В паричната оценка на материалните услуги на Черноморските екосистеми по-горе бяха включени редица регулиращи услуги. Например, ролята на пчелите за опрашване на селскостопанските растения е ключова за генериране на изчислената над 90 млн. лв. стойност на екосистемните услуги в селското стопанство. Също и без регулиращата роля на горите, ветрозащитните пояси и влажните зони, селскостопанската продукция би била значително по-ниска. Приходите от лов са невъзможни без екосистемите да осигуряват местообитания на видовете, и т.н. Това „преплитане“ на регулиращи и материални ЕСУ е неизбежно, а до известна степен и желано, тъй като материалните услуги са по-лесни за регистриране и оценяването им е по-прецизно.
В световната практика за оценяване ролята на екосистемите като местообитание на видовете често се използва методът „склонност да се плати“. Извършват се анкети сред населението с въпроса каква част от разполагаемия бюджет хората или домакинствата са готови да платят, за да запазят природните дадености на региона за бъдещите поколения, или да съхранят даден рядък вид. Този метод, макар и разпространен, е спорен поради няколко причини: 1) различна покупателна способност на населението и различна стойност на парите в региони с едни и същи екосистемни услуги; 2) оценката се влияе от информираността и екологичната култура на респондента; 3) типична е непредставителната извадка; 4) по правило вниманието към застрашените екосистеми нараства, тоест запазени и пълноценни екосистеми е вероятно да получат по-ниска парична оценка по сравнение със стресирани територии с по-малко видово разнообразие.
Различията във възможните подходи при оценяване на екосистемните услуги Р4 проличават при изчисленията на стойността на опрашването на пчелите. Изследване от 2015 г., публикувано в сп. Nature изчислява средна стойност на опрашването на хектар земеделска земя от домашни пчели в света на 2913 долара. Тъй като това е почти двойно повече от изчислената стойност на материалните услуги на хектар от растениевъдството в 3 – километровата изследвана ивица, тази цена следва да се приеме като „стойност на продължаващото съществуване“. Тя изразява екзистенциалната роля на опрашващите насекоми в екологичната система – не само за аграрната продукция, но и за съществуването на хабитатите. За изследвания регион, включително за горските територии, оценената по този начин екосистемна услуга доближава 500 млн. лв.
Друго изследване от 2009 г. определя приносa на насекомите за опрашване на различните селскостопански култури. При ябълката приносът е 80-100%, при гроздето 0-10%, при пъпешите 80-100%, при краставиците 50-90%, при доматите 10-50%, при рапицата и слънчогледа 50-100%, като във всички изброени случаи най-важна за опрашването е ролята на европейската медоносна пчела. Изчисления предвид площите, заети с различни култури в изследвания регион говорят за поне 40 млн. лв. стойност, създавана с пряката услуга на пчелите.
Друго изследване от 2005 г. изчислява, че опрашването на пчелите формира средно 9.5% от крайната стойност на аграрните продукти в света. Този процент, приложен към изследвания регион означава около 10 млн. лв. годишна стойност на регулиращата услуга, оказвана от пчелите.
За изчисляване на екосистемната услуга Р4 тук е използван различен подход – методът на настоящата парична стойност. Той измерва стойността на продължаващото доставяне на различни услуги от екосистемите в бъдеще време, с отчитане на стойността на парите във времето. Избран е дисконтов фактор от 5%, който да действа в течение на 30 години, а инфлацията не е взета под внимание. В оценката са включени само материалните услуги.
За горските територии в изследвания регион, стойността на лова, събирачеството и добива на дървесина формират годишна стойност от около 130 лв./ха. Настоящата стойност на материалните услуги от хектар гори при 5% дисконтов фактор в 30 годишен период е 2070 лв., или около 66 000 000 лв. за цялата територия. За селскостопанските площи, стойността на материалната продукция е до 3000 лв./ха. Настоящата стойност при зададените параметри е 47 000 лв. на хектар, или 1.15 млрд. лв. за цялата площ. Предвид цитираните изследвания за 9.5% принос на пчелите към стойността на аграрната продукция, и отчитайки важността на напояването в региона, приемаме, че поне 20% от материалната продукция може да се припиише на екосистемните услуги – или 230 млн. лв.
Храсталачните и тревните екосистеми в региона са местообитания за редица редки видове и съответно важно природно наследство. Приемаме, че стойността на услугите им Р4 на хектар в дълсгосрочен период са поне равни на тези на горите. Същите норми са приложени и към влажните зони и бреговата ивица, макар че най-вероятно паричното изражение на техните регулиращи екосистемни услуги е значително по-високо. За акваторията са изчислени общо 10 000 000 лв. материални услуги годишно, или 159 млн. лв. в 30-годишен период. Направените изчисления са обобщени в долната таблица:
Таблица 6.6
Горната сума е определена при редица допускания, които на настоящия етап е трудно или невъзможно да бъдат потвърдени експериментално. Все пак тя е идентична с цитираната стойност на опрашването според сп. Nature, което е солиден аргумент в полза на направените предпоставки. Екосистемната услуга Р4 получи най-висока оценка от изследваните регулиращи и материални услуги в региона – 500 000 000 лв., отстъпвайки само на услугата „Отдих и забавления“, тоест на масовия туризъм. Важно е да се отчете, че това е регион с високо биоразнообразие и значителен размер на материалните екосистемни услуги.
Направените изчисления отразяват поддържането на екологичната система в състояние, което има възможност да предоставя съответните регулиращи, културни и материални услуги в далечното бъдеще – поддържане на популации и местообитания.
