Зона на средиземноморски горен мезо- средиземноморски климат – характеристика:
В този период прогнозите показват, че практически цялото крайбрежие на България ще се формира един термичен изо-биоклимат – горен мезо – средиземноморски био климат.
Характеризиращи станции – Шабла, Калиакра, Балчик, Варна, Обзор, Поморие, Бургас, Созопол и Царево.
Показателите по класификацията на Rivas-Martinez са следните: термичен индекс (200 – 265); позитивна температура (1580 – 1770) – горен мезо-средиземноморски; омбротермичен индекс е 2,0 – 2,8 (долен засушлив), а в най-южните дялове при Царево и над 2,8 до 2,9 (горен засушлив). Годишната температура при прогнозния климат се колебае между 13,6 – 15,4 градуса, зимната на януари между 2,5 и 5,3 градуса, лятната на юли между 24,2 и 25,9. Годишните валежи са около 361-500 мнв и отново само в южната част в посока Царево влиянието на Странджа води до повишаване на валежите до 570 мм г.
При прогнозния климат лятното средиземноморско засушаване продължава от май до септември – 5 месеца са най-малко засушливи с омбротермични индекси под 2. Юли и август са сухи (аридни) месеци с омбротермични индекси под 1. Само района на Царево, но и Обзор отново е по влажен – там засушливия сезон е 4 месечен, като в Обзор е за сметка на по влажен май, а в Царево за сметка на по влажен Септември.
В северното и средното крайбрежие до Созопол прогнозният климат е е континентален, суб–континентален с индекс на континенталност 21,0-21,8.
В южният дял от станция Созопол на юг климатът е океански полу-континентален с индекс на континеталност 19,8-21,0.
Станции и райони климатични аналози
Въпреки, че цялото крайбрежие попада практически в 2 до 3 изобиоклимата (на юг от Созопол има океански полу-континентален климат, който има две изобиоклиматични зони последователно минаващи една в друга според степента на засушаване – по на север климата е долен засушлив и преминава, в горен засушлив в района на Царево. Целият останал дял на север от Созопол е един изобиоклимат континентален, суб–континентален с долен засушлив биоклимат. Въпреки това термичността на тази зона също се променя значително, като от Созопол до Шабла намалява немалко. Всичко това дава предизвикателство да се дадат най-малко 3 или даже повече аналози за различните дялове на крайбрежието.
Преди всичко бяха потърсени съвременни климатични аналози за района на изобиоклимата на района на Царево – горен мезо- средиземноморски, горен засушлив, океански полу-континентален биоклимат. Няколко аналози могат да се посочат. Първо ще бъде посочен района на станции Текирдаг[1] и Чанаккале[2] на брега на Мраморно море в Турция, която се явява почти пълен аналог по отношение на всички климатични елементи, но в северния дял е малко по-хладна с около 1 градус по-ниска годишна температура, като климата е още по-морски – зимата е само 0.5 градуса по-нисък от прогнозния в Царево, а лятната с 1,5-1,8. В Чанаккале годишната се изравнява с прогнозния за Царево при по-топла зима с 1 градус и малко по високи зимни валежи, но по-силно лятно засушаване. Въпреки това станциита са много близък аналог и климат в посока Чанаккале бързо се затопля и като цяло растителността на планината Ганос между Текирдаг и Саркой и Чанаккале може да служи като добър аналог. Изобиоклиматът на станции Текирдаг и Чанаккале има следните характеристики средногодишна температура 14,1-15,1, средна минимална на най-студеният месец 4,8 – 6,2 и средна максимална на най-топлият месец 23,8 – 25,1. Средно годишните валежи са 588 – 625 мм. Индексите съгласно класификацията на Ривас – мартинес са следните: It – 242-280; Tp- 1615-1726; Io – 3,0-3,1; Ic – 18,9-19,0. Лятното засушаване е с 4 до 5 месеца от юни до септември или и май на Чанаккале, а юли и август са сухи или и юни на Чаннаккале.
Много добър аналог е климатът на Бурса[3] (156 мнв) и Балъкесир[4] (191 мнв), които не се намират на крайбрежието. Техният изобиоклимат има следните характеристики: средногодишна температура 14,5-14,6, средна минимална на най-студеният месец 5,5-5,9 и средна максимална на най-топлият месец 24,6-24,8. Средно годишните валежи са 561-577 мм. Индексите съгласно класификацията на Ривас – мартинес са следните: It – 250-259; Tp- 1671-1686; Io – 2,9-3,4; Ic – 19,1-19,9. Лятното засушаване и тук е с 4 месеца от юни до септември, а юли и август са сухи.
За района на Созопол най-добър аналог е крайбрежието на Солун [5]– Кавала [6], които имат следните характеристики: средногодишна температура 15,7-15,8, средна минимална на най-студеният месец 5,2-6,8 и средна максимална на най-топлият месец 26,5-26,6. Средно годишните валежи са 403-448 мм. Индексите съгласно класификацията на Ривас – Mартинес са следните: It – 263-286; Tp- 1883-1892; Io – 2,1-2,4; Ic – 19,7-21,4-. Лятното засушаване и тук е между 4 до 6 месеца (към Кавала засушава и годишния индекс и лятното засушаване за сметка на май и октомври), но във всички варианти юли и август са сухи (аридни).
За района на север от Созопол до Варна за аналог може да се вземе климата на равнините на север от Солун и Кавала до подножието на Родопите и Славянка/Беласица, където се формира биоклиматичен градиент, който приблизително отговаря на градиента, който се открива в прогнозния климат по крайбрежието но разтеглен в по-голямo разстояние. За характеризираща на крайните северни дялове може да се вземе станция Серес[7], макар тя да отговаря повече на станция Поморие, но реално при надморска височина 300 мнв климатът и растителността [8]ще е подобен на прогнозния при Варна за разглеждания период. Климатът там има следните характеристики: следните характеристики: средногодишна температура 15,1, средна минимална на най-студеният месец 3,9 и средна максимална на най-топлият месец 26,3. Средно годишните валежи са 449 мм. Индексите съгласно класификацията на Ривас – мартинес са следните: It – 231; Tp- 1807; Io – 2,5; Ic –22,4-. Лятното засушаване и тук е между 4 месеца и само август е полу сух (полу-ариден).
За по-северния район – прогнозния климат на Балчик, Калиакра и Шабла съвременни аналози може да се търсят в климата на днешното северно Кавказко крайбрежие. Характеризиращи станции Геленджик (Кавказ) [9]. Биоклиматичните характеристики на района са: следните характеристики: средногодишна температура 13,2, средна минимална на най-студеният месец 4,1 и средна максимална на най-топлият месец 23,3. Средно годишните валежи са 443 мм. Индексите съгласно класификацията на Ривас – мартинес са следните: It – 214; Tp- 1523; Io – 2,5; Ic –19,2-. Лятното засушаване и тук е между 3 месеца и само август е полу сух (полу ариден).
Описание на прогнозната растителност
По-горе са разгледани характеристиките на различните прогнозни изобиоклимати и техни сегашни климатични аналози, доколкото такива може да се намерят. Освен да се потърси информация за растителността в локациите на аналогичните станции може да се направи опит да се съди за промяната на условията за растеж и спрямо ординация на растителните съобщества към градиентите на биоклиматичните показатели.
За целта беше направен литературен преглед на налична литература и въз основа на данните в задълбочено проучване на връзката между климата и растителните съобщества в Гърция [10] и представените в него сурови данни за разпределението на основни типове растителни съюзи по климатичните градиенти по-долу даваме обобщени приблизителни данни за биоклимата на основните растителни съобщества характерни за мезо-средиземноморските климати. Понеже проучването е правено в Гърция – страна с планински релеф, в планинските райони много съобщества се срещат и в локации с по-хладен или обратното с по-топъл климат от основния за тях, т.е. те не биха възникнали ако в близост нямаше по-големи площи растящи в оптималната за тях зона. Такива крайни локации са важни, за да може да се прогнозира биоклиматичната ниша на такова съобщество и височинните пояси, в които потенциално може да се среща. Но те не могат да дадат информация за границата на разпространение – т.е. за минимално необходимия оптимален климат, който е необходим за да се изяви даден тип растителност. Така например, за да се определят допълнително тези биоклиматични граници за съюза Quercion ilicis е разгледан подробно биоклимата на северното му разпространение –Халкидики, Тасос и района на Чанаккале и планините на юг – все райони, в които първичните гори от каменен дъб (Quercus ilex) и средиземноморски борове от този съюз достигат до около 450 -500 мнв. [11][12][13].
По-долу е дадена сравнителната таблица на биоклиматите, като са дадени средногодишните температури (T), средногодишните валежи (P), a за някои зони и съобщества и индекса за континенталност (It). В сиво са отбелязани зоните на основно разпостранение, като в някои от клетките допълнително са отбелязани температурните или валежните граници на срещаемост.
Описанието на потенциалната растителност ще бъде направено от север на юг.
За района на северното крайбрежие от Балчик до Шабла прогнозната растителност изцяло попада в съюза Ostryo carpinion (при средно годишни температури 13-14 градуса, температури на най-студения месец 2-3 градуса, континентален, суб-континентален, долен засушлив), като предвид силната засушливост и ниските валежи може да се очаква да преобладават силно ксеротермични съобщества и деградацията до храстови съобщества да бъде улеснена. Коренната горска растителност представлява два основни типа гори. На каменисти или карбонатни почви и южни и източни изложения потенциалната растителност ще са светли гори от дървовидни хвойни, които сега се срещат между градовете Анапа и Геленджик при тези условия [14]. Характерни за тези гори са следните видове със горен мезо средиземноморски и суб-средиземномнорски характер[15]: Juniperus exelsa, Juniperus foetidissima, Pistacia atlantica, Quercus pubescens, Carpinus orientalis, Juniperus oxycedrus, Palirus spina-cristii, Jasminum fruticans, Cotinus coggygria, Colutea cilicica, Prunus spinosa, Vibrunum lantana, Lonicera etrusca, Rhus coriaria и др. На северни изложения растат гори от космат дъб Quercus pubescens с участието на следните видове в храстовия етаж: Carpinus orientalis, Palirus spina-cristii. На определени места върху варовикови южни склонове, като екстразонален тип растителност се срещат гори от калабрийски бор (Pinus brutia) [16]с подлес от [17]Carpinus orientalis, Palirus spina-cristii, Juniperus oxycedrus и др. При деградацията на горите в тази зона се образуват храсталаци от типа на шибляците и псевдомаквисите.
По на юг климатът се затопля и прогнозната средна годишна температура се покачва до и над 15 градуса, минималните зимни са между 3 и 4 градуса, но климатът остава континентален, суб-континентален, долен засушлив. Потенциалната растителност за този район – от Варна до Созопол също попада в съюза Ostryo carpinion. Първичната растителност в района според степента на овлажняване варира, като по разпространение и сухолюбив тип са съобществата от асоциация Querco cocciferae-Carpinetum orientalis Oberdorfer 1948 еm. Horvat 1954. В тях доминиращият вид е пърнара (Quercus coccifera) заедно с други предимно вечнозелени видове[18]: Juniperus oxycedrus, Phillyrea latifolia, Pistacia terebinthus, Fraxinus ornus, Carpinus orientalis, Spartium junceum, Arbutus andrachne, Erica manipuliflora, Cistus creticus (C. incanus), Cistus monspeliensis, Jasminum fruticans, Osiris alba. В райони с по-влажни условия се срещат и гори от космат дъб (Quercus pubescens), като съпровождащите видове са с множество средиземноморски елементи [19]Phillyrea latifolia, Pistacia terebinthus, Juniperus oxycedrus, Palirus spina-cristii, Calicotome villosa, Fraxinus ornus с богато развитие на ниски храстчета: Erica manipuliflora, Cistus incanus, Jasminum fruticans, Osiris alba. Съобщества от по-северен тип с участие Carpinus orientalis се срещат само по северни склонове.
Потенциална за района е и растителността от гори от паламуд (Quercus ithaburensis ssp. macrolepis, Q. macrolepis) [20], което е в посочения район с климатични аналози. Този район формира северената граница на разпространение на вида – това са най-северните гори от този тип, а отделни дървета се срещат и на териотрията на България в Източни Родопи (Горно Луково, Ивайловградско). Съобществата на тези гори принадлежат към асоциация [21] Quercetum macrolepidis Zohary&Orshan 1966 и това са климаксни първични съобщества характерни за този и за по-южните типове биоклимат характерни за прогнозния период 2050-2100. Те се срещат обаче изключително в райони с кисели скали и почви, като видът предпочита плитки почви и по-рядко се среща на по-дълбоки такива. Биоклиматично се срещат в мезо средиземноморски климат – долен и горен, като образуват съобщества и в двата пояса. Видът се среща при следните биоклиматични характеристики, като тука са дадени крайните стойности: средна годишна температура над 10 до 18-19 °C, средна януарска 0-9,4 °C, валежи 324-1084.6 мм. Това е широк спектър от термо зони: от горен термо средиземноморски, през долен мезо средиземноморски до умерен, суб средиземноморски, долен супраумерен биоклимат. По отношение на влажността се изменя от горен полу сух до долен влажен. Гори от този вид обаче се образуват в по-тесни биоклиматични рамки на север и в планините до горен мезо средиземноморски климат в условията на горен засушлив до долен полувлажен климат (климата при Александропулис от морското равнище до 300 мнв [22]). По крайбрежието на Турция паламудът често расте заедно с други дървесни видове – калабрийски бор (Pinus brutia), беломорски дъб (Quercus infectoria)[23] От храстите и ниските храстчета се среща драка (Paliurus spina-christi), бадемолистна круша (Pyrus spinosa, Pyrus amygdaliformis), пърнар (Quercus coccifera), памуклийка (Cistus creticus, Cistus incanus). В Гърция придружаващите видове са разнообразни според различните условия. В Тракия в условията на горен мезо средиземноморски климат съпътсващите видове са тревен етаж и храсти: дървовидна хвойна (Juniperus excelsа), червена хвойна (Juniperus oxycedrus), калабрийски бор (Pinus bruita), клен (Acer campestre), маклен (Acer monspessulanum), памуклийка (Cistus creticus, Cistus incanus), пърнар (Quercus coccifera), космат дъб (Quercus pubescens), мъждрян (Fraxinus ornus), храстовиден жасмин (Jasminum fruticans), грипа (Phillyrea latifolia), повет (Clematis flammula), драка (Paliurus spina-christi), глог (Crataegus monogyna), триделна ябълка (Malus trilobata), трънка (Prunus spinosa), бадемолистна круша (Pyrus amygdaliformis).
Следва да се отбележи, че първична растителност в района може да образува и калабрийския бор (Pinus brutia), като такива съобщества има в района на Дадя (Гърция)[24][25] при по-влажен климат от прогнозния за района (влажност подобна на прогнозния климат при Царево (валежи около 600 мнв в подножието на планината[26]), но при изцяло подобни температури за крайбрежието между Варна и Созопол със съпътстващи видове – Phillyrea latifolia, Juniperus oxycedrus subsp. oxycedrus, Fraxinus ornus, Erica arborea, Jasminum fruticans, Arbutus andrachne, Cornus mas, Periploca graeca, Cistus incanus, Cistus salviifolius, Smilax aspera. Този тип гори се класифицират макар и грубо (без фитосоциологично описание) от авторите към съюза Quercion ilicis. При деградация се образува маквис с видове Arbutus andrachne, Phillyrea latifolia, Erica arborea, Cistus incanus, Cistus salviifolius, Pistacia terebinthus, Juniperus oxycedrus, Rhus coriaria, Lonicera implexa, Periploca graeca, Jasminum fruticans. При по-сух климат, какъвто е прогнозирано да се наблюдава в района на това крайбрежие може да се очаква преминаване на съобществата към Ostryo carpinion – доминиране на пърнар (Quercus coccifera) и включително и на съобщества на калабрийския бор (Pinus brutia) с такъв флористичен състав.
За района между Созопол и Царево климата става по малко континентален и преминава в океански, полу-континентален със средни температури над 15 градуса и средни минимални на най-студеният месец над 4 – 4.5 градуса. В тези райони, като цяло събществата ще останат същите от съюза Ostryo carpinion, но ще има условия за развитие на по топлолюбиви видове и някои елементи на съюза Oleo-Ceratonion. Така например във всички райони между Кавала до Комотини при минимални температури над 4-5 градуса Olea europea var. sylvestris се появява най-малкото с единични екземпляри, като между Кавала и Ксанти на южни варовикови склонове става съ-доминант в характерни съобщества заедно с Juniperus exelsa и Quercus coccifera и образува характерни ниски вечнозелени гори и храсталаци със съпъстващи видове [27] Phillyrea media, Juniperus oxycedrus, Coronilla emerus subsp. emeroides,Colutea arborescens, Crataegus monogyna, Fraxinus ornus, Pistacia terebinthus, Cercis siliquastrum, Rosa и Rubus div., Arbutus andrachne, Rhamnus rhodopaeus, Ficus carica, Periploca graeca, Vitis vinifera subsp. sylvestris, Jasminum fruticans, Ephedra fragüis subsp. campylopoda, Hedera helix subsp. helix, Osyris alba.
За района на Странджанското крайбрежие характеризиращ може да бъде сегашния район на Текирдаг – Чанаккале при който има по високи валежи и температурите се повишават от 14,0 на 15,1 средно годишните и от 4,4 на 6,2 на най-студеният месец при валежи около 600 мнв. При тези условия първичната растителност се изменя, като при по ниски температури около 14 градуса са гори от космат дъб (Quercus pubescens), цер (Quercus cerris) и беломорски дъб (Quercus infectoria)[28]. Придружаващите ги видове, които образуват храстови общества при деградацията на горите са Juniperus oxycedrus, Paliurus spina-christi, Phillyrea latifolia, Pistacia terebinthus, Cistus sp., Quercus coccifera, Arbutus andrachne, Rhamnus frangula, Spartium juncetum. При температури около 15 градуса, каквито ще има и в района на Царево се образуват и съобщества на калабрийски бор (Pinus bruita) от съюза Quercion ilicis [29] с придружаващи видове Pistacia terebinthus, Quercus coccifera, Phillyrea latifolia, Rhus coriaria, Anagyris foetida, Cercis siliquastrum, Laurus nobilis, Cistus incanus, Osyris alba, Olea europaea, Arbutus unedo, Arbutus andrachne, Styrax officinalis, Coridothymus capitatus, Lavandula stoechas, Erica arborea, Jasminum fruticans, Prunus divaricata, Prunus spinosa, Quercus infectoria, Juniperus oxycedrus, Paliurus spina-christi, Quercus cerris.
Обратно към съдържанието на изследването
[1] http://www.mgm.gov.tr/veridegerlendirme/il-ve-ilceler-istatistik.aspx?m=TEKIRDAG
[2] http://www.mgm.gov.tr/veridegerlendirme/il-ve-ilceler-istatistik.aspx?m=CANAKKALE#sfB
[3] http://www.dmi.gov.tr/veridegerlendirme/il-ve-ilceler-istatistik.aspx?m=BURSA
[4] http://www.mgm.gov.tr/veridegerlendirme/il-ve-ilceler-istatistik.aspx?m=BALIKESIR
[5] http://www.hnms.gr/hnms/english/climatology/climatology_region_diagrams_html?dr_city=Thessaloniki_Mikra
[6] http://www.hnms.gr/hnms/english/climatology/climatology_region_diagrams_html?dr_city=Kavala_Chryssoupoli
[7] http://www.hnms.gr/hnms/english/climatology/climatology_region_diagrams_html?dr_city=Serres
[8] Karagiannakidou, V., Kokkini, S., 2016. Vegetation and altitudinal zones of Mount Menikion, NE Greece. Botanica Helvetica, 98(2), 149-160.
[10] Markos Gouvas, Sakellariou N., 2011. Climate and forest vegetation of Greece. National Observatory of Athens, Institute of Environmental Research and Sustainable Development, Technical Library Report Nr: 01/2011 (in Greek). Pp. 242.
[11] Ozel, N, 1999. Phytosociologic and phytoecologic studies on forest vegetation in Kazdağları. Ege Forestry Research Institute Technical Bulletin, No: 11 Pp. 71
[12] Tsitsoni, T., and V. Karagiannakidou. 2000. Site quality and stand structure in Pinus halepensis forests of north Greece. Forestry, Volume 73, Issue 1, Pp. 51-64.
[13] http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/habitats/pdf/9530_Sub-Mediterranean_pine_forests.pdf
[14] https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B5%D1%81%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5_%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B6%D0%B5%D0%B2%D1%91%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B5_%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%8C%D0%B5 ; http://mprkk.ru/redbook/detail.php-ID_SPEC=15184.htm ; http://utrish.z83.ru/nature/rastitelnost-malogo-utrisha/; http://budetinteresno.narod.ru/flower/mozzev_vis.htm; http://www.ecocommunity.ru/rb.php?id=859
[15] ALSeregin, A. P. & Suslova, E. G., 2007. Contribution to the vascular plant flora of the Utrish area, a relic sub-Mediterranean ecosystem of the Russian Black Sea Coast. – Willdenowia 37: 451-463.
[16] http://www.ecocommunity.ru/rb.php?id=865
[17] А.М. Алейникова, В.В. Крыленко, О.Н. Липка., 2012. Сукцессионные смены растительности гаревых лесов из сосны пицундской на западной оконечности черноморского побережья Кавказа (между Цемесской и Геленджикской бухтами). Вестник Российского университета дружбы народов. Серия: Экология и безопасность жизнедеятельности, Выпуск № 2 / 2012., С. 26-31..-С.Москва, 2012
[18] Karagiannakidou, V., Kokkini, S., 2016. Vegetation and altitudinal zones of Mount Menikion, NE Greece. Botanica Helvetica, 98(2), 149-160.
[19] Собствени наблюдения (локации село Мандра – Порто Лагос и селата Мести, Авра, Макри – Александропули, Гърция)
[20] Pantera A., Papadopoulos A., Fotiadis G. аnd Papanastasis, V.P. (2008) ‘Distribution and phytogeographical analysis of Quercus ithaburensis ssp. macrolepis in Greece’, Ecologia Mediterranea, 34, 73-82.
[21] Dimopoulos P. and Georgiadis Th.,1995. Present state of the phytosociological research on the Greek mountains, syntaxonomy and future perspectives. Annali di botanica, vol LIII, 119-133.
[22] http://www.hnms.gr/hnms/english/climatology/climatology_region_diagrams_html?dr_city=Alexandroupolis&dr_region=ClimMacedonia_Eastern_Thrace
[23]Emin Ugurlu, Jan Rolecek & Erwin Bergmeier, 2012. Oakwoodland vegetation of Turkey – a first overview based onmultivariate statistics. Applied Vegetation Science 15 (2012) 590–608
[24] G. Korakis and A. Gerasimidis. 2010. Vegetation and habitat types. – In: Catsadorakis, G. and Källander, H. (eds). The Dadia–Lefkimi–Soufli Forest National Park, Greece: Biodiversity, Management and Conservation. WWF Greece, Athens, pp. 85–93.
[25] Korakis G, Gerasimidis A, Poirazidis K, Kati V, 2006. Floristic records from Dadia-Lefkimi-Soufli National Park, NE Greece. Flora Mediterranea 01/2006; 16:11-32
[26] http://en.climate-data.org/location/217449/
[27] VOLIOTIS D. T. 1984. The Flora of the canyon of Nestos in Greece. Phyton (Austria) 24 (2): 153—164, 4 figures. — German with English summary.
[28] M. Dogan Kantarci. Trakya orman sahalarinin tabil agac ve gali turlerine gore bolgesel siniflandirlmasi, In: Trakia Orman Sahalari. (In Turkish), Pp. 283-314
[29] Ozel, N., 1999. Kaz dağları orman vejetasyonu üzerine fitososyolojik ve fitoekolojik araştırmalar . (Phytosociologic and phytoecologic studies on forest vegetation in Kazdağları) (In Turkish), Izmir, Turkey: Ege Forestry Research Institute Technical Bulletin No: 11, Pp. 71
