Прилагането на настоящата Стратегия в цялост или на отделни нейни мерки на местно или регионално ниво изисква процес на идентифициране и управление на екосистемните услуги. В този процес общият елемент е активното включване на различни заинтересовани страни като общини, областни администрации, бизнес, неправителствени организации.
Участие на заинтересованите страни, като понятие се отнася до участието на групи по интереси (т.е. представители на местно засегнатите общности, национални или местни органи, политици, граждански организации и бизнеса) в планирането или процеса на вземане на решения. За да се определят “заинтересовани лица” в контекста на проект OpenNESS (2012-2017), авторите (Hauck et al., 2014), предлагат да се използва определението на Hein et al. (2006: 213), а именно “заинтересована страна” е “всяка група или физическо лице, което може да засегне или се влияе от услугите на екосистемата”. Четири основни групи заинтересовани страни, които по различни начини са свързани с биологичните или физически ресурси и техните екосистемни услуги могат да бъдат разграничени (Demeyer & Turkelboom, 2014): а) заинтересованите лица, които пряко се възползват (бенефициенти); б) заинтересованите лица, които са повлияни отрицателно (тежест); в) заинтересованите лица, които пряко въздействат на екосистемите (услуги) (например собственик на земя, мениджър на ресурсите); и г) участници, които косвено влияят върху екосистемите (услугите) (например участник в местна власт, обществена организация). В действителност, една екосистемна услуга обикновено е повлияна от повечето от една от тези групи заинтересовани страни, както и една специфична група на заинтересованите страни може да изпълнява няколко от тези “роли”.
Нивата и формите на участие на заинтересованите страни, могат да бъдат разнообразни. Международната асоциация на участие на обществеността (IAP2), дефинират пет нива на ангажираност. Първото ниво на участие е да се поддържат информирани заинтересованите страни. На етапа на консултациите (второ ниво), се получава обратна връзка от страна на обществеността върху анализа, алтернативите и решенията. На трето ниво, нивото на участие, идеята е да се работи директно със заинтересованите страни и да се вземе предвид техния принос в процеса на вземане на решения. На четвърто ниво, на нивото на сътрудничество, целта е процес, който дава възможност за ефективно партньорство и ангажиране по всички ключови дейности и решения. И накрая, но не на последно място, е петото ниво на овластяването, където обществеността прави информирано решение, което се осъществява от отговорния орган.
С цел да се идентифицират съответните заинтересовани страни, които трябва да бъдат включени в един процес може да бъде проведен анализ. Типология на методите за събиране на данни може да се намери в Reed et al. (2009). Създадена е работна група в рамките на проект OpenNESS, която е подготвила наръчник с различни методи на анализ на заинтересованите страни, които могат да бъдат използвани в контекста на процеса на вземане на решения за околната среда. Докато анализ на заинтересованите страни е особено важен в началото на проекта, може да е необходимо да се повтори по време на провеждане на транс-дисциплинарен процес на изследване. Практическите насоки дефинирани, например в наръчника Defra[1] или IIED ръководство за въвличане в ученето и действието[2] могат да бъдат използвани, за да се изберат подходящите инструменти и/или практически съвети за въвличане на заинтересованите страни.
Заинтересованите страни притежават знание, което е от ключово значение за научните проекти, свързани с устойчивото управление на териториите. Когато икономическите анализи не могат да дадат необходимата информация, именно тяхното участие може да даде незаменими данни за остойностяването на услугите. Формата на участие на заинтересованите страни може да се променя във времето и между различните модули на проектите. Всяка форма на участие на заинтересовани лица дава различни ползи и налага компромиси, които е добре да бъдат отчетени предварително (Spangenberga et al., 2015).
За да се разглежда правилно значението на услугите и да информира коректно политическите решения е важно да се приема по-цялостен подход, който дезагрегира заинтересовани страни и отчита значението за различни обществени групи, чието взаимодействие със системите ще работи при различните мащаби (Brooks et al., 2014).
От разгледаните проекти и доклади, като основни заинтересовани страни у нас, свързани с управлението на екосистемите и екосистемните услуги, тяхната оценка и анализ се очертават:
- Държавни институции институции: МОСВ (отговорни за провеждане на Националната политика по околна среда, или напр. за докладване по чл. 17 от Директивата за хабитатите, партньор в множество проекти и краен бенефициент на данни), ИАОС (управлява НСМБР); областни администрации (Варна, Бургас); общини
- Неправителствен сектор – СДП Балкани, основен бенефициент по проект SPECIES, включващ разработването на настоящата стратегия и предлагащ включително законодателни промени; WWF-България (проект PoliciES, който цели да подобри интегрирането в горското законодателство на съображенията за опазване на биоразнообразието, като това ще стане чрез експериментално тестване на две нови наредби); БФБ (бенефициент по проект „Спешни мерки за възстановяване и дългосрочно опазване на крайбрежната лагуна Атанасовско езеро”, който е добър пример за ефективна кооперация между природозащитни организации и бизнеса, което води до ползи за всички заинтересовани страни и до подобряване на едни от най-цените местообитания по Черноморското крайбрежие) и др.
- Управленския капацитет на местата за съхранение и управление на биоразнообразието, като дирекции на природни и национални паркове с техните планове за управление;
- Частни инвеститори (бизнес) напр. туристически бизнес;
- Обществени организации – туристически асоциации и други;
- Научни институти Институт по океанология – БАН; Институт по Биоразнообразие и Екосистемни Изследвания – БАН, Институтът по Геофизика, Геодезия и География – БАН, Институт по Рибни Ресурси и т.н.
- Университети.
Оценката на екосистеми и на индикаторите, които най-добре ги описват, както и реалистичния анализ на пропуските в данните за тях, са от ключово значение за коректното извършване на оценката на въздействието върху тях, така че тя да може максимално да послужи за разработването на сценарии и динамични модели на управление и бъдещо планиране на дейностите в дадена територия.
Включването на заинтересованите страни във всички етапи на процеса по оценка и прилагане на концепцията на ЕСУ е от изключителна важност, за да могат те да получат яснота и увереност в изходните данни и съответно в получените резултати и да ги припознаят като свои, което впоследствие улеснява процеса по интегрирането им в местните или национални управленчески политики.
В рамките на проект SPECIES предлагаме всяка заинтересована страна, след като се запознае със Стратегията да идентифицира по “органичен” начин първите последващи стъпки за реализацията й. Така ще се формира програма за пилотно прилагане според правомощията на съответните органи или бизнес и обществени интереси на други прилагащи страни. Възможно е да не са необходими нови институции за прилагане на Стратегията, но да използват съществуващите институции, в работата на които да се вменят нови задължения и ясни отговорности.
За прилагането на цялостната стратегия трябва да се създаде има един координиращ орган – Комитет за наблюдение или по прилагане на Стратегията. По проект SPECIES ключов институционален партньор на местно ниво, с когото имаме установени работни отношения, е Община Бургас. Стремежът ни е и други държавни и общински органи, бизнесът и НПО да застанат зад Стратегията, както и да се осигури държавен „патронаж” на пилотното прилагане. Най -логично е лидерството да бъде на МОСВ- като институция, която притежава правомощията по осъществяване на държавната политика на околната среда.
Други участници в този комитет могат да бъдат представители на заинтересованите страни на местно ниво: общини и МИГ-ове, местен бизнес, на национално ниво: министерства (МОСВ, МРРБ, МТ, МИ, МОН), агенции (ПИ, НУГ, ИАРА), национални представителни организации в туризма, селското стопанство, строителството, пчелари, рибари и общини (НСОРБ, АБЧО), представители на регионалните съвети за развитие – секретариат на ЮИР и СИР; и НПО.
Стъпки за пилотно прилагане на местно ниво от черноморските общини и области
Въз основа на резултатите от изследване на въздействието на деградацията и фрагментацията и климатичните промени върху черноморските крайбрежни екосистеми, както и други данни от проектите за картиране на екосистемните услуги, както и от собствени източници, предлагаме следните стъпки за пилотно прилагане от черноморските общини и области:
Стъпка 1 Описание на черноморските крайбрежни екосистеми на територията на общината или областта
Стъпка 2 Описание на площи на крайбрежните екосистеми и промените им през годините
Стъпка 3 Описание на състоянието на екосистемите по видове
Стъпка 4 Анализ на климатичните промени
Стъпка 5 Оценка на екосистемните услуги, които предоставят крайбрежните екосистеми
Стъпка 6 Монетарна оценка на екосистемните услуги на черноморското крайбрежие
Стъпка 7 Съставяне на водеща визия и стратегически цели
Стъпка 8 Определяне на приоритетни мерки
Стъпка 9 Изготвяне на план за действие по видове екосистеми
Стъпка 10 Прилагане и оценка на изпълнението
Обратно към съдържанието на стратегията
[1] http://randd.defra.gov.uk/Document.aspx?Document=NR0124_10262_FRP.pdf
[2] http://pubs.iied.org/pdfs/6021IIED.pdf
