4. Екосистемни услуги от черноморските крайбрежни екосистеми

Екосистемните услуги са приносът на екосистемните структури и функции, в комбинация с други елементи, за човешкото благосъстояние (Burkhard et al., 2012a, 2014). Концепцията за „екосистемни услуги” е синоним на „екосистемни стоки и услуги“ (ecosystem goods and services: http://biodiversity.europa.eu/maes/glossary-of-terms
) (Burkhard et al., 2011), но за удобство е прието да се използва кратката версия на понятието. Най̆-широко разпространена е дефиницията от МА (2003), която гласи, че екосистемните услуги са „ползите, които хората получават от екосистемите“.

Една от най̆-разпространените типологии е тази на МА (2003), която предлага четири основни групи екосистемни услуги – материални, регулиращи, културни и поддържащи. Поддържащите услуги са разгледани за целите на настоящата Стратегия, по-скоро като екосистемни функции (ecosystem functions), отколкото като услуги и ще се използва типологията на Kandziora et al. (2013):

  • Регулиращите услуги (regulating services) допринасят за човешкото благосъстояние чрез регулиране на естествените процеси, например регулиране на климата или регулиране на хранителните вещества.
  • Материалните услуги (provisioning services) са всички материали и продукти, които хората получават от природата и използват, например за храна и енергия.
  • Културните услуги (cultural services) са неимуществените, нематериални ползи, които хората получават от екосистемите, напр. отдих, духовни и религиозни преживявания, вдъхновение, образование.

 

Като общ принцип, екосистемните услуги трябва да бъдат картирани в тяхната цялост въз основа на потенциала на екосистемите да доставят множество услуги, както и да бъде анализирана тяхната взаимозависимост и потенциално възможните компромиси

Като базисна класификация на екосистемните услуги (ЕСУ) е използвана класификацията CICES[1]. Тя е препоръчана за работа в областта на екосистемните услуги  от Европейската комисия и програмата MAES[2] (Mapping and Assessment of Ecosystems and their Services), както и заложена в методиката заложена в предефинирания проект BG03 – MatEcoSMap „Методологическа подкрепа за оценка на екосистемните услуги и биофизична оценка“ на МОСВ. За целите на устойчиво използване на черноморските крайбрежни екосистеми са подбрани само ЕСУ с ключова роля за Стратегията. Подборът на ЕСУ и тяхната категоризация по значимост е описана в Приложение 3.5. Подбраните екосистемни услуги са предефинирани, като често две и повече ЕСУ от класификацията CICES са обединени, като това е пояснено към описанието на новодефинираните екосистемни услуги. В Таблица 6 е представен списъкът на подбраните ЕСУ и как са групирани и предефинирани. В Таблица 7 е даден крайният списък с пояснение на всяка услуга.

species

Таблица 6. Списък на избрани ЕСУ от класификацията CICES и съответните предефинирани ЕСУ.

 

species

Таблица 7 Списък и описание на изследваните ЕСУ

 

След оценка на екосистемните услуги, осигурявани от различните видове екосистеми в зависимост от тяхното състояние, могат да се направят следните изводи:

Земеделските (Е2), тревните (Е6) и горските (Е3, Е4, Е5) екосистеми са оценени с най-високо предоставяне на материални услуги, докато крайбрежните (Е10, Е11) екосистеми са оценени с най-ниско предоставяне на материални услуги.

Горските (Е3, Е4, Е5) екосистеми имат отчетливо най-висока оценка за предоставяне на регулиращи услуги и са с изключителна значимост за защита от природни бедствия като ерозия, свлачища, наводнения и засушавания.

Високите оценки на горските (Е3, Е4, Е5) екосистеми за осигуряване както на материални, така и на регулиращи услуги, създава противоречие при взимането на управленски решения. Осигурените материални услуги са в резултат на дърводобив, докато осигуряването на регулиращи услуги е възможно само при запазване на горите. Поради тази причина е необходимо да се намери баланс при управлението на горските екосистеми на територията, за да е възможно устойчивото ползване както на материални, така и на регулиращи услуги. Монетарната оценка на екосистемните услуги показва, че при горските екосистеми ползите от материалните услуги са по-малки от ползите от регулиращите услуги.

Всички екосистеми са значими за предоставяне на културни услуги, но сладководните (Е8, Е9), крайбрежните (Е10, Е11) и шелфовите (Е12) екосистеми са най-високо оценени.

При всички екосистеми се забелязва тенденцията, че 10% от екосистемите в най-добро състояние са оценени с по-високо предоставяне на материални услуги от 10% от екосистемите в най-лошо състояние, като стойностите за останалите 80% от екосистемите са по средата.

Получените резултати ясно показват отчетлива правопропорционална връзка между горските (Е3, Е4, Е5) екосистеми и осигуряването на екосистемните услуги „Осигуряването на питейна и непитейна вода“ (М5) и „Пречистване на въздуха и водите от замърсители“ (Р1). Въпреки това, често тази връзка не се взима под внимание при управлението на тези ресурси и екосистеми.

Предоставянето на ЕСУ „Продукти от аквакултури“ (М4) може да се оптимизира, дори и за районите в най-добро състояние. Ниската научна и образователна активност (К2) в земеделските (Е2) екосистеми е притеснителна, поради изключително голямата значимост на задълбоченото разбиране на използваните земеделски практики и тяхното въздействие върху околната среда и получената продукция.

Като цяло, оценката на осигуряването на ЕСУ „Историческо и културно наследство“ (К3) от екосистемите по българското Черноморие е ниска. Това е притеснителен резултат, като се има предвид уникалното и високо оценено в международен план историческо и културно наследство на България[3]. Получените резултати сочат, че тази услуга не е добре усвоена.

Районите в средно и лошо състояние от крайбрежните екосистеми (Е10, Е11) имат по-високи оценки за осигуряване на „Отдих и забавления“ (К4) отколкото тези в най-добро състояние. Това е свързано с факта, че често в районите, където е предоставена инфраструктура за отдих и забавления и крайбрежните територии са поддържани за комерсиални цели, екологичното състояние на екосистемите се нарушава, както и тяхната естествена природна цялост и интегритет. Ясно се вижда противоречие между изграждането на инфраструктура за отдих и забавления и запазването на доброто състояние на крайбрежните екосистеми.

 

Обратно към съдържанието на стратегията

 


[1] http://cices.eu/

[2] http://biodiversity.europa.eu/maes

[3] България е на трето място в Европа – след Гърция и Италия – по брой и разнообразие на открити паметници на културата. (Регионален план за развитие на Югоизточен район за периода 2014-2020)

Този уеб сайт е създаден в рамките на проект „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“, изпълняван съвместно от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация „БлуЛинк“ и ГРИД-Арендал, Норвегия.

Проектът се финансира в рамките на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” - bg03.moew.government.bg, на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 - eeagrants.org. Цялата отговорност за съдържанието на уеб сайта се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Програмния Оператор - Министерство на околната среда и водите.