Рамсарска конвенция за влажните зони си поставя за цел опазването и управлението на влажните зони с международно значение, съгласно принципа „разумно ползване”. Конвенцията определя влажните зони като ресурси с голяма икономическа, културна, научна и рекреационна стойност, чиято загуба би била непоправима. Целта й да прекъсне прогресивното посегателство върху и загуба на влажни зони, имайки предвид, че водолюбивите птици при техните сезонни миграции могат да преминават граници и поради това би трябвало да бъдат разглеждани като международен ресурс. Според Конвенцията запазването на влажните зони и тяхната флора и фауна може да бъде осигурено чрез съчетаването на дългосрочна национална политика с координирани международни действия. Всяка страна по Конвенцията определя подходящи влажни зони в рамките на своята територия за включване в Списък на влажните зони с международно значение.
На национално ниво Конвенцията се прилага чрез изготвяне на позиция на страната по въпроси поставяни на Конференцията на страните-членки, чрез осъвременяване на базата данни на Секретариата на конвенцията по отношение на обявените влажни зони с международно значение, чрез обявяване на нови влажни зони с международно значение и прилагане на ръководствата на конвенцията по отношение на влажните зони, както и с изготвяне на национален доклад за прилагане на конвенцията в България. Конвенцията е транспонирана в Закона за биологичното разнообразие.
