3. Научни публикации и разработки, източник на информация за оценка на екосистемните услуги и тяхното приложение

Интегрирането на екосистемни услуги в стратегическа оценка на околната среда (Strategic Environmental Assessment (SEA)) е важен процес, тя предоставя платформа за включване на екологичните съображения при формулирането и взимането на стратегически решения за политиките за развитие, планове и програми свързани с благосъстоянието на хората (UNEP, 2014).

Предложен е методически подход за интегриране на екосистемните услуги в SEA, разделен на четири етапа, всеки от които съдържа два или три конкретни задачи:

– Етап 1: Създаване на контекста на екосистемни услуги. Включва идентифициране и простраствено разпределение на екосистемните услуги и техните бенефициенти; преглед на съществуващите регулации, касаещи екосистемите и определяне на връзките с други стратегически дейности (конфликти и взаимодействия).

– Етап 2: Определете и оценка на приоритетни екосистемни услуги (оценка на изходните условия и тенденциите за развитие на приоритетните екосистеми).

– Етап 3: Определяне на алтернативи и оценка на въздействието върху екосистемните услуги (предвиждане и оценка на въздействията за всяка една алтернатива; идентифициране на мерки за подобряване и смекчаване на въздействията).

– Етап 4: Проследяване на екосистемни услуги (мониторинг и управление на ЕУ повреме на изпълнението; тестване на качеството на SЕА).

За всеки етап от процеса са дадени конкретни примери от Замбези, Борнео, Суматра и др.

Консултирането със заинтересованите страни е ключов компонент на SEA, и това е от значение във всички четири етапа.

По време на целия процес е важно да се идентифицират и признаят липсващите данни, нивата на несигурност (знае ли се достатъчно, за да се предвидят бъдещи тенденции и да се оценят въздействията?), техническите недостатъци или липса на ноу-хау. Освен това, отчитането на липсвсащата информация, насочва към събирането й през следващите етапи, а не процеса да се определя от наличните данни (т.е да се дава по-голямо значение на дадена екосистемна услуга, само защото има налична информация за нея).

През 2004 година, DIVERSITAS — международна научна програма за биоразнообразието (www.diversitas-international.org) — създава проект ecoSERVICES, за да се обърне внимание на ключови проблеми чрез насърчаване на международното сътрудничество при изследването на биоразнообразието, функционирането на екосистемите и екосистемните услуги. Между 2005 и 2011, ecoSERVICES създава мулти-дисциплинарни групи по екология и икономика с цел изследване на екологичните процеси осигуряващи определени екосистемни услуги и поставянето на икономическа стойност на тези услуги.

Активното участие на учените от проекта в социо-икономически дейности води до създаването на важни политики за влиянието на промените в биоразнообразието върху функционирането на екосистемите и услугите.

Важно продължение на тези дейности е включването на ecoSERVICES във Future Earth, десетгодишна международна научна програма за глобална устойчивост (www.futureearth.org). Future Earth се създава като отговор на необходимостта възникнала по време на много международни форуми за засилване на връзката между управление, общество и наука, за да се противостои на предизвикателствата пред устойчивото развитие

Групата има ценни научни приноси, като в последната публикация на Bennett et al. (2015) са обобщени трите основни предизвикателства пред учените занимаващи се с изследване на екосистемните услуги:

  • Как, кога и къде екосистемните услуги са копродуцирани от социално-икономическите системи? – за целта е необходимо идентифициране ролята на биологичното разнообразие и други форми на хетерогенност в поддържането на множество екосистемни услуги; да се разбере значението на хетерогенността на ландшафта и морския пейзаж за предлагането на екосистемни услуги; да се оцени ролята на историческото наследство за предоставянето на множество ЕУ; разбиране функционирането на социалните системи;
  • Кой има полза от предоставянето на екосистемни услуги? – Разбиране на разнообразието на заинтересовани страни, техните ползи от екосистемните услуги и техните предпочитания за оценяване на услугите; идентифициране на пространствените модели на използване и възползване от ЕУ; идентифициране на времевата динамика на позване и доставка на ЕУ.
  • Какви са най-добрите практики за управлението на екосистемните услуги? – за целта е необходим анализ на това кои институции и агенции влияят на предоставянето и разпределението на екосистемните услуги; идентифициране на инструменти, модели и процеси, които да подкрепят ефективни, справедливи и устойчиви процеси на вземане на решения, които взимат предвид обратната връзка в сложните социално-екологични системи; разбиране на социално-политическите процеси, които създават, подкрепят или ограничават трансформационните пътища към справедливо, ефективно и устойчиво управление на екосистемните услуги.

За целта е необходимо използването на подходи на различни нива, взимащи предвид значението на различните движещи сили и процеси на всяко ниво и взаимодействието между тях, и че прилагането на социо-екологичната концепция, може да доведе до избягване на грешки причинени от тясното разбиране на “естествени” системи и липсата на разбиране на нуждата от интегрирана, многопластова консервационна програма (Huntsinger & Oviedo, 2014).

Междуправителствената Платформа за биоразнообразието и екосистемните услуги (IPBES) е създадена през 2012 г. като независим междуправителствен орган, отворен за всички страни-членки на Организацията на обединените нации, с цел “засилване на взаимодействието между наука и политика по въпросите на биоразнообразието и екосистемните услуги за опазване и устойчиво използване на биологичното разнообразие, дългосрочно човешко благополучие и устойчиво развитие” (http://www.ipbes.net). В контекста на други международни платформи като Оценката на околната среда на хилядолетието (МЕА) и Междуправителствената панел за климатичните промени (IPCC), тази платформа цели активно да провежда оценки и да развива капацитет в синхнон с управленческите нуждите.

Първият публичен продукт на IPBES е концептуална рамка за подобряване на съпоставимостта между различните оценки, провеждани в различни пространствени скали, на различни теми, както и в различни региони. Концептуалната рамка включва шест основни взаимосвързани елементи (или компоненти), представляващи природни и социални системи, които работят при различни мащаби във времето и пространството: природата, ползите от природата за хората (екосистемни стоки и услуги); антропогенни придобивки; институции и системи за управление и други косвени двигатели на промяната; преки двигатели на промяната; и добро качество на живот. Тези елементи са предвидени като широки, отворени категории, с които всички заинтересовани страни трябва да могат да се отнасят (Díaz et al, 2015).

Резултатите от изследване във влажна зона в Испания, показват че най-силно влияние имат тези заинтересовани страни, които управляват (но не се възползват), ключови екосистемни характеристики и услуги, от които зависи предоставянето на други услуги (т.е., междинно регулиращи и крайните услуги) (Felipe-Lucia et al. 2015). Заинтересованите страни без власт се оказва, че имат достъп само до някои културни услуги, източници на сладководна вода, качество на водите и биологичен контрол. В допълнение, управлението на земите, правата на достъп и управление се появяват като критични фактори, определящи статута на екосистемните услуги. Авторите подчертават необходимостта да се анализира ролята на заинтересованите страни и на техните взаимоотношения, за да се насърчи равен достъп до екосистемните услуги.

Използвайки примера на Обединеното кралство, Bateman et al. (2013) показват значимостта на промените в земеползването, не само за земеделското производство, но също така и за емисиите и поглъщането на парникови газове, местата с достъп за отдих, градски зелени площи, както и за биоразнообразието. Те използват пространствени модели заедно с оценъчни методи за оценка на сравними икономически стойности за тези услуги, като се взема предвид влиянието на климатичните промени. Авторите показват, че, въпреки че решенията, които се фокусират единствено върху селското стопанство като цяло намаляват стойността на  екосистемните услуги, значително увеличение на стойността може да бъде получена чрез целенасоченото планиране, като се включат всички потенциални услуги и техните стойности и че този подход също така запазва биоразнообразието.

Целта на националната оценка докладвана на Ward (2014) e тя да се създаде на ниво система, основана на доказателства от набор информирани експертни оценки, и да осигури бърз и на високо ниво синтез на информацията за състоянието и натиска върху активите и ценностите на Австралийската морска среда. Рамката на оценката е създадена да осигури професионална преценка от група експерти, чиято цел е да оценят състоянието на биоразнообразието, здравето на екосистемите и въздействията върху околната среда, засягащи природните дадености и ценности в рамките на цялата морска среда на Австралия. Създаването на рамката за оценка включва установяване на пространствените граници на изследването, идентифициране на параметрите, които ще бъдат докладвани, развитие на процеси за идентифициране и осигуряване на данни/информация за тези аспекти и обобщаване и докладване на информацията (Ward et al., 2014). Входящите данни са структурирани под формата на група индикатори, подбрати така че да изпълняват функция на управленческо ниво, да са ефективни и доколкото е възможно да се основават на лесно достъпни данни, информация и знания, които биха могли да бъдат до голяма степен попълнени на базата на експертна оценка.

Моделът за взимане на решения, по който се работи е:

  • типология за биоразнообразието, здравето на екосистемите и въздействията, включително йерархия на параметрите, компонентите и индикаторите;
  • бърз процес с извличане на информация от експерти и попълване на индикаторите чрез оценката им на база данни и информация, която е не толкова детайлна, но достатъчна за нуждите на развитие на управлението на национално ниво;
  • насоки за точкуване и класифициране на индикаторите;
  • процес по обобщаване на информацията от индикаторите.

Експертите са избрани да представят дисциплините и областите на практически опит и се очаква да бъдат в състояние да запълват показателите с добре обоснована и безпристрастна информация. Най-малко двама експерти са поканени на всеки семинар за всяка основна област. Експертите допълнително поставят оценка (висока, средна или ниска) на степента си на сигурност, с която дават дадена оценка (за състояние) или ранг (за тенденция). За да се осигури максимална точност на резултатите, освен дискусията повреме на семинарите, се прави и проверка с бази данни и литературни източници, разпращане на материалите след семинара на всички участници за допълнитена ревизия, данните се изпращат и на анонимни рецензенти.

Семинарите се провеждат за период от 3 дни, с около 40 участника. За референтната точка за тези индикатори, спрямо които настоящето (5 години: 2005-2010) състояние и тенденции се оценяват и се поставя стойност или ранг за тенденция, е избрано времето на европейското навлизане на австралийския континент (около 1800 г.).

Изключително ценно е, че публикацията на Ward, предоставя детайлна информация за това какво точно означава оценката на всеки тип индикатор. Например, за параметъра местообитание, оценка “много добре”, означава, че всички основни местообитания са по същество структурно и функционално интактни и могат да поддържат всички зависещи от тях видове и т.н.

Въпреки че съществува значителна несигурност за точността на информацията за много компоненти, широкия обхват и устойчивостта на този консултативен процес осигурява основа за развитие на подобрени национални морски политики и стратегии, които се фокусират върху характеристиките на структурата и функцията на екосистемите, както и идентифицират пропуските в знанието.

Ценен източник на информация е докторската дисертация на Ким Рухберг за оценка на екосистемните услуги в крайбрежен район в Австралия. Крайбрежните райони предлагат поток на множество регулиращи, материални и културни ЕУ, като имат изключителна роля, като връзка между екологичните и социални процеси. Той прилага т.нар. модел на “матрицата”, който ще бъде приложен и в настоящия проект. Този модел е качесвен, не-паричен, базиран на експертна оценка на ЕУ (Burkhard et al. 2014; Burkhard et al., 2009; Burkhard et al. 2012a, b). Изпълнението му се състои в 4 основни стъпки. Първата е избора на ЕУ, които ще бъдат оценявани, втората е обобщаване на ландшафтните единици и трето е извличане на информация от експерти, което играе централна роля в метода. Избора на експерти и провеждането на интервюта с тях е основен момент. Оценката на ЕУ повреме на срещите става сравнително лесно чрез попълване на матрицата, в коята на y–скалата са ладшафтните единици, а на х-скалата са отделните ЕУ. Като ландшафтни единици, автора дефинира например непрекъснати и прекъснати граски структури, зони за почивка и туризъм, зони за селскостопанска продукция, пасища, плажове, дюни, естествени гори и др.

Качестеният подход на “матрицата” е предложен от Burkhard et al. (2009; 2012) и използва техниката за извличане на информация от експери, като източник на данни. Изполвайки знанието на тези експерти за ЕУ, се прави оценка, като се съотнасят към ландшафтните единици, които ги предоставят. Привлекателността на подхода се състои в бързото предоставяне на данни, които са готови за визуализиране в GIS. Допълнително, адаптивността на подхода е показана в няколко публикации, където са добавени на по късен етап статистически данни, резултати от интервюта, резултати от симулационни модели и др. (Kandiziora et al. 2013; Vihervaara et al. 2010; Nedkov and Burkhard 2012; Baral et al. 2013).

Като цяло резултатите показват, че крайбрежните екосистеми са сред най-важните елементи предоставящи услуги, тъй като те осигуряват множество потоци. По-специално, крайбрежните водни обекти, както и горските територии са от голямо значение като единици предоставящи ЕУ. Модела на “матрицата” се доказва като лесен за приложение и осигуряващ бързи резултати, които могат да бъдат сравнени с публично достъпните данни. В същото време консултирането на местни експерти дава важни познания за бъдещите тенденции и потенциалните компромиси, които ще са необходими във връзка с предоставянето на ЕУ.

Освен това, като често срещан проблем е дефиниран факта, че събирането на данни и управленческите решения често се случват в различни времеви скали (Ruhberg К.).

Преглед на методите за картиране на ЕУ са дадени в следните публикации, които могат да бъдат източник на методологична информация (например Baral et al. 2013; Burkhard et al. 2009; Maes et al. 2012a, Jacobs et al, 2014). Въпреки, че са проведени множество проучвания, липсата на подходящи и стандартизирани данни е била и все още е, една от основните пречки за оценка на екосистемните услуги (Burkhard et al. 2009; Eigenbrod et al. 2010). Широкообхватен преглед на текущите научните и свързани с управлението литературни източници засягащи концепцията за екосистемните услуги, така че да могат да бъдат идентифицирани приликите и разликите между подходите за определяне и използване на тази концепция, са предствени в доклада на Haines-Young & Potschin (2009).

Плащането на ЕУ е следваща стъпка за изпълнението на която има много предизвикателства. Например, в доклад на CRPF PACA (2012) е подчертана липсата на връзка между горския сектор и сектора управляващ водните ресурси и поради това е трудно да се промотира плащане на ЕУ за води. За да случи това е необходимо да има реални доказателства за предлаганите услуги. Услугите предлагани от горите за водите са разнородни в зависимост от геоложкия, физически, климатичен и икономичен контекст, за което има множество публикации отразяващи различните нюанси. Затова авторите събират в този доклад повечето от тези проучвания или техните препратки, така че потребителите да могат да преговарят с добри технически аргументи. Те правят разграничение между четири категории: качество на питейната вода, качество на водата в околната среда, наличие на вода, и борба с наводненията. За всяка категория е отделена ролята на горите в нея и ролята, която биха имали лесовъдите. Лисва отразяване на ролята при свлачищата, обаче. Поради факта, че тези аргументи не винаги са достатъчни, са описани съществуващи плащания за ЕУ и примери за управление на горите, което цели опазване на водите във Франция, Гърция, Словения и други.

 

Към съдържанието

Този уеб сайт е създаден в рамките на проект „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“, изпълняван съвместно от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация „БлуЛинк“ и ГРИД-Арендал, Норвегия.

Проектът се финансира в рамките на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” - bg03.moew.government.bg, на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 - eeagrants.org. Цялата отговорност за съдържанието на уеб сайта се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Програмния Оператор - Министерство на околната среда и водите.