Зона на средиземноморски долен мезо- средиземноморски климат – характеристика
Според прогнозите ще се формира по южното и средното крайбрежие на север до района на Варненския залив (станция Обзор). Това ще е най-топлият прогнозен изо-биоклимат – долен мезо – средиземноморски био климат.
Характеризиращи станции – Обзор, Поморие, Бургас, Созопол и Царево.
Показателите по класификацията на Rivas-Martinez са следните: термичен индекс (263 – 302); позитивна температура (1849 – 1941) – долен мезо-средиземноморски; омбротермичен индекс е 2,0- 2,8 (долен засушлив), а в значителни участъци (на юг и на север от Бургаския залив, станции Созопол и Поморие) и горен полу сух (полу ариден) климат макар и на границата на проявяването му: омбротермичен индкес 1,9-2,0. Годишната температура при прогнозния климат се колебае между 16,0 – 16,9 градуса, зимната на януари между 4,8 и 6,4 градуса, лятната на юли между 26,9 и 27,9. Годишните валежи са около 361-500 мм г и отново само в южната част в посока Царево влиянието на Странджа води до повишаване на валежите до 551 мм г.
При прогнозния климат лятното средиземноморско засушаване продължава от май до септември във всички райони включително и най-южното крайбрежие – това са 5 месеца, които са най-малко засушливи с омбротермични индекси под 2 (само в Обзор месец май е точно 2). Юли и август са сухи (аридни) месеци с омбротермични индекси под 1.
Като цяло климата се континентализира още повече. Крайбрежието с континентален, суб–континентален климат включва вече и Созопол и индекса от Поморие до странджанския дял е между 21,0 – 22,5. Едва на юг преминава в океански полу-континентален – станция Царево с индекс 20,6.
Зона на средиземноморски граничен между долен мезо-средиземноморски и горен мезо- средиземноморски климат – характеристика
В южната половина на северното крайбрежие от Варненския залив до Балчик се формира зона на по топъл горен мезо-средиземноморски континентален климат класифициран по показателя позитивна температура (водещ при явен континентален климат), но все още класифициран като долен мезо средиземноморски по показателя термичен индекс, което издава по термичния му характер.
Характеризиращи станции –Балчик, Варна.
Показателите по класификацията на Rivas-Martinez са следните: термичен индекс 200 – 256; позитивна температура 1580 – 1822 – горен мезо-средиземноморски; омбротермичен индекс е 1,8-2,0 горен полу сух (полу ариден, полу пустинен). Годишната температура при прогнозния климат се колебае между 15,4 – 15,8 градуса, зимната на януари между 3,6 и 4,4 градуса, лятната на юли между 26,5 и 26,8. Годишните валежи са около 358-408 мм г.
При този прогнозния изобиоклимат лятното средиземноморско засушаване продължава от май до октомври – 6 месеца са най-малко засушливи с омбротермични индекси под 2. Юли, август и септември са сухи (аридни) месеци с омбротермични индекси под 1.
Крайбрежието е с континентален, суб–континентален климат – 22,4 – 22,9.
Зона на средиземноморски горен мезо- средиземноморски климат – характеристика
Прогнозата за най-северният дял е да се формира малко по хладен, но също така засушлив горен мезо – средиземноморски био климат.
Характеризиращи станции – Шабла, Калиакра.
Показателите по класификацията на Rivas-Martinez са следните: термичен индекс 235 – 244; позитивна температура 1751 – 1752 – горен мезо-средиземноморски; омбротермичен индекс е за по южният дял е 1,9 – 2,0 горен полу сух (полу ариден, полу пустинен), а в по северните дялове (шабленски дял) климата отнова става съвсем малко по влажен и подходящ за горска растителност до годишен омбротермичен индекс 2,2 (долен засушлив). Годишната температура при прогнозния климат се колебае около 15,2 градуса, зимната на януари между 3,8 и 4,0 градуса, лятната на юли между 26,1 и 26,3. Годишните валежи са около 364 – 425 мм г.
При прогнозния климат лятното средиземноморско засушаване продължава от май до септември – 5 месеца са най-малко засушливи с омбротермични индекси под 2. Юли и август са сухи (аридни) месеци с омбротермични индекси под 1.
Крайбрежието е с континентален, суб–континентален климат – 22,1 – 22,5.
Станции и райони климатични аналози
Като цяло тенденцията според климатичните модели е на затопляне, континентализиране и засушаване на биоклимата. Пълни климатични аналози е трудно да се намерят най-вече поради континенталния характер на прогнозния биоклимат, докато станциите с подобни биоклимати са повечето разположени в съвременния свят значително по на юг, съответно по близо до екватори при по ниски степени на континенталност на характерните за тях биоклимати.
Отново близки аналози се намират в крайбрежието на Гърция и Турция.
Станции аналози на горен мезо – средиземноморски био климат на крайбрежието между Калиакра и Шабла
За района на Шабла, Калиакра за аналог може да се вземе климата на равнините на север от Солун и Кавала до подножието на Родопите и Славянка/Беласица (изобиоклимат, който в предишния период 2020-2050 се установяваше на юг от Созопол до Варна), където се формира биоклиматичен градиент, който приблизително отговаря на градиента, който се открива в прогнозния климат по крайбрежието. За характеризиращана крайните северни дялове може да се вземе станция Серес[1]. Климатът там има следните характеристики: следните характеристики: средногодишна температура 15,1, средна минимална на най-студеният месец 3,9 и средна максимална на най-топлият месец 26,3. Средно годишните валежи са 449 мм. Индексите съгласно класификацията на Ривас – мартинес са следните: It – 231; Tp- 1807; Io – 2,5; Ic –22,4-. Лятното засушаване и тук е между 4 месеца и само август е полу сух (полу ариден) – т.е. този биоклимат е малко по влажен от прогнозния за крайбрежието между Балчик и Варна, който ще е на границата на горния полу сух (полу ариден) климат с 2 полу сухи (полу аридни) месеца.
Станции аналози на граничен между долен мезо-средиземноморски и горен мезо- средиземноморски климат на крайбрежието между Варна и Балчик
За района на Балчик, Варна най-добър аналог е крайбрежието при Солун [2], Александропули[3] и Кавала[4] (изобиоклимат, който в предишния период 2020-2050 се установяваше на юг при Созопол), които имат следните характеристики: средногодишна температура 15,0-15,8, средна минимална на най-студеният месец 5,0-6,8 и средна максимална на най-топлият месец 25,8-26,6. Средно годишните валежи са 403-553 мм. Индексите съгласно класификацията на Ривас – мартинес са следните: It – 249-286; Tp- 1724-1892; Io – 2,1-2,7; Ic – 19,7-21,4-. Лятното засушаване и тук е между 4 до 6 месеца (към Кавала засушава и годишния индекс и лятното засушаване за сметка на май и октомври), но във всички варианти юли и август са сухи (аридни). Зимата в този район обаче е по топла отколкот в прогнозния район, като зимните условия ще отговарят по скоро на условията в следващия район на типичен горен мезо-средиземноморски климат.
Станции аналози на долен мезо- средиземноморски климат на крайбрежието между Царево и Обзор
За района на Царево – Обзор – долен мезо- средиземноморски, долен засушлив до горен полу сух (полу ариден), континентален, суб-континентален до океански полу-континентален биоклимат, могат да се посочат няколко аналози.
Най-близките аналози на този климат могат да се намерят в района на град Ламия, Гърция. Такива характеризиращи станции последователно от север на юг са станциите Волос, Ламия, Танагра и Алиартос[5]. Всички тези станции са равнинни разположени или край морето (най-северната от тях) или на известно разстояние във вътрешността (Танагра 138 мнв, Алиартос 104 мнв). Всички те се характеризират с океански, полуконтинентален климат и със зима с 2 градуса по топла от прогнозата за района на Черноморското крайбрежие Царево-Обзор през периода 2050-2100, като летните и годишните температури са много сходни с прознозния район. Освен това режима на валежите е изразено по средиземноморски без континентално влияние и липсва засиленото овлажняване в пролетния сезон и лятното засушаване е по изразено. Но въпреки това формиращите се условия са твърде близки: средногодишни температури 16,2-16,8°C, средна минимална на най-студеният месец 6,6- 7,4°C и средна максимална на най-топлият месец 26,8-27,5 °C. Средно годишните валежи са 460-580 мм. Индексите съгласно класификацията на Ривас – мартинес са следните: термичен индекс 300-315; позитивна температура 1860-1925; омбротермичен индекс 1,98-2,6 (горен полу сух/полу ариден до долен засушлив); Ic – 19,8-20,2 (океански полу-континентален). Доколкото климата е океански, то за определянето на термотипа се ползва стойността на термичния индекс. Лятното засушаване е по засилено сравнение с прогнозното за черноморския регион, но следва сходни черти: има 5 месеца със засушаване, като на север 3 са полу сух/у аридни с омбротермичен индекс под 1 и 2 са засушливи с индекс под 2, а на юг полуардините месеци са 4, а засушливия 1. Тоест засушаването в тези 5 месеца е малко по силно изразено отколкото в прогнозния черноморски биоклимат, докато като цяло има сходно ниво на годишно засушаване.
Други аналогични станции с фитогеографска близост това са районите по юго-западното средиземноморското крайбрежие на Турция около и на север от Измир, разположени на определено отстояние от морският бряг – т.е. в по континетални условия, но все още на малка надморска височина в средиземноморската зона. Характеризиращи станции за района може да се посочат Бергама[6] и Маниса[7]. Климата тука се характеризира с по голяма континенталност, високи летни температури и малко по силно увлажнение през пролетта, но само като сравнение с късното лято. Като цяло годишните валежи са с около 100 -200 мм по високи от прогнозните за черноморското крайбрежие между Царево и Обзор и района на Ламия, но разпределението им показва много силно изместване в посока зимния сезон и ясно лятно засушаване. Стойностите характеризиращи местния биоклимат са както следва: средногодишни температури 16,2-16,9°C, средна минимална на най-студеният месец 6,7- 6,8°C и средна максимална на най-топлият месец 26,0-28,3 °C. Средно годишните валежи са 687-689 мм. Индексите съгласно класификацията на Ривас – мартинес са следните: термичен индекс (299-307); позитивна температура (1855-1950); омбротермичен индекс 2,8-3,0 (долен засушлив); Ic – 19,2-21,6 (океански полу-континентален до континентален, суб–континентален климат). Лятното засушаване въпреки по високите годишни валежи и омбротермичен индекс спрямо прогнозния за черноморският регион е сходно на това на южния район на Ламия: има 5 месеца със засушаване, като на 4 са полу сух/у аридни с омбротермичен индекс под 1 и 1 е засушлив с индекс под 2.
Описание на прогнозната растителност
И тук описанието на потенциалната растителност ще бъде направено от север на юг.
Прогнозна растителност в крайбрежието между Калиакра и Шабла с вероятен бъдещ горен мезо – средиземноморски био климат
За района на северното крайбрежие от Шабла до Калиакра прогнозната растителност е от съюза Ostryo carpinion (при средно годишни температури над 15 градуса, минималните зимни са между 3 и 4 градуса, но климата остава континентален, суб-континентален, горен полу сух/полу ариден до долен засушлив). Това е силно засушлив биоклимат и може да се очаква да преобладават силно ксеротермични съобщества и деградацията до храстови съобщества да бъде улеснена. Първичната растителност в района според степента на овлажняване може да се очаква да варира , като по разпространения и сухолюбив тип са съобществата от асоциация Querco cocciferae-Carpinetum orientalis Oberdorfer 1948 еm. Horvat 1954. В тях доминиращият вид е вечнозеленият вид дъб пърнара (Quercus coccifera), който формира ниски вечнозелени гори заедно с други предимно вечнозелени или листопадни средиземноморски видове[8]: Juniperus oxycedrus, Phillyrea latifolia, Pistacia terebinthus, Fraxinus ornus, Carpinus orientalis, Spartium junceum, Arbutus andrachne, Erica manipuliflora, Cistus creticus (C. incanus), Cistus monspeliensis, Jasminum fruticans, Osiris alba. В райони с по влажни условия – предвид силната засушливост на климата само на стръмни северни изложения, в долове се очаква потенциалните условия да са подходящи за развитие на гори от космат дъб (Quercus pubescens), като съпровождащите видове при такъв биоклимат са от предимно средиземноморски елементи [9]Phillyrea latifolia, Pistacia terebinthus, Juniperus oxycedrus, Palirus spina-cristii, Calicotome villosa, Fraxinus ornus с богато развитие на ниски храстчета: Erica manipuliflora, Cistus incanus, Jasminum fruticans, Osiris alba.
Потенциална за района е и растителността от гори от паламуд (Quercus ithaburensis ssp. macrolepis, Q. macrolepis) [10], което е в посочения район с климатични аналози. В такъв био-климат се формира северната граница на разпространение на вида – при него се формират най-северните гори най-северните гори с доминиране на този вид, а отделни дървета от вида се срещат и при по северен биоклимат (на териотрията на България в Източни Родопи, село Горно Луково, Ивайловградско). Съобществата на тези гори принадлежат към асоциация [11] Quercetum macrolepidis Zohary&Orshan 1966 и това са климаксни първични съобщества характерни за този и за по южните типове биоклимат характерни за прогнозния период 2050-2100. Те се срещат обаче изключително в райони с кисели скали и почви, като вида предпочита плитки почви и по рядко се среща на по дълбоки такива. Биоклиматично се срещат в мезо средиземноморски климат – долен и горен, като образуват съобщества и в двата пояса. Вида се среща при следните биоклиматични характеристики, като тука са дадени крайните стойности: средна годишна температура над 10 до 18-19 °C, средна януарска 0-9,4 °C, валежи 324-1084.6 мм. Това е широк спектър от термо зони: от горен термо средиземноморски, през долен мезо средиземноморски до умерен, суб средиземноморски, долен супра-умерен биоклимат. По отношение на влажността се изменя от горен полу сух до долен влажен. Гори от този вид обаче се образуват в по тесни биоклиматични рамки на север и в планините до горен мезо средиземноморски климат в условията на горен засушлив до долен полувлажен климат – като показателен за северната граница на разпространение на горските съобщества може да се вземе станция Александропулис от морското равнище до 300 мнв [12]. По крайбрежието на Турция паламуда често расте заедно с други дървесни видове – калабрийски бор (Pinus brutia), беломорски дъб (Quercus infectoria)[13] От храстите и ниските храстчета се среща с: драка (Paliurus spina-christi), бадемолистна круша (Pyrus spinosa Pyrus amygdaliformis), пърнар (Quercus coccifera), памуклийка (Cistus creticus, Cistus incanus). В Гърция придружаващите видове са разнообразни според различните условия. В тракия в условията на горен мезо средиземноморски климат съпътсващите видове са тревен етаж и храсти: дървовидна хвойна (Juniperus excelsа), червена хвойна (Juniperus oxycedrus), калабрийски бор (Pinus bruita), клен (Acer campestre), маклен (Acer monspessulanum), памуклийка (Cistus creticus, Cistus incanus), пърнар (Quercus coccifera), космат дъб (Quercus pubescens), мъждрян (Fraxinus ornus), храстовиден жасмин (Jasminum fruticans), грипа (Phillyrea latifolia), повет (Clematis flammula), драка (Paliurus spina-christi), глог (Crataegus monogyna), триделна ябълка (Malus trilobata), трънка (Prunus spinosa), бадемолистна круша (Pyrus amygdaliformis).
Следва да се отбележи, че първична растителност в района може да образува и калабрийския бор (Pinus brutia), като такива съобщества има в района на Дадя (Гърция)[14][15] при по влажен климат от прогнозния за района (валежи около 600 мнв в подножието на планината[16]), но при изцяло подбни температури за крайбрежието между Варна и Созопол със съпътстващи видове – Phillyrea latifolia, Juniperus oxycedrus subsp. oxycedrus, Fraxinus ornus, Erica arborea, Jasminum fruticans, Arbutus andrachne, Cornus mas, Periploca graeca, Cistus incanus, Cistus salviifolius, Smilax aspera. Този тип гори се класифицират макар и грубо (без фитсоциологично описание) от авторите към съюза Quercion ilicis. При деградация се образува маквис с видове Arbutus andrachne, Phillyrea latifolia, Erica arborea, Cistus incanus, Cistus salviifolius, Pistacia terebinthus , Juniperus oxycedrus, Rhus coriaria, Lonicera implexa, Periploca graeca, Jasminum fruticans. При по сух климат, какъвто е прогнозирано да се наблюдава в района на това крайбрежие може да се очаква преминаване на съобществата към Ostryo carpinion – доминиране на пърнар (Quercus coccifera) и включително и на съобщества на калабрийския бор (Pinus brutia) с такъв флористичен състав.
В същия район на скалисти терени могат екстразонално да се появяват и съобщества на дървовидна хвойна (Juniperus exelsа)[17] с участието на предимно средиземноморски и суб-средиземноморски видове, каквито сега на север достигат до Кресненския пролом в България.
Прогнозна растителност в крайбрежието между Варна (варненския залив) и Балчик с вероятен бъдещ между долен мезо-средиземноморски и горен мезо- средиземноморски климат
За района между Варна (варненския залив) и Балчик климата остава засушлив (континентален, суб-континентален, горен полу сух/полу ариден със средни температури над 15,4 градуса и средни минимални на най-студеният месец в южната част – Варненския залив над 4 – 4.5 градуса (само при Балчик са още под 4 градуса). В тези райони, като цяло събществата ще останат същите от съюза Ostryo carpinion и ще са подобни на описаните в за по северният участък. Но ще има условия за развитие на по топлолюбиви видове и някои елементи на съюза Oleo-Ceratonion. В районите с аналогичен климат между Кавала до Комотини при минимални температури над 4-5 градуса Olea europea var. sylvestris се появява най-малкото с единични екземпляри, като между Кавала и Ксанти на южни варовикови склонове става съ-доминант в характерни съобщества заедно с Juniperus exelsa и Quercus coccifera и образува характерни ниски вечнозелени гори и храсталаци със съпъстващи видове [18] Phillyrea media, Juniperus oxycedrus, Coronilla emerus subsp. emeroides,Colutea arborescens, Crataegus monogyna, Fraxinus ornus, Pistacia terebinthus, Cercis siliquastrum, Rosa и Rubus div., Arbutus andrachne , Rhamnus rhodopaeus, Ficus carica , Periploca graeca, Vitis vinifera subsp. sylvestris, Jasminum fruticans, Ephedra fragüis subsp. campylopoda, Hedera helix subsp. helix, Osyris alba.
Прогнозна растителност в крайбрежието между Обзор и границата с Турция с вероятен бъдещ долен мезо-средиземноморски климат
На юг по крайбрежието от Варненския залив до границата с Турция се формира зона на горещ средиземноморски климат, в който растителността ще придобива все по южен характер.
В крайбрежието между Варненския и Бургаския залив (станции Обзор, Поморие) при долен мезомедитерански климат, от горен полу сух до долен засушлив с годишни температури около и над 16 градуса и ниски валежи 380-470 мм се формира зона в която ще запазят условия за развитие на растителност от съюза Ostryo carpinion. Високата континенталност и ниските валежи няма да допукат, както и на север от тук (при годишни температури между 15 и 16 градуса) появата на съюза Quercion ilicis. От друга страна, високите температури вече ще благоприятстват развитието на като потенциална растителност на елементи на съюза Oleo-Ceratonion, като услоявията за неговата поява, като зонална растителност стават много гранични – 16,2 градуса годишна температура, а в цялото крайбрежие се показва температури около 16,0-16,1 градуса. Това показва, че Oleo-Ceratonion може да има подходящи потенциални условия за развитие, като екстразонална растителност в цялата тази зона при подходящи микроклиматични и едафични условия – на стръмни южни скатове, бедни и плитки почви, варовикови склонове и т.н.
Така, за разлика от крайбрежието на Егейския басейн, където при по високи валежи и океански полу-континентален климат Ostryo carpinion, се сменя от зона на Quercion ilicis (гори от каменен дъб) и чак при още по топъл и сух климат се появява Oleo-Ceratonion, то при прогнозните условия за бъдещия континентален, суб–континентален, долен засушлив до горен полу сух климат по черноморското крайбрежие зоната на Quercion ilicis ще отпадне и ще има преход от Ostryo carpinion (сухи гори от пърнар с увеличваща се роля на южните елементи) направо към Oleo-Ceratonion, като този преход ще е много постепенен и ще стане между Варненския и Бургаския залив.
От Бургаския залив (включително, характеризираща станция Бургас) на юг до Созопол (изключва се цялото странджанско крайбрежие при станция Царево) ще се сформира типична зона на Oleo-Ceratonion при годишни температури над 16,3 -16,9 градуса, зимни 4,8-6,1 градуса, валежи 425-460 мм, от горен полу сух до долен засушлив и все още континентален, суб–континентален климат.
Най-харакерното и разпространено съобщество за районите с такъв климат включително за района на Ламия [19] принадлежи на асоциация Oleo – Lentiscetum aegicum Ludwig, Krause&Seidel 1963. В района на Ламия в планината Отрис тя се изкачва до надморска височина 600мнв, като тази асоциация на север по морското крайбрежие се среща включително до около 320 мнв в района на Неа Моунданя при Халкидики [20], до ръкавите на Халкидики [21] (до надморска височина oт 150 мнв) и южните склонове на Тасос (до надморска височина oт 300 мнв)[22]. Тя е по студоустоучивия вариант в съюза Oleo-Ceratonion, като е свързана с липсата на характеризиращия вид – дървото рожков (Ceratonia siliqua) (по топлолюбивата асоциация е Ceratonietum). Ограничаващият фактор за разпространението му са абсолютни минимални температури от -11 °C, а все пак прогнозният изобиоклимат е по континентален даже от сегашният на град Ламия, където вида вече не се среща. При сегашният биоклимат на станциите са аналогичен климат между Танагра и Волос този вид се среща на юг от Волос в района на крайбрежието на полуострова Пелион и крайбрежието на залива Пелагикос, но не навлиза навътре в сушата (Ламия) заради появяващите се студове. Вероятността климата впо Черноморската зона да попадне в зоната на Ceratonietum е минимална.
Най-накрая следва да се каже, че аналогична е растителността в района на Айдин и Маниса.
Типичните видове за Oleo – Lentiscetum са дивата маслина (Olea europea var. sylvestris), мастиково дърво (Pistacia lentiscus), мирта (Myrtus communis), дървовидна млечка (Euphorbia dendroides), вечнозелена скрипка (Smilax asperа), повет (Clematis flammula), лоницера (Lonicera implexa), етруски нокът (Lonicera etrusca), аспарагус (Asparagus acutifolius), грипа (Phillyrea latifolia), италиански зърнастец (Rhamnus alaternus), пирен (Erica manipuliflora), пърнар (Quercus coccifera), вечнозелена шипка (Rosa sempervirens), бензоено дърво (Styrax officinalis), брош (Rubia peregrina), Влакнеста метла (Callicotome villosa) и др.
Тези съобщества са храстовидни и се приема, че са вторични – възникнали на мястото на гори от средиземноморски борове – халепски бор (Pinus halepensis) за района на Гърция; калабрийски бор (Pinus brutia) за турското крайбрежие в района на Айдин и Маниса и оттам до Гърция през гората Дадя и горите на остров Тасос, като малки насаждения има и в Странджа; широколистни дъбови гори от дъба паламуд (Quercus ithaburensis ssp. macrolepis, Q. macrolepis).
Ще разгледаме накратко съобществата на всеки един от тези видове, защото такива съобщества не се срещат не само на територията на България, а като изключим калабрийския бор (Pinus brutia), включен в червената книга на Р България с категория застрашен и срещащ се с единичен екземпляр в Ивайловградско, другите видове въобще нямат естествено разпространение в България. Все пак трябва да се каже, че дъбът паламуд има няколко много стари индивида засадени от хората, пак в Ивайловградско, в изоставените махали по поречието на Бяла река (село Горно Луково, 250 мнв), както и създадени горски опитни насаждения в района.
Равнинните райони на север от планината Отрис в посока Волос (при село Алмирос и др.) са заети от гори от паламуд (Quercus ithaburensis ssp. macrolepis, Q. macrolepis) [23], което е посочения от нас район (Ламия – Волос) аналог на климата до 500 мнв за ДГС Кресна в периода 2050-2100. Съобществата на тези гори принадлежат към асоциация [24] Quercetum macrolepidis Zohary&Orshan 1966 и това са климаксни първични съобщества характерни за този тип биоклимат. Те се срещат обаче изключително в райони с кисели скали и почви, като предпочита плитки почви и по рядко се среща на по дълбоки такива. Биоклиматично се срещат в мезо средиземноморски климат – долен и горен, като образуват съобщества и в двата пояса. Най-северните естествени гори на вида в близост до България са големи площи на север от Александропулис. Вида се среща при следните биоклиматични характерстики, като тука са дадени крайните стойности: средна годишна температура над 10 до 18-19 °C, средна януарска 0-9,4 °C, валежи 324-1084.6 мм. Това е широк спектър от термо зони: от горен термо средиземноморски, през долен мезо средиземноморски до умерен, суб средиземноморски, долен супраумерен биоклимат. По отношение на влажността се изменя от горен полу сух до долен влажен. Гори от този вид обаче се образуват в по тесни биоклиматични рамки на север и в планините до горен мезо средиземноморски климат в условията на горен засушлив до долен полувлажен климат (климата при Александропулис от морското равнище до 300 мнв [25]. По крайбрежието на Турция паламуда често расте заедно с други дървесни видове – калабрийски бор (Pinus brutia), беломорски дъб (Quercus infectoria), в по високите части на планините в по хладни местообитания с по умерен суб-средиземноморски климат с цер (Quercus cerris) или космат дъб (Quercus pubescens)[26]. От храстите и ниските храстчета се среща с: драка (Paliurus spina-christi), бадемолистна круша (Pyrus spinosa Pyrus amygdaliformis), пърнар (Quercus coccifera), памуклийка (Cistus creticus, Cistus incanus). В гърция придружаващите видове са разнообразни според различните условия. В тракия в условията на горен мезо средиземноморски климат съпътсващите видове са тревен етаж и храсти: дървовидна ховойна (Juniperus excelsа), червена хвойна (Juniperus oxycedrus), калабрийски бор (Pinus bruita), клен (Acer campestre), маклен (Acer monspessulanum), памуклийка (Cistus creticus, Cistus incanus), пърнар (Quercus coccifera), космат дъб (Quercus pubescens), мъждрян (Fraxinus ornus), храстовиден жасмин (Jasminum fruticans), грипа (Phillyrea latifolia), повет (Clematis flammula), драка (Paliurus spina-christi), глог (Crataegus monogyna), триделна ябълка (Malus trilobata), трънка (Prunus spinosa), бадемолистна круша (Pyrus amygdaliformis). В Пелопонес и Централна Гърция в условията на долен мезосредиземноморски климат съпътстващите видове са основно тревни видове и видове на фриганата и в по малка степен са представени други дървесни и храстови видове: вечнозелен клен (Acer sempervirens), мастиково дърво (Pistacia lentiscus), памуклийка (Cistus, creticus, Cistus incanus), пърнар (Quercus coccifera), късолистен дъб (Quercus brachyphylla), храстовидна руница (Phlomis fruticosa), дива маслина (Olea europaea), грипа (Phillyrea latifolia), повет (Clematis flammula), драка (Paliurus spina-christi), глог (Crataegus monogyna), трънка (Prunus spinosa), бадемолистна круша (Pyrus amygdaliformis), бодлива мащерка (Sarcopoterium spinosum). Във високите дялове в този район в супра био климат вида отново се среща заедно с другите видове дъб, като благун (Quercus frainetto), цер (Q. cerris), македонски дъб (Q. trojana) и космат дъб (Q. pubescens).
Горите от средиземноморски борове са измежду най-характерните типове растителност, но е дискусионен въпросът дали навсякъде са първични или са фаза на сукцесия най-малкото на кисели почви. Срещат се както в долния мезо средиземноморски пояс, така и в горния мезо средиземноморски пояс, в храстовия етаж се срещат видовете на Oleo – Lentiscetum, а при горен мезо средиземноморски климат са видовете на съюза Quercion ilicis. Границата на разпространение на двата вида е Хакидики/Тасос, като калабрийския бор (Pinus brutia) е по студо устойчивия вид и значително по приспособен за условията на ДГС Кресна и въобще за България. Той достига като вид до територията на България и формира горски съобщества непосредствено до нейните граници в района на Дадя, където в горните дялове съобществата са преходни с термофилните дъбови гори от съюза Quercion frainetto, като в граничните стойности на разпространение условията са долен супра средиземноморски, горен полу сух до долен полувлажен климат със средногодишна температура около 12,6 °C, 1,9-2,0 °C средна януарска температура, 23,2 °C средна юлска температура.
Крайречната растителност около по големи реки или такива с бавно течение за всички райони с аналогичен климат, като се започне от северното крайбрежие на Егейския басейн до включително най-южните части на Гърция и около Измир е съставена от видовете бяла топола (Populus alba), черна топола (Populus nigra), полски ясен (Fraxinus angustifolia, F. oxycarpa), полски бряст (Ulmus minor), бяла върба (Salix alba), върби (Salix spp. ), елши (Alnus spp. ), лиани и в подлеса видове от съюза Quercetalia ilicis[27]. Най-влажните и с дълго заливане места се доминират от тополите, по сухите и по малък период на заливане се доминират от полския ясен, а равнинните территории извън заливните гори от полския бряст (тези гори са най-редки и деградирали).
Вечнозелени гори от каменен дъб Quercion ilicis ще се формират само в най-южният по влажен дял на разглеждания район – крайбрежието на Странджа при станция Царево при годишни температури около 16,7 градуса, зимни 6,4 градуса, валежи до 550 мм, долен засушлив и все още континентален, океански полу-континентален климат.
В района на Ламия[28] този тип съобщества се среща до 900 – 1000 мнв, като на север по крайбрежието на Гърция достига до ръкавите на Халкидики [29] (гори от халепски бор Pinus halespensis и гори от каменен дъб Quercus ilex до надморска височина около 500 мнв) и южните склонове на Тасос (гори от калабрийски бор Pinus brutia до надморска височина oт 500 мнв)[30]. В крайните точки на разпространение климата на това съобщество преминава в горен мезо средиземноморски, от долен или горен засушлив до долен полувлажен [31] със средно годишни температури между 13 и 14, даже 12.5°C. Но вероятно такива находища на това местообитание се наблюдават само в планински райони в съседство с по топъл долен средиземноморски климат. Разпространението на местообитанието е очертано от наличие на такъв климат в нископланинския пояс и температури над 16,0 °C в ниските части (южно крайбрежние на Тасос, Южно Халкидики). Граничните стойности на биоклимата по отношение на овлажняването за това съобщество са различни при различни температури (виж таблицата в точка 3.2.3), но в северните части при по континентален климат и по равномерно разпределение на валежите се среща и при валежи от 450 мнв или даже по малки в Халкидики и Тасос. Това показва, че между Созопол и Царево ще има условия за преход към този тип съобщества, а в самото странджанско крайбрежие вече ще има подходящи условия за развитие на гори от каменен дъб Quercus ilex. По на север при по сух климат такива гори могат да се срещат само интразонално във влажни и сенчести местообитания – по склонове на долини и стръмни северни изложения – такива условия ще се създадат навсякъде по склоновете на източна стара планина межди Свети Влас и Обзор и на юг от Бургас. В този по влажен климат климаксните гори са съставени от дъбови вечнозелени гори от каменен дъб Quercus ilex или смесесени със средиземноморски листопадни дъбове (различните форми на космастия дъб и паламуд), а след деградация при сукцесия се сменят гариги (ниски храстчета), маквиси (храсти), които съставят храстовия етаж в горите, борови гори с този храстов етаж и единично участие на каменен дъб, борови гори с втори етаж от каменен дъб и подлес от храсти. Типични придружаващи видове в храстовия етаж са Arbutus unedo, Phillyrea latifolia, Phillyrea angustifolia, Lonicera implexa, Asparagus acutifolius, Pistacia terebinthus, Colutea arborescens, Cercis siliquastrum, Fraxinus ornus, Rhamnus alaternus, Juniperus oxycedrus, Juniperus phoenicea, Rhamnus alaternus, Quercus pubescens, Crataegus monogyna, Erica arborea, Viburnum tinus.
Обратно към съдържанието на изследването
[1] http://www.hnms.gr/hnms/english/climatology/climatology_region_diagrams_html?dr_city=Serres
[2] http://www.hnms.gr/hnms/english/climatology/climatology_region_diagrams_html?dr_city=Thessaloniki_Mikra
[3] http://www.hnms.gr/hnms/english/climatology/climatology_region_diagrams_html?dr_city=Alexandroupolis
[4] http://www.hnms.gr/hnms/english/climatology/climatology_region_diagrams_html?dr_city=Kavala_Chryssoupoli
[5] http://www.hnms.gr/hnms/
[6] http://en.climate-data.org/location/19325/
[7] http://www.mgm.gov.tr/
[8] Karagiannakidou, V., Kokkini, S., 2016. Vegetation and altitudinal zones of Mount Menikion, NE Greece. Botanica Helvetica, 98(2), 149-160.
[9] Собствени наблюдения (локации село Мандра – Порто Лагос и селата Мести, Авра, Макри – Александропули, Гърция)
[10] Pantera A., Papadopoulos A., Fotiadis G. аnd Papanastasis, V.P. (2008) ‘Distribution and phytogeographical analysis of Quercus ithaburensis ssp. macrolepis in Greece’, Ecologia Mediterranea, 34, 73-82.
[11] Dimopoulos P. and Georgiadis Th.,1995. Present state of the phytosociological research on the Greek mountains, syntaxonomy and future perspectives. Annali di botanica, vol LIII, 119-133.
[12] http://www.hnms.gr/hnms/english/climatology/climatology_region_diagrams_html?dr_city=Alexandroupolis&dr_region=ClimMacedonia_Eastern_Thrace
[13] Emin Ugurlu, Jan Rolecek & Erwin Bergmeier, 2012. Oakwoodland vegetation of Turkey – a first overview based onmultivariate statistics. Applied Vegetation Science 15 (2012) 590–608
[14] G. Korakis and A. Gerasimidis. 2010. Vegetation and habitat types. – In: Catsadorakis, G. and Källander, H. (eds). The Dadia–Lefkimi–Soufli Forest National Park, Greece: Biodiversity, Management and Conservation. WWF Greece, Athens, pp. 85–93.
[15] Korakis G, Gerasimidis A, Poirazidis K, Kati V, 2006. Floristic records from Dadia-Lefkimi-Soufli National Park, NE Greece. Flora Mediterranea 01/2006; 16:11-32
[16] http://en.climate-data.org/location/217449/
[17] Tzonev, R. & Dimitrov, D. 2005. Syntaxonomy of the “pseudomaquis” of Greek Juniper (Juniperusexcelsa Bieb.) and the occurrence of Mediterranean vegetation in Southwestern Bulgaria. – Botanika Chronika 18(1): 269-281.
[18] VOLIOTIS D. T. 1984. The Flora of the canyon of Nestos in Greece. Phyton (Austria) 24 (2): 153—164, 4 figures. — German with English summary.
[19] Henk Woldring, 2003. Forest vegetation and human impact in the Othris mountain. P. 147-159 In:Housing in New Halos: A Hellenistic Town in Thessaly, Greece, ed H.R Reinders,W. Prum.
[20] 2003, Παπαγεωργίου, Βαρσάμης Βασίλειος. Inventory of plant populations and their allergic pollen types in region of N. Moudania Chalkidiki and their clinical importance. Thesis, Aristotle University Of Thessaloniki (AUTH), 167 pp. (http://thesis.ekt.gr/thesisBookReader/id/15089#page/2/mode/2up).
[21] T. Tsitsoni1 and; V. Karagiannakidou, 2000. Site quality and stand structure in Pinus halepensis forests of north Greece. Forestry , V. 73, Issue 1, Pp. 51-64.
[22] Giorgia Galidaki, 201. MEDITERRANEAN FOREST SPECIES MAPPING USING HYPERSPECTRAL IMAGERY. Doctoral thesis. UNIVERSITÀ DEGLI STUDI DI TRIESTE and UNIVERSITÀ ARISTOTELE DI SALONICO. 167 pp.
[23] Pantera A., Papadopoulos A., Fotiadis G. аnd Papanastasis, V.P. (2008) ‘Distribution and phytogeographical analysis of Quercus ithaburensis ssp. macrolepis in Greece’, Ecologia Mediterranea, 34, 73-82.
[24] Dimopoulos P. and Georgiadis Th.,1995. Present state of the phytosociological research on the Greek mountains, syntaxonomy and future perspectives. Annali di botanica, vol LIII, 119-133.
[25] http://www.hnms.gr/hnms/english/climatology/climatology_region_diagrams_html?dr_city=Alexandroupolis&dr_region=ClimMacedonia_Eastern_Thrace
[26] Emin Ugurlu, Jan Rolecek & Erwin Bergmeier, 2012. Oakwoodland vegetation of Turkey – a first overview based onmultivariate statistics. Applied Vegetation Science 15 (2012) 590–608
[27] http://eunis.eea.europa.eu/habitats-code-browser.jsp?expand=G,G1,G1.3#level_G1.3
[28] Henk Woldring, 2003. Forest vegetation and human impact in the Othris mountain. P. 147-159 In:Housing in New Halos: A Hellenistic Town in Thessaly, Greece, ed H.R Reinders,W. Prum.
[29] T. Tsitsoni1 and; V. Karagiannakidou, 2000. Site quality and stand structure in Pinus halepensis forests of north Greece. Forestry , V. 73, Issue 1, Pp. 51-64.
[30] Giorgia Galidaki, 201. MEDITERRANEAN FOREST SPECIES MAPPING USING HYPERSPECTRAL IMAGERY. Doctoral thesis. UNIVERSITÀ DEGLI STUDI DI TRIESTE and UNIVERSITÀ ARISTOTELE DI SALONICO. 167 pp.
[31] Markos Gouvas, Sakellariou N., 2011. Climate and forest vegetation of Greece. National Observatory of Athens, Institute of Environmental Research and Sustainable Development, Technical Library Report Nr: 01/2011 (in Greek). Pp. 242.
