Горските (Е3, Е4, Е5)екосистеми отново са най-високо оценени за осигуряването на тази услуга, но много от другите екосистеми също са оценени като ключови за тази услуга – тревни (Е6), храсталачни и ерикоидни (Е7), сладководни (Е8, Е9), крайбрежни (Е10, Е11), шелфови (Е12) (Фигура 12). Това е разбираемо, понеже природното разнообразие е ключова предпоставка за поддържане на популациите на видовете. Най-ниска оценка са получили градските (Е1) екосистеми, последвани от земеделските (Е2), въпреки, че и те не са получили преобладаващи ниски оценки, а по-скоро около средните.
Графика 5.11. Вариация на оценките за ЕСУ Осигуряване на местообитание на видовете и условия за продължаване на популацията (Р4).
