Отговорният туризъм изисква ангажиране на туристическата дестинация, ползваща се от разнообразието на природните ресурси, да използва пълноценно традиционните продукти в традиционна среда, но не за сметка на околната среда или на местното население. Общоизвестен факт е, че екосистемите поддържат равновесието в природата и деградацията на която и да е от тях, породена от действие или бездействие на хората, обитаващи планетата Земя, разбалансира природата, като последиците могат да бъдат катастрофални. Когато екосистемите функционират, те предоставят множество услуги. Тези услуги или ползи, които получаваме от природата и които наричаме екосистемни услуги все още ни се дават даром. Те са нещо като наше обичайно право и ние се изпълваме с усещането, че тази даденост е неотменима и вечна. Няма конфликт между опазването на природата и осъзнаването на нейната стойност, от една страна, и печелившото развитие на бизнеса, от друга. Напротив – туризмът може да печели много повече чрез устойчивото използване на природата и екосистемите, извън ограничения  активен туристически сезон.

Иновативните решения са свързани със специализирането в отговорния туризъм за предоставяне на качествени продукти и преосмислянето на значението на съхраняването на естествените ресурси в контекста на опазване на екосистемите и предоставяните от тях услуги. В обществото, повече от век се говори за екология, а в последните двадесет години и за значението на биоразнообразието за живота на Земята. По този повод са създадени редица международни правни документи, ратифицирани от националните парламенти и имплементирани в законодателството на държавите по света. Република България е една от водещите страни, въвела в своята законодателна рамка международните норми за опазване на природата и биологичното разнообразие, и в частност опазването на екосистемите и предоставяните от тях ползи. Въпреки направеното, светът днес все още страда от дефицит на достатъчно научно доказани практики и общоприети нормали за остойностяването на ползите от екосистемните услуги, от създаване на ясни правила за плащане, организацията и управлението им. В тази връзка значението на настоящото изследване е свързано както с предложения за допълнения към методологията, главно с анализ и оценка на конкурентоспособността в контекста на екосистемните услуги и сигурността на туристическата дестинация, така и с намиране на механизъм за доброволно плащане за ползите от тях от страна на бизнеса. Екосистемите поддържат равновесието в природата и деградацията на която и да е от тях, породена от действие или бездействие на хората, обитаващи планетата Земя, нарушава баланса в природата, като последиците могат да бъдат катастрофални. Когато екосистемите функционират, те предоставят множество услуги.

Лора Жебрил, експерт проекти на WWF Дунавско-Карпатска програма посочва[1], че за да получаваме висококачествени екосистемни услуги, трябва да опазваме екосистемите, които ги осигуряват, а това в днешния комерсиален свят е възможно само, ако ясно осъзнаваме тяхната икономическа стойност. В тази връзка създаването на туристически паркове за конвергенция между екосистемните услуги и туризма, организирани в туристически паркове за управление на дестинацията ще имат ключово значение за устойчивото развитие на туризма.

 

При работата по „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“ стигнахме до извода, че за да се подобри конкурентоспособността на туристическия продукт в Черноморския регион е необходимо да се въведе механизъм за доброволно плащане на екосистемните услуги от туристическия бизнес и предложената форма беше – създаване на туристически бизнес паркове върху законовата платформа, дадена от Закона за туризма уреждаща туристическото райониране и създаването на Организации за управление на туристическите райони (ОУТР). Ключовото послание беше да се добави към дейностите на ОУТР и дейността по доброволно плащане за екосистемни услуги. По своята същност доброволните споразумения (voluntary agreements) за плащзне на екосистемни услуги са вид екологично саморегулиране в туристическия или промишления сектор, с което се поема инициатива от страна на бизнеса доброволно да се подготви в определен срок за по-строги екологични изисквания и да опосредства опазването на екосистемните, чрез плащане за ползите които получава. Така бизнесът може сам да очертае регулаторната рамка в дадена област и да използва регулаторния процес в собствена полза чрез увеличаване на конкурентоспособността на предлагания продукт. Доброволните действия за плащане на екосистемни услуги могат да са резултат както на инициативата на самия бизнес, който търси подкрепа за осъществяване на свои новооткрития чрез използване на екосистемите, така и на външен натиск, оказван върху правителството и местнното самоуправление от международната правна рамка, европейските директиви, екологичното законодателство, обществени организации, за да бъдат предприети необходимите законови и организационни промени, засягащи интересите на туризма в туристическата дестинация. Туристическият бизнес парк обхваща всички типове екосистеми на територията включително намиращите се урбанизирани екосистеми разположени на територията на  населени места

Съгласно направените предложения в Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма (ЗТ) по проект SPECIES, туристическият бизнес парк следва да се управлява от Организация за управление на туристическския бизнес парк (ОУТБП).  Както и в действащия ЗТ, където е описано действието на Организация за управление на туристическия район (ОУТР), ОУТБП представляват доброволни организации, на които се добавят нови действия а имено – чрез взаимопомощ и сътрудничество в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с формиране на регионални туристически продукти свързани с екосистемите, доброволно плащане на екосистемните услуги и осъществяване на регионален маркетинг и реклама на определена територия на туристическия бианес парк. Основната характеристика на парка като природно-социална система за поддържане на екосистемите и рекреационния капацитет е неговата териториална и функционална цялост в едно със съставните му елементи, определени като екологични подсистеми, предприятия за селскостопанско производство на местни продукти и тържища свързани с тях, туристическата инфра и супер-структура, природни и културни туристически атракции, технически и енергийни системи,   обслужващ персонал и органи на управление.

Организациите могат да извършват и друга стопанска дейност, която подпомага, допълва или съпътства основния им предмет на дейност. Това правило дава възможност към Туристическите бизнес паркове да се изграждат тържища за продажба на селскостопанска продукция от местните производители, която да стане част от туристическите атракции на парка. Организациите могат също така да бъдат бенефициенти по Кохезионния фонд и Структурните фондове на Европейския съюз и по програми на национално и европейско равнище, което да им осигури допълнителни инструменти за реализиране на целите свързани с опазване на екосистемите.

Изграждането на туристическите паркове трябва да бъде подчинено изцяло на стремежа да се подобрят секторните политики свързани със запазване на биоразнообразието и устойчивото ползване на екосистемните услуги, което да допринася все повече за засилване конкурентоспособността на туристическия продукт. Към настоящия момент България е от малкото държави в Европа, които не използват механизма на туристическите паркове като маркетингов инструмент в своята комуникационна стратегия, което в известна степен е изоставане спрямо подчертаната тенденция на туристическото търсене, и което следва да бъде ориентирано към екологични регионални продукти свързани със защитата на биоразнообразието. От друга страна подобряването на местните икономики в часта на туристическия отрасъл, чрез увеличаване на параметрите на средната цена и средната заетост на легловата база и реализиране на повече  нощувки като краен резултат от туристическата дейност, съответно и генерираните приходи, в т.ч. от туристически данък, е в интерес както на частния сектор, така и на местната администрация, а също и на държавата[2].

Съществуващата законодателна уредба у нас, е насочена към създаване на достатъчно предпоставки за широко участие на заинтересуваните субекти в провеждането на политики в областта на туризма и допускане на създаването на туристически паркове в контекста на подобряване прилагането на секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги. В съществуващата нормативна уредба обаче, не са разписани ясни правила за създаване, организация и управление на туристическите паркове, изясняване на терминологията и възможностите за устойчиво използване на екосистемите чрез тяхното институциолизиране[3].

Плащането на екосистемните услуги на местно ниво става чрез споразумение между членуващите лица в туристическия бизнес парк и общината, като има различни модели. Най-добре възприемания модел предложен у нас е, когато общината определя туристическия данък с отстъпка за лицата които доброволно плащат за ползваните от тях екосистемни услуги. Изработването на модел стимулира ползватели на екосистемни услуги от същата или други сфери на местните икономики да плащат за екосистемни услуги, тогава, когато създадения модел работи. Съществуват различни форми на споразумения за плащане на екосистемни услуги. Има два основни вида доброволни споразумения: отраслови (браншови) и програмни споразумения. Екологичната маркировка (environmental labeling) на продукта е както доброволен, така и информационен и пазарен инструмент (Вж. Фиг 8).  Използва се за информиране на потребителите за степента на екологичност на стоката, помага им при избора на екологична продукция и освен това се явява стимул за производителите да предлагат екологични стоки. Екомаркировката, заедно с пазарните сили насърчава научните изследвания за разработване на по-чисти технологии и следователно води до иновации. Тя дава възможност на отделните фирми да получат етикет за екологичност на продукта по дадена схема.

Публичността и представителността ще създадат възможност на потребителите на екосистемните услуги осигурени от туристическите паркове, да участват в процеса на вземане на решения за развитието на туризма на местно, регионално и национално ниво. Изграждането на туристическите паркове ще бъде гаранция за по-голяма законност, ефективност и отговорност при управлението на туризма.  Правата, които се предоставят върху туристическите паркове, изискват наличието на прозрачни критерии, условия и ред, при които тези права се получават и упражняват, осигурени с въвеждането на ясни правила за устойчиво използване на екосистемите чрез широкото въвличане на заинтересовани потребители на екосистемни услуги на територията на парка и тяхното сдружаване и приемане на обща харта, която дава възможност за институционализиране на обща екологичната маркировка (environmental labeling) на предлаганите продукти на територията на парка. Марката е както доброволен, така и информационен и пазарен инструмент определящ понякога бранда на туристическата дестинация. Марката се използва като гаранция за качеството на предлагания екологичен туристически продукт, за информиране на потребителите за степента на екологичност на стоката, помага им при избора на екологична продукция и освен това се явява стимул за производителите да предлагат екологични стоки. Известно е, че екомаркировката, заедно с пазарните сили насърчава научните изследвания за разработване на по-чисти технологии и следователно води до иновации. Тя дава възможност на фирмите да получат етикет за екологичност на продукта по дадена институционализирана схема.

В практиката на редица европейски държави, създаването на биосферни и туристически бизнес паркове за прилагане на секторни политики укрепващи ангажираността за устойчиво използване на екосистемните услуги е утвърдена практика, както като маркетингов инструмент ( наличие на отличителна марка на екопродуктите), така и като структура за управление на дестинацията (Франция, Италия, Швейцария, Испания, Норвегия).

Конкурентоспособността на парка трябва да се основава на устойчивото развитие на екосистемните услуги в дългосрочен план и да е бъде съобразено с „поемния” им капацитет, със социалната приемливост на туризма за местното население и с щадяща природата като цяло туристическа дейност.

Конкурентоспособността се определя от човешкия капитал, иновациите от натрупаното знание и направените инвестиции, и качеството на екосистемите и услугите които те предоставят. Важен подходи при определяне структурата на продукта на туристическия бизнес парк е изследването на взаимовръзката между екосистемните услуги и неговите съдържателни елементи. Синергията, която трябва да се получи е условие за функционална конкурентоспособност на предлагания туристически продукт.

Синергията между екосистемите и бизнеса спомага за привличане на различни туристически сегменти, на които се предлагат добре структурирани туристически продукти, адаптирани към специфичните изисквания на потребителите. Туристическите ресурси трябва да бъдат достъпни, но с грижа за екосистемите и тяхното съхранение, като част от един уникален туристически бизнес парк.

В синергията между селскостопанското производство, което генерира местни продукти, консумирани от туристическия бизнес и доброволното заплащане на екосистемните услуги от страна на бизнеса се проявяват икономическите, социалните и физическите въздействия на туристическия бизнес парк.

На Фиг. 10 е показана карта на шест туристически бизнес парка като част от работата по проект „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“.

Продуктът на туристическия бизнес парк може да се разглежда като „хармонично цяло, което се състои от атракции, престойна структура и достъпност[4]”. Според М. Асеренца първият и най-важен елемент на туристическия бизнес парк са туристическите атракции, като те определят избора за крайната цел на пътуването и са предпоставка за интереса към парка. М. Асеренца разглежда туристическите атракции от маркетингова гледна точка и ги разграничава на два основни вида: местни атракции и събития. Авторът свързва местните атракции с екосистемите, като обръща внимание на значението на природните условия, бита и нравите, както и от човешката дейност на съответното място или в неговите околности. Според него, те са главният мотив за посещение от страна на туриста. Той разделя атракциите в три основни групи: природно-климатични дадености, атракции свързани с бита и обичаите на населението и инфраструктурни дадености. Събитията са разглеждани като различни празненства и специални събития и в известен смисъл се доближават до културните екосистемни услуги. Авторът разглежда престойната структура, или както сам той назовава – допълнителните условия на дестинацията, където са съсредоточени туристическите атракции. Престойната структура сама по себе си не генерира туристическите потоци, но без нея пребиваването би било неосъществимо.

От изложеното до тук можем за направим заключение, че за да се осъществи идеята за създаване на туристически паркове вместо предвидените в закона Организации за управление на туристическите райони е необходимо да се въведе нов термин – туристически бизнес парк. Текстовете в закона за туризма следва да се променят в смисъл, че туристическите паркове ще покриват цялата територия на страната и няма да бъдат съобразени с общинските административни граници, което ще даде необходимата свобода на сдружаване в туристическия парк на всички заинтересовани страни. Така територията на една община може да бъде разделяна между два различни туристически парка към които да принадлежи. Границите на Туристическите паркове, ще се  определят от Министъра на туризма и ще имат наименование, лого и слоган избрани от членовете на парка които го учредяват. Учредителите и всички членове на туристическия парк приемат харта за принципите на управление. Наименованието, логото и слогана са в основата на етикета свързан с местната марка за произход. Проектът предвижда туристическите паркове да бъдат обявявявани с решение на Министъра на туризма. Решението ще се базира на разработена и утвърдена от Министъра Концепция за туристическите паркове в страната. В тази връзка, чрез предложените законови промени ще бъде определено териториалното устройство и статута на черноморските туристически паркове за устойчиво използване на екосистемите. Туристическите паркове ще включват  и обитаемите територии от селски тип в дълбочина, на разстояние 40 и повече километри от морския бряг, представляващи самостоятелна ландшафтна единица и притежаващи силна идентичност, известни със своята уникална природна среда и представляващи част от екосистемите на туристическия парк. Създаването на туристическите паркове ще гарантира по-доброто опазване на пейзажите и на културното и природно наследство на черноморските екосистеми посредством подходящо управление на територията.

В заключрение можем да дадем следната дефиниция: Туристически бизнес парк е природно-социална система с материални, регулиращи, културни и поддържащи екосистемни услуги гарантираща устойчивост на екосистемите на  територията  и рационално използване на ползите от тях, осигуряваща  сигурност и безопасност на предлагания туристически продукт, подобряване на местните икономики, създаване на работни места и повишаване конкурентоспособността на дестинацията

Обратно към съдържанието на изследването

–

[1] Брошурата „Плащания за екосистемни услуги“ юни 2014[5]

[2] Записки към проект „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)”[4]

[3] Пак там.

[4] Acerenza, M., Promocion turistica. Un enloque metodologico. Editorial Trillas Mexico 1-a ed. Marzo de 92.