Основните култури, които се отглеждат на земеделските земи по крайбрежието през последните години са пшеница, слънчоглед и рапица. Средният брутен годишен доход от продажба на продукция на дка пшеница е 180-240 лв., за слънчогледа и рапицата той е по-висок. При ефективно стопанисване от декар се добиват например по 400 кг рапично семе, при цена от 700 лв/т. Съответно средният приход от хектар заета със зърнени или технически култури земеделска земя в региона варира в границите 2000-3000 лв.
Средният годишен приход от хектар лозови насаждения е изчислен на 4000-6000 лв. за региона: по-скоро консервативна оценка, предвид отличните климатични и почвени условия за лозарство по крайбрежието. Доходът на хектар овошки е определен в границата 8000 – 12 000 лв. Стойността на продукцията от земя с комплексен начин на отглеждане е определена на базата на лозята, тоест 4000-6000 лв. – отново консервативна оценка. Продукцията на селскостопанската земя с участъци с естествена растителност е приета за равна на тази на пасищата, или 1300-1800 лв. (виж по-долу).
Разполагаме с данни за площите по крайбрежната 3 км. ивица с шест типа земеделско ползване на земите. На тази база може да определим стойността на материалните ЕСУ в растениевъдството.
Таблица 6.2
Общата стойност на материалните ЕСУ в селското стопанство е изчислена в границите 92 – 137 млн. лв. (45-70 млн. евро). Средната стойност на декар възлиза на около 255 лв.
Около 55% от общата стойност на М1 се формира от земеделска продукция от ниви. Лозовите насаждения имат значително участие и формират 15% от стойността на материалните ЕСУ от растениевъдство в региона. В същия порядък или малко по-висока е изчислена стойността на услугите на комплексния модел на култивация (малки участъци, заети с овошки, лозя, пасища, ниви, вкл. градини). Терените с по-интензивно селско стопанство – лозя, плодни дървета, ягоди и площи с комплексно ползване, формират общо около 33% от стойността на М1 за региона, макар че заемат само 18% от селскостопанските площи.
ЕСУ на пасищата определят потенциала на животновъдството (М2). Изследването на терен установи нисък брой на домашните животни в целия регион. Това от една страна се дължи на застаряващото население в селата, от друга – на конкуренцията с други по-доходоносни видове земеползване. Капацитетът на пасищата е изчислен на база 0.5 крави/ха и 2(3) овци/ха. Остойностен по този начин, хектар пасища осигурява животинска продукция в размер на 1300-1800 лв. годишно. Земеделските площи със значителен дял на естествена растителност също са остойностени по тази цена, което най-вероятно е под действителната стойност на отглежданата върху тях земеделска продукция.
Между 2000 и 2012 г. площта на земята с различни земеделски ползвания е намаляла с 1 277 ха, или с около 3%. При определените по-горе разценки, заради смяната в ползването на земята за 12 години са загубени материални услуги в селското стопанство в размер на минимум 4.7 млн. лв. годишно. Най-драстичен е спадът при лозята, където материалните екосистемни услуги са спаднали с 2.2 млн. лв., което е свързано с около 15% свиване на площите, заети с лозя. От друга страна, площите заети с пасища са се увеличили, въпреки че пределната стойност на декар пасища е доста ниска. Това може да се обясни с факта, че терените, които по една или друга причина са неподходящи за туризъм или монокултурно земеделие, се изоставят: традиционното стопанисване на земеделската земя е в упадък.
