, както и на голямата им площ (29,1%). Това е и причината стойността на регулиращите, поддържащи и културни услуги да е по‐голяма от тази на вътрешните водни обекти и влажни зони.

Въпреки, че екосистемните услуги в антропогенните площи са важни за градския жител, документът не прави опити да изчисли ефекта им в района на Родопите.

Добавена стойност към качеството на доклада, представлява богатата и систематизирана литературна справка, съдържаща множество източници на информация за оценката на екосистемните услуги.

 

2.2 Анализи свързани със състоянието на екосистеми и екосистемни услуги.

• Морски газопровод “Южен поток” – Български участък, Оценка на въздействието върху околната и социална среда (ОВОСС), Глава 18: Екосистемни услуги.

Оценката е извършена в съответствие със Стандарт за изпълнение (СИ) No 6 на Международната финансова корпорация (МФК) от 2012 г. и съгласно Насоките към стандартите, където това е приложимо. Подходът се базира на отделно съществуващата комуникация между URS (изготвил доклада), Отдел „Екологична и социална среда и управление“ към МФК и Института за световни ресурси (ИСР) по отношение на техните процедури за предварителна оценка на риска, очакванията от оценките на екосистемните услуги и нововъзникващите насоки за разглеждане на екосистемните услуги в Оценката на въздействието върху околната и социалната среда (ОВОСС).

Представена е оценка на потенциалните въздействия върху екосистемните услуги, които са резултат от етапите на строителство и предпускови дейности, на експлоатация и на извеждане от експлоатация на ИП и съответната зависимост на ИП от екосистемните услуги. Освен това са представени мерки, които целят да се предвидят и предотвратят или, когато не е възможно да бъдат предотвратени, да се намалят и, където има остатъчни въздействия, да се компенсират / балансират рисковете и въздействията върху приоритетните екосистемни услуги.

Конкретната цел на анализа на екосистемните услуги в рамките на ОВОСС на “Южен поток” е:

• Систематично определяне и оценка на вероятните въздействия на дейностите по ИП върху ЕУ, както и естеството и значението на тези въздействия върху ползвателите на ЕУ;
• Оценка на зависимостта на ИП от ЕУ, с цел да се подпомогне управлението на рисковете и да се използват възможностите, свързани с промените в екосистемите;
• В случай на неизбежни последици, подпомагане на избора на подходящи смекчаващи мерки, които имат за цел да запазят стойността и функционалността на приоритетните ЕУ и подобряване на ефективността на дейностите по ИП.

Подходът и методиката за оценка на екосистемните услуги в настоящата глава се основава на подхода за Идентификация, оценка и интеграция на екосистемните услуги (ИОИЕСУ). Инструментът ИОИЕСУ е създаден с цел да се осигури точна и прозрачна рамка за извършване на оценки на екосистемните услуги, която да отговаря на изискванията, посочени в СИ на МФК от 2012 г.

Поради сложността и взаимосвързаността на екосистемите, заедно с несигурността спрямо това как всеки процес в екосистемата е вероятно да реагира на промяна, изолирането и оценяването на всяко едно от вероятните въздействия на ИП върху определена екосистемна услуга е трудна задача. В допълнение, потенциално широкият обхват от хора, които имат ползи от екосистемните услуги и различните стойности, които те придават на тези услуги означават, че оценяването на въздействията и зависимостта на дадено ИП от екосистемните услуги е широкообхватно начинание.

Ето защо, една изчерпателна оценка на всяко въздействие върху или зависимост от всяка екосистемна услуга и на икономическата стойност на всеки вид ползване не е във обхвата на ОВОСС. Важен елемент от етапа на определяне на обхвата е да се идентифицира кои услуги могат да се изключат от ОВОСС, за да се изготви изчерпателна и ефективна оценка. Това се прави с помощта на инструмента ИОИЕСУ, който съдържа контролен списък с екосистемните услуги, съставен с помощта на наръчници, контролни списъци и друга информация. Важно е да се отбележи, че въздействията върху поддържащите услуги не са изрично засегнати в оценката на ИОИЕСУ, за да се избегне двойното им разглеждане. Тук се споделя концепцията на Bateman et al. (2010). Ето защо, за да се представят колкото се може по-голям обхват от ползи и следвайки подхода на моделната Оценка на националните екосистеми на Обединеното кралство, „разнообразието на дивите видове” е включено в оценката като отделна културна услуга сама по себе си. За да се избегне двойното разглеждане, оценката на екосистемните услуги прави разлика между биоразнообразието, като поддържаща функция и разнообразието на дивите видове, което се оценява само по себе си (т.е. екзистенциалната стойност, която хората са склонни да заплатят за запазването на определени видове, които не са застъпени в други услуги). В резултат на това, оценката на разнообразието на дивите видове се фокусира върху заплахите за популациите на видове от местно, регионално, национално или глобално значение.

По контролния списък на ИОИЕСУ са идентифицирани обхватът на екосистемните услуги, потенциално предоставяни от засегнатите екосистеми, и вероятните бенефициенти (преки или непреки) на всяка от тези услуги. След като веднъж бъдат идентифицирани възможно най-широкия обхват от екосистемни услуги и свързаните с тях бенефициенти, всяка услуга се разглежда систематично и се оценява спрямо критериите за включване, за да се установи кои екосистемни услуги трябва да бъдат включени в по-подробната оценка на въздействието и кои трябва да бъдат изключени от обхвата на оценката. Направен е анализ на засегнатите екосистеми и бенефициенти.

След заданието за определяне на обхвата, следващата стъпка е да се установи какво е настоящото състояние на включените в обхвата услуги, както и какви са широките тенденции при тяхното осигуряване и използване. Данните за съществуващото състояние включват анализ на дадена екосистема и услугите, които тя осигурява в отсъствието на ИП, като се вземат под внимание външните фактори (т.е. тези, които не са свързани с ИП), които може да повлияят предоставянето на услугата, включително, например, промяна в климата, растеж на населението и промени в управлението на земята. Оценката се базира на въздействията на ИП по отношение на това съществуващо състояние и включва:

• Настоящото предоставяне на услуги (към момента на проучването) и как местообитанията / земното покритие поддържат това предоставяне;
• Важността на екосистемните услуги за бенефициентите;
• Как екосистемните услуги и ползите, които те предоставят, е вероятно да се променят в бъдеще в отсъствието на ИП.

Данните, използвани за оценката на съществуващото състояние, са получени от широк набор от източници, включително вторични източници (т.е. съществуващи данни, включително и правителствени или академични доклади и др.) и първични източници (т.е. нови данни, събрани чрез интервюта, проучвания на място и дейности по ангажиране на заинтересованите страни. Информацията, събрана по време на етапа на събиране на данни за съществуващото състояние, разкрива екосистемни услуги с местна значимост, които не са включени в първоначалното задание за определяне на обхвата, както и някои услуги, за които първоначално се е считало, че са важни, но за които се е установило, че не са от съществена значимост.

Вторичните данни и информация са набрани чрез преглед на литературата от партньорски рецензирани статии в списания, изследователски доклади, статии във вестници и обществено достъпни бази данни. Във връзка с пропуските, установени при прегледа на вторичните данни, е предприето събиране на данни с цел да се отстранят пропуските, както и да се потвърдят и обосноват наличните. Първичните данни за екосистемните услуги са събрани при посещения на място през 2013 и 2014 г. Тези посещения включват: срещи със заинтересованите страни; наблюдение на средата; срещи и интервюта с органите на местното управление, местния бизнес, включително представители на риболовните предприятия и местни собственици на земя. Където е възможно се използват точни, количествено представени данни за използването на екосистемните услуги, но за много екосистемни услуги няма налични данни за изготвяне на подробна и измерима метрична система по отношение на наличието или използването на всяка екосистемна услуга.

Оценката идентифицира четири приоритетни екосистемни услуги, върху които ИП има потенциал да окаже значително въздействие по време на етапа на строителство и въвеждане в експлоатация, преди прилагането на мерки за смекчаване:

• Риболов;
• Регулиране на качеството на почвите;
• Туризъм и отдих;
• Разнообразие на дивите видове.

Поради интегралната същност на екосистемните услуги, смекчаването на въздействията върху тези услуги е залегнало в редица планове за управление на строителството в интегрираната система за управление на здравето и безопасността, сигурността и околната среда. Разработена е детайлна таблица с потенциалното въздействие върху приоритетните услуги, значимостта на въздействието, взетите смекчаващи мерки и ако има – остатъчното въздейстивиe (ОВОСС, URS, 2014).

В глава 12 и 13 от доклада са посочени резултатите от изследванията на морската околна среда и на морската екология, които могат да послужат като източник на информация за индикаторите за състоянието на екосистемите и екосистемните услуги в района на ИП.

 

• Проект „Спешни мерки за възстановяване и дългосрочно опазване на крайбрежната лагуна Атанасовско езеро”, с краткото име „СОЛТА НА ЖИВОТА”, финансиран от Програма LIFE+ на Европейския съюз (LIFE11 NAT/BG/000362).

Проекта цели да се създаде функционална, ефикасна и устойчива инфраструктура за управление и контрол на водите в Атанасовско езеро, което ще осигури дългосрочно подобрение на приоритетно за опазване местообитание 1150* – Крайбрежна лагуна в Специално Защитена Зона Атанасовско езеро и ще даде възможност за адаптацията му към последиците от изменението на климата. Да подобри състоянието на крайбрежната лагуна Атанасовско езеро и приоритетните видове птици чрез намаляване въздействието на преки и косвени заплахи, включително подобряване на съществуващите и създаване на нови места за гнездене и почивка на приоритетни видове птици; Да подобри посетителската инфраструктура и познанието за крайбрежната лагуна Атанасовско езеро; Да разпространи резултатите от проекта сред широка аудитория от хора и заинтересовани страни; Да повиши общественото разбиране за екологичните, икономическите и социалните ценности на крайбрежната лагуна Атанасовско езеро и да повиши подкрепата за опазването на приоритетни крайбрежни местообитания и присъщите им видове птици.

Проекта е в процес на изпълнение. Той е добър пример за ефективна кооперация между природозащитни организации и бизнеса, който води до ползи за всички заинтересовани страни и до подобряване на едни от най-цените местообитания по Черноморското крайбрежие.

http://ec.europa.eu/environment/life/project/Projects/index.cfm?fuseaction=search.dspPage&n_proj_id=4322

 

2.3 Проекти свързани с напредъка при прилагане на принципите за Интегрирано управление на крайбрежните зони /ИУКЗ/ съгласно Препоръка 2002/413/ЕО.

Първият от тях е Българо-Холандския проект EVD/PPA06/BG/7/3 „Разработване на визия и стратегия за интегрирано управление на Българското Черноморско крайбрежие” (My Coast), реализиран в периода юни 2006 -2008 г. Измежду основните цели на проекта са повишаване на експертния капацитет на служителите в държавни и общински институции, на активистите от неправителствения сектор, сред научните среди и на други участници с отношение към процесите на териториално планиране, с акцент върху интегрираното управление на Българското Черноморско крайбрежие. Резултатите от проекта са планирана обща Визия и проект на Стратегия за Интегрирано Управление на Българското Черноморско крайбрежие, препоръки за създаване на институционалната рамка за изпълнение на Стратегията. В обхвата на проекта са включени още разработването и изпълнението на няколко пилотни проекта и разработване на дългосрочен план за аварийни действия по крайбрежието. Въпреки, че в рамките на проекта не се е стигнало до изработването на краен проект на Стратегия, повечето участници одобряват проекта, най-вече заради застъпения интерактивен подход на представяне и решаване на проблемите и възможността различните целеви групи сами да идентифицират конфликтните точки на Крайбрежието да търсят и предлагат решения за тях. Реализирани са 5 пилотни проекта на територията на Природен парк „Странджа” и в областите Добрич, Варна и Бургас. Едно от достиженията на проекта My Coast е изработването на Визия с постигане на общо разбиране от страна на участниците в проекта относно развитието на Черноморското крайбрежие по по-устойчив начин:

http://userpage.fu-berlin.de/ffu/akumwelt/bc2008/papers/bc2008_317_Dieperink.pdf

Целта на вторият проект, наречен Plan Coast (2006-2008) INTERREG IIIB CADSES, осъществяван в партньорство с 16 държави от 3 морски региона на Европа, е да се споделят най-добрите практики и инструменти за ефективно интегрирано планиране на крайбрежните зони и на морските пространства. Основнана задача е да се демонстрират силните страни на инструментите за пространствено планиране, способстващи за ефективното прилагане на ИУКЗ и на морската политика като цяло. Водещ партньор в проекта е Министерството на Транспорта, строителството и регионалното развитие на федералната провинция Макленбург–Померания (Германия). От българска страна партниращи институции са Областна администрация-Варна, НПО „Черноморска мрежа” и Института по океанология – БАН. Проектът е изпълняван чрез отделни работни направления, най-важните от които – анализ на ролята на пространственото планиране за целите на ИУКЗ, планиране на морските пространства в практиката и ИУКЗ в действие. Едно от направленията е застъпвало специалната роля и потенциала на модерната ГИС и обмена на информация като необходима предпоставка за добро морско пространствено планиране. С цел демонстриране на възможностите на интегрираното морско планиране са реализирани няколко пилотни проекта, три от които по българската част на Черно море.

Резултат от проекта е разработения Наръчник, предназначен за специалисти, работещи по проблемите на пространственото планиране, но и ориентиран към политиците и вземащите управленски решения, доколкото по достъпен начин се насочва вниманието им към значението и практическите етапи, през които преминава успешното морско пространствено планиране. Основните проблеми, които застъпва Наръчника са:

• препоръки към вземащите решения за създаванен на рамка (нормативна, институционална, организационна) за изпълнение на ИУКЗ;
• препоръки към планиращите експерти, как да се справят със съществуващите проблеми;
• подход как да се планира и успешно прилага ИУКЗ;
• специфични подходи и инструменти в планирането;
• конкретни проучвания и примери за пилотните проекти, изпълнявани в рамките на Plan Coast.

Принос на българските партньори към изпълнението на проекта, са проведени проучване и анализ на текущите политики, процедури, нормативна база и практики на пространственото планиране в област Варна. Резултатите от проекта са достъпни на интернет страницата PlanCoast.

 

2.4 Проект за разработване на методологична рамка за картиране и оценка на екосистемните услуги: BG03 – MatEcoSMap „Методологическа подкрепа за оценка на екосистемните услуги и биофизична оценка“,

Проектът се изпълнява от Министерство на околната среда и водите в партньорство с Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, Изпълнителна агенция по горите и Норвежкия институт за научни изследвания. Картирането и оценката на екосистемните услуги се извършва на национално ниво и изисква включването на широка група от заинтересовани страни. В рамките на проекта се дискутира и разработва методологична рамка, която съдържа отделни методилогии за всеки тип екосистема от значение за България. За да бъде извършено картиране и оценка на екосистемните услуги на национално ниво, трябва да се вземат предвид, както общите принципи за извършване на такова изследване, така и спецификите на всеки отделен тип екосистема. Поради това е предложена, както обща рамка, която обединява характеристиките, методите и подходите, общи за всички екосистеми, така и специфични методики за всички девет типа екосистеми определени за България, в които са развити специфични насоки за картиране и оценка на всяка екосистема. Структурата на националната методологична рамка обхваща въведение в екосистемния подход в контекста на картиране и оценка на екосистемите, включващо основна информация за политиките на национално ниво и предходни изследвания и проблеми, идентифицирани в България и други страни в ЕС и извън него, дефиниране на целите и структурата на документа. Отделно, включва методики по вид екосистема: общо девет документа за екосистемите на обработваеми земи, пасища, храсталаци и храсти, площи с разпокъсана растителност, влажни зони, реки и езера, морски екосистеми, гори и градски екосистеми. Предстои разработването и на наръчник за мониторинг на екосистемите, след предварителното им картиране, както и документ осигуряващ устойчивостта на дейността и планираните дейности извън настоящия проект.

Всички докупенти по общата методологична рамка и за конктетните екосистеми с всички приложения към тях са достъпни за преглед и дискусия на сайта на програмата: http://bg03.moew.government.bg/

 

Към съдържанието