Подзаконовите нормативни актове, като например наредби, детайлизират законовите разпоредби и регламентират процедури (ред и условия) за прилагане на заковите разпоредби (за извършване на оценки на съвместимост или на въздействие върху околната среда).
Три наредби регламентират съобразяването на стратегически документи и инвестиционни намерения и проекти с опазването на околната среда, включително и на биоразнообразието, като въвеждат правила за оценка на въздействието им. Прилагането им може да доведе по-добри резултати и в устойчивото ползване на черноморските крайбрежни екосистеми. Това са наредбите за ОВОС, за екологична оценка и за оценка на съответствието. Други наредби, относими към предмета и целите на проекта са Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии и Наредбата за опазване на околната среда в морските води.
Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредба за ОВОС)
Наредбата определя условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционните предложения по чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда. Важна цел, заложена в наребдата за ОВОС и в наредбата за ЕО е, че с екологичната оценка и ОВОС се цели интегриране на предвижданията по отношение на околната среда в процеса на развитие като цяло и въвеждане принципа на устойчиво развитие. (чл.81, ал.2 ЗООС). Процедурата по ОВОС определя, описва и оценява по подходящ начин и според всеки конкретен случай преките и непреките въздействия от инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии върху човека, биологичното разнообразие и неговите елементи, включително флора и фауна, почвата, водата, въздуха, климата и ландшафта, земните недра, материалното и културно-историческото наследство и взаимодействието между тях. В тази връзка тази процедура може да бъде успешен инструмент за осигуряване на устойчиво използване на черноморските крайбрежни екосистеми. Особено важни в тази насока са условията, предвидени в наредбата, за участие на обществеността (напр. чл.9 и глава пета –Организиране на обществено обсъждане на доклада за ОВОС).
Наредба за реда и условията за извършване на екологичната оценка на планове и програми (Наредба за ЕО)
С наредбата се определят условията и реда за екологична оценка на планове и програми, които са в процес на изготвяне и/или одобряване от централните и териториалните органи на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и Народното събрание. ЕО обхваща планове и програми в областите селско стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и промишленост, включително добив на подземни богатства, електронни съобщения, туризъм, устройствено планиране и земеползване. ЕО на планове и програми се извършва едновременно с изготвянето им, като се вземат предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват (чл.81, ал.3 ЗООС). ЕО може да бъде ефикасен инструмент за въвеждане на принципа на устойчивото развитие в процеса на планирането. И тук, като при процедурата по ОВОС, наред с отразяването на становищата на експерти в доклада по ЕО, особено съществен може да бъде приносът на обществеността, която при провеждането на консултациите може да повлияе в различните фази на подготовката на плана или програмата и на ЕО.
Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС)
Наредбата урежда условията и реда за извършване на оценка по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на защитените зони. Тя въвежда правила за оценка на степента на въздействие на стратегически документи или инвестиционно предложение върху природните местообитания и местообитанията на видовете – предмет на опазване в защитената зона. Важно е да се отбележи значението на участието на обществеността в процедурата като всички заинтересувани лица могат да депозират пред компетентния орган писмени мотивирани становища по плана, програмата, проекта или по инвестиционното предложение и доклада по ОС. Резултатите от консултациите могат да повлияят върху решението за съгласуване на плана, програмата, проекта/инвестиционното намерение. То се съгласува, само ако предметът на опазване в съответната защитена зона няма да бъде значително увреден, както и в случаите по чл. 33 ЗБР (по причини на първостепенен обществен интерес и и когато не е налице друго алтернативно решение).
Наредба за разработване на планове за управление на защитени територии Наредбата урежда условията и редът за разработване на планове за управление на защитени територии като национални и природни паркове, резервати и поддържани резервати. Предмет на плана за управление са дейностите в съответната защитена територия в границите, определени със заповедта за обявяването й. Във връзка с изпълнението на настоящия проект може да се отбележи възможността, която наредбата дава разработването на планове за управление на защитени територии да се възлагат, освен от МОСВ и регионалните му органи, и от други държавни органи, общини, собственици на земи, гори и водни площи в защитени територии, неправителствени организации или сдружения и чрез международни проекти след писмено съгласие на Министерството на околната среда и водите. Министърът на околната среда и водите съгласува или мотивирано отказва провеждането на такава процедура.
Наредба за опазване на околната среда в морските води
Наредбата въвежда в националното законодателство изискванията на Директива 2008/56/EО (Рамкова директива за морска стратегия). Предмет на наредбата са редът и начинът за постигане и поддържане на добро състояние на околната среда в морските води (морската околна среда). Целта на наредбата е постигане на съгласуваност между различните политики, споразумения и законодателни мерки, чието въздействие е насочено върху морската околна среда и в които се включва опазването на отделните компоненти на околната среда.
