1) Физическото съществуване на хората е невъзможно без екосистемните услуги, затова в известен смисъл стойността им е безкрайна. Съществува риск значението на екосистемните услуги да се подцени, но едновременно с това има опасност някои екосистемни услуги да се надценят, с пример потенциала на влажните зони да секвестират въглерод от атмосферата. За да се избегне преувеличение, което може да дискредитира самия подход за парично оценяване на екосистемни услуги, в извършената оценка умишлено са заложени по-ниски стойности от предполаганите.
Например, средният добив на мед от пчелен кошер е определен на 15 кг. годишно, докато масово се добиват 25 кг. и повече, а при интензивно подхранване и над 50 кг. Също така със събирачество местното население вероятно ползва екосистемна услуга в порядъка на милиони лева, докато в оценката бе приета стойност от 500 хил. лв. Също и при регулиращите и културните ЕСУ има основания да се даде по-висока оценка на един или друг елемент. Представената в текста оценка следва да се разглежда като най-ниска реалистична база.
2) Като оценка на материалните екосистемни услуги в селското стопанство е използван брутният приход от продажба на продукция на хектар. Тоест, не са приспаднати разходите, които за монокултурите възлизат на близо 1000 лв./ха. Този подход може да се оспори от гледна точка на това, че традиционното земеделие без съвременната механизация с добавяни торове и препарати не би могло да създаде подобна стойност. От друга страна, не е отчетена стойността на субсидиите по Общата селскостопанска политика и националните доплащания за единица площ или брой животни. Приемаме, че „технологичният“ (тоест несвързан с екосистемните услуги) компонент в брутните приходи на хектар се неутрализира чрез изключване от сметката на субсидиите, които все повече се обвързват с екосистемни изисквания.
При отчитане на производствените разходи, тоест възприемайки оперативната печалба като мярка за материалната екосистемна услуга, приносът от селскостопанска продукция е около 50 млн. лв., тоест 1.5 – 2 пъти по-нисък от установения по-долу.
3) Осигуряването на насъщна потребност за населението в изследвания регион – доставка на питейна вода, пряко зависи от екосистемните услуги на Старопланинските и Странджанските гори на разстояние 15 – 105 км. във вътрешността на страната. Това дава добра възможност за продължаване на изследванията в сферата на екосистемните услуги. Очакваните резултати са, че неустойчиви дърводобивни практики в бизнес на стойност не повече от 3-5 млн. лв. годишно застрашава дейности по снабдяване с вода на стойност над 50 млн. лв. годишно.
4) Важен аналитичен резултат от тази оценка е, че колкото по-пълноценни са регулиращите услуги на екосистемите, толкова по-ниска е възприеманата им стойност: хората са склонни да забравят, че горите предпазват от наводнения и свлачища, като регулират водния цикъл и задържат с корените си почвата. Или че мидите филтрират морската вода и поддържат нейната прозрачност. Чак след като екосистемните услуги започнат да губят качества и това се отразява в щети и жертви, възприятието за стойността им започва да нараства.
5) Теорията на паричните екосистемни оценки се развива през 1980-те и 90-те години, когато доминира неокласическата икономическа парадигма. Това се проявява в термини от типа „хедонистично ценообразуване“, както и в негласното убеждение, че ако предлагането на дадена екосистемна услуга стане по-оскъдно, то цената й ще нарасне. Това от своя страна ще доведе до дейности за повишаване предлагането на въпросната услуга и в крайна сметка системата ще се саморегулира: в принципно отношение няма разлика между пазар и екосистема, а в практическо – пазарът всъщност е най-добрият инструмент за опазване на екосистемите.
Задълбочаването на икономическото познание през XXI в. и кризисните процеси, подновили интереса към по-рано маргинализирани гледни точки, оспориха неокласическата доктрина. Тя например не отчита точката, от която няма връщане, тоест влошено състояние на екосистемата или популацията, която вече не може да се възстанови, включително посредством по-висока цена. В контекста на изследвания регион, примери са крахът на популацията на черноморската скумрия, изчезването на тюлена монах, загубата на нестинарските традиции в Крайбрежна Странджа.
Всичко това навежда на извода, че силите на пазара не водят задължително до благоприятно равновесно състояние. В случая с екосистемните услуги, дори да се стигне до равновесие, то ще е при по-ниско биоразнообразие, ако цените са единствен критерий и регулиращ механизъм. Неокласическият подход не отчита времето, нужно за регулиране посредством ценовия сигнал.
6) В извършената оценка са използвани повечето от техниките за остойностяване на екосистеми, познати в практиката: директни материални ползи, субституция на пазари, причинени и/или избегнати щети, транспортни разходи и някои други. В същото време не е употребена може би най-популярната в момента техника – т.нар. склонност да се плати (willingness to pay).
Част от причините за това са изложени в текста. Показателен е следният пример: сред населението на Осоговската планина в БЮР Македония през 2014-2015 г. е извършена оценка на стойността на екосистемните услуги чрез метода „склонност да се плати“. Оказва се, че макар жителите да заявяват готовност да отделят немалка част от разполагаемия си доход за запазване на природата в региона, оценката на ЕСУ, изчислена по този начин, е всъщност по-ниска от стойността само на дървесината, която се добива в планината – без да се отчитат многобройните стада, нито регулиращите и културните услуги. Причините за това разминаване са основно три: ниска плътност на населението, ниски доходи, липса на екологична информираност. Макар и в по-малка степен, тези три риска са налице и за изследвания Черноморски регион.
7) За да се оцени екосистемната услуга „Осигуряване на местообитания и продължаващо съществуване“ е използван методът на настоящата стойност. Той съответства на ситуацията, когато даден актив ежегодно носи някакъв фиксиран доход. Но стойността на парите сега е по-висока от стойността на парите, които ще бъдат получени в бъдеще (хората предпочитат да се разпореждат с парите си по-скоро). Това предпочитание на „сега“ пред „догодина“ се изразява от дисконтовия фактор: процент, който намалява стойността на парите, които ще бъдат получавани в бъдещи години. При дисконтов фактор 5% и 100 лв. ежегоден приход, стойността на парите (от гледна точка на настоящето) през втората година е 95 лв., през третата 90.25 лв., и така нататък. Обикновено след достатъчно дълъг период бъдещата стойност на парите клони към константа.
В настоящата оценка е използван 5% дисконтов фактор, който действа в 30 годишен период, и не е отчетен ефектът от инфлацията. Така направените предпоставки съответстват на стабилна икономика – каквато би трябвало да е България, поне в този по-силно развит регион. В по-изостанали общества, които ценят ресурсите сега многократно повече от приходите в бъдеще време, дисконтовият фактор може да се определи на 30, 40 и дори повече процента. При такова допускане, мотивите за опазване на околната среда силно намаляват.
За сравнение, ако приходите от растениевъдството в региона са 100 млн. лв. годишно, и за определяне на настоящата стойност на този сектор изберем 5% дисконтов фактор и 30 годишен времеви хоризонт, то настоящата стойност на растениевъдството е 1.57 млрд. лв. Но ако изберем дисконтов фактор от 15%, настоящата стойност в 30 годишен хоризонт би била едва 661 млн. лв.
Методът на настоящата парична стойност изглежда особено подходящ за оценка стойността на екосистемна услуга, която осигурява поддържане, година след година, на потенциала на мястото да създава икономическа стойност.
