Без съмнение това е екосистемната услуга с най-висока стойност в изследвания регион. Според данните, предоставени от Института за анализи и оценки в туризма, за последните пет години (2011-2015 г.) по Черноморското крайбрежие са реализирани 73.354 млн. нощувки, или средно 14 670 000 на година. Средната дневна цена на легло (осреднено значение за Варна, Бургас и Добрич) за 2015 г. е 49.85 лв. Съответно стойността на отчетените нощувки в изследвания регион надхвърля 730 млн. лв.
Както може да се предположи, стойността на нощувките е само част от общите разходи на туристите по Черноморието. Данните на Българската народна банка за платежния баланс дават възможност да се оценят надеждно приходите от международния туризъм. Те са записани в графата „Услуги: кредит. Пътувания“ от стандартното представяне на Платежния баланс. Според БНБ, през 2015 г. в периода май-септември чуждестранни лица на пътуване в България са похарчили 2.037 млрд. евро, или почти 4 млрд. лв. Анализът на данните сочи, че средномесечните приходи от чуждестранни туристи извън летния сезон са по около 100 млн. евро. След приспадане и приемайки, че 80% от оставащата сума следва да се припише на морския туризъм, данните на БНБ говорят за 2.4 млрд. лв. доход от чуждестранен туризъм по крайбрежието.
Графика 6.1
Паралелни статистики на НСИ сочат, че в области Бургас, Добрич и Варна реализираните нощувки от български граждани са около и под 25% от общия брой. Трябва да се отбележи големият дял на летуващите българи, отсядащи при роднини и познати, както и ползващи частни квартири, които не се отчитат от статистиката. С известно приближение, стойността на туризма в изследвания регион възлиза на 3 млрд. лв., по всяка вероятност тази сума е занижена.
Пионерите в туризма откриват Черноморското крайбрежие на България още в началото на XX век. След 1960-те изолираната от Западния свят държава вижда в развитието на международен туризъм в курортни комплекси от затворен тип ценен шанс да увеличи валутните си приходи. С малки изключения, приватизацията води до загуба на общо планиране в туристически привлекателните места, така се стига до презастрояване, разностилие и увреждане на ландшафта, а комуналната инфраструктура (включително канализация, снабдяване с вода и електричество, зелени площи и т.н.) чувствително изостава от хотелската и ресторантска база. Много земеделски земи са урбанизирани или превърнати в обекти за спорт и забавления. Това е отразено в направеното по-горе изчисление, че годишната загуба на продукция в селското стопанство (ЕСУ М1) заради промяна в ползването на земите в изследвания регион е най-малко 4.7 млн. лв.
Макар и нежелан, този процес е икономически закономерен, тъй като пределните приходи от туризма значително надвишават приходите от другите ползвания на земята и без наличието на съответна регулация пазарните стимули надделяват над принципните съображения.
Показателно е, че декар земеделска земя в Крайбрежна Добруджа днес струва около 2000 лв., докато терените в близост до морето се продават на цена 30-50 евро за кв. м. Тази около 40 – кратна разлика в цената на земята изцяло съответства на направените по-горе изчисления за доходите в селското стопанство и в туризма в изследвания регион, като до голяма степен ги верифицира. Около 90-135 млн. лв. годишни приходи от селско стопанство противостоят на 3-4 млрд. лв. годишни приходи от туризъм в изследвания регион.
Процесът на туристическа конверсия на земеделските земи и горите по крайбрежието до известна степен се е стабилизирал за изминалите над 20 години, но заради сравнително ниската натовареност на легловата база търсенето на нови туристически ниши всъщност се е засилило. От строеж на единични хотели в места с наситено туристическо предлагане, инвеститорският интерес се насочва към изграждане на изцяло нови курортни и жилищни комплекси в нови за масовия туризъм райони. Макар и с по-високи първоначални разходи за инфраструктура „на зелено“, подобни проекти намират по-лесно финансиране от банки и в тях по-лесно се реализират недвижимите имоти. Тази туристическа дисперсия по българското Черноморие е в основата на засилен строителен натиск върху екосистеми с висока стойност на регулиращите си услуги.
Важно е да се отчете в тази връзка, че туристическата експанзия във високия сегмент ще подкопае допълнително възможностите на съществуващите туристически обекти по Черноморието. Според ИАОТ натоварването на легловата база по крайбрежието е спаднало през 2015 г. до 45%. Освен нощувки и храна, туристите търсят и забавления, значителна част от които – културни и свързани със сравнително запазени екосистеми. Продължаващото намаляване на „празното пространство“ в Черноморската ивица, където плътността на населението през лятото е вече поне 20 пъти по-висока от средната за страната, отнема привлекателността на съществуващия туристически бизнес и представлява риск за приходите и работните места на местните жители.
С други думи, има граници за разрастването на екосистемната услуга К4 и преминаването им ще засегне не само другите регулиращи екосистемни услуги в региона, но може „да даде откат“ и върху самата екосистемна услуга, свързана с отдих и забавления. Като настояща стойност на екосистемната услуга К4 може да се приеме сумата, която туристите плащат за нощувки – 730 млн. лв. Разходите за храна и услуги, които формират основната част от туристическия морски бизнес за 3-4 млрд. лв., не следва да се приемат за екосистемна услуга.
