Оценката на базисния климат за 20 век е направена въз основа на следните данни:

– за температурата за периода от 1931 до 1970 г.[1] са използвани средна месечна температура, средна от месечните минимални, средна от месечните максимални.

– за валежите за периода 1931-1985г. [2] – среден месечен валеж.

За последващите анализи беше необходимо да се използват същите данни като базисен климат към 1990, доколкото моделът CECILIA използва тази година, като основна за прогнозните изменения. В краткия период на изготвяне на доклада достъпни данни до 1990 година (период на осредняване (1961-1990 г.) имаше за няколко от станциите включени в анализа:

Въз основа на наличните данни беше направена интерполация на средните месечни температури и валежите за другите станции от 1970 към 1990 година на основата на изчислен среден индекс на отклонение на данните за тези периоди (за данните за които имаше повече от един запис). Средните месечни температури бяха интерполирани въз основа на данните от Варна.

Данните, предоставени от НИМХ, бяха подробно анализирани с помощта на биоклиматичната класификация на Ривас – Мартинес [3] – модерен биоклиматичен метод за оценка на съответствието на климата към растителността – досега неизползван в България.

Какви са основните характеристики на метода? Преди всичко класификацията на Ривас-Мартинес е вероятно най-комплексната био-климатична класификация създавана досега от гледна точка инкорпориране на климатичните фактори влиаещи върху растителността в единна класификационна система. Въз основа на Ривас – Мартинес е направено изключително детайлно зониране на биоклиматичните зони на Земята.

Едновременно с това при изграждането й авторите са премахнали използването на всички излишно усложнени климатични индекси, корелиращи с други такива индекси и показатели, опирайки се на възможно най-опростения набор от климатични индекси и показатели – тоест направили са системата от показатели максимално проста въпреки нейната комплексност и оттам максимално близка до завършеност. При това те са се ръководили от смислеността на тези индекси и тяхното реално отражение върху характера на растителността – класификационната система ясно отразява сезонните разпределения на климатичните параметри, което има ключово влиание за типа на растителността и на климата. Както самите автори посочват класификацията и граничните стойности между отделните зони са изработени въз основа на интензивни фитосоциологически проучвания започвайки от Северна Америка, но в последствие корелирано и на основата на анд 20 000 климатични станции от целия свят (виж сайта глобал биоклиматикс). За времето от появата на системата тя е използвана многократно за изготвяне на зонални карти на Европа, но и в по-малък мащаб в много публикации.

Изключително положително в системата е, че тя е гъвкава и жива – не дава скована прогноза за типа растителност спрямо едни предопределени био-климатични критерии. Напротив изработеното зониране подлежи при нужда на критичен преглед и корелация с местните типове растителност. При изготвяне на детайлни картирания корелиращи растителността на дадени райони и зоните на Ривас –Мартинес граничните стойности на зоните могат да бъдат дискутирани.

[1] Институт по хидрология и метеорология, “Климатичен справочник за Народна Република България”, том 3, Температура на въздуха и почвата”, изд. “Наука и изкуство”, София, 1982. (цит. по http://www.stringmeteo.com/synop/bg_climate.php)

[2] Метеорологичните годишници на НИМХ-БАН за периода 1940-1980г (цит. по http://www.stringmeteo.com/synop/bg_climate.php)

[3] www.globalbioclimatics.org