През 1992 г. на Конференцията на ООН по околна среда и развитие в Рио де Жанейро бяха приети три важни за бъдещето на планетата и устойчивото развитие конвенции – за климата, за биологичното разнообразие и за опустиняването. Тези конвенции са оправна точка и за прегледа на стратегическата рамка на настоящия проект, защото въвеждат цели и принципи, които трябва да се прилагат и на ниво управление и устойчиво развитие на екосистемите по Черноморското крайбрежие.
Първата конвенция, която ще разгледаме, е Рамкова конвенция на ООН за измененията на климата, очертаваща общата рамка на международните усилия за справяне с предизвикателствата, породени от изменението на климата. Конвенцията отчита, че климатичната система е споделен ресурс, чиято стабилност може да бъде повлияна от прекомерното наличие на въглероден диоксид и други парникови газове в атмосферата. Понастоящем РКОНИК е ратифицирана от 194 държави. Конвенцията влиза в сила на 21 март 1994 г. Според нейните разпоредби правителствата на страните-членки:
• събират и обменят информация за емисиите парникови газове, националните си политики и най-добри практики – чрез т.нар. Национални съобщения и годишни Национални инвентаризации на парникови газове;
• изготвят национални стратегии за смекчаване на и адаптиране към очакваните последствия от изменението на климата;
• си сътрудничат в подготовката за адаптиране към последствията от изменението на климата, включително чрез предоставянето на финансова и технологична помощ за развиващите се страни.
Конвенцията възприема принципа за „общи, но диференцирани отговорности“, според който най-голям дял от историческите и настоящите глобални емисии на парникови газове имат развитите страни и, следователно, те следва да поемат обвързващи ангажименти за намаляването им.
На принципа за „общи, но диференцирани отговорности“ се базира и Протоколът от Киото, приет през декември 1997 г. Той е първият правно обвързващ глобален инструмент, ангажиращ развитите държави с конкретно количествено намаляване на техните емисии парникови газове. Съгласно Протокола индустриализираните държави като цяло трябва да намалят емисиите си на шест парникови газа (1) ˗ с около 5% спрямо нивата от 1990 г. през т.нар. „първи период на задължения“ от 2008 до 2012 г.
(1) Въглероден диоксид (CO2); метан (CH4); диазотен оксид (N2O); хидрофлуоровъглероди (HFC); перфлуорвъглероди (PFC) и серен хексафлуорид (SF6)
