• Hercules – проект по Хоризонт 2020 (http://www.hercules-landscapes.eu/project.php).

Проектът HERCULES подпомага собствениците на земя, публичните органи и неправителствените организации да защитават и управляват разнообразните местообитания в Европа – често срещаните и тези от изключително значение. Изследователите от този финансиран от ЕС проект, проучват как и защо местообитанията се изменят в резултат от промените в климата и човешкото поведение. Разработва се и програма, за предвиждане на въздействието на нововъзникналите практики и за запазване на наследството от местообитания.

Местообитанията са ключови за местната икономика и локалните продукти, биоразнообразието и здравето на екосистемите. Те осигуряват и незаменими гледки, историческо наследство и почивка на открито, които могат да привлекат посетители и туристи.

През първите си 18 месеца, този 3-годишен проект е събрал информация за причините, моделите и продуктите от разнообразието на местообитания. За да бъдат те по-добре разбрани от изследователите и тези, които взимат управленски решения, е създадена система за класификация на местообитанията. Също така са проведени няколко работни срещи и е създадена онлайн платформа, наречена “Knowledge Hub”. Тя позволява на учени, заинтересовани страни и ширoката общественост да обменят данни, мнения и съвети относно доброто управление на земята. “Knowledge Hub” е система от два компонента – пространствен и за съхранение на данни в рамките уеб ГИС приложение. Платформата позволява на потребителите не само да виждат данните, но също така (пространствено) редактиране, анализ, визуализация и добавяне на данни на няколко нива: http://kh.hercules-landscapes.eu/#T14_x1300193.8511308474_y6756880.426353009_s4_b4

По проекта са разработени доклади, които са потенциален източник на информация за целите на настоящия проект, като например  D4.4 База данни и доклад, които описват входните данни, методологията и качеството на данните за всеки индикатор.

(http://www.hercules-landscapes.eu/tartalom/HERCULES_WP4_D4_2_UBER.pdf).

 

• OPENness

Въпреки подобреното разбиране на връзката между здравето на екосистемите, предоставянето на екосистемни услуги и благосъстоянието на хората, екосистемните услуги и природния капитал все още трудно се прилагат оперативно към политически и управленски проблеми.

OpenNESS е проект финансиран ЕС, който се опитва да реши този проблем чрез разработването на нови инструменти, методи, знания и добри практики, които могат да бъдат приложени при планиране на земеползването, или от страна на бизнеса. Нов онлайн референтен източник е разработен за лесен достъп до резултатите.

Проектът стартира през 2012 г., като са инициирани 26 казуса, които всички включват местни участници. Те покриват градски територии, гори, смесени селски райони, крайбрежия и влажни зони и засягат въпроси от потребление на енергия, управление на води и планиране на земеползването. Резултатите от тези казуси ще бъдат  превърнати в приложими инструменти, методи и информация, които ще бъдат свободно достъпни на платформата Oppla, онлайн ресурс, разработен в сътрудничество с финансирано от ЕС OPERA проект (http://www.openness-project.eu/cases).

Като част от своята работа учените са идентифицирали 20 ключови политики на ЕС, които ще се възползват от констатациите на проекта. Те включват Стратегията за биологичното разнообразие до 2020 г., Рамковата директива за водите и Директивата за възобновяемата енергия.

Проектът, който трябва да бъде завършен през 2017, има за цел да спомага за интегрирането на концепциите за екосистемните услуги и природния капитал в настоящите практики за земеползване и процеси за управление на горите в Европа и по целия свят.

До настоящия проект най-близо стои казус 20: Екосистемните услуги в управлението на крайбрежие: казус море Ваден, Холандия (Еcosystem services in coastal management: case Wadden Sea the Netherlands). В случая се прави анализ на влиянието върху екосистемните услуги в района на различни сценарии на натрупването на утаечни материали. Целта е да се проучи как оценката на екосистемните услуги може да промени оценката на управленските сценарии.

 

• VALMER – www.valmer.eu

Проектът цели изследването на това как подобрената оценка на морските екосистемните услуги може да подпомогне ефективното им и информирано управление и планиране.

Резултатите от проекта са обединени в 6 работни пакета, които съдържат ценна информация за оценката и остойностяването на морските екосистемни услуги (как най-добре да се осъществява в съответствие с местните нужди), данни и карти за районите в обхвата на проекта, сценарии за остойностяване на екосистемните услуги и прилагането им за подобряване на планирането и управлението на морските местообитания, комуникация и въвличане на заинтересовани страни, управление на проекта.

Проектът VALMER се фокусира върху шест моделни места, където техниките и методите за оценка на екосистемните услуги и тяхното приложение са тествани съвместно с местните заинтересовани страни.  Те са избрани, така че оценката на ЕС, не само да демострира потенциал за подобряване на управлението на морските райони на теория, но и как такова подобрение може да бъде постигнато в контекста на реални, специфични за мястото, управленски казуси. Тъй като основен критерий за избор на казус е реално съществуващ проблем на управлението на морски район, участниците в проекта се включват с предварителна визия за това, къде искат да фокусират работата си, допълнени със знанието и опита на местните заинтересовани страни. Тези 6 моделни места варират по пространствени измерения, структура на управление и конкретните проблеми на всяка морска територия. Взети заедно шестте моделни места обединяват широк спектър от заинтересовани страни, управленски казуси и екосистемни услуги.

Poole Harbour: Това проучване са фокусира върху оценката на дейности като кайт, уиндсърф, кайакинг, водни ски, джет ски и наблюдение на птици. Осъществено е чрез въпросници и метода за остойностяване на пътуването (Travel Cost Method). За осъществяването на монетарна оценка е изготвен профил на хората, които съществяват тези дейности и подобряване на разбирането за най-важните характеристики на тяхното прекарване в района. Данните позволяват да се установи как се използва района към момента, отношенията между различните дейности и как потенциални промени в района ще повлияят на решението на хората да се върнат отново. Резултатите от въпросниците дават и икономическа оценка под формата на среден разход на човек на дейност годишно в GBP / £. Тези цифри са екстраполирани с помощта на общия брой на хората, които извършват всяка една от тези дейности, за да се получи общо цялостната икономическа стойност на една дейност в GBP / £.

Plymouth Sound-Fowey: След дискусия със заинтересованите страни се решава за този район да се предприеме широкообхватна оценка на ЕУ чрез оценка и картографиране на всички морски и крайбрежни екосистемни услуги в рамките на сайта, където е възможно. Заинтересованите страни също така изрично изразяват желание културните екосистемни услуги да бъдат проучени. Този интерес произтича от необходимостта да се разберат по-добре връзките между морската среда и човешкото благосъстояние и значението на туризма и отдиха в района. Резултатите изтъкват редица области и горещи точки, в които мениджърите биха могли да насочат усилията си към подобряване на благосъстоянието.

Golfe Normand-Breton: Разработени са и тествани различни методи за оценка, като карта на бентосните местообитания, последващо свързана с “местообитания-функции” и “местообитания-услуги” матрица; модел за установяване на устойчиво равнище на риболова на девет морски вида, присъстващи в залива и други. Работата се фокусира върху темата за осигуряване на храни и културни услуги, които са разработени и като сценарии.  Разработването на сценарии цели създаване на колективно разбиране за управленските проблеми и обогатява визията на всеки участник за морското местообитание и услугите, които то предоставя, както и да разшири кръгозора, за да се прогнозира по-точно бъдещето. Четири сценария са разработени, чрез работни семинари с местни заинтересовани страни с различни интереси (политици, професионалисти, учени, природозащитници, асоциации, потребители, обществени институции).

Parc Naturel Marin D’iroise: Целта е да се оцени настоящето предоставяне на услуги от екосистема на кафяви морски водирасли и да се стимулират, чрез динамичен модел, вариации в нивото на услугите, според различни управленски подходи. Работата в района включва оценка на ЕУ и използванае на моделиране на динамичната система, което е средство за управление на комплексни процеси, въпреки неяснотите и липсата на определени данни. Тази работа представлява дългосрочен процес, който включва и развитието на модела, за да покаже промяна в предоставянето на ЕУ по отношение на различните сценарии.

Golfe Du Morbihan: Оценката на екосистемните услуги в района цели повишаване осведомеността относно местообитанията от морска трева, подобряване на управлението им чрез интегрирана оценка; определяне на възможностите за управление за улесняване на компромисите. В началото на проекта, екипът избира да разработи няколко критерия за оценка на тези местообитания въз основа на социалните, икономическите и екологичните критерии, а не на основата на монетарната оценка. Екипът събира научни и местни познания за идентифициране на всички екосистемните услуги, предоставяни от местообитанията на морска трева във залива (напр. подслон за много видове; хранителен ресурс за птици, които се хранят с листата си (например гъски); подобряване на утаяване и т.н.) ; и да разберат по-добре природните и човешки фактори, които биха могли да повлияят на нивото на екосистемните услуги, предоставяни от тях.

Тази оценка се извършва чрез комбиниране на няколко методи и инструменти: научен преглед на литература, интервюта, фокус групи, проучване на определени експерименти,  анализ по картен материал, концептуално моделиране, развитието на платформа за обединяване и обмен  на знанията (ZoSTERA).

 

• STAGES – Science and Technology Advancing Governance of Good Environmental Status (РД7).

Целите на проекта са:

• Да извлече знанието от европейските и национални изследвания в сферата морската околна среда, да го синтезира и да го направи широко достъпно (по описание, критерии, индикатори, въздействия и влияния);
• Идентифициране на нуждите от допълнителни изследвания, за да се подобри научната основа за прилагането на Морската Директива;
• Оценява възможности за развитието на структурирана наука/управленска интерфейс платформа устойчива в дългосрочен план в подкрепа на изпълнението на Морската директива (http://www.kg.eurocean.org).

 

• BENTHIS: Benthic Ecosystem Fisheries Impact Studies (benthis.eu). Проектът е в процес на изпълнение; изучава негативното въздействие на риболова върху бентосните екосистеми, което може отрицателно да повлияе добива от риболова и цялостта на морското дъно.

Целта на BENTHIS е да осигури знание за развитието на екосистемния подход в управлението на риболовната индустрия, както се изисква според Общите политики в сектора (Common Fisheries Policy) и Рамковата директива за прилагане на морската стратегия (Marine Strategy Framework Directive). В рамките на проекта се изследват разнообразието на бентосни екосистеми в европейски води и ролята на бентосните организми във функционирането на екосистемите. Проектът въвлича партньори от риболовната индустрия да сътрудничат при тестване производителността на иновативни технологии за намаляване на влиянието на риболова. Следва се мултидисциплинарен подход със силно участие на заинтересованите страни. Заедно с рибари, учените провеждат изпитания с иновативни риболовни съоръжения като пелагични трални дъски (pelagic otter boards) и импулсни тралове (pulse trawls). Ще бъдат разработени инструменти за оценка на въздействието на риболовния инвентар, въз основа на физическите му характеристики, както и на морфологичните и жизнени такива на бентосните организми. Също така се разработват био-икономически модели за количествено определяне на ефекта от смекчаващите мерки върху социо-икономиката на риболовния сектор. В общата част от проекта се събира информация за механизмите и процесите, които определят функционирането на бентосните екосистеми и уязвимостта им от въдействието на риболова.

Тематични изследвания се провеждат в 5 района, като Черно море е един от тях. Проекта се фокусира върху използването на бийм траловете за лов на рапани (Rapana venosa) в литоралната зона на южната част на Черно море. Районът Самсун е интензивно подложен на тралене от дълго време. Благодарение на увеличението в популацията, рапаните са станали търговки важни  от 1980 г. насам в източната част на Черно море. Този вид риболов се характеризира също с важен съпътстващ улов на дребни калканови риби. Неблагоприятното въздействие на дънното тралиране на търговски и нетърговски съдове върху значимата бентосна фауна е основен проблем в Турция и поражда много спекулации, често без никаква научна основа.

 

• SEAS-Era: Towards Integrated European Marine Research Strategy and Programmes (Eranet).

Проектът цели разработване на структура за устойчива координация на морските изследователски програми в дългосрочен план, с основната цел разработването и прилагането на общи стратегии за научни изследвания, свързани с европейските морски басейни.

 

• ODEMM: Options for Delivering Ecosystem-based Marine Management.

Проектът е приключил, в обхвата му попадат четирите европейски морета. От българска страна участват Институт по Океанология, БАН (http://www.liv.ac.uk/odemm/about_odemm/).

Общата цел на проекта ODEMM е да се разработи набор от напълно остойностени възможности за управление на екосистемите, които ще допринесат за целите на Рамковата директива за морската стратегия, Директивата за местообитанията, Насоките за интегриран подход към морската политика и други. Основната цел е да произвежда научнообосновани оперативни процедури, които позволяват да се направи стъпка по стъпка преход от настоящата фрагментирана система към напълно интегрирано управление.

Черно море е едно от изследваните по проекта и той предоставя информация за екосистемните услуги, както и за секторите които оказват най-силно влияние.

 

• VECTORS: Vectors of Change in Oceans and Seas Marine Life, Impact on Economic Sectors (http://www.marine-vectors.eu).

Определя въздействията на промените в морския живот върху екосистемите, тяхната структура и функция, услугите, които предоставят, както и икономическите и социални последствия за всички нас. Проектът също така е използвал техники за моделиране, за да се покажат бъдещите промени и последствията от човешката дейност в морската среда при различни сценарии за приспособяване и смекчаване, за да се разбере какво ще се случи с нашите морета в бъдеще в зависимост от това как ги управляват сега и какви ще бъдат последиците за човешкото общество.

Включва Западно Средиземноморие, Балтийско и Северно морета.

 

• MEECE: Marine ecosystem evolution in a changing environment (http://www.meece.eu).

Специфични цели на проекта са да се подобри знанието за морските екосистеми и техния отговор на климатичните (ацидификация, температура) и антропогенни (риболов, инвазивни видове и замърсяване) промени. Също така да разработи иновативни прогнозни управленски инструменти и стратегии за определяне на причините за глобални промени, във теченията на океаните, климата, ацидификация, замърсяване, свръх риболов и инвазивни видове върху структурата и функцията на морските екосистеми.

 

• MESMA: Monitoring, Evaluation and implementation of Spatially Managed marine Areas (http://www.mesma.org).

Проектът по 7РД се фокусира върху морското териториално планиране и резултат от него са интегрирани управленски продукти (концепции, модели и насоки) за мониторинг, оценка и въвеждане на пространствено управлявани морски територии, базирани на европейско сътрудничество. Създават се иновативни методи и интегрирани стратегии за правителства, местни власти, заинтересовани страни и др. за планиране и вземане на решения на местно, национално и европейско ниво за устойчиво развитие на европейските морета.

Важни теми свързани с дейностите по проекта в района на Черно море са:

• международно сътрудничество и съгласие за устойчиво развитие и защита на черноморските екосистеми;
• оценка на създаването на международна мрежа от морски защитени територии и спиране на по-нататъшното влошаване на черноморската морска среда, както и дейности за управление и планиране на човешките дейности;
• използване на планктонни видове, например медузи, като индикатор за промени в качеството на водата и влиянието на човека;

В тази тематична дейност се описва и анализира връзката между икономическите, социални и екологични процеси по планиране на морски територии с цел да се осигури практически резултат за развитието на дългосрочна стратегия за оценка и мониторинга на морското териториално планиране в Черно море на национално и регионално ниво.

 

• GES-REG: Good Environmental status through regional coordination and capacity building (http://gesreg.msi.ttu.ee/en/).

Основната цел на проекта е подпомогне съгласуваното и координирано изпълнение на Рамковата директива за морската стратегия (2008/56/EC) в централния и североизточен под-регион на Балтийско море. Основен проблем е нуждата от съвместни и хармонизирани дейности по директивата, като началната оценка между страните в под-региона, включва най-вече обмена на информация за оценката на въздействията; общи усилия за запълване на дупките в описанието на глобалните екосистемни услуги (хранителни вериги, не местни видове, замърсяване с боклуци и шум); създаване на съвместни програми за мониторинг; съвместни икономически и социални анализи за използването на морето и цената на деградацията на тази среда.

Един от практическите продукти по проекта са доклади обобщаващи информацията за методиките, които могат да бъдат използвани за по-нататъшното развитие на научната база за описание на ЕУ, критерии и индикатори, както и определяне на нуждите от развитие на капацитета.

• PEGASO: People for Ecosystem-based Governance in Assessing Sustainable development of Ocean and coast (http://pegasoproject.eu/).

Включва 35 партниращи институции от Средиземно и Черно море. Няма Български партньор, само от Румъния и Украйна. Цели интегрирано управление на крайбрежните райони в рамките на екосистемния подход и в съответствие с РДМС.

 

• MISIS: MSFD Guiding Improvements in the Black Sea Integrated Monitoring System.

Проектът се осъществява от България (Институт по океанология, БАН), Румъния и Турция. По проекта се цели да се подобри наличието и качеството на химични и биологични данни, които да позволяват цялостна оценка на екологичното състояние на Черно море, като включително се анализират въздействията. В доклад към проекта (Diagnostic report II) са идентифицирани 39 заинтересовани страни по проблемите на Черно море, от които само 8 са предоставили информация за целите на проекта. Предоставени са списъците на международните документи ратифицирани от страната, както и на законодателните актове имащи отношение към проблемите на водния басейн. Разгледани са настоящите защитени зони от мрежата Натура2000, които имат морска акватория и са представени трите нови предложения по проект “Extension of Natura 2000 Marine protected areas” (BG0001500 Аладжа банка, BG0001501 Емона, BG0001502 Отманли), както и зоните за които е предложено разширяване на акваторията (BG0000103, BG0000146, BG0000573, BG0001001, BG0001004, BG0001007). По проекта е разработен и уеб-базиран атлас, с различни картови подложки и бази данни, където може да се проследи мониторинговата мрежа за различни показатели в Черно море (http://smartatlas.misisproject.eu/smartatlas/).

• BlasNet: Black Sea Network for Regional Development (Мрежа за регионално развитие в Черно море): http://www.blasnet.eu/events/final-conference-black-sea-network-for-regional-development. В проектът са разгледани приоритетни икономически сектори в Черноморския басейн като туризъм и морска индустрия. Целта е изграждане на връзки между правещите и поддържащите бизнеса организации (бизнес, НПО, научни организации, администрация) и създаване на възможности за съвместни проекти. По проекта са попълвани въпросници с различни компании и са изготвени регионални анализи на приоритетните сектори. Такъв анализ е изготвен за северо-източния регион на България с център Варна. Разработен е план за бъдещето развитие на Черноморската мрежа за регионално развитие.
• MAPHOPE: Magnetic proxies for evaluation of “hot spots” industrial pollution in East Bulgaria (Оценка на степента на индустриално замърсяване чрез магнитни методи в “горещи точки” в Източна България),.

Проектът е насочен към прилагане на икономически ефективен магнитен прокси метод за високо плътностен магнитен скрининг на речните наноси и почвите в две сериозни екологични “горещи точки” в крайбрежната зона на България – Варна-Девня и Бургас.

• EU-BON: European Biodiversity Observation Network (http://eubon.eu). Проектът се фокусира основно върху Европейския континент, но допринася за глобалната инициатива наречена Група за наблюдение на Земята Мрежа на наблюдение на биоразнообразието (Group on Earth Observations Biodiversity Observation Network (GEO BON). EU BON ще бъде изградена въз основа на съществуващи структури, като GBIF, LifeWatch и националните центрове за данни в Европа и ще интегрира данни за биоразнообразието от теренни и дистанционни методи, които обхващат сухоземни, пресноводни и морски местообитания.

Нуждата, данните да бъдат интегрирани и анализирани, така че да подпомагат управленските решения първо е засегната от Групата за наблюдение на Земята (Group on Earth Observations (GEO) и води до създаването на GEOSS (Global Earth Observation System of Systems), която се фокусира върху осигуряването на информация за 9 сфери на социални ползи (бедствия, здраве, енергия, климат, води, време, екосистеми, земеделие и биоразнообразие (http://www.earthobservations.org/geoss.shtml).

От 2005 г., Европейската комисия инвестира в няколко широкообхватни проекта с подобна цел: за мониторинг на ландшафтите (EuMon; Schmeller 2008), сухоземни местообитания и мониторинг на екосистемите (EBONE; Halada et al. 2009) и с фокус биоразнообразие, суши, гори (EuroGEOSS; Vaccari et al. 2012) и последно EU BON (Hoffmann et al., 2014).

В рамките на EU BON ще бъдат разработени препоръки за интегриране на данни и оперативна съвместимост между тях. Стъпвайки на досега извършената работа по други проекти като GEO BON (http://geobon.org), GBIF (http://www.gbif.org), за сателитни данни – MS.MONINA (www.ms-monina.eu/), и др. и ще се опита да реши проблема с хетерогенността на данните, проектите и системите чрез проектиране на информационната архитектура на EU BON.

 

• ODEMM: Options for Delivering Ecosystem-Based Marine Management.

Целта на проектa е да разработи набор от остойностени варианти за управление на екосистемите, които ще допринесат за целите на Рамковата директива за морската стратегия, Директивата за местообитанията, на Насоките за интегриран подход към морската политика и др. Основната цел е да се създадат  научнообосновани оперативни процедури, които позволяват да се направи стъпка по стъпка преход от настоящата фрагментирана система до напълно интегрирано управление (http://www.liv.ac.uk/odemm/outputs/). Един такъв доклад (Churilova et al., 2011) е посветен изцяло на Черно море и предоставя детайлен анализ на рисковете за доброто екологично състояние (GES) на компонентите на околната среда (http://www.liv.ac.uk/media/livacuk/odemm/images/Black_Sea_Background.pdf). Друг доклад (Knight et al., 2011) предоставя информация за статуса и тенденцията на екологичните характеристики използвани за оценка на доброто екологично състояние, като биоразнооразие, инвазивни видове, стопански риболов, хранителни вериги, еутрофикация, замърсители и др. и за Черно море, която ще бъде от изключителна важност за целите на настоящия проект (http://www.liv.ac.uk/media/livacuk/odemm/docs/ODEMM,Deliverable,1.pdf).

 

Към съдържанието