Тази категория обхваща разнообразни ЕСУ на сухоземните и водните екосистеми. Тук е оценена стойността на екосистемните услуги за събиране на гъби, билки, диви плодове, лов, риболов, пчеларство, улов на рапани.
Гъби: предишни изследвания в ПП „Странджа“, където попада значителна част от горите по Южното Черноморско крайбрежие сочат, че общият приход от стопанско събиране на гъби там възлиза на 500 000 – 1 000 000 лв. Тази оценка се базира на известния брой на „професионалните“ гъбари и дневния им среден доход (140 души по 50 лв. средно дневно в течение на 50 дни в годината, като изкупвачите заплащат на събирачите ½ от цената на едро на гъбите). Резултатът значително се разминава с отчитаните от ДГС данни. По посочения начин за парк Странджа е установена екосистемна услуга от събиране на гъби в размер на 12.5 лв./ха. Ако тази база се отнесе пропорционално за горските площи от почти 26 000 ха по Черноморската ивица, това се равнява на 323 хил.лв. Трябва да се има предвид, че крайморските и крайречните екосистеми не предоставят най-добра среда за гъба със стопанско значение като манатарката.
Билки и горски плодове: в изследвания регион билки се събират от горски, храсталачни и тревни типове екосистеми, с обща площ над 40 000 ха. Екологичните условия за билкарството са по-добри по сравнение с гъбарството. Според изготвени от РИОСВ Варна и РИОСВ Бургас справки за периода 2010-2014 г., годишно в трите Черноморски области се изкупуват общо 250 – 500 тона. Невъзможно е да се направи прецизно заключение какъв дял от билките се събират конкретно в 3-км крайбрежна ивица. Общо недървесните горски продукти (гъби, билки, плодове, охлюви) вероятно формират материални услуги от общо поне 500 000 лв., в отделни години възможно над 1 млн. лв. годишно.
Лов: също и от данните за горските и ловните стопанства трудно може да се установи какъв дял от лова следва да се припише конкретно на 3 – километровата ивица. Без съмнение той е съществен, особено в ловно стопанство Ропотамо, също и в другите крайбрежни стопанства Балчик, Варна, Шерба, Несебър, Бургас и Царево. Типичният случай е ловните хижи / резиденции да се разполагат непосредствено до морето, а ловът да се осъществява или в горите и край езерата по крайбрежието, или във вътрешността. Данните на седемте стопанства сочат, че през 2015 г. там са отстреляни общо 35 благородни елена (15 от тях в ДЛС Ропотамо), 1346 диви свине, 7 муфлона, над 30 000 птици и др.
Ценоразписът за ползване на дивеч на МЗХ определя около 1.7 млн. лв. потенциален доход от лов на база официално отчетения отстрел. Реалният приход в ДГС и ДЛС е по-нисък, тъй като повечето животни са отстреляни от ловни дружини. За ориентир, за цялата страна приходите от организиран ловен туризъм през 2015 г. са 6.5 млн. лв., а броят на чуждестранните ловци е 1100. Да приемем, че предоставяните услуги на чуждестранен турист в ловна резиденция възлизат на средно 500 евро (въз основа на Заповед на Министъра на ЗХ, определяща ежегодно минималните цени на услугите за ползване на базите за ловен туризъм). В седемте крайбрежни ловни и горски стопанства са регистрирани 353 посещения на чужденци, съответно само ловните услуги носят 350 000 лв. приход. Стойността на ловните билети в седемте стопанства възлиза на около 650 000 лв. Към тези числа следва да се добави и стойността на месото на отстреляния дивеч (само месото на диви свине е на стойност вероятно над 500 000 лв.) и на трофеите. Изглежда че материалните услуги от лов в седемте ловни и горски стопанства с излаз на морето значително надхвърлят 1.5 млн. лв. – но това число се отнася за площ, излизаща далеч извън 3-км ивица. Пропорционално (приход на хектар) ловът върху горски терени в изследваната територия формира 350 000 лв. Оценката за стойността на лова в изследвания регион е поне двойна, или 700 000 лв., като вероятно е занижена.
Риболов: Разполагаме с официалните данни на ИАРА за стопанския улов на риба в Черно море, но те не са надеждни. През 2014 г. официално са добити 3713 тона черноморска риба, трудно е да се определи каква част от тях в 20 – метровата изобата. Все пак уловът на попче, барбуня, сафрид и поне една трета от улова на калкан може да се приеме за екосистемна услуга на изследваната територия. За 2014 г. е отчетен улов на 63.7 тона попчета, 330 т. барбуня, 39.45 т. калкан, 113 т. сафрид. При средни цени на едро от 3.50 лв. за кг. попче и барбуня и 5.30 лв. за кг сафрид, и условно 22 лв. за кг. калкан, уловът само на четирите вида риба съответства на 2.4 млн. лв. доход, който представлява материална услуга на изследваната екосистема. Необходима е по-задълбочена оценка за крайбрежния риболов, върху акватория с площ 1000 кв.км. Нужно е да се отчете и риболовът в реки и езера и уловът на речни раци, евентуално и спортният риболов, но за целта са необходими допълнителни изследвания.
Потвърждение, че данните на ИАРА не са надеждни може да се намери в Регистъра на разрешителните за стопански риболов, където са регистрирани 63 Черноморски даляна. Ако приемем, че всеки далян годишно улавя 20 тона (някои двойно по-голямо количество), при 3 лв. цена на едро за килограм риба това съответства на улов от 3.8 млн. лв. – без да се отчитат няколкото хиляди разрешителни за малки лодки и кораби в Черно море. За нуждите на настоящата оценка приемаме, че стопанският риболов по Черноморското крайбрежие до 20 м. изобата възлиза на 5 млн. лв. годишно.
Пчели: от официалния регистър на пчелините на Българската агенция за безопасност на храните са извадени данните за броя на кошерите и пчелините в селищата, попадащи в 3-км ивица. Следва да се отбележи, че в редица селища, разположени на 5-6 км. от морския бряг (Шабла, с. Горун, с. Горица, с. Велика и др.) значителен брой пчелни кошери „намират паша“ в изследвания район на 3 км. от брега. В землищата на селищата на самия бряг има регистрирани 166 пчелини с близо 5700 кошера. Трябва да се вземе предвид, че поради съображения за сигурност редица стопани не регистрират кошерите си в БАБХ и действителният им брой в изследвания регион е значително по-висок. Смъртността на пчелните семейства в последните години е висока, има проблеми и с изкупните цени на меда. Ако приемем, че средният добив от кошер в последните години е само 15 кг. годишно, а средната изкупна цена на меда е 6 лв. за килограм, само стойността на меда, произвеждан по Черноморския бряг е 512 000 лв. Тук не е отчетена екосистемна услуга с много висока стойност – опрашването, което прави възможен високия селскостопански добив от нивите (виж анализа по-долу).
Рапани: По официални данни на ИАРА, през 2014 г. в Черно море са уловени 4732 тона рапани. Общо от рапани, черна мида, бяла пясъчна мида и скариди са събрани 4812.5 тона. Рапаните се събират от водолази, които се гмуркат на дълбочина до 15 м., както и от дънни тралове на по-голяма дълбочина. Средната цена на изкупуване според медийни съобщения варира между 0.5 лв. за малките до 1.10 лв. за големите екземпляри. Печалбите за прекупвачите и преработвателите не са осветлени, но са със сигурност в пъти по-високи. Приемаме, че морското дъно до 20-м изобата осигурява материална екосистемна услуга от улов на рапани, миди и др. в размер на 2.5 млн. лв.
Семейно събирачество: изредените статистики касаят стопанското ползване на дадени природни ресурси или материални екосистемни услуги. Домакинствата също извличат материални ползи от екосистемите. Изследване от 2009 г. сред местни жители в общини Царево, Приморско и Малко Търново говори за материални услуги на екосистемите от поне 150 лв. за домакинство годишно (8.6 кг. гъби, 7.9 кг. билки, 5.3 кг. охлюви, 17.2 кг. диви плодове, за общ. Царево – 20 кг. риба и др.под.). Често това е не толкова целенасочено събирачество, колкото оползотворяване на сезонно изобилие. Селското население в разглеждания регион е около 8500 души, при отчитане на броя на домакинствата стойността на материалните услуги от събирачество е минимум 500 000 лв. Реалното число вероятно е значително по-високо, тъй като също и жителите на по-малките крайбрежни градове Каварна, Балчик, Бяла, Поморие, Приморско, Царево и др. се възползват активно от материалните услуги на екосистемите, било чрез индивидуален риболов или събирачество в околните гори и ливади.
Таблица 6.3
