Въпросът за количествената оценка на екосистемните услуги според туристическите пътувания към съответната дестинация, се свежда до оценка на основните броими параметри, така както са посочени в методологията на Националния статистически институт (НСИ) при отчитане дейността на местата за настаняване по статистически зони и райони, и по области. Тук се отчита дейността на курортните комплекси:  места за настаняване; легла; легла-денонощия; реализирани нощувки; пренощували лица; приходи от нощувки. Данните за посещенията на чужденци в България се дават по страни и по цел на пътуването, като общият брой посетители от съответната страна е разделен в три колони: (i) почивка и екскурзия; (ii) служебна и (iii) други. В колона „други” са включени следните причини за пътуване: гостуване, транзит и други.

По смисъла на Закона за туризма (ЗТ) „турист” е посетител, чийто престой е най-малко 24 часа, прекарал поне една нощ в посетената дестинация и чиято цел  посещението е туризъм, отдих, спорт, лечебни процедури, бизнес, посещения на роднини и приятели, поклонничество, участие в културно, конгресно, конферентно или друго събитие. Не са туристи: (а) хора, пътуващи по политически причини, бежанци; (б) хора, пътуващи по политически/професионални причини – мигранти, членове на въоръжените сили, дипломати, персонал от посолствата; (в) хора, пътуващи по политически/професионални причини- погранични работници, сезонни работници, куриери;  (г) хора, изпратени в чужбина от своята компания или от своето правителство като място на работа; д) транзитно преминаващи хора и перманентни мигранти.

„Екскурзиант” е посетител, чийто престой е под 24 часа. Екскурзианти са еднодневните посетители, круизните посетители и екипажите на превозни средства, но без транзитно преминаващите пътници.  „Вътрешен туризъм” са пътувания в рамките на страната на лица, които са постоянно пребиваващи в нея. „Входящ туризъм” са пътувания в страната, извършвани от лица, които не са постоянно пребиваващи в нея[1].

Туристическите обекти по смисъла на ЗТ са: (i) местата за настаняване: (а) клас А – хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили,  (б) клас Б – семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи  за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги и др. описани в подробно в ЗТ. За да бъде направена количествена оценка на екосистемните услуги според   пътуванията към туристическата дестинация, съответно към ТБП, се използват тринадесет критерия. (вж.табл. 1).

Първият от критериите в количествената оценка на ТБП е свързан с определяне на пазарния дял на местата за настаняване. Определянето на пазарния дял на местата за настаняване (МН) в изследваните териториални единици по проект SPECIES за фиксиран времеви период става, като се раздели общия брой места за настаняване на Българското черноморско крайбрежие (БЧК) на местата за настаняване на територията на ТБП за посочения времеви период. Резултатът се получава в процент (%):

Където:

M_sh – е стойността на критерия пазарен дял (%);

∑H_tp – е общият брой на местата за настаняване на територията на ТБП;

∑H– е общият брой на местата за настаняване на цялата територия;

i = 1…, n – e броят на местата за настаняване;

Следващ важен критерий е средна цена на нощувка. Стойността се получава в съответната валутна единица за територията (в лева), като  общият брой на приходите от нощувки се раздели на прихода от реализирани нощувки на територията на ТБП. Препоръчва се да се използват данните на НСИ при отчитане дейността на местата за настаняване по статистически зони и райони, и съответно за реализираните приходи от нощувки за областта. НСИ е събрала въпросните данни на база счетоводната отчетност на областта, поради което в максимална степен може да се  ориентираме за съществуващите нива в изследвания период от време.

Където:

Zadr – е стойността на критерия средна цена на нощувка (лева);

∑Ion – е стойността на общите приходи от нощувки;

∑Ron – е общият брой реализирани нощувки.

Чрез използването на данните от НСИ се извършва оценката по следващия критерий – определяне на среден приход от нощувки на турист. Резултатът се получава като се разделят общите приходи от нощувки за областта на броя на пренощувалите лица за съответния времеви период. Използват се данните от съответните колони при отчитане дейността на местата за настаняване по статистически зони, статистически райони и по области на НСИ. Резулатат е в лева.

Z_{io –} е стойността на критерия среден приход от нощувки (лева);

∑_{Ion –} е стойността на общите приходи от нощувки;

∑_Pon – е общият брой на пренощували лица.

Следващият критерий за количествена оценка на туризма на територията на ТБП е определяне на средния престой. Резултатът се получава като се раздели общия брой реализирани нощувки в областта на общия брой пренощували лица. За удобство се използват данните на НСИ при отчитане дейността на местата за настаняване по статистически зони, статистически райони и по области. Резултатът е в брой дни.

Където:

Z_{lg –} е стойността на критерия за среден престой (дни);

∑_{Ron –} е общият брой на реализирани нощувки;

∑_Pon – е общият брой пренощували лица.

Важен критерий за отчитане ефективността от направените инвестиции и туристическата политика на ТБП е критерият средна заетост (%). Сезонността по българското черноморско крайбрежие е довела до силна асиметрия на заетостта на местата за настаняване. Те работят сезонно, главно в периода 1 май – 10 октомври, като в голямата си част имат осигурени договори по международни пристигания за срок от 61 дни – месеците юли и август, когато е т.нар. „висок сезон“. Останалите сезони – междинен (15 юни – 25 юли, 1 – 15 септември) и нисък (1 май – 14 юни, 16 септември – 10 октомври) са с много ниска заетост. „Извън сезона“ е времето от 11 октомври до 30 април на следващата година, когато местата за настаняване по БЧК са затворени. Малкото целогодишно работещи хотели са главно в градовете и хотелите, предлагащи балнео, СПА и уелнес услуги.

Изчисляването на критерия средна заетост става като се раздели броя на реализираните нощувки на легло-денонощие. Използват се данните от съответните колони при отчитане дейността на местата за настаняване по статистически зони, статистически райони и по области на НСИ. Резултатът е в процент (%).

Където:

Z_ao – стойността на критерия средната заетост (%);

∑_{Ron –} общият брой на реализираните нощувки;

∑_{Bon –} общият брой на легло-денонощия.

Един от най-важните критерии е свързан с определяне на среден приход от наличнa стая  или Rev PAR (Revenue pеr available room)[2]. RevPAR е показател за производителността в хотелиерската индустрия, който се изчислява като се умножи средната заетост по общата сума на приходите от хотелска стая. Резултатът е в лева. Общата сума на приходите от хотелска стая се получава като се разделят всички приходи от нощувки, получени през съответния период на брой стаи. Ако се използват данните на НСИ, трябва да се има предвид, че при отчитане дейността на местата за настаняване по статистически зони, райони и по области се смятат легло-денонощията.

При търсене на сравнимост с критерия  RevPAR с други места за настаняване в Европа и света при използване данните от НСИ, ако са за едно легло, е необходимо резултатът да се умножи по броя на леглата в стаята (най-често две). Ако изчисляването използва общите приходи от мястото за настаняване, вместо приходите от продадените нощувки в стая, то коефициентът „общ приход от налична стая“  е тясно свързан с показателя производителност в хотелиерската индустрия.

Така критерият RevPAR е само за измерване на момент във времето (един ден или месец, или година) и при сравнение трябва да се съпостави със същия период от време. Той често се използва при сравнение на конкурентоспособността в рамките на потребителски дефинирани пазар, търговска площ или ТБП. За нуждите на проект SPECIES са използвани данните на НСИ при отчитане дейността на местата за настаняване по статистически зони, статистически райони и по области като се търсят и сравнения на конкурентните предимства между хотели от същия тип или с целеви клиенти при оценка ползите от екосистемите, свързани с материалните и културните услуги на територията на ТБП чрез специално съставен въпросник и интервюта с местните общности. Формулата за изчисляване на RevPAR в дадения случай придобива следния вид:

1. Rev PAR = { Zadr х Zao }х 2

      Където:

Rev PAR – е стойността на средния приход от налична стая (лева);

Zadr – е стойността на критерия средна цена на нощувка (лева);

Zao – е стойността на критерия средна заетост (%);

Резултатът в скобите се умножава по 2, защото данните на НСИ са дадени в легло-денонощия и се отнасят за едно легло в двойна стая.

            Средната заетост от налична стая може да се изчисли и по друг начин:

Където:

Rev PAR – е стойността на средния приход от налична стая (лева);

∑Ion – е стойността на общите приходи от нощувки (лева);

∑Bon – общият брой на легло-денонощия (брой), умножено по 2.

Получените резултати могат да се подредят в таблица, която позволява да се правят последващи анализи от резултатите по периоди.

Табл.2 дава възможност за изработване на анализ и за бъдещи периоди, като съответните периоди в колоните се отнасят за бъдещи години, месеци или дни. Тази методика се прилага и при работа по съставяне на анализи и оценки на концепции и стратегии, за изработване на бизнес планове и планове за  развитие на ТБП.

Отчитането на общия брой посетители с цел туризъм в ТБП става, като се сумира броя на посетителите от вътрешен туризъм – български граждани и броя на входящите посетители – чужденци (вж.Табл.3). Използвайки дадените в ЗТ дефиниции, когато отчитаме броя на туристите се има предвид лицата отговарящи на изискванията за турист, имащи престой над 24 часа и нощувка в категоризирани обекти за подслон, и места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване или при близки, роднини и приятели. Екскурзианти се считат еднодневните посетители под 24 часа без нощувка.

Трябва да отбележим, че данните на НСИ при отчитане дейността на местата за настаняване по статистически зони, райони и по области, и при отчитане дейността на курортните комплекси, са недостатъчни и не могат да бъдат използвани директно в количествената оценка на ТБП, а са само за сведение и сравнение. Водещо в количествената оценка на туристическите посещения трябва да бъде връзката на посетителите (туристи и екскурзианти), отговарящи на дефинициите в ЗТ и тяхната роля за подобряването на местните икономики и създаването на работни места.

Получените резултати могат да се подредят в таблица, която позволява да се правят последващи анализи. За Черноморския регион параметрите средна заетост, средна дневна цена и среден приход от налична стая (Rev PAR) са изчислени в Таб..1, 2 и 3.

 

 

 

Табл.1,2 и 3 дават възможност за изработване на анализ и за бъдещи периоди, като съответните периоди в колоните са свързани с бъдещи периоди (години, месеци или дни). Тази методика се прилага и при работа по съставяне на анализи и оценки на концепции и стратегии, за изработване на бизнес планове, и планове за  развитие на ТБП.

Отчитане на общия брой посетители с цел туризъм по Черноморието става, като се сумират броя на посетителите от вътрешен туризъм – български граждани и броя на входящите посетители – чужденци. (вж.Табл. 4).

 

 

Използвайки дадените в ЗТ дефиниции когато отчитаме броя на туристите имаме предвид лицата отговарящи на изискванията за турист имащи престой над 24 часа и нощувка в категоризирани средства за подслон, и места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване или при близки, роднини и приятели. А екскурзианти са еднодневните посетители под 24 часа без нощувка.

Използваната методика за количествена оценка на данните от туризма по проекта SPECIES, освен на базата на наличните данни от НСИ използва знанията на експертиза да се идентифицират разминавания при получаване на информация от други източници. При отчитането на данните по проект SPECIES се използват различни изследователски подходи и методи. Широко са приложени комплексният и системният подход, индуктивният и дедуктивният метод, методът на анализа и синтеза, методът на сравнението, методът на причинно-следствените връзки, методът на сравнителния анализ (бенчмарк), методът на научното наблюдение и работа на терен, методът на социологическото анкетиране и провеждането на специализирани интервюта и др. Трябва да отбележим, че данните на НСИ при отчитане дейността на местата за настаняване по статистически зони, статистически райони и по области, и при отчитане дейността на курортните комплекси са недостатъчни и не могат да бъдат използвани директно в количествената оценка на ТБП, а само за сведение и сравнение. Водещо в количествената оценка на туристическите посещения трябва да бъде връзката на посетителите (туристи и екскурзианти), отговарящи на дефинициите в ЗТ и тяхната роля за подобряването на местните икономики и създаването на работни места.

Количествената оценка на туризма в ТБП не трябва да се приема директно, като оценка на качеството на екосистемните услуги, а трябва да се прецизира за всеки отделен случай.

Обратно към съдържанието на изследването

–

[1] Воденска, М. (2006) Основи на туризма, Университетско издателство „Св.Климент Охридски“, с.10.

[2] Angelo, R., A. Vladimir. Hospitality today, An introduction, Educational institute, AH&LA, 2008, p. 202-203.