Още първите публикации по тематата за екосистемните услуги (например Costanza 1997), извличат много важно заключение, че природата има екологична, икономическа и социална роля. Тази цялостна концепция получава широк интерес от хората въвлечени в управлението и създаването на политики (De Groot et al., 2010; Portman, 2013) и води до въвеждането й в много национални политики, като Националната екосистемна оценка на Великобритания (http://uknea.unep-wcmc.org), Изследователска програма на САЩ за ЕУ (http://www2.epa.gov/eco-research), ЕС дори интегрира подхода в законодателството си, като централна част от стратегията за биоразнообразието (European Commission 2011. Our Life Insurance, Our Natural Capital: an EU Biodiversity Strategy to 2020).
Подхода на оценка на услугите предлагани от екосистемите е сравнително нов и въпреки общите принципи и методика, има широк потенциал за прилагане на индивидуален подход при всеки казус. Това позволява приложението на метода в различен контекст и приоритизирането на определена сфера, както е туризмът по настоящия проект. Събирането на опит от проекти и страни, които вече са приложили концепцията е от изключитлна важност, за да се изберат работещи подходи и такива, които най-много се доближават до конкретния казус на настоящия проект.
Оценката на ключови екосистеми и на индикатори, които най-добре ги описват, както и реалистичния анализ на пропуските в данните, са от ключово значение за коректното извършване на оценката на въздействието, така че тя да може максимално да послужи за разработването на сценарии и динамични модели на управление и бъдещо планиране на дейностите в дадена територия.
Включването на заинтерованите страни във всички етапи на процеса по оценка и прилагане на концепцията на ЕУ е от изключителна важност, за да получат яснота и увереност в изходните данни и съответно в получените резултати и да ги припознаят като свои, което впоследствие улеснява процеса по интегрирането им в местните или национални управленчески политики.
Изборът на експерти, които да притежават най-актуални и релеванти данни и знания за състоянието и процесите в екосистемите и екосистемните услуги в целевия район, е също ключов момент за максимално ефективното изпълнение на задачите на проекта.
Детайлен анализ на състоянието на екосистемите, въздействията и влиянията върху тях, както и бъдещите перспективи е представен в плана за действие на Средиземноморието (UNEP-MAP RAC/SPA, 2010). Информацията в плана, ценна за настоящия проект, е анализа на нуждите, свързани с изследване, мониторинг, управленчески подходи, дейности за ограничаване на въздействието върху екосистемите, както и спешните мерки, които е необходимо да бъдат предприети. Този документ и други като Пан-Европейската методика за оценка на екосистемите (2013) и Националния план за опазване на биологичното разнообразие (2005-2010 г.) са използвани за основа за формулиране на предварителнен списък с мерки за устойчиво управление на екосистемите и биоразнообразието като цяло по българското черноморско крайбрежие:
| Вид на мярката |
| А. Подобряване и актуализиране на знанието за биоразнообразието в морската и крайбрежна зона (видове, местообитания, екосистеми, трофични мрежи, функционални връзки и т.н.). |
| 1. Изследвания на кумулативния ефект на въздействията върху биоразнообразието и екосистемите;
2. Изследвания на влиянието на климатичните промени върху физиологията на морските организми, размножаване, популационна структира и разпространение на видовете; 3. Разработване на специфични индикатори за петте основни категории заплахи за биоразнообразието: загуба на местообитания, замърсяване и стопанисване на земята, инвазивни видове и климатични промени; 4. Насърчаване на интердисциплинарните изследвания. |
| Б. Изграждане на дългосрочна мониторингова система в зоната. |
| 1. Мониторинг на морската биота и екосистемните процеси, на инвазивните видове, на патогените, на цъфтежите, на ефекта от заустването на отпадни води и т.н.
2. Изграждане на единна база данни с възможност за правене на справки на различни нива и улесняване обмена на информация. |
| В. Стимулиране на международното сътрудничество за обмен на опит и знания в областта на биоразнообразието в морската и крайбрежна зона на Черно море. |
| 1. Сътрудничество със страните от Черноморския басейн;
2. Сътрудничество с други европейски страни, с които имаме културни и исторически прилики и общи климатични особености; 3. Сътрудничество със страни от други континенти. |
| Г. Конкретни мерки за намаляване на въздействията върху биоразнообразието и екосистемите в крайбрежната и морска зона. |
| 1. Ефективно прилагане на ограниченията на траленето по Закона за рибарството и аквакултурите и въвеждане на технически мерки за подобряване на селективността (сезонно редуване на местата за риболов, забрана за тралене в морските защитени територии и т.н);
2. Ограничаване на количеството и състава на съпътстващите улова видове и предотвратяване на увреждането на бентоса; 3. Мониторинг на състоянието на рибните запаси, тяхната експлоатация и екологосъобразното развитие на аквакултурите; 4. Повишаване на информираността и стимулиране на участието на заинтересованите страни в областта на развитие на рибарството и аквакултурите; 5. Възстановяване на деградирали екосистеми и местообитания. |
| Д. Интегриране на проблемите на биологичното разнообразие и екосистемите в селскостопанския сектор |
| 1. Въвеждане и прилагане на добри земеделски практики и опазване на традиционните селскостопански практики за опазване на биологичното разнообразие в земеделските земи;
2. Повишаване на информираността на заетите в селскостопанския сектор за опазване и устойчиво използване на биологичното разнообразие и за възможностите за прилагане на агро-екологични мерки; 3. Идентифициране на местата с високо консервационно значение в селскостопанския фонд, които са застрашени от загуба на биологично разнообразие; |
Този предварителен списък с мерки има само индикативен характер и обхваща само компонентите, имащи отношение към настоящия доклад.
