Концепцията за екосистемните услуги (ЕУ) е сравнително нов подход, който осигурява основа за интегриран анализ на системата човек-природна среда. Фокусира се върху динамичните и сложни взаимодействия между абиотичните и биотичните компоненти на околната среда, които със своите структури и функции осигуряват услугите, необходими за живота на Земята (Boumans et al. 2002, Limburg et al. 2002).
Екосистемните услуги са приносът на екосистемните структури и функции, в комбинация с други елементи, за човешкото благосъстояние (Burkhard et al., 2012a, 2014).
Концепцията за „екосистемни услуги” е синоним на „екосистемни стоки и услуги“ (ecosystem goods and services: http://biodiversity.europa.eu/maes/glossary-of-terms ) (Burkhard et al., 2011), но за удобство е прието да се използва кратката версия на понятието .
Най̆-широко разпространена е дефиницията от МА (2003), която гласи, че екосистемните услуги са „ползите, които хората получават от екосистемите“. Въпреки това е важно да се обърне внимание и на други дефиниции.
Една от най̆-разпространените типологии е тази на МА (2003), която предлага четири основни групи екосистемни услуги – материални, регулиращи, културни и поддържащи. Съществуват противоречия относно поддържащите услуги и за целите на настоящия проект, те ще бъдат разглеждани по-скоро като екосистемни функции (ecosystem functions), отколкото като услуги и ще се използва типологията на Kandziora et al. (2013):
- Регулиращите услуги (regulating services) допринасят за човешкото благосъстояние чрез регулиране на естествените процеси, например регулиране на климата или регулиране на хранителните вещества.
- Материалните услуги (provisioning services) са всички материали и продукти, които хората получават от природата и използват, например за храна и енергия.
- Културните услуги (cultural services) са неимуществените, нематериални ползи, които хората получават от екосистемите, напр. отдих, духовни и религиозни преживявания, вдъхновение, образование.
В тези процеси и анализи трябва да се интегрират все повече научни доказателства за биологичното разнообразие, като ключов елемент за устойчиви екосистеми. Като общ принцип, екосистемните услуги трябва да бъдат картирани в тяхната цялост въз основа на потенциала на екосистемите да доставят множество услуги, както и да бъде анализирана тяхната взаимозависимост и потенциално възможните компромиси (Boyanova, PhD).
