Провеждането на научни изследвания в екосистемите на разглеждания регион има високо значение по редица причини. Очаква се климатичните промени още през XXI век да доведат до забележимо покачване равнището на морските води, което подлага на риск урбанизирани територии и влажни зони с високо биоразнообразие. Акваторията в шелфовата зона крие важни сведения за миналото на древни цивилизации. Морето е най-вероятното решение за продоволствения въпрос пред човечеството, което намира изражение в сериозното европейско финансиране за производството на аквакултури.
Активизират се и проучванията за енергоносители в Черно море – както на конвенционални (нефт и газ), така и на потенциални нови като сероводород, калтрати и сапропели. Дори да се извършват отвъд 20 метровата изобата, тези проучвания ще окажат въздействие върху брега, с риск от сериозни негативни последици. Отвъд полето на прогнозите и хипотезите, мозайката от екосистеми и селищни системи в изследвания регион говори за обещаващи териториални и екосистемни проучвания, например в рамките на програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО.
Въпросът за паричната стойност на научните изследвания излиза далеч извън предмета на настоящата оценка. Приемаме, че бюджетът на Института по океанология при Българската академия на науките е приемливо първо приближение за стойността на тази услуга. За 2013 г. разходите на ИО – БАН със седалище във Варна възлизат на 5.514 млн. лв. В това число, около 2.2 млн. лв. за възнаграждения и осигуровки на персонала, 1.45 млн. лв. за придобиване на материални активи и 1.86 млн.лв. за издръжка.
Отделно от това, екосистемите на Черноморското крайбрежие позволяват провеждането на еднодневни екскурзии, уроци на открито и зелени училища за учениците не само в изследвания регион, но и от вътрешността на страната. Пример за такива екосистеми с висока образователна стойност, които се използват за посещения на ученически групи, са археологически резерват Яйлата, устието нар. Камчия, устието на р. Велека, Маслен нос, р. Ропотамо и редица други.
Нека приемем, че тези услуги са достъпни за ученици от областните центрове Добрич, Варна, Шумен, Бургас и Ямбол. Стойността на едно посещение с образователна цел може да се приеме за 10 лв. (определена по метода на транспортните разходи). Да приемем, че един ученик посещава подобни обекти два пъти за времето на обучението си. При направените предпоставки, включващи и броя на учениците в посочените градове, този начин на ползване на Черноморските екосистеми създава стойност в размер на около 150 хил. лв. Това е занижена оценка – вероятно с цял порядък, тъй като е отчетен броят на учениците само на някои областни центрове, посещенията обикновено са повече от две за целия период на учене (понякога ежегодно), а разходите в почти всички случаи надхвърлят 10 лв. на ученик.
Друг компонент в екосистемната услуга К2 е заснемането на филми – научнопопулярни и документални, както и различни медийни публикации за изследвания регион. Черноморската ивица, както и акваторията предоставят добри възможности за създаване на визуално и текстово съдържание. Ако приемем, че годишно се осъществяват една международна и три национални филмови продукции, без да отчитаме медийните публикации, стойност от 100 000 лв. за тази услуга изглежда реалистична.
На база горните изчисления и разсъждения, стойността на екосистемната услуга К2 попада в границите на 5 млн. лв. годишно в изследвания регион. Предвид значителното европейско финансиране на научни изследвания в Черно море, посочената сума е по-скоро консервативна. Като референтни може да служат следните данни: в Природен парк „Златни пясъци“ се изпълнява 3-годишен проект за опазване и възстановяване на биоразнообразието на стойност 768 хил. лв. Проектът за консервация, реставрация и социализация на крепостта на нос Св. Атанас край Бяла е на стойност 5.376 млн. лв.
