Бъдещето на туристическите бизнес паркове

Д-р инж. Румен Драганов

А. Използване на законови механизми за устойчиво използване и заплащане на екосистемните услуги чрез мрежа от туристически бизнес паркове

Съществуващите законови механизми създадени със Закона за туризма (2013) за създаване на Организации за управление на туристическите райони позволяват създаването на мрежа от Туристически бизнес паркове за устойчиво използване на екосистемните услуги. Проект „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“ по програма BG03.03: Секторни политики за системно използване на екосистемните услуги към Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. и изпълнителите на проекта: Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация “БлуЛинк” и GRID-Arendal предлагат създаването на туристически бизнес паркове с цел да се реализира на практика връзката между опазването на биоразнообразието и икономическото развитие на туристическите райони на територията на Р България чрез устойчиви пазарни механизми и засилено участие на обществеността.

Екосистемни услуги наричаме ползите /услугите/, които хората получават от екосистемите. Те са класифицирани като поддържащи услуги – създаващи условията, необходими за осигуряването на всички останали екосистемни услуги: материални услуги – представляващи продукти произхождащи от екосистемите, например растенията и продуктите местно производство, плодовете и зеленчуците, животински продукти, различните видове местни храни, билки и медицински растения, генетичен материал, питейна вода и вода за плуване, производство на енергия от местни екоцентрали; регулиращи услуги – изразяващи се в способността на екосистемите да регулират важни естествени природни процеси например регулиране на климата, на качеството и количеството на водите и др. и културни услуги – в голямата си част нематериални ползи от екосистемите, например – осмисляне и съхраняване на естетически привлекателните пейзажи, природните и културни забележителности и нематериалното културно наследство. Същевременно човешката дейност често експлоатира природните ресурси по неустойчив начин, което вреди на екосистемите да ни предоставят своите полезни услуги. Състоянието на екосистемите в национален, европейски и световен мащаб, тяхната фрагментация и деградация, влияят негативно върху предоставянето на екосистемните услуги и рефлектира пряко върху устойчивото развитие на територията, туризма и икономиката като цяло. На практика ползите, предлагани от туристическите паркове чрез предоставянето на множество екосистемни услуги, осигуряват организация на съществените за обществото и местните икономики елементи и съпътстващите ги дейности,

Темата за създаване на законови механизми за устойчиво използване на екосистемите чрез мрежа от туристически паркове разглежда един напълно нов подход към бизнеса. Туристическите паркове, освен функцията на организации за управление на туристическите райони придобиват и нови отговорности свързани със създаването на стратегическа рамка за устойчиво използване на екосистемите и съответните услуги, които те могат да предоставят. Чрез своята мултифункционална и високотехнологична среда паркове гарантират удобство, мобилност и комфорт за задоволяване нуждите на обществото, осигуряване устойчив пазар на основните продукти и храни – местно производство и задоволяване на духовните потребности на посетителите на туристическите атракции и туристите.

Туристическите паркове обикновено имат общи културни и природни характеристики, често носят името и/или съвпадат териториално с географска област или административна единица (провинция, област) или имат наименования, създадени специално за туристически цели. Във функционално отношение туристическите паркове (съответно организациите, които ги управляват) имат различна роля в туристическия сектор, като най-масово е тяхното приложение в областта на туристическия маркетинг.

Разписването на правилата за туристическите паркове и създаването на механизми за устойчиво използване на екосистемите чрез мрежа от регионални природни паркове, би следвало да запълни съществуващата празнота в действащата нормативна уредба относно туристическите паркове, които ще имат своята важна роля в туристическия живот на страната в прилагането на секторни политики укрепващи ангажираността на обществото за подобряване на екосистемните услуги в България.

Изграждането на туристическите бизнес паркове в България трябва да бъде подчинено изцяло на стремежа да се подобрят секторните политики свързани с устойчивото ползване на екосистемните услуги и да се засили конкурентоспособността на българския туристически продукт. Към настоящия момент България е от малкото държави в Европа, които не използват механизма на туристическите паркове като маркетингов инструмент, което е значително изоставане спрямо подчертаната характеристика на туристическото търсене да бъде ориентирано към екологични регионални продукти. Във същото време България е една от страните със най-запазено биоразнообразие (с втора по площ мрежа по Натура 2000 в Европейския съюз). Този безценен природен ресурс в съчетание с възможността за растеж на местните икономики е конкурентно предимство, което може да се реализира чрез нова форма за предоставяне на туристическия продукт – туристическия парк. Подобно развитие, което би донесло, чрез увеличаване на параметрите на средната цена и средната заетост на легловата база и реализиране на повече нощувки като краен резултат от туристическата дейност, съответно и генерираните приходи (в т.ч. от туристически данък), може да се осъществи като плод на съвместните усилия както на частния сектор, така и на местната администрация, а също и на държавата.

В този смисъл създаването на туристически бизнес паркове предвижда цялостен подход при проектирането на секторни политики, укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги и туристическия маркетинг на национално, регионално и местно ниво. Такъв подход отчита приноса на всички лица, ангажирани с формирането и ползването на екосистемните услуги свързани с туристическия продукт и съобразени с актуалните тенденции на туристическия пазар, включително и с поведението на конкурентни на България дестинации.

В съществуващата законодателна уредба в туризма уредена в Закона за туризма-2013 (ЗТ), наред със запазването на определящата роля на държавата във формирането и осъществяването на националната политика за развитие на туризма, където ясно и изчерпателно са закрепени функциите и правомощията на Министъра на туризма, областните управители и кметовете на общините, се възприема подхода на широко участие на заинтересуваните частни субекти в провеждането на политиката в областта на туризма, което допуска създаването на туристически паркове в контекста на подобряване прилагането на секторни политики укрепващи ангажираността на всички субекти за подобряване на екосистемните услуги на тяхната територия.

Концепцията за създаване на туристически паркове се проектира във възможността за формиране на различните консултативни и експертни звена уредени в ЗТ, които трябва да подпомагат определянето и провеждането на националната политика. Представителите на туристическия бранш са включени в основните органи и организации на всички нива – Националния съвет по туризъм, Организациите за управление на туристическите райони, експертните комисии към централната и местна администрация, консултативните съвети при кметовете на общини, чрез които се цели постигане на максимална откритост, публичност и прозрачност на действията по формиране на политики и вземане на решения в областта на туризма. В съществуващата нормативна уредба обаче, не са разписани регионални туристически паркове като форма за устойчиво използване на екосистемите чрез тяхното институционализиране.

Публичността и представителността ще създаде възможност на екосистемните услуги, оценени и управлявани в рамките на туристическите паркове, да бъдат взети в предвид в процеса на вземане на решения за развитието на туризма на местно, регионално и национално ниво. Изграждането на туристическите паркове ще бъде гаранция за по-голяма законност, ефективност и отговорност на управлението в туризма, както и на околната среда. Правата, които се предоставят на територията на туристическите паркове чрез широкото въвличане на заинтересовани производители и участнци в управлението на екосистемни услуги на територията на парка чрез тяхното сдружаване и приемане на обща харта, изискват наличието на прозрачни критерии, условия и ред, при които тези права се получават и упражняват, осигурени с въвеждането на ясни правила за устойчиво използване на екосистемите.

В действащият ЗТ (Глава четвърта “Туристически сдружения”, чл. 47и сл.) е разгледан изчерпателно кръга въпроси, които са свързани с дейността на туристическите сдружения, определя реда и условията, при които те се вписват в Националния туристически регистър (НТР), съответно заличават, определя значението им при формирането и провеждането на политиката в туризма, чрез посочване на тяхното участие в редица органи и организации. Прецизирани са и се разписват нови легални дефиниции на понятията „местно”, „регионално”, „браншово”, „продуктово” и „професионално” туристическо сдружение. В тази си част е необходимо законът да бъде допълнен с текстове свързани с уредбата и дейността на „туристическите паркове“ и да бъде определян реда и условията, при които те се вписват в НТР. Така, с разписването на правилата за туристическите паркове, в частта за туристическите сдружения ще се запълни съществуващата празнота в действащата нормативна уредба, относно функциите на туристическите райони, като освен функциите на управление се въведат и специфични законови изисквания към туристическия парк, и се осъществи на практика прилагането на секторни политики укрепващи ангажираността на всички субекти на територията на туристическия парк за подобряване на екосистемните услуги в България.

Създаването на система от регионални туристически паркове ще отговори на световните тенденции в развитието на туризма, които налагат да възприемем координиран подход на национално равнище за управление и използване на екосистемните услуги, като същевременно зачитаме особеностите на регионите на страната във всяко отношение. Чрез въвеждане на устойчиво ползване на екосистемните услуги на своята територия, България ще може много по-добре да оползотворява наличния природен, материален и културен ресурс, да реализира произведената на място продукция, и, на тази основа да привлече много нови туристи както от традиционните, така и от развиващите се пазари.

Според настоящите демографски тенденции след няколко години най-вероятно ще се увеличи броят на по-възрастните туристи, което означава, че управлението и използването на екосистемните ни услуги и инфраструктура трябва да бъдат по-добре пригодени за целта. Необходимо е също да осигурим по-голяма устойчивост на нашите екосистемни услуги, като така ще реализираме ангажиментите си, свързани с изменението на климата и зависимостта ни от водните и енергийните ресурси, например. Постоянното развитие на информационните и комуникационните технологии, също предлага нови възможности, които трябва да бъдат използвани.

В практиката на редица европейски държави, създаването на туристически паркове за устойчиво използване на екосистемите и предоставяните от тях екосистемни услуги е утвърдена практика както като маркетингов инструмент, така и като структура за управление на дестинацията (Франция, Италия). Принципите на формиране на туристическите паркове, тяхното управление и функции се определя на национално ниво (Франция), в зависимост от степента на туристическо развитие, туристическата политика и други специфики на съответната държава. У нас, за целта е необходимо да бъдат направени необходимите промени в Глава трета «Туристически райони» (чл. 17 и сл.) където е уредено туристическото райониране на страната и управлението на туристическите райони, създадени с цел формиране на регионални туристически продукти и осъществяване на регионален маркетинг и реклама. Необходимата промяна в тази част на закона е свързана с уредбата на туристическите паркове, които идват да заменят туристическото райониране.

Пример за устойчиво развитие на екосистемните услуги е и туристическият парк „Пиренеи Ариеж“, създаден през 2009 г. в южна Франция, който макар и съвсем млад е съумял да обедини около своя териториален проект над 140 общини и да получи подкрепата на департамента и региона. В един изключително селски регион, отличаващ се със земеделски дейности и икономика, основана на животновъдството, укрепването и структурирането на местното туристическо предлагане около природните и социо-икономически особености, както и усилията, положени за запазването на дейностите, инфраструктурата и обществените услуги, позволяват да се печели от „условията за живот”. „Качествена” стратегия, която дава своите резултати, тъй като паркът отчита демографски и икономически подем на територията си – доказателство за неговата динамика.

За да се осъществи идеята за създаване на туристически паркове вместо предвидените в закона Организации за управление на туристическите райони (ОУТР) е необходимо да се въведе нов термин – туристически парк . Текстовете в ЗТ (Глава трета «Туристически райони», чл. 17 и сл.) следва да се променят в смисъл, че туристическите паркове ще покриват цялата територия на страната и няма да бъдат съобразени с общинските административни граници, което ще даде необходимата свобода на сдружаване в туристическия парк на всички заинтересовани страни. Така територията на една община може да бъде разделяна между два туристически парка и няма да може да принадлежи едновременно към два различни туристически парка. Границите на Туристическите паркове, ще се определят от Министъра на туризма и ще имат наименование, лого и слоган избрани от членовете на парка които го учредяват. Учредителите и всички членове на туристическия парк приемат харта за принципите на управление. Наименованието, логото и слогана са в основата на етикета свързан с местната марка за произход. Туристическите паркове ще се обявяват с решение на министъра на туризма. Решението ще се базира на разработена и утвърдена от министъра Концепция за туристическите паркове в страната.

Промените в ЗТ трябва да включват и управлението на туристическите паркове, което се предоставя на Организация за управление на туристическият парк (ОУТП), които се създават като юридически лица по силата и по реда на Закона за туризма, без промяна на сега същесвтвуващия механизъм за учредяване на Организациите за управление на туристическите райони. Съгласно закона, на територията на един туристически парк може да съществува само една ОУТП. Тези организации ще включват задължително в своето наименование „туристически парк”, като правото на това наименование ще имат само организациите, които са регистрирани в съответствие със закона. Както и до сега, ОУТП ще имат право да извършват стопанска дейност, свързана с основния им предмет на дейност, без да разпределят печалба.

Членството в ОУТП ще е на доброволен принцип, като с оглед значимата им роля и необходимостта да се провокира публично-частно партньорство в областта на регионалния туристически маркетинг и възможността да бъдат подпомагани от държавата, се поставя минимален праг за броя и типа лица, които могат да учредят организацията. Държавата ще осъществява надзор над дейността на туристическите паркове чрез предвидени правомощия на Министъра на туризма. Планираните организации за управление на туристическите паркове ще позволят представянето на отделните общини да бъде интегрирано в рамките на регионален продукт, което е важна предпоставка за провеждане на секторни политики за устойчиво използване на екосистемите и предоставяните от тях екосистемни услуги в България, за успех на международниите пазари и едновременно ще позволи повишаване на ефективността на вложените в маркетинга и рекламата средства. Представянето на туристическите паркове на международните туристически борси може да бъде интегрирано на националния или европейски щанд. В рамките на българския туристически пазар туристическите паркове ще се рекламират самостоятелно, което ще увеличи конкурентоспособността на съответната дестинация.

В тази връзка, чрез предложените законови промени ще бъде определено териториалното устройство и статута на черноморските туристически паркове за устойчиво използване на екосистемите. Туристическите паркове ще включват и обитаемите територии от селски тип в дълбочина, на разстояние 40 и повече километри от морския бряг, представляващи самостоятелна ландшафтна единица и притежаващи силна идентичност, известни със своята уникална природна среда и представляващи част от екосистемите на туристическия парк. Създаването на туристическите паркове ще иницира по-доброто опазване на пейзажите и на културното и природно наследство на територията на черноморските екосистеми посредством подходящо управление на територията.

Въвеждането в законодателната уредба на туристическите паркове ще изисква прилагането на Рагламенти на ЕС № 852 и 853/2004, допълнение и изменение на законодателни и нормативни актове, и други промени в Закона за туризма (2013), Закона за устройство на територията (2001), Закон за рибарството и аквакултурите (2001), Закона за лова и опазване на дивеча (2000), , Закона за ветеринарномедицинската дейност (2005), Закона за храните (1999) и др. Особено значение ще има прилагането на Наредба № 26 от 14 октомври 2010 г. за Специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход издадена от МЗХ (обн. дв. бр.84 от 26 октомври 2010г, изменена 06.2012 г.). Наредбата стимулира директните продажби, така че повече хора да се заемат с отглеждането на животни. Идеята не е да създава дребни конкуренти – пречки на едрите фермери, а да помага на малки производители да продадат легално немалка част от продукцията си. Последните промени в наредбата дават на фермерите и някои нови възможности за търговия. Те ще могат да използват мобилни мандри или мобилни хладилни витрини, чрез които да превозват продукцията си до крайния потребител. Идеята на агроминистерството е пазарите да бъдат за различни видове продукция – месо, мляко, яйца, дивеч, риба, пчелни продукти и др., а не специализирани по направления. Възможно е също така да бъдат подавани проекти за преустройство на части от съществуващи пазари, които обикновено са общински. Така, тази наредба спомага да се демонстрира връзката между опазването на биоразнообразието и икономическото развитие на селските райони в териториите с висока природна стойност, съставляваща основната част на туристическите паркове чрез устойчиви пазарни механизми и по-широкото привличане за участие на бизнеса.

Б. Територия и ресурси за създаване на пилотен проект за “Туристически бизнес парк Поморие”

Община Поморие е една от най активните общини в опазването на екосистемите на територията на общината. Стратегията на общината „Поморие – моят зелен град“ се ползва с изключителна популярност сред местното население и туристическия бизнес, и изцяло отговаря на изискванията за създаване на пилотен проект на Туристически бизнес парк по проект “Секторни политики укрепващи ангажираността за подобрение на екосистемните услуги в България (SPECIES)“. Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, GRID-Arendal и фондация „БлуЛинк“ изпълняват проекта с финансиране по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014, в рамките на Програмна област: Биоразнообразие и екосистеми, приоритет BG03.03 – подобрена интеграция на съображения, свързани с биологичното разнообразие, в секторните политики и законодателство. Оператор на програмата за България е Министерство на околната среда и водите (МОСВ).

Основната цел на проекта е създаване на стратегическа рамка за устойчиво ползване на крайбрежните екосистеми и съответните услуги и ресурси, които те предоставят в района на Черно море. Периодът на изпълнение на проекта е от юли 2015 г. до юли 2016 г. Проектът ще оцени развитието и устойчивото използване на екосистемните услуги, предоставяни от българското черноморско крайбрежие. Най-важните резултати от проекта са изготвянето на Стратегия за устойчивото използване на черноморските крайбрежни екосистеми, както и на предложения за подобряване на други стратегии и законодателни актове в областта на опазване на природата и борбата с климатичните промени, както и въвличане на всички заинтересовани страни – българските черноморски общини, местните общности и граждански групи, представителите на частния сектор и бизнеса в областта на туризма и рекреацията.

През оставащите месеци за реализация на проекта, екипът му ще анализира практики, натрупаните познания и опит на черноморските общини, и ще ги представи пред националните институции, бизнеса, останалите общини по Черноморието, както и пред други заинтересовани страни. Постиженията, проблемите и научените уроци в устойчивото управление и опазване на екосистемите в полза на гражданите и бизнеса, ще послужат при формулирането на стратегически предложения, които проектът ще изработи и предостави на вниманието на националните и местни институции и Народното събрание.

Целта на проекта Туристически бизнес парк е да се получи синергия между селскостопанският сектор и туристическия бизнес за опазване на екосистемите на територията на парка и създаване на устойчив механизъм за заплащане на екосистемниите услуги от техните ползватели. Учредяването на Туристически бизнес парк ще бъде по Закона за туризма (Глава трета «Туристически райони», чл. 17 и сл.), като учредителите и членовете на парка ще приемат харта, включваща общото им съгласие за опазване и рекреация на екосистемите на територията на парка. Членовете на Туристически бизнес парк ще имат правото да ползват общата екологична марка на парка, която ще гарантира екологичния произход и качеството на произведената продукция. След учредяването, новите членове ще бъдат одобрявани, в съответствие с устава и след приемане принципите на хартата. Заплащането на екосистемните услуги ще бъде в размер на 20% от размера на туристическия данък регламентиран в чл. 61р-61т от Закона за местните данъци и такси. Размерът на данъка се определя с наредба на общинския съвет в граници от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка съобразно населените места в общината и категорията на местата за настаняване. Общинския съвет може да вземе решение, за намаляване с 20% на размера на дължимия данък, за лица, които доброволно заплащат ползваните екосистемните услуги. Средствата набрани по сметката на общината от доброволни вноски, че се използват за подобряване на екосистемите на територията на общината.

Създаването на туристическият бизнес парк може да доведе до подобряване на икономическото състояние на земеделските стопанства в дълбочина (до 100 км), както чрез и въвеждане и прилагане на земеделски практики за биологично производство, така и чрез създаване на бизнес контакти с туристическия сектор за директна реализация на своята продукция, използване на екологичната марка на парка и създаване на тържища. Паркът ще допринесе за опазване на околната среда и повищаване конкурентоспособността на предлагания туристически продукт. Очаква се туристическите бизнес паркове, като институция, да създават нова среда за професионално обучение и квалификация, и за придобиване на нови умения извън земеделските и туристическите дейности като комуникация и връзки с обществеността, медии и инвестиции, управление на бизнеса, работа по европейски проекти. Единната марка и представителността на парка ще подпомогнат и международното сътрудничество и контакти с сродни паркове и организации от Франция, Италия, Испания, Гърция и други страни с развит туризъм и селско стопанство.

Основна цел: Повишаване на конкурентоспособността на регионалните земеделски продукти чрез изграждане на туристически бизнес парк (ТБП) като модел на сътрудничество между земеделски производители, туристически бизнес и местната власт за подпомагане на развитието на местната икономика

Дейности:

Идентифициране на местните производители на селскостопанска продукция от региона на парка и на продуктите, които да се предлагат в туристическите обекти
Идентифициране на проблемите, които ограничават предлагането на тези продукти в туристическите обекти
Насърчаване на сътрудничеството между земеделските производители, туристическия бранш и местната власт за повишаване на конкурентоспособността на предлагания продукт чрез осигуряване на повишен достъп на местната продукция до туристическите обекти и провеждане на срещи за изготвяне на общи принципи, цели и дейности на бъдещия парк
Подписване на харта на туристическия бизнес парк за учредяването му
Изготвяне на комуникационна стратегия за работа със земеделските производители
Работни срещи, организирани от общините и посещения на място в населените места, центрове за земеделска продукция за привличане на производителите да се включат в ТБП
Изграждане на местни (еко) пазари със земеделски стоки с произход от региона
Дейности по професионалното обучение на местните фермери

9. Обмяна на опит с паркове от други страни.

species Фигура 1. Карта на Туристическите бизнес паркове по българското Черноморие съгласно стратегията за тяхното създаване (2016-2020)

Обратно към съдържанието на стратегията