Бонската конвенция подчертава с разпоредбите си значението на опазването на мигриращите видове и на съгласието на държавите в региона да предприемат действия с тази цел, когато това е възможно и подходящо, като отделят специално внимание на мигриращите видове, чийто природозащитен статус е неблагоприятен, и като вземат подходящите и необходими мерки за опазването на такива видове и техните местообитания. Страните по Конвенцията признават необходимостта от предприемане на действия, за да се избегне превръщането на мигриращите видове в застрашени. Те приемат, че трябва да насърчават, да си сътрудничат и да подкрепят изследванията, свързани с мигриращите видове, да полагат усилия за осигуряване на незабавна защита на мигриращите видове, включени в приложение I, и да се стремят да сключват споразумения за опазване и управление на мигриращите видове, включени в приложение II. На национално ниво се изготвят доклади на всеки 3 години. Конвенцията е транспонирана в Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие.
Секторни политики за подобрение на екосистемните услуги в България
Този уеб сайт е създаден в рамките на проект „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“, изпълняван съвместно от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация „БлуЛинк“ и ГРИД-Арендал, Норвегия.
Проектът се финансира в рамките на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” - bg03.moew.government.bg, на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 - eeagrants.org. Цялата отговорност за съдържанието на уеб сайта се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Програмния Оператор - Министерство на околната среда и водите.