Директивата определя, че опазването на видовете птици, естествено живеещи в диво състояние на европейската територия на държавите- членки, е необходимо за постигане целите на Общността, свързани с подобряване условията на живот и на устойчивото развитие. Необходимите мерки следва да се прилагат според разнообразните фактори, които могат да повлияят върху популацията на птиците, по-точно въздействието на човешките дейности, и по-специално разрушаването и замърсяването на техните местообитания, улавянето и убиването им от хората и търговията, следваща от тези практики. Запазването, поддържането и възстановяването на биотопите и местообитанията на птиците включват основно следните мерки: а) създаване на защитени зони; б) поддръжка и управление в съответствие с екологичните нужди на местообитанията във и извън защитените зони; в) възстановяване на разрушените биотопи; г) създаване на биотопи (чл.3, т.2 на Директивата).
Двете директиви – за местообитанията и за птиците – чрез транспониращите ги закони – за биологичното разнообразие и защитените територии, и за лова и опазване на дивеча (разгледани по-долу) са крайъгълните камъни за опазване и устойчиво ползване на екосистемите в България и техните разпоредби трябва да са в центъра на изпълнението на проекта.
